за празника на Светия Дух и за Символа на вярата

   
      
от видеоклипчетата на библиотека "Православно християнче": http://hristianche.ucoz.com/

      Вчера нашата Църква отпразнува своя рожден ден - Петдесетница, а днес почитаме Светия Дух и Троицата Свята и Единосъщна.
      Наскоро, преди една седмица, на 24 май, освен големия празник на българската просвета и култура, и на славянската писменост, Църквата почете и светите Отци от Първия вселенски събор.

      Празници, които отбелязват и рождението на кратката своеобразна "Конституция на нашата вяра" - Символът на вярата. Един немногословен текст, в който обаче се съдържа основата на основите на всичко, в което вярваме, изповядваме и очакваме.

      Това беше тема и на последната ми лекция в петък: възникването на християнската философия през IV век и ролята на богословите-философи сред светите Отци между Първия и Втория вселенски събор.

      Още на Първия вселенски събор ли е бил приет Символът на вярата, който казваме днес на всяка литургия?

      Няма място за спор. Първият символ на вярата, т.нар. Никейски символ е бил приет като един от най-важните, но не и единствен документ сред решенията на Първия вселенски събор, проведен през 325 г. от май до август в Никея. Освен позитивната задача, да заявят единодушно какво изповядват, светите Отци на Църквата са имали тогава и много важна полемична задача. Да опровергаят арианите–монотеисти и полуарианите-субординационисти. Първият Символ на вярата е Никейският и той гласи: 

Никейски символ на вярата

Вярваме в един Бог, Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Божия Син, единороден, роден от Отца,  от същността на Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истински от Бога истински, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е произлязло – това, що е на небето и това на земята;

Който заради нас човеците и заради нашето спасение, слезе и се въплъти, и въчовечи, страда и възкръсна в третия ден, възлезе на небесата и ще дойде да съди живи и мъртви.

(Вярваме) и в Светия Дух.

Тези, които говорят, че е било някога време, когато (Син) не е бил, че преди да бъде роден не е съществувал, и че е произлязъл от нищо; или ( говорят), че има битие от друга ипостас или същност; или, че Син Божи е сътворен, или изменяем, вселенската Църква ги предава на анатема.

                                                                                      (Цитирам по Въведение в християнството. Тотьо Коев. Георги Бакалов. Изд. "БУЛВЕСТ 2000", С. 1992, с. 90)

     Вторият вселенски събор е проведен през 381 г., като  неговата работа е продължила отново няколко месеца, от май до юли. Основната полемика тогава и там е била против т.нар. "духоборци"; ( отричащите Светия Дух като единосъщен с Отца и Сина; наричани на гръцки пневматомахи;  още македонианци).

     Вторият вселенски събор, проведен през 381 г. в Константинопол,

приема текста на Символа на вярата, който казваме и до днес. С едно съвсем незначително изменение: в него всички глаголни форми, в които се говори от името на изповядващите в единомислие, са в 1 лице множествено число, защото по този начин Отците са изразили своето единодушие. Днес всички тези форми на изповядване на най-важното от вярата ни са в 1 лице единствено число, защото по този начин всеки сам, осъзнато, без принуда и доброволно изповядва, че лично той или тя наистина и изцяло вярва в приетото от Отците, участвали във Втория вселенски събор: 

Никео-Цариградски символ на вярата

Вярваме в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истински от Бога истински, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало;

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек;

Който биде разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и биде погребан, и възкръсна в третия ден според Писанията;

И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и на Когото царството не ще има край;

и в Духа Свети, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, Който е говорил чрез пророците.

В една света, вселенска и апостолска Църква.

Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакаме възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.  

(Цитирам по Въведение в християнството. 

Тотьо Коев, Георги Бакалов. 

изд. "БУЛВЕСТ 2000", С., 1992, с.97 )