Утре ще се проведе Общото отчетно-изборно събрание на Философския факултет.Това е най-големият факултет на Университета, с най-много студенти и преподаватели, а с най-много и най-разнообразни специалности е ФКНФ. Докладът на Деканското ръководство за периода 2011-2015 г. беше публикуван преди две седмици в интранет, а днес написах моето изказване по него в електронния форум там.
Публикувам го и тук, в моето лично виртуално пространство, за да не се изказвам утре по тази точка от дневния ред, а да запазя времето си за другите въпроси, които ще се обсъждат.
Уважаеми колеги,
Включвам
се в последния момент в обсъждането на
материалите, които ще чуем и ще гласуваме утре на отчетно-изборното Общо
събрание на Философския факултет.
Запознах се с доклада на деканското
ръководство за мандатния период още при публикуването му в интранет на линка
Официални документи на ФФ. Направи ми впечатление с краткостта си и с няколко
озадачаващи празноти.
1. Липсва анализ на причините за постоянния отлив на кандидатстуденти,
които поставят на първо място в кандидатстудентските предпочитания специалности
от Факултета;
2. Няма съпоставителни данни за броя на кандидатстудентите,
предпочитащи като първо желание специалности от други хуманитарни факултети на
нашия Университет. Ако се окаже, че при тях няма такъв спад и не са толкова
много студентите, напускащи през годините на следването по свое желание, какво
ще заключим?
3. Също така е впечатляваща и липсата на институционална
самооценка за начина, по който беше управляван ФФ през последните 12 години –
12 години, защото и господин деканът, и някои от заместник-деканите бяха в
деканското ръководство и през предишните два мандата. А като си припомним и
това, че доц. д-р Димитър Денков беше председател на Общото събрание, преди да
стане както ръководител на катедрата по История на философията, така и
заместник-декан за два мандата, годините, в които той е заемал ключови позиции
в управлението на Факултета, стават общо 16 години. 16 години!
Да си припомним
нещо, което познаваме от историята на Атинската политейя. Когато Солон създал през
591 г. пр. Хр. и наредил да бъдат издълбани публично на кирби основните норми,
сиреч първата конституция на Атина като полис, най-важната от тях била: никой
да не бъде управляващ повече от 10 години. Когато в една човешка общност едни и
същи хора управляват, а други биват управлявани от тях повече от 10 години,
устройството на тази общност се изражда в тирания. Така пише Философът в две
свои произведения.
Точно поради това третата празнота, липсата
на институционална саморефлексия в доклада на деканското ръководство за начина,
по който се случваха събитията във Факултета през последните четири години,
лично мен ме възмущава. Възможно е за това по-подробно да се изкажа утре, в
онзи момент от дневния ред, когато ще се обсъжда преизбирането му.
За да не отнемам време утре, сега в
писмена форма ще предложа моите отговори на въпроса „Защо?” по отношение на най-важното:
студентите и образованието, което им предлагаме чрез учебните ни планове.
Университетът
е институция на знанието, в която образованието и изследванията са същина и
логос на битието ѝ. Не управлението на имотите и генерирането на печалби от тях
(както се пледира напоследък).
Въпросът на въпросите е: Какво става с
нашите бакалавърски специалности? Защо има постоянен спад на
кандидатстудентите, които желаят да следват във Факултета с изключение на две
специалности, които поддържат мястото си на най-харесвани и поставяни на първо
място – специалностите Психология и Европеистика?
От доклада на деканското ръководство се
вижда какъв е трендът на спада през последните четири години. Не проценти, а
пъти. Четири пъти за четири години. Още по-видими са тенденциите в аналитичния
материал, предложен от доц. д-р Калоян Харалампиев, със статистическите данни и
графиките в него. Даже и дефиниция за тренд има там. Браво! Напълно се солидаризирам
с извода, направен от колегата на последната страница на анализа: демографският
срив и ниската раждаемост в началото на 90-те години на миналия век не са
причината.
Причината е друга и тя многократно беше изтъквана от студентските
активисти и лидери - и на факултетния, и на общоуниверситетския Студентски
съвет през последните 16 години:
анахронични учебни планове, непоправимо
остарели концепции за образование.
За по-младите колеги - студентите, а и за по-младите сред
преподавателите нека да припомним.
България се присъедини към Болонската
декларация за създаване на общоевропейско пространство за висше образование
през пролетта на 1999 г. През същата година бяха направени и множество поправки
в Закона за висше образование, от които най-важни бяха въвеждането на трите
образователно-квалификационни степени и една изцяло нова глава, посветена на
статута и функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Точно преди 16 години, по време на
кандидат-ректорската кампания, в която двамата кандидати с най-големи шансове
за избор бяха проф. дфн Боян Биолчев и проф. д-р Георги Бакалов – Бог да го
прости!, централен проблем в дискусиите с тях беше: Ще има ли промяна на учебните планове? Това беше най-важното питане
и на Студентския съвет на Университета, и на Асистентския колегиум. Проф.
Бакалов няколко пъти отговори, че висшето образование трябва да бъде консервативно
и да не се променя рязко. Проф. дфн Боян Биолчев обеща, че ако бъде избран за
ректор, до края на мандата му пилотно (той много обичаше думата “пилотно”) ще
има нови учебни планове с пълноценно използване на кредитната система най-малко
в половината от факултетите на Университета. Студентите и докторантите, които бяха
членове на Общото събрание на Университета тогава, подкрепиха неговата
кандидатура.
От
есента на 1999 г. изминаха вече 16 години
и през това време бяха направени леки козметични корекции в учебните
планове, преди всичко като компресиране на петгодишните в корсета на четиригодишните
планове. И кредити бяха пришити към дисциплините, но кредитната система беше, е и сигурно още дълго ще остане
имитативно-рамкова. Има 240 кредита за бакалавърската степен. Разделени са
приблизително по 60 на година, но концепцията за учебен план е същата като при
социализма, а в някои факултети, сред които на първо място е нашият, тя е даже
по-архаична и непригодна от времето на социализма.
През 80-те години на миналия
век в специалностите на нашия Факултет, които по онова време бяха четири, беше
задължително студентите да придобият и втора специалност, и учителска
правоспособност. При това, забележете: можеше да се избира измежду 10 други
специалности, при това от други факултети – западни
езици, руски език, история, четирисеместриалната специализация по История и теория на културата, от която
после се роди специалността Културология. Даже по времето на застоя, на
плановата икономика, когато изкуствено се създаваше работна заетост и нямаше
безработица, имаше такова реалистично мислене, което очевидно се е наложило
благодарение на най-авторитетните професори по философия тогава: комбинацията
между първа и втора специалност, при това, ако втората е от едно широко ветрило
на избираеми възможности, ще е по-сполучлива за бъдещата професионална
реализация на всеки студент.
Какво предлагаме
на студентите днес? Знаем, че има негативни демографски тенденции, знаем, че
4/5 от абитуриентите, завършващи най-добрите столични училища, които са на
първите 10 места в класацията, показваща резултатите по бал на националните
матури, заминават да следват в чужбина. Хем раждаемостта е била по-ниска през
90-те години на миналия век, хем 4/5 от учениците, завършващи 15-те най-успешни
училища в страната, не искат да чуят за следване при нас. Защото това, което
най-много ги интересува, е: Какво се
учи? Как се учи? Какво се научава? Какво
ще работя после?
Във ФФ, като погледнем учебните планове на
повечето специалности, ще видим много малко избираеми дисциплини, които се
различават от основното меню на специалността. На студентите не им се разрешава
да избират курсове от други специалности и факултети, макар че формално
Студентските съвети още преди 15 години се пребориха за това. Даже имаше
куриози преди няколко години, когато на студентите
от специалност Социология и Политология
не им разрешиха да запишат еднократен свободноизбираем курс за античната
политическа мисъл, воден от интердисциплинарен екип от преподаватели - от
катедрата по Класическа филология, от историци от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”
и от преподаватели-философи.
Такъв тип учебни
планове, при които даже менюто за свободноизбираемите дисциплини е фиксирано и
запълнено само от предложения на преподаватели, които водят и задължителните
дисциплини на същите студенти, във философията на образованието се нарича (bird)cage type curriculum,
учебен план тип "кафез", или учебен
план тип "клетка".
През един дълъг, почти 10-годишен
период, от 1999 г., след подписването на Болонската декларация докъм 2009 г.,
до идването на ГЕРБ на власт, активистите и лидерите на Студентските съвети и
Асистентският колегиум, (който съществуваше около три години от 1999 до 2001 г.),
организираха най-малко сто срещи, дискусии, обсъждания и прочие.
"Толкова
е просто", казаха студентите най-малко сто пъти за десет години. Не
преувеличавам. Сто пъти за десет години. Нека
студентите да набират 160 кредита от една специалност, а останалите 80 - от
друга, която да е даже, ако те искат, от друг факултет. Имаше още по-радикални
предложения: 120:80:40. 120 кредита от една специалност, 80 - от друга, 40 - от
трета. Студентът да завършва с набор от дисциплини не от една, не от две, а от
три бакалавърски програми.
Нито една медия, с едно еднократно
изключение, не забеляза стоте студентски
дискусии, които организираше Студентският съвет на СУ с участието на
представители от всички факултетни студентски съвети и преподаватели. (Да,
стоте окупатори преди две години се превърнаха в героите на нашето време, а
истинските студентски лидери останаха невидими, невидени и нечути.) Сто пъти
студентите, особено в началото на новото хилядолетие, през първите десет години
казаха какво искат:
нови учебни планове с нова концепция
и много възможности за свободно избиране на
дисциплини,
курсове и на цели cluster-и от други факултети.
Няколко поколения
студентски лидери се смениха през тези 16 години. За няколко години председател
на факултетния СС, който после бе избран за председател и на общоуниверситетския
студентски съвет, който беше най-неуморен и изобретателен организатор и на тези
дискусии, и на Кариерния център, беше от спец. Психология. Той се казва Николай
Михайлов. Всяка среща той завършваше с призив към съпротивляващите се
преподаватели:
"Който
жертва развитието заради сигурността, губи и двете".
Въображението и
вдъхновението на студентите, които събираха академията за тези дебати, беше
понякога много забавно. За една от последните срещи-разговори, след която
ентусиазмът и енергията им се сринаха, те бяха приготвили малки „пищови”: едни
тесни дълги листчета, поставени в миниатюрни пликове, изписани с най-дребен
шрифт с аргументи, с които те ни „подсказваха” какво и как „да препишем” - ние преподавателите от тях, студентите, за да
въведем минималната промяна: 160+80 кредита, съответно за основната и за
допълнителната специалност.
Преди една
седмица от страниците на електронното издание „Дневник” г-н Светослав Божилов,
бивш член на Настоятелството на Университета, високомерно ни призова да проучим
как стоят нещата в централно- и западноевропейски страни. Повечето от нас са
достатъчно осведомени и за историята, и за философията, и за социологията на
образованието, и за различните модели на управление и организиране на работата
на висшите институции на знанието в повечето страни по света. В повечето от
страните в англоезичния свят, например, отдавна вече не съществуват, а в някои
университети даже никога не са
съществували специалности. Студентите посещават лекции или имат консултации
с тютори от три различни модула или гроздове от дисциплини. Знаем, че
набирането на курсове от три различни катедри или факултети е било преценено
като много добра рецепта за динамичното
възстановяване на следвоенна Германия и в повечето немски университети от 50-те
години на миналия век до днес е така: три специалности. Знаем, че в Оксфордския
университет, например, най-престижната, най-желаната, с най-голямо конкуриране
на кандидатстуденти, със стопроцентова заетост и с най-високи заплати след
завършването на бакалавърската степен, е тройната комбинация, известна на
всички в англоезичния свят като PPE, в две разновидности: philosophy, political science, economics, която е на първо място, и political studies, philosophy, economics, която е
на второ.
През изминалите
16 години стотици пъти към Философския факултет беше апелирано: „Направете го първи вие пилотно, че да видим
какво ще стане, а след 2-3 години ще го въведем и в други факултети!”
Призивите за пилотно въвеждане на нов тип учебни планове, така че студентите да
имат две специалности, при които 160 кредита да са набрани от една, а 80 – от
друга, винаги в съдържателно отношение бяха аргументирани с това, че във ФФ
специалностите са с най-голяма кохезия. Те са най-близки една до друга, защото
всички те са клони от голямото дърво на философията. Защо в Оксфорд може да има
РРЕ, а в Софийския университет да няма Философия-и-Социология, или
Политология-и-Икономика, или Европеистика-и-Културология?
Етикетът (bird)cage type curriculum, или учебен план тип
„кафез” е много точен, защото сега при нас студентите са като новоизлюпени
безпомощни пиленца, които са прибрани на топло в гигантския кафез на
специалността. Добрите преподаватели им носят в човчиците малки трохички от
голямото знание и зорко бдят да не би някое малко птиченце с все още
неукрепнали крилца да излезе от кафеза и да не кацне за малко на клона на някоя
от съседните специалности за един или два свободноизбрани курса.
Само че за това не
ни е виновен никой. Който и да е бил, да е или да стане следващ ректор, министър
на образованието, президент или министър-председател, няма да може да промени
нито един учебен план. На нито една специалност и в нито един факултет. Това е
дълг на самите преподаватели и към нас, към ФФ гледаха очите на мнозина през
изминалите 16 години, но учебните планове не само че не се промениха, а
наистина склерозираха в култа на монодисциплинарността.
Факултетът имаше
министър на образованието миналата година, сега отново има министър на
образованието, има и преподавател-евродепутат. Никой в Университета не пречи.
Напротив, всички чакат вече 16 години ФФ да даде пример. Пилотно, както казваше
проф. дфн Боян Биолчев. Ето тази промяна може да ни извади от кризата с
намаляването на кандидатстудентите и с напускането на разочарованите студенти след
1-ви, 2-ри и даже след 3-ти курс, когато са съвсем близо до завършването на
бакалавърската степен.
След шестнадесет
напълно проспани години, някои колеги-преподаватели точно от специалностите,
които не разрешават на студентите да изберат нито една избираема дисциплина от
други специалности, при това в самия Философски факултет, обстрелват Университета от медийния бункер „Дневник”.
Ще завърша моя коментар към отчетния доклад на
деканското ръководство с предложение за масиран натиск над Министерството на
образованието заради развитието на магистърските програми на целия Университет.
Онези половин милиард лева от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”,
които са предвидени по една от осите на програмата, да се насочат към
магистърските програми, а г-н министърът проф. дфн Тодор Танев да бъде така
любезен да оттегли ексцентричното си предложение за създаване на нов, отделен
университет за хората от третата възраст.
Благодаря за прочитането!
Доц. д-р Димка Гочева
