Google+ Followers

Friday, September 27, 2013

скромното начало преди 125 години


            централното крило на Ректората се появява десетилетия по-късно

  Днес с тържества, следобедно шествие по столичните булеварди,студентски купон в двора на Университета вечерта, факултетни празнични срещи на новоприетите студенти-първокурсници с деканските ръководства и прочие, ще бъде отпразнувана 125 година от откриването на Висшето училище в София.

  Началото е било скромно.

  През първата година в него, в сградата на "Московска" са преподавали само седем преподаватели, които са били наречени "новите седмочисленици". 

  Новите седмочисленици са били първоначално учителите от Софийската класическа гимназия Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
  Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
  

  За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:


Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.


Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...


Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:

"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"

  Проф. Михаил Арнаудов. "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59.

No comments: