Google+ Followers

Thursday, January 16, 2014

къде сме ние

      В днешната еднодневна среща-разговор, в която ще се включат философи и астрономи от Софийския университет и БАН, и която ще се проведе в Зала 1 на Ректората, ще говоря за една конкретна част от "За небето" на Аристотел, но разбира се, ще стане дума и за питагорейците, с които той спори, и за Платоновия "Тимей".

      Аристотел дава много категоричен и много странен според някои отговор в кое земно полукълбо се намираме ние и кое е звездното полукълбо или коя половина на звездната сфера се намира над нас.
Отговорът е тук в Книга Бета, глава 2.
Цитирам превода ми, редактиран от Владимир Маринов и издаден заедно със "За възникването и загиването", преведен от Димитър Илиев в изданието "Аристотел. Два трактата", С., 2006, изд. СОНМ, послеслов Мария Николова. Изображения на Платоновите многостени Никола Белин.


Аристотел, "За небето", книга Бета, 2 глава 284 b 6

     Щом като има някои, които казват, че небето има някакво дясно и някакво ляво, като например така наречените питагорейци ( тъкмо техен е този довод), трябва да се обмисли дали нещата стоят по начина, по който те казват, или по-скоро е другояче, и даже дали към тялото на вселената изобщо трябва да се добавят тези начала. Направо да кажем в началото, че ако на небето са му присъщи дясното и лявото, още по-изначално трябва да се предполага, че в него са налични още по-първични начала.[1]

     По тези въпроси бяха отбелязани някои разграничения в лекциите “За движенията на животните”, понеже на тях им е дадено от природата да имат дял от тези движения. Очевидно е, че ако става дума за животните, при някои виждаме налице всички такива части, имам пред вид дясното и лявото, но при други животни се виждат не всички, а само някои от тях[2], а при растенията имаме като определящи само горното и долното. Ако значи на небето трябва да му се припише някое от тези начала, първо от тях би било, както казахме, онова, което е налично в животните – смислено е това начало да му е присъщо и на него. И понеже тези двойки начала са три, всяко едно от тях е някакво начало. Казвам, че трите двойствени начала са горното и долното, както и предното и задното, и също дясното и лявото. Ето всички тези измерения е смислено да са налични в съвършените тела[3]. От една страна горното е начало на дължината, дясното от друга страна е начало на широчината, а пък предното е начало на дълбочината. И още, по друг начин е при движенията: техни начала наричам отправните точки, откъдето започват най-напред движенията, при онези неща, в които те се случват. Растежът започва от горното, откъм дясно започват пространствените местения, а от предното започва сетивността – а пък предното е това, което е свързано със сетивните усещания[4].

    Поради това не във всяко тяло трябва да търсим горното и долното, дясното и лявото, предното и задното, а само в онези, които притежават в самите себе си началото на движението си, бидейки одушевени. Та нали сред нито едно от неодушевените не виждаме онова, което е начало на движението. Защото някои от тях не се движат изобщо, а други се движат, обаче не във всички посоки по еднакъв начин, както например огънят се движи само нагоре, а пък земята – към центъра. (285 a 2)

    Обаче, когато говорим за горното и долното, и за дясното и лявото по отношение на тези тела, ние го правим, като ги съотнасяме с нас. Или това става по отношение на нашето дясно, както правят гадателите, или по подобие с нашите части, както например е със статуята, или съобразно противоположното положение – там дясно е онова, което за нас е ляво, а ляво е онова, което за нас е дясно. Но в самите тези неща не виждаме никаква разлика: ако те бъдат преобърнати наобратно, тогава противоположни части ще бъдат наречени дясно и ляво, горно и долно, предно и задно.

     (285 a 11) Затова някой би се почудил, че според питагорейците има само две такива начала – дясното и лявото[5], а останалите четири са ги изоставили. Те обаче са не по-малко важни. Защото разликата между горното и долното, както и между предното и задното, не е ни най-малко по-важна в сравнение с разликата на дясното спрямо лявото при всички живи същества. Едни от тези двойки противоположности се различават само по способностите си, а други –  и по външния си вид. И от една страна горното и долното е присъщо на всички одушевени същества – по един и същ начин и за животните, и за растенията, а от друга страна при растенията няма разлика между дясната и лявата страна. И още нещо, що се отнася до това, че дължината е по-първа от широчината: ако горното е начало на дължината, а пък дясното е начало на широчината, и ако от друга страна на по-първото местоположение началото му е по-първично, то тогава и горното би било по-първо от дясното в смисъл на възникване, тъй като за “по-първото” се говори в много смисли[6].

      (285 a 23) Към всички тези неща трябва да се добави и: ако от една страна горното е онова, “откъдето” е движението, а пък дясното е “от което” и съответно предното - “това, към което”, по този начин също горното би получило много по-голяма възможност да е начало спрямо останалите водещи форми[7].

      Значи, справедливо е те[8] да бъдат смъмрени, понеже са изоставили по-важните начала, и поради това си мислели, че онези признавани от тях начала са присъщи на всички живи същества по един и същ начин.

      А пък що се отнася до нас, след като по-напред бе определено, че в живите същества, които имат началото на движението в себе си, тези способности са налични, и също така, че небето е одушевено и притежава в себе си началото на движението си, то става ясно и, че в него има горно и долно, и дясно и ляво. Не е нужно да изпадаме в безизходица - да не би щом формата на вселената е сферична, така лявото и дясното да се окажат еднакви, понеже те са като всичките му останали части, които се движат през цялото време. (285 b 1) По-скоро трябва да се мисли, че то е нещо като онези живи същества, в които има разлика между дясната и лявата страна, дори и в начина, по който те изглеждат, но впоследствие е било обхванато в сфера: тогава едната страна ще има способност, различаваща се от способността на другата, само че това няма да се забелязва поради еднаквостта на сферичната оформеност. По същия начин трябва да се разсъждава и за началото на задвижването: дори и то никога да не е започвало, все пак ще е необходимо да има начало, от което то би започнало, ако би трябвало да е започнало да се движи и ако някога бъде преустановено, да може отново да бъде задвижено оттам.

    (285 b 9) Широчина(дължина) на небето наричам онова протежение, което е от единия до другия полюс, а пък от полюсите единият е горен, а другият е долен: и в тези две единствени полукълба това е отликата, че полюсите са неподвижни. Същевременно ние сме свикнали да казваме, че страните на космоса не са горното и долното, а онова, което е около полюсите, тъй като това е неговата широчина. Така че, когато говорим за страна на космоса, под това се подразбира не само точката на единия и другия полюс, отбелязваща горното и долното, но и онова, което е около тях.

     (285 b 15) А пък от двата полюса онзи, който се вижда над нас, е всъщност долният полюс на космоса, а този, който е невидим за нас, е горният. Та нали дясно за всяко едно нещо наричаме онова, откъдето е началото на движението му спрямо мястото. А по отношение на небето начало на периферното му движение е там, откъдето изгряват звездите, така че това би било за него дясното, а там където е техният залез, е лявото.

      (285 b 20) Та, ако небето започва да се движи от дясното и в кръговото си движение отново достига до дясната страна, тогава е необходимо горното да е невидимият полюс. Та нали, ако това беше видимият полюс, движението на небесната сфера би било противонасочено към лявото, а ние не казваме това. Ясно е значи, че невидимият полюс е горната част, и онези хора, които живеят на земята под тази част на небесната сфера, са в горното полукълбо и това спада към дясната част на света, а пък ние сме в долното полукълбо и нашата част спада към лявото.Това е точно противоположно на казваното от питагорейците. Според тях ние сме в горната и в дясната част на света, а пък онези от другото полукълбо са в долната и в лявата част на света. Излиза точно противоположното. Обаче по отношение на второто важно кръгово движение, а именно движението на планетите, ние сме в горната и дясната, а онези от другото полукълбо са в долната и лявата част на космоса. Начало на движението за тях е наопаки, понеже преместванията им са противонасочени[9], така че излиза, че ние сме в тази част на космоса, от която започва движението, а пък хората от другото полукълбо са там, където то завършва. Нека се ограничим с казаното за разположенията на частите на света и за разграниченията, направени по отношение на местата им.[10]





[1] Simpl. In De Caelo. Ibid. 382.35-387.24.
[2] Става дума за противоположностите ляво-дясно, предно-задно, горно-долно. При повечето животни, в чието тяло има осева симетрия, лявата част е симетрична на дясната, но при животните, които имат предна и задна част, определяни от посоката на главата, предното и задното в тялото не са еднакви, а също така горното и долното. Вж. “За частите на животните”, (De partibus animalium) ІІ, 10, 654 а и сл.
[3] Класификацията на животните е канава на цялостното “Описание на животните” (Historia animalium) на Аристотел: най-висшите сред животните, имащите кръв и живораждащите имат точно такива телесни определености – ляво и дясно, предна част, различна по вид от задната, и горна част, различна от долната.
[4] Тъй като повечето органи на сетивата са в горната и предната част на животните и човека. Вж. “За частите на животните”, (De partibus animalium) ІІ, 10, 654 а и сл.
[5] Десетте двойки противоположности според питагорейците са представени  в “Метафизика”, Алфа/І, гл. 5, 986 а 23-26: граница-безгранично, нечетно-четно, едно-множество, дясно-ляво, мъжко-женско, неподвижно-подвижно, право-криво, светлина-мрак, добро-лошо, квадрат-разностранна фигура.
[6] Първо или по-първо по време или по битие. Не всякога първото по битие е първо по време. За това вж. книги Дзета-Ета-Тета на “Метафизика”.
[7] Очевидно е, че Аристотел в случая мисли отново за живите същества.
[8] Питагорейците.
[9] Сиреч с посока противоположна на движението на небесната сфера.
[10] Simpl. In De Coelo 395.6-16.
[11] А именно, както е казано и малко по-напред: според Аристотел има две основни противонасочени кръгови движения - движението на цялата небесна сфера и противоположното по посока движение на планетите.

No comments: