Google+ Followers

Saturday, October 19, 2013

човекът е сън на сянка







Миналата събота, докато се разхождах на Витоша, на една от пътеките застигнах две жени - едната от тях се оказа Яна Букова. Не бях я виждала от много години, сигурно десет-петнадесет, че и нагоре, и тя първоначално не ме позна. Поговорихме кратко и после, докато продължавах разходката си и слизах надолу към града, се разкаях, че писах тук за нейния чудесен превод на Сафо и можете да го видите тук, но много пъти отлагах да напиша за изданието на нейния превод на Катул, и особено на Пиндар, на неговите "Питийски оди".
Отново издания на "Стигмати", отново с художническата работа на Яна Левиева.
Отдавна се канех да пиша за "Питийските оди", но ето, най-после...

"Питийските оди", без които не може.  
 В преходния и неустойчив човешки свят има вечни автори и без техните преводачи-посредници, и без техните издания и преводи съществуването ни би било още по-убого.



Това е посвещението на Малина.

И тази книга, както и изданието на Сафо, и на Катул, има чудесен предговор за автора, за епиникия като жанр и за античната поезия. Има и подробни обяснителни бележки за игрите в Древна Гърция и за митологичните реалии и персонажи във всяка една от епиникиите, от Питийските оди. Ако някой иска да разбере онова, без което не може четенето на античната поезия тук и сега, трябва да прочете това издание от-до.

Но има ги и одите. В превод трудно постижим.

Ето и един откъс:

Но бързо израства човешкото щастие
и също тъй бързо се срива в земята
пред злонамерената орис.
Еднодневки сме.
Какво е човекът? И какво не е?
Човекът е сън на сянка.
Ала когато дойде онзи блясък,
който богът изпраща на хората,
най-чиста светлина има у човека
и животът става сладък.
А ти, любима майко Егина,
подобно кораб направлявай този град
в пътуването му към свободата,
в подкрепата на Зевс и цар Еак,
и на Пелей и Теламон, и на Ахил.

От Осма Питийска ода

За Аристомен от Егина,
 син на Ксенарх,
победител в състезанието по борба
(446 г. пр. Хр.)

No comments: