За „Херметическия корпус” и за първото
българско изследване и превод на трактатите, които той обединява
(мой мемоарен текст като редактор на превода на "Херметическия корпус" и "Стобеевите херметически фрагменти")
Преди време колегата Зоя Христова-Димитрова
зададе няколко въпроса за дисертацията и превода на Николай Гочев на “Херметическия корпус”, но той ми
предложи на тях да отговоря аз – и като редактор на превода, и като негова
спътница в живота от две десетилетия. Да напиша биографично-автобиографичен разказ, с който да разкажа
онази част от нашия живот, която е свързана с работата на Николай върху тези
текстове. И наистина, това е навременно. В момента и двамата с него сме на 49
години. Моят академичен път започна през 1982 г., когато станах студентка по
философия в Софийския университет. Оттогава са изминали вече 31
години, които без прекъсване са свързани с Университета. Ако е живот и здраве,
и доживея до пенсия, ще изляза от най-активната страна на работата след 15
години. Значи вече две трети от академичната ми работа е в миналото. Значи е време
да напиша и някои мемоарни текстове по определени поводи. Освен това, основно
методологическо правило за писане на мемоари е: по възможност колкото се може
по-голяма част от хората, за които става дума в един спомен, да са живи, за да
възразят при евентуални несъгласия с едно или друго от написаното.
Уви, двама от
колегите, за които ще стане дума в този биографично-автобиографичен текст, вече
не са сред нас: проф. дбн Славчо Вълчанов и проф. д-р архимандрит Павел
Стефанов. Бог да ги прости!
И така въпросите на г-жа Зоя Христова-Димитрова бяха:
1.
За начало: многократно
повтарян въпрос, свързан с превода на Corpus Hermeticum. Защо преводът на текста от старогръцкия оригинал излиза чак
сега, толкова дълго след публикуването на Вашата монография върху херметическия
корпус?
2.
Както стана дума, това
е Вашият дисертационен труд. Какво Ви накара да започнете работа по текстовете?
3.
Настоящият превод е
плод на Вашата дългогодишна работа върху сборника с текстове. Спомняте ли си
първото впечатление, което те Ви оставиха? Питам Ви, защото лично аз не бях чела по-объркан и
несистематичен текст, който трудно успявах да препратя към някоя от познатите
антични философски доктрини, с които разполагаме.
4.
По какъв начин
текстовете от корпуса допълват знанията ни за периода, за които се предполага,
че са създадени?
5.
Каква е
интерпретацията на човека в корпуса от текстове?
6.
Каква е
интерпретацията на човешката душа?
7.
Какво е отношението Ви
към съвременния херметизъм?
***
Eто един биографично-автобиографичен разказ като
отговор на някои от тези въпроси.
С Николай се запознахме на 22 юни 1991 г. в
хотел „Ахилион” на бул. „Агиу Константину” в Атина – първият ден на моето първо
пътуване до Гърция. Бяхме представени един на друг от Петя Янева, но после се
срещнахме отново чак на 22 февруари 1993 г., когато той трябваше да ме изпита в
Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ), до каква степен
владея новогръцки, за да замина на едногодишна специализация в Атинския
университет.
Изпитът трябваше да удостовери дали мога да
ползвам езика, защото за мен основен работен език щеше да бъде английският.
Справих се, защото той ми даде да преведа една страница от „За душата” на Аристотел, при това началната, и една страница от „Протагор” на Платон. Но изданията бяха
билингва – със старогръцкия оригинал и новогръцкия превод, така че вързах едно
4.50, което ми беше достатъчно.
Николай току-що се беше върнал окончателно
в България след няколко години следване в Атина. В Атинския университет той е
следвал и е завършил специалността глосология,
сиреч езикознание. През пролетта на 1993 г. той преподаваше на хонорар
новогръцки език в Университета и НГДЕК, но също така и староеврейски в
лектората по чужди езици на ФКНФ. Започнах да посещавам някои от часовете му по
новогръцки в Новогръцка филология, за да понапредна с оглед на предстоящото ми
заминаване през есента.
И така, през тази пролет ние се
сприятелихме. За есента и по-нататък пред него имаше няколко различни
предложения за професионално развитие и работа. От проф. дбн Славчо Вълчанов
беше дошло предложението да завърши много бързо, задочно, на индивидуален план
и в съкратен срок и специалността Богословие, за не повече от две години, за да
може след това да стане преподавател в Богословския факултет по староеврейски и
Стар Завет. От доц. Ирис фон Бредов и доц. Неделчо Неделчев обаче имаше едно
още по-атрактивно предложение: със стипендия, осигурена от ЦИЕК във ФКНФ, да
замине за Техеран, където в продължение на две години да усъвършенства
познанията си по персийски и староперсийски.
Но, както всички знаем, животът е това,
което ни се случва, докато правим планове. Докато Николай се двоумеше дали да
се посвети на староеврейския език и на преподаване на Свещеното писание на
Стария Завет в Богословския факултет, или да стегне куфари за двегодишен
престой в Техеран, където да учи фарси, изневиделица се разбра:
преподавателското място по старогръцка литература отново се овакантява. Д-р
Донка Марковска, която преподаваше две учебни години в края на 80-те, беше
решила да замине със семейството си в чужбина, а колегата Росен Сиромахов, с
когото станахме едновременно асистенти през май на 1990 г., три години по-късно
беше решил: изоставя светския живот и академичната работа, за да се посвети на
старостилната православна общност в София като приеме ръкоположение като Триадицкий
епископ Фотий. (В едно свое скорошно интервю по случай 20-годишнината от
ръкополагането му за Триадицки епископ, той споделя, че е бил ръкоположен за
свещеник още през 1988 г., но по време на работата си като асистент в
Университета е запазил това в тайна, а и най-близките му роднини също не са
знаели: http://www.bulgarian-orthodox-church.org/ef/interview.html)
И така, на 5 октомври 1993 г. Николай се яви
на конкурса по старогръцка литература като единствен кандидат, владеещ гръцки и
латински, и го спечели, а аз няколко дни по-рано бях разбрала, че вече съм
бременна. Поради това решихме, че все пак ще замина, ще използвам два или три
месеца от специализацията в Атинския университет, за да поработя в библиотеките
там по темата за телеологизма на Аристотел, а през декември ще се върна в
София, за да прекарам по-тежките и критични месеци на бременността в
спокойствие с любимия у дома.
Венчахме се на 12 февруари 1994 г. в
старинната църква „Св. Николай Чудотворец” в София, а след това на няколко пъти
празнувахме и черпихме роднини, колеги и приятели. Една от тези почерпки беше в
Гълъбарника и наред с всичко останало за ядене и пиене, за нея имаше няколколитрова
бутилка с Absolut – като бутилката беше с малко кранче…
Леда се роди на 3 юни 1994 г.
***
И така, през следващите години съчетавах
майчинството и грижата за Леда с писане на огромната ми дисертация у дома, а
Николай преподаваше новогръцки език и старогръцка литература, но същевременно
започна и работата си върху Corpus
Hermeticum – както върху превода, така и върху дисертацията, която започна
да пише като аспирант на самостоятелна подготовка. Самостоятелните аспирантури
или докторантури, както вече се казва, обикновено предполагат кандидатстващият
за такава форма на индивидуална работа да представи пред съответната катедра,
секция или департамент една много важна част от дисертацията и много подробен
план за нейното по-нататъшно разработване. Но колкото по-голяма част от
дисертацията вече е написана и завършена, толкова по-голяма е вероятността тя
да получи одобрението на колегията, на която се предлага. Предлагането на малък
текст за започване на самостоятелна аспирантура или докторантура, както се
казва сега, винаги е рисковано, защото може и да не бъде насърчено, поради
неяснотата на онова, което по-късно ще се появи в текста.
Затова Николай реши, че ще напише цялата
дисертация и ще приложи превод на „Херметическия
корпус” към нея, и чак след това ще я депозира за апробация в катедрата по
Класическа филология.
Първо беше направен преводът. По време на
нашата първа семейна почивка заедно с Ледето в почивната база на Университета в
Черноморец, през лятото на 1995 г. започнах да го редактирам, но също така през
това лято, през юли месец Николай беше отново един месец в Атина, за да събере
най-необходимата интерпретаторска литература за изследването.
Работеше усилено и на 16 декември 1996 г. в
катедрата по Класическа филология се състоя обсъждането на депозираната от него
дисертация, към която беше приложен преводът и на „Херметическия корпус” и на Стобеевите
херметически фрагменти. В разширения състав на колегиума участваха и проф.
дбн Славчо Вълчанов – Бог да го прости!, доц. д-р Сергей Игнатов, доц. д-р
Калин Янакиев и аз, но не само в лично качество, а и защото по онова време все
още Антична философия се изучаваше
като задължителна дисциплина в учебния план на Класическа филология.
И така, дисертацията и приложените преводи
към нея получиха много голямо одобрение и беше решено, че няма да бъде
необходимо ново обсъждане: еднократно, с едно разширено заседание ще бъде
стартирана като самостоятелна докторантура, така и ще се даде ход на всички
следващи стъпки.
А аз? На 16 декември 1996 г. по време на
това катедрено заседание в катедрата по Класическа филология бях в много
напреднала бременност и два дни след това се роди нашият син Теодор.
***
Така, докато се случи зачисляването, докато
бъде избрана комисията за провеждане на минимума, докато мине самият изпит-минимум,
после докато бъдат избрани и одобрени рецензентите, и прочие срокове и
процедури във ФКНФ и СНС по литературознание, стана пролетта на 1998 г.
Николай успешно защити дисертацията, на
която рецензенти бяха проф. дфн Богдан Богданов и доц. д-р Калин Янакиев. Имаше
много гости и по време на защитата имаше въпроси и на колеги от публиката. Беше
интересно и живо.
Книгата, в която тя е представена, беше
публикувана съвместно от УИ „Св. Климент Охридски” и изд. „СОНМ” през 2000 г.,
и се разпродаде много бързо, а преводът по няколко причини остана за дълго в
чекмеджето в очакване на издател.
Най-после, през декември 2012 г. приятелите
от „Проектория” го представиха като електронно издание.
Предстои
ново издание на изследването върху античния херметизъм, към което обаче ще бъде
добавено и нещо ново: Стобеевите херметически
фрагменти, които с някои свои текстове, според мен, са даже още
по-интересни от трактатите или диалозите на по-големия „Херметически корпус”. Особено интригуващ е големият космогоничен
разказ, озаглавен „Зеницата на света”,
но това издание се бави, защото през тази година Николай поднови работата си
върху „Антигона”, започната още през
1998 г. като дословен превод, направен по предложение на г-жа Маргарита
Младенова от „Сфумато”. Работи и върху сборника със свои студии и статии „Александрия II”.
***
За самите митични разкази, диалози и
напътствени речи, които обединява сводът „Херметически
корпус” и Стобеевите херметически
фрагменти
Езиците, които е учил Николай по време на
следването си по глосология в
Атинския каподистриев университет и интересите му от онзи период, са колкото на
класически филолог, толкова и на ориенталист. Когато се запознахме с него и
през първите години от академичната му работа той беше много по-привлечен от
елинизма и от късната античност, а по-късно дойдоха превеждането на Софокъл и
Аристотел, романът за Платон, редактирането на преводи на Платон и Ксенофонт.
„Херметическият
корпус” и Стобеевите херметически
фрагменти са много интересни, защото в тях се срещат религиозната философия
и литературата, елинистическо-египетската митология, платонистко-стоическата
мъдрост и ориенталската мистика. От гледна точка на процедурите в академичната
йерархия и клишетата, с които работим понякога, това беше дисертабилна тема,
защото е сравнително слабо проучена, интерпретаторската литература за нея е обозрима.
Като литература: провокативното в
античните херметически текстове е претенцията им да бъдат нещо, което не са.
Сиреч те са една перфектна литературна мистификация, появила се през трети и
четвърти век след Христа, но преструваща се на стародавна традиция, прогласена
уж от Хермес, Тат или Изида, записана от Мойсееви съвременници. Разбира се,
тази мистификация е била убедително развенчана и много по-точно датирана от
Исаак Казобон, който показва заблудата на ренесансовите енциклопедисти Марсилио
Фичино и на Пико делла Мирандола.
Като философия: в тези текстове откриваме
един синкретичен конгломерат от платонизъм и стоицизъм, но също и някои
несъмнени аристотелистки понятия, каквито са дюнамис и енергия,
например. В морето от еклектика, суеверия и мистика на късната античност,
корпусът от тези текстове се отличава: някои от тях са поучителни диалози,
други са назидателни напътствия, а трети, най-четивните сред тях са
космогонично-антропогонични митове, разказани –уж – от един или друг египетски бог
или богиня. Такъв е „Поймандрес” в Корпуса и „Зеницата на света” сред Стобеевите
фрагменти.
Първоначалното впечатление за хаотичност и
несистематичност се разсейва, когато видим, че един от текстовете е
космогоничен; друг ни разказва за предсъществуването и последващото
падение-отелесяване на душите; трети говори за вечното и неизменното, от една
страна, и за преходното и тленното, от друга; четвърти е посветен на знанието,
постигано от сетивата, за познанието на разума и прозрението на духа; следващият
е за страстите и за съдбите на душите след раздялата им със смъртните тела, в
зависимост от техните дела приживе; и т.н. Или с други думи, в своята
съвкупност тези текстове представят в пълнота една религиозно-философска
доктрина, която можем да опишем с формулата: по малко от всичко, което има във
всички класически и елинистични философии, но без епикурейството, и с най-голям
превес на платонизма и неопитагорейството.
Когато мислим за късната античност, в нея
виждаме като най-значими религиозно-философски явления изгряването и залеза на
гностицизма, изгряването и залеза, първо на неопитагорейството, а после и на
неоплатонизма, но най-вече постепенното разпространяване и укрепване на
християнството. Текстове като „Херметическия
корпус” и Стобеевите фрагменти са
създавали контекст. Те са своеобразна сюнехия-свързаност и среда, в която са се
развили и са противоборствали един срещу друг гностицизмът и
неоплатонизмът. Затова те обогатяват
представите и разбирането ни както за литературата, така и за философията на
късноантичната езическа религиозност.
Под една или друга форма и херметическите
идеи, и гностическата светонагласа продължават да съществуват през столетията,
но специален интерес към тяхното изучаване имаше у архимандрит проф. д-р Павел
Стефанов – Бог да го прости!, който написа една голяма книга за тях: Ялдаваот.
История и учение на гностическата религия. С., ИК „Омофор”, 2008.
Не беше случайно, че Николай Гочев беше
поканен на премиерата на книгата на колегата от Шуменския университет в
Столична библиотека на 29 октомври 2008 г., за да я представи, а рецензията му за
нея беше публикувана във вестник „Култура”, бр. 39 от 14 ноември, 2008 г.: http://www.kultura.bg/bg/article/view/14898
И също така не е случайно, че преводът на
„Херметическия корпус”, който след
нова, обстойна редакция през 2012 г. излезе в дигитален вид като издание на
„Проектория”, е посветен на паметта на проф. Павел Стефанов.
Очаквайте по-късно през тази година ново
издание на изследването „Античният херметизъм” с приложение
към него – първи превод на български от езика на оригинала на Стобеевите херметически фрагменти.
Димка Гочева,
Редактор на превода на „Херметическия корпус” и на Стобеевите херметически фрагменти
