двутомникът Християнство и философия

     Наскоро издателство "Парадигма" публикува двутомника "Християнство и философия", като интересното в двата тома, освен двуаспектността на проблематиката и сдвоеността на методологиите, е и двуезичието - всички статии и студии на участниците в международния дискусионен семинар, който се проведе през септември 2013 г. в нашия Университет, са както на български, така и на английски език.
     Първият том е съставен от д-р Цветина Рачева, а в редакционната колегия са: проф. дфн Пламен Макариев, проф. дфн Стилиян Йотов, проф. д-р Хараламби Паницидис, доц. д-р Александър Омарчевски и доц. д-р Павел Павлов.
     Съставител на втория том е доц. д-р Александър Омарчевски, а в редакционната колегия участват професорите Макариев и Паницидис, доц. д-р Павел Павлов и доц. д-р Иван Христов, и д-р Цветина Рачева.

     Предговора към първия том съставителката д-р Цветина Рачева, която е и ръководител на проекта "Образование, религия, медии и политика: анализ на реалности", завършва с думите:

"... християнството и философията са форми на духа, от и за които знаем, че във времето е явена и се явява вечността; затова за нас е винаги предизвикателство да мислим кога, как и чрез какво вечността сама се спуска във времевостта и дава истина.
     Читателят ще определи сам в какви моменти улавянето на духовните състояния на съвремието е явно; кои са моментите, в които са показани по-скоро неговите тенденции или къде за съвремието става дума чрез обратно връщане в класическите и традиционните форми на духа. И ние благодарим на читателя, че ще ни последва в този наш опит да разбираме света и времето, в което живеем."

празник на Свети Димитър Солунски

за Гъливер и Суифт

     Новата академична учебна година вече стана на три седмици, а все още не сме съобщили за това колко много видеоматериали от интересни лекции и дискусии има на разположение на любопитните като видеоархив от миналата година. Един от най-разнообразните курсове през летния семестър беше за античната литература като присъствие в европейските литератури от следващите епохи - през средновековните рицарски романи и старобългарските белетристични метаморфози на Троянската притча, но и през ренесансовите и новите времена.
      Мотивите на античното при Бокачо, Сервантес, Шекспир, Гьоте и чак до Елин Пелин; античността в нейното словесно продължение-отражение, претворяване, преобръщане, в неочакваното и предвидимото влияние и преосмисляне на антични сюжети, образи, идеи и блянове.
      Избираемият курс беше воден от доц. д-р Николай Гочев, но в него се включиха като гост-лектори и проф. Евгения Панчева (с лекция за Кристофър Марлоу), доц. д-р Невена Панова (за "Фауст" на Гьоте), д-р Камелия Спасова (за "Сън в лятна нощ").

      Курсът завърши с две лекции и дискусии за "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт, водени от преподавателката от катедрата по Англицистика и американистика Ралица Мухарска. В обсъждането се включиха Елина Боева, Цветомира Колева, Александра Димитрова, Николай Гочев, Боил Мусев и аз.

     Още видеоматериали от този курс може да намерите на специализирания канал в Ютюб, който е създаден и обогатяван непрекъснато от вдъхновението на оператора Боил Мусев.

      През зимния семестър на тази учебна година отново ще има такъв широкоформатен интердисциплинарен семинар, който по традиция ще се провежда в петък вечер от 18.15 часа, засега в каб. 175, на тема Платонизмът.
      Ако се появят повече участници, семинарът ще се случва в някоя от съседните аудитории, пак по това време.

две добри новини

     Първата добра новина е, че по линия 120 на столичния градски транспорт вече се движат нови, големи, удобни и чисти автобуси. Съвсем до скоро по тази линия се движеха едни "Чавдар"-и - очукани и грохнали, влезли в движение още през 70-те години на миналия век. Най-новите автобуси се движат тихо, леко и безшумно - сякаш не пътуваш в автобус.

     Другата добра новина е, че ни чакат още доста такива благинки, които ще усладят градския ни бит, защото догодина по това време ще има избори за местна власт, а сигурно най-късно тогава ще има и предсрочни парламентарни за пореден път... Ще ни ухажват дотогава с малко повече грижи за общностния ни живот и бит, защото иначе отвращението на хората от политическата класа ще достигне и ще премине отвъд критични стойности, като най-невинното следствие от това ще е, че избирателната активност ще падне под 20 процента.               Както стана на предишните местни избори: сегашната кметица на София беше избрана на балотаж с по-малко от 20 процента от гласовете на софиянци.

Обаче ще си позволя и да си помечтая за още битови подобрения в столичния град: щом ще се опитват да ни прикоткат, че освен жители, да бъдем и активни граждани и гласоподаватели, столичните общинари да поразвържат малко добре натъпканата кесия на общината с еврофондове и най-после да се погрижат и за двете спирки на "Хладилника" за витошките автобуси, които продължават да са в окаяно състояние.

       Честит празник на Преподобна Петка Търновска на всички!

океаните са пътища

На вчерашния ден, 6 октомври, преди сто години е роден Тур Хейердал.
За него океаните са били пътища, а не прегради и почти всичките му големи презокеански плавания със салове или папирусови лодки са били вдъхновявани от упованието му в реките в океаните - така както на сушата има реки, и в океаните има още по-големи реки, а тези мощни течения могат да носят по течението си онези, които се отнасят с доверие и любов към тях.
Така той осъществява първото си голямо и успешно пътуване през Тихия океан, от Перу до френска Полинезия за 101 дни, с малка група другари, със съвсем примитивен сал, без весла и абсолютно никаква навигационна техника.
За неговия живот се знае много.
От хубавия норвежки филм от 2012 г. разбрах, че всъщност той много се е страхувал от водата: веднъж в детството си пропада под леда на една замръзнала река и едвам се връща към живота след това.
Никога през живота си след това не е могъл да се пребори с тази фобия и не се е научил да плува.
Но въпреки това е преплавал океани!

Едно от неговите плавания е от особен интерес за хората, които се вълнуваме от Платон и от античната наука. Има едно място в "Тимей" (25 а), където събеседниците научават от Критий, че обичайните географски представи за това, че сушата е само около Средиземното море, и се състои от Либия, Азия и Европа, не са верни и че оттатък Херакловите стълбове, сиреч Гибралтар, има цял океан, а отвъд него - континент, а отвъд континента - пак океан.

Често с колеги и особено със студенти сме си говорили как Платон е можел да знае това. Как са го разбрали египтяните?
Разбира, се в "Тимей" това се казва от участник в разговора, който преразказва преразказ - Критий преразказва преразказаното от дядо му Критий, който чул за всичко разказвано от великия мъдрец и законодател Солон. Но разбира се, преразказваното е египетско знание.

Освен всичко останало, една от експедициите на Тур Хейердал показва и доказва това: да, египтяните са можели дори и само с папирусови лодки да прекосяват Атлантика. През 1970 г., с 12-метровата папирусова лодка "Ра II" и никаква по-нова навигационна техника Тур Хейердал прекосява Атлантическия океан, при това в най-широката му част за 57 дни.
Египтяните, макар и малцина от тях, също са успявали да го направят, а някои даже са имали и и възможността да се върнат обратно.

Ето това е живот, в който любовта към водата е победила страха от водата.

Любовта побеждава страха. Когато я има.