скромното начало преди 125 години

            централното крило на Ректората се появява десетилетия по-късно

  Днес с тържества, следобедно шествие по столичните булеварди,студентски купон в двора на Университета вечерта, факултетни празнични срещи на новоприетите студенти-първокурсници с деканските ръководства и прочие, ще бъде отпразнувана 125 година от откриването на Висшето училище в София.

  Началото е било скромно.

  През първата година в него, в сградата на "Московска" са преподавали само седем преподаватели, които са били наречени "новите седмочисленици". 

  Новите седмочисленици са били първоначално учителите от Софийската класическа гимназия Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
  Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
  
  За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:

Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.

Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...

Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:

"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"

  Проф. Михаил Арнаудов. "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59.

една хубава книжарница

...така казва надписът върху дъска с тебешир пред книжарницата...

\

(

...и после попадаш вътре ...

 

...а после има и едни извити стълбички, под които също има книги...

 

...и накрая се стига до  Философската кула,...

   

...но сетне се излиза на покрива на книжарницата, която се казва "Атлантис"...

...и от покрива се вижда, че Слънцето върви към заник...

 ... а мелниците чакат пак да ги погали вятърът...

разговор за образованието и изследванията на античността

 експонат от Археологическия музей в София

Утре, 20 септември, петък, от 10.30 часа ще имаме възможност да разговаряме с нашата колега
Светла Славева-Грифин, която е асоцииран професор на Florida State University, а в момента е на изследователска работа за 18 месеца в Университета на Бохум-Рур с подкрепата на фондацията "Александър фон Хумболт".
Това ще стане в по-неформална обстановка, в кафенето "Timeless" в клуба на архитектите, като ще бъдем в двора му, а ако вали - ще влезем вътре.

Предложих тя да сподели впечатления от университетите, в които е учила и работила през последните две десетилетия - в Айова, Флорида, Лондон, Бохум-Рур - за някои дискусионни въпроси, които разпалено сме обсъждали в нашата академична среда през последните години с колеги студенти и преподаватели.

Първо, за това какво точно се учи и как се учи на бакалавърско ниво:
това ще рече

в университетите, от които тя има впечатления, съществува ли някъде все още curriculum,

така както при нас има задължителен учебен план, който фиксира година по година и семестър

по семестър кога да се учи примерно езикознание, кога литературознание и т.н.,

или по-скоро на студентите им се предлагат cluster-и от сходни дисциплини, измежду които

те трябва да изберат определен брой?

Там, където има cluster-и, кой ги определя и до каква степен те са еднородни, примерно

в един кластер влизат ли литература и език, или история или философия, или са по-еднотипни?

И още, по отношение на т.нар. syllabus, което при нас се нарича учебна програма:

до каква степен на бакалавърско ниво преподавателите сами определят учебната програма на курсовете, които водят?

Защото при нас се утвърди убеждението, че на бакалавърско ниво трябва да има задължителен

учебен план или т.нар. curriculum и броят на задължителните дисциплини в него да е много по-голям от броя на избираемите, а също така и че учебните програми, syllabus-ите в бакалавърската степен трябва да са традиционалистични, консервативни,

енциклопедични и общообразователни, а чак в магистърската степен както студентите, така и преподавателите да имат много по-голяма свобода.

В университетите, от които тя има впечатления и в които е придобивала своите научни степени и академични позиции, каква е философията на образованието, каква е концепцията за курикулумите и силабусите, или за кластерите?

Иска ми се също така тя да каже нещо и за това: какво точно представлява т.нар. "тюторска система".

Каквато има на доста места в англоезичния свят.

Защото има университети по света, в които тюторът индивидуално със студента определя какво ще учи той или тя, а изобщо няма такова нещо като задължителен учебен план, нито даже кластери или модули от задължителноизбираеми курсове.

Другата тема, която ми се иска да обсъдим, е за вдъхновението и избора на проблем и метод: при нея лично как е станало така, че е започнала да се занимава с Плотин не само лингвистично и с интерес към честотата на употребата на определени думи, стила, историята на произхода и проблемите на композицията на Енеадите, но и с най-дълбинните проблеми на философията му? 

Как после се е родил интересът й към медицината в късната античност?

 Ти ли е намерила темата или темата е намерила нея? 

И третата тема, която ми се иска да обсъдим, ако остане време, е за изследванията на античната наука.

Защото у нас има много ясно профилиране и несъмнено много добри постижения в две основни направления на класическата филология: от една страна, на езикознанието и епиграфиката, където има и международно признати учени; а от друга страна имаме големи авторитети в изучаването на културата, философията и литературата на античността, на теорията и практиката на преводаческото изкуство.

В античната и средновековна философия също има имена, колкото и спорни да са те за някои колеги като мен - те имат текстове и преводи.

Но по отношение на науката в античността тепърва се появяват млади учени: Тамара Петринска завършва дисертацията си за Хипократ, Йордан Банев направи дисертация и хабилитация за античната и средновековна музикална теория, а Мария Николова написа дипломна работа за математиката като метод при Платон в "Тимей", "Менон" и "Теетет", но след това избра магистратура по психология.

Как да свържем хуманитарния подход на изследването на античността, който засега изцяло доминира у нас, с изучаването на природата и науките в античността?

Как се е получила тази сглобка в другите страни и университети?

Тези три тематични кръга са предостатъчни и два часа една ли ще ни стигнат. 

Накрая ще се и изморим, но ще направим аудиозапис, после ще го свалим като текст и ще го редактираме.
Ще го публикуваме на сайта на АРУКО.

Заповядайте!

нова учебна година

                   витрина в Археологическия музей, София

Честито! Днес на учениците и учителите, а скоро - и на студентите и преподавателите!

най-скъпият проект

Всякакви проекти съм виждала и чувала, но този заслужава особено внимание - проект за над един милион и двеста и осемдесет хиляди лева за... възстановяване на шест от туристическите алеи на Витоша!
Е, алеите си ги има от няколко столетия най-малко, летем са лесно проходими, през есента се покриват от опадали пожълтели и почервенели или покафенели листа, през зимата са заснежени или заледени, през пролетта са залети с кал или ручейчета от топящия се сняг, и с един бомбастичен проект за милион и двеста хиляди лева по шест туристически маршрута се наслагват едни табелки - наистина много необходими - за посоките, по които туристите трябва да поемат, се усвояват милион и двеста хиляди лева. Че и оттатък.
Колкото и да съм скарана с практическите измерения на битието, по мои сметки тези много необходими табелки и на шестте туристически маршрута по най-завишени калкулации струват около хиляда лева...
Който не вярва - нека да провери.
Тази табела-отчет на проекта е на входа на парка "Витоша" откъм Бояна, където са означени така, както трябва да бъде, пътечките към Боянското езеро, Боянския водопад, Драгалевци и Княжево.
Обичам наш'те планини зелени!

уточнение за лекциите на Светла Славева-Грифин

                                  фрагменти от мозайки от Археологическия музей в Делос, август, 2013 г.

Лекциите на проф. Светла Славева-Грифин ще се проведат в 

Зала 1 на Ректората от 18 часа

във вторник, 10 септември и сряда, 11 септември, като темите им са:

"В градината на Зевс: Плотин и Хелиодор за алегорията на любовта" - във вторник и 

"Дългът на Сократ към Асклепий: лекари и философи с Асклепиеви души в късната античност" -  в сряда;

Заповядайте!

от островите на Аполон и Хефест

 Делос, 29 август 2013 г.

силният шум в края на клипчето е от свистенето на вятъра

31 август 2013 г.

в пазвите на Хефест, или в кратерите на вулкана на Неа Камени - един от трите острова в пръстена на Санторини; 

изригнал е за първи път към средата на седемнадесетото столетие преди Христа и е унищожил  цяла цивилизация на Цикладите и Крит;

в следващите хилядолетия се е събуждал няколко пъти и е изхвърлял лава, пепел и дим,

но без разрушителни последици; за последен път това е станало през 1950 г.;

засега спи дълбоко, но вулканолозите и геолозите внимават, защото може пак да се събуди;