годишнината на часовника

                                снимки, които направих на 6 септември 2014 г.,  след края на Пражкия семинар върху "За душата" на Аристотел
( повече за него вижте тук: http://dimkasdiary.blogspot.bg/2014/09/blog-post.html )

Днес Google ни напомня с логото си, че се навършват 605 години от монтирането на уникалния часовник на стената на Кметството в Стария град на Прага, който показва не само часовете и минутите, но и зодиакалните съзвездия, и положението на Слънцето и Луната спрямо Земята всеки ден.

Уникално постижение на фината механика. Това всъщност е не само часовник, но и астролабий, точно поради това, че в циферблатите му са включени не само подразделенията на денонощието и на часовете, но и знаците на зодиака, и Слънцето, и Луната.
Този уникален часовник-астролабий е и едно от най-добрите технологични доказателства и обяснения за това защо геоцентричният и геостатичен космологичен модел, наложен и закрепен от Аристотел в "За небето", е просъществувал и господствал с такава устойчивост две хилядолетия.
Обяснението само наглед е просто: защото работи на ниво всекидневие и в практическата сфера.
Ето, например, този удивително точен и осведомяващ часовник в Прага: той е създаден с теоретично-космологичната предпоставка, че космосът има център, че Земята също има център и че центровете на космоса и Земята съвпадат.

Всички небесни тела са божествени и в неизменен вечен ред обикалят около Земята, която неподвижно е застопорена в центъра на Всичкото-и-Цялото во веки веков.
Небесните сфери на
  обикалящите около Земята небесни тела - Слънцето, Луната и планетите  - са хомоцентрични, както ги нарича Аристотел или концентрични, както сме ги нарекли по-късно. Небесните тела са съвършени и неизменни, и обикалят около Земята с перфектна равномерна и непрекъсната скорост.
Много е трудно с умозрителни аргументи да бъде опровергано това, което човек вижда с очите си и чувства с тялото си: Земята е неподвижна, а ние сме здраво и непоклатимо свързани с нея.

Иди обяснявай, че в действителност е точно обратното: заедно със самата Земя, която се движи около оста си, всъщност изминаваме по над 200 метра на секунда...

Ето тази тема е много моя и ме вълнуваше още от детството ми и от първи клас, когато с моята приятелка и съученичка Даниела с часове си приказвахме в училищния двор: защо сме толкова убедени, сто процента сигурни в някои неща, като например това, че Земята под нас е абсолютно неподвижна, а всъщност това май не било така...

За приятелката от детството, която непрекъснато ме провокираше да мисля за необичайни и невсекидневни неща, разказах преди години в един от дневниковите ми текстове в Public Republic http://www.public-republic.com/magazine/2011/03/68951.php Напоследък тя пак се умълча, но се надявам, че е добре, където и да е, и каквото и да прави.