Google+ Followers

Monday, January 9, 2012

първи превод на "Епиномис" на български


За гостите на блога годината 2012 започва с подарък: за първи път  във виртуалното пространство тук ще бъде публикуван първият български превод на последния диалог на Платон "Епиномис".
Ето го. Насладете му се: 

Платон
“Епиномис”, или

Послепис към “Закони”

Превод Николай Гочев

За превода и редакцията са използвани предимно две основни издания на гръцкия текст – на Леонардо Таран и на Бърнет във варианта му в TLG; подробности – в библиографията накрая;

 973а

Клиний:
И ето сега ние тримата, скъпи приятелю – аз, ти и Мегил – съвсем правилно приехме да помислим как да се пристъпи към въпроса за разбирането.[1] Смятаме, че такъв разговор би могъл най-добре да подготви човешката природа[2] да придобие разбиране – такова разбиране, каквото изобщо е възможно да има човек. Приемаме, че всичко останало, което имаше отношение към законодателството, вече сме го обсъдили (b); но най-важното, което би могло да се открие и изкаже, а именно - какво трябва да знае смъртният човек, за да бъде мъдър[3] - ето това нито сме го казали, нито сме го установили. Та ще опитаме да не го пропуснем. Защото иначе ще оставим незавършено онова, заради което се заехме с цялата тази работа и с намерението да изясним всичко отначало докрай.
Атинянинът:
            Добре говориш, скъпи приятелю Клиний. Струва ми се, че ти си чувал едно погрешно[4] твърдение; впрочем от определена гледна точка то не е съвсем погрешно. Ето какво е то (c). Мнозина, които са се сблъскали с живота, поддържат мнението, че човечеството не би могло да бъде нито блажено, нито щастливо. Послушай сега и виж дали ще ти се стори, че представям добре тяхното мнение.  
            Струва ми се, че хората не могат да бъдат блажени и щастливи, освен с изключение на малцина. Имам предвид впрочем времето преди смъртта. Иначе  за починалия има добра надежда да получи всичко, заради което би живял и умрял по най-добрия начин, доколкото позволяват силите му (d). Не казвам нищо много мъдро, а само това, което по някакъв начин е известно на всички гърци и чужденци.
И тъй, за живото същество най-напред е трудно дори да се появи: то първо трябва да се прихване в зачеването, после да се роди, а после и да се отглежда и възпитава. Съгласни сме, че всички тези неща стават с безброй усилия (974a). И така остава малко време за размисъл – и не говоря за негодни хора, а за човек, когото всеки би признал за способен. Такъв човек изглежда, че сякаш поема дъх някъде към средата на живота си; защото старостта, която се появява скоро след това, ще накара всекиго, като помисли за живота си дотогава, да откаже да се роди отново, освен ако не е пълен с разни детински намерения. И защо мисля така ли?  Защото точно там се намира онова, което се опитваме да открием (b)
И тъй, ние проучваме как да станем мъдри, като предполагаме, че такава способност[5] е заложена във всеки човек. Това разбиране обаче ни се изплъзва, когато се обърнем към някое от така наречените изкуства или интелектуални способности[6] или други от тези неща, които мислим за знания[7].  Сякаш никое от тях не е достойно да получи  името на мъдростта, отнасяща се до човешките неща - а пък душата от своя страна е твърдо уверена и провижда, че такава способност й принадлежи някак по природа (c). Коя е обаче и каква е, и що е, и кога и по какъв начин - ето това вече тя никак ни може да открие. Нали на това прилича нашето умуване и проучване за мъдростта, което надминава очакванията на всеки от  нас, способен да размишлява разумно както сам, така и заедно с други чрез всякакви аргументи? Тези неща така ли са или - не, какво да кажем?   
Клиний:
            О чужденецо, може би да се присъединим към очакването ти, което сигурно ще добиеш полека-лека, че не след дълго ще стигнем до най-истинното мнение за тях.
            Атинянинът:
            Нека първо разгледаме онези другите, които се наричат науки, но не правят мъдър човека, който ги придобива и притежава. Така, първо ще се справим с тях и после ще опитаме да сравним с тях онези, от които се нуждаем, и, като ги сравняваме, ще разберем какви са.
            Нека да видим първо онези, от които смъртният човешки род се нуждае преди всичко. Те са крайно необходими и действително са първи, но онзи, който ги овладее, дори в началото да е бил смятан за мъдър, днес вече не се смята за такъв и дори го презират заради точно това знание (975). Ще кажем кои са тези знания, и ще прибавим, че почти всеки човек, особено ако се старае да изглежда, че е станал отличен мъж, ги избягва и предпочита да придобие разбиране и жизнен опит[8].  
            Нека да поставим като първо от тези знания онова, което, както разказва митът,  ни е освободило от самоизяждането на сродните ни живи същества – прекратило е напълно изяждането на едни от тях, и е въвело правила в изяждането на други. Нашите предци ни оказаха и продължават да ни оказват голяма услуга с това откритие – и онези от тях, които споменахме, нека бъдат сред най-блажените (b) – но производството на ечемично и пшенично брашно, пък и изобщо самото вкусно и полезно хранене са неща, които никога няма да направят един мъж напълно мъдър. Впрочем, самото название – „производство”[9] – показва затруднението по този път, което това знание създава на „произвеждащите”. Същото се отнася и за земеделието като цяло. Защото изглежда, че всички ние употребяваме земята не благодарение на някакво изкуство[10], а на природата[11] в съгласие с даденото от бога. 
            Не водят до мъдрост и конструирането на жилища, нито пък строителството като цяло, нито правенето на покъщина (c), ковачеството, изработката на строителни, ваятелни и ударни, и всякакви други инструменти. Тези изкуства са полезни за народа,  но не се споменават във връзка с придобиването на добродетелта. Дори ловът, колкото и изкусен да бъде, няма в себе си нищо достолепно, нито мъдро. Ни най-малко не ни помагат гадателството и тълкуването на оракули[12], защото те знаят само какво се казва, а дали казаното е истина – това не могат да разберат.
            Та виждаме, че придобиването на необходимите за живот неща става чрез изкуство, но никое от тези изкуства не прави човека мъдър (d). И още има едно друго изкуство,  което остава да видим, и което е просто вид забавление; то е преди всичко подражателно[13] и не е никак сериозно. Подражава се с много и различни инструменти, също и с движения на тялото, които при това не са твърде прилични. Има словесни и музически изкуства; също и такива, на които майка им е рисуването и чрез които се създават много и разнообразни цветни изображения[14], разделени на множество влажни и „сухи” пораждания. Но всичките тези подражания не правят човека мъдър в нищо, независимо колко голямо усърдие е вложил в произведенията си (e).
               Нека приемем, че всичко необходимо за живот е изработено. Оттук нататък хората биха могли да си съдействат помежду си за безброй неща и по безброй начини. Сред тези начини най-важен е този, който обикновено се нарича “военно изкуство”. Това е способността да се командва войска. То е най-ценено заради ползата,  но зависи много от благоприятното стечение на обстоятелствата и по природа е свързано повече с храбростта, отколкото с мъдростта (976). Изкуството пък, което наричат медицина, помага главно в случаите, когато здравето на живите същества се уврежда от студ, горещина и други подобни влияния, идващи от сезоните. И все пак никое от тези изкуства не води до най-истинската мъдрост – защото те не използват мерки и се подхранват от всякакви мнения. Ние бихме нарекли помощници още кормчиите и моряците, но нека никой не ни убеждава, че това са мъдреци. Никой от тях няма знание за гнева или за благоразположението на вятъра, а това са съществени условия за корабоплаването (b). Не са мъдри и тези, които казват, че помагат в съдебните спорове чрез силата на словото си. Те развиват паметта си, запознати са с мненията и обръщат внимание на нравите, но си остават далеч от истината за действително справедливото[15]
            Има и една странна способност, която може да се стори мъдрост, и която повечето биха нарекли по-скоро естествена заложба,[16] отколкото мъдрост. Това е, когато забележим някой, който учи лесно всичко, с което се заеме и запомня много и задълго (c); и ако трябва в определен момент да си припомни нещо, веднага  го прави.   Тези неща някои ще ги нарекат естествена заложба, други умност[17], други – природна интелигентност, но никой разсъдлив[18] човек не би се съгласил да ги  нарича истинска мъдрост.
            И все пак трябва да се появи някаква наука, чрез която е станал мъдър онзи, който наистина е мъдър, а не само минава за такъв. Да видим. Заемаме се с едно наистина мъчно изследване - да открием наука (d), различна от вече споменатите, която убедително би била представена като мъдрост и наистина би била такава[19]. Който я е придобил няма да бъде простак и глупак, а ще е, благодарение на нея, мъдър и добър гражданин, и ще изпълнява по-висши и по-низши длъжности[20] в града си с еднакво усърдие и справедливост.  
Но да видим първо коя е онази от сега съществуващите науки, която, ако напусне човешката природа  или пък изобщо не бъде придобита, човекът ще се окаже най-неразумното и безразсъдно същество. Съвсем не е трудно да се разбере. (e) Това е тази, която е дала на целия смъртен род числото; и мисля, че ние сме получили числото не по някаква случайност, а ни го е дал бог, за да ни запази. И трябва да кажа кой бог имам предвид: макар и да изглежда странно,  все пак не е чак толкова странно. Та защо да мислим, че онова, което е причина за всичките ни блага (977), не е било причина и за най-голямото от тях – разбирането? И кой е богът, за когото говоря с такава почит, Мегиле и Клиние? Явно това е Уран, който е и най-справедливият бог. Като такъв го почитат и му се молят/го благославят всички други демони и богове.  Че той е станал причина за всичките ни останали блага, с това всички сме съгласни; но твърдим, че той наистина ни е дал и числото, а ще го дава и занапред, стига човек да желае да го следва (b). Защото ако някой се заеме с правилното наблюдение на този космос, или Олимп или Уран – комуто както е приятно, нека така да го нарича, но да го следи как се мени многоцветно, как върти в себе си звездите с всичките им пътища и времена[21] и така снабдява всички същества с прехрана. Бихме казали, че с всяко число идва и другото разбиране[22], а и останалите блага; но най-голямото е това – като получиш своята част от числата да избродиш целия им кръг[23].          
Нека сега да се върнем малко назад в разсъжденията си и да си припомним онова (c), което впрочем съвсем правилно преценихме  - че ако премахнем числото от човешката природа, никога не бихме могли да бъдем разумни същества.  Защото наистина душата на същество, лишено от разсъдък[24], не би могла да придобие никога пълната добродетел. Защото едно живо същество, което не разпознава нито две и три, нито четно и нечетно, и изобщо не познава числото, не би могло да разсъди относно нещата, заради които именно притежава сетива и памет. Колкото до другите добродетели като храбростта и благоразумието, там това незнание не е пречка (d). Но който не притежава истинен разум, той не би могъл никога да стане мъдър, а пък лишеният от мъдрост, която е най-важната част от цялата добродетел, няма да бъде съвършено добър и следователно няма да бъде и щастлив[25]. Така че е необходимо в основата на всичко да се постави числото; а за да изясним защо е необходимо, ще ни е нужно разсъждение, по-дълго от досегашните. Но засега би било правилно да се каже, че и онова, което се твърдеше по отношение на останалите изкуства, за които бе до този момент разговорът - дори и от тях нищо не остава, а всичко пропада (e), ако някой премахне аритметиката.   
Може би някой би се помислил, че човешкият род се нуждае от числото за малко работи, и то във връзка с изкуствата. Макар че и това е много нещо, ако се обърне внимание на божественото и смъртното във възникването, в което ще се види и богопочитанието и истинското число. И няма ли да стане ясно за всеки относно числото въобще (978) – каква сила ни дава, когато го възприемем? Нали е видно, че навсякъде в музиката има нужда от числово съотнесени движения и звуци? Но най-важното – че числото е причина за всички добри неща и за нищо от лошите – това трябва да се разбере добре, което впрочем би могло да стане бързо.  
Но неразумното, безредно, безформено и лишено от ритъм движение[26] - както и всичко, което е съпричастно на нещо лошо – е лишено от всякакво число (b); и онзи, който се надява да стигне до едно бъдещо щастие трябва да има предвид това. Някой може да не познава справедливото, доброто, красивото и всички тези, но като се държи за истинното мнение, ще се погрижи с помощта на числата освен себе си да убеди и други хора. 
Нека сега да опитаме да помислим как сме се научили да броим. Хайде – откъде ни е дошло на ум да мислим за „едно и две”, като имаме възприетата от вселената[27] природна способност (c) да мислим за тези неща?  При много други от живите същества природата не е стигнала дотам – да са достатъчно способни да се научат от Създателя[28] си да броят; а на нас богът първо това ни е вложил, да сме способни като ни покаже, да разберем. А след това ни е показал и продължава да показва. И какво по красиво би видял някой от това – най-напред да види рода/формата на деня, а след това да премине към областта на нощта, като при това всичко изменя външния си вид? И небето движи това редуване в кръг и без прекъсване (d) в продължение на много дни и нощи,  без да спре да учи хората на „едно и две”, така че най-сетне и най-невъзприемчивият да се научи да брои достатъчно добре. Защото всеки от нас, гледайки това, би разбрал, че съществуват и три, и четири, и много. А освен това богът създаде единното, като направи така, че луната, която веднъж се явява като по-голяма, друг пък като по-малка, с движението си да показва, че всеки ден е различен, докато стигне до 15 дни и нощи (e). Това е период - ако някой иска да събере в едно един цял лунен цикъл , та, както се казва, да го разбере и най-невъзприемчивото от онези същества, на които богът е дал природа, която им позволява да учат. Но дотук и чрез тези неща всяко същество, способно да брои, ще напредне в аритметиката – ако гледа на числата едно по едно (979). Но числата трябва да се мислят и по отношение едно на друго – мисля, заради по-голямото. И заради това, както казахме, като направи Луната да се увеличава и смалява, той състави месеците по отношение на годината и всяко число започна да се съотнася към числото чрез една щастлива уредба[29].     Благодарение на това имаме плодове и земята зачева така, че да има храна за всички живи същества. Затова има ветрове и дъждове, които не са нито неблагоприятни, нито неограничени. И ако нещо противно на тези неща тръгне на зле (b),за това не трябва да се упреква божествената, а човешката природа, която не управлява[30] своя живот според правдата.
Когато разисквахме върху законодателството, ни се стори, че другите добре неща за човека са лесни за опознаване и всеки би бил достатъчно способен и да разбира казаното и да го прави  - стига да схване, кое по всяка вероятност е полезно и кое – не. Стори ни се, а и сега още ни се струва, че всички други дейности не са толкова трудни (c), но кой е начинът хората да стават добри[31] – ето това е нещо извънредно трудно.  И това, да се придобият всички останали блага е, както се казва, възможно и постижимо[32] - богатство, каквото трябва или не трябва, тяло каквото трябва или не трябва. А че добра душа е нужна, с това всеки е съгласен, също и  с това какво ще рече добра – че трябва да е справедлива, благоразумна и храбра, и прочее. А че трябва да е мъдра, и за това всеки го казва, но каква е тази мъдрост – което и ние досега обсъждахме – ето тук вече никой с никого не е съгласен, поне при повечето хора (d). Но сега ние, освен споменатите вече мъдрости, открихме и още една, която не е за пренебрегване[33]и онзи, който я е овладял, изглежда мъдър, както стана дума; но дали все пак знаещият тези неща наистина е мъдър и добър, ето това трябва да обсъдим сега.
Клиний:
            С право каза, чужденецо, че се заемаш да говориш важни работи за големи неща.            
            Атинянинът:
            Наистина не са малки, Клиние (e), Но нaй-трудното е, че трябва да бъдат изцяло истинни.
Клиний:
            Несъмнено, драги. Но дано имаш сили да изречеш, каквото си започнал.
            Атинянинът:
            Да, но и вие взимайте участие. 
Клиний:
            Разбира се. Аз ще говоря и за двамата.
Атинянинът:
            Добре (980). Най-напред, изглежда, е необходимо да се каже, и особено ако е възможно да го обхванем с едно название, коя е тази способност[34], която мислим за мъдрост; ако пък не сме в състояние да се справим с това, тогава поне, на второ място, кои са и колко са тези способности, които, ако човек придобие, би бил мъдър според нашето разбиране[35].
Клиний:
Сигурно ще ги кажеш. 
Атинянинът:
             След това никой не би упрекнал законодателя, ако вземе най-доброто от нещата, които казахме преди за боговете, и като го изобрази сякаш на игра и с почит към боговете, с пеене на химни и в щастие да прекара остатъка от живота си (b).
Клиний:
Наистина добре говориш, приятелю. Сигурно това щастливо остаряване е завършекът на законодателството ти, като се обръщаш с радост към боговете и живееш чисто, да достигнеш както най-добрия, така и най-прекрасния край на живота.
Атинянинът:
            Та как да говорим, Клиние? Да почетем боговете като ги прославяме, молейки се да съумеем да кажем най-добрите, но и най-красивите неща за тях? Така ли казваме или как? 
Клиний:
Така ще е чудесно, наистина (c). И тъй, превъзходни, опри се на вярата в боговете, помоли се и изречи най-доброто слово, което ти идва, относно боговете и богините.
Атинянинът:
            Така ще бъде, стига само бог да ни води. Само че и ти се помоли заедно с мен.   
Клиний:
 А ти след това говори.
Атинянинът:
             Изглежда че е необходимо най-напред да се заемем с произхода на боговете и живите същества[36]. Нашите предшественици са ги представили зле, но ние, въз основа на предишното ни разсъждение ще ги представим по-добре. Та ще продължа разсъждението, което вече отправих към нечестивците (d), като казах, че съществуват богове, които се грижат за всички неща, малки и големи, и че са неумолими, когато става дума за всичко, свързано със справедливостта. Нали помните, Клиние? Вие тогава си взимахте и бележки, тъй като казаното беше твърде истинно. Та най-важното от тези казани неща беше, че всяка душа е по-стара[37] от всяко тяло – нали помните? Нали така беше? Едното е, както се убеждаваме, по-добро, по-старо и с по-божествен ейдос от другото, за което пък е правдоподобно, че е по-лошо, по-младо и по-недостойно (e); навсякъде и винаги властващото е по-старо от владяното и водещото - от воденото. И тъй, да приемем, че душата е по-стара от тялото. Ако това е така (981), тогава сме изяснили достатъчно убедително кое е първото сред съществуващите неща; и да кажем, че едното начало превъзхожда другото, и че ние с право пристъпваме към знанието за произхода на боговете като към част от най-голямата мъдрост.    
Клиний:
Засега е трудно да се каже по-добре.
Атинянинът:
            Хайде сега нататък. Да приемем ли, че е истинно и съответства на природата да се нарече „живо същество” онова, което възниква, когато се съберат душа и тяло, и съчетанието от тях породи единна форма?
Клиний:
Правилно.
Атинянинът:
            С пълно право ще наречем това нещо „живо същество” (b)
Клиний:
Да.
Атинянинът:
            Имаме основание да говорим за пет пространствени тела[38], от които най-добре би могло да се извае какво да е сред най-красивите и най-добри неща. А родът, който остава, има една единна форма – защото няма нищо друго безтелесно,  подвижно и безцветно, освен истинно най-божествения род на душата.  Само нему подобава да създава и оформя, а на тялото, както казваме, подхожда да бъде оформяно, да възниква и да бъде виждано (c). А на първото подхожда – нека го кажем отново, защото не е достатъчно да се изрече само веднъж – да бъде невидимо, да познава, да се мисли, да  притежава памет и разсъдък, както за нечетни, така и за четни изменения.
И тъй, телата са пет. Да ги назовем – огън, вода, на трето място - въздух, на четвърто – земя, на пето – етер. Под тяхното водачество се оформят многото и разнообразни живи същества. Тези пет тела би трябвало да се изучат едно по едно.
            Нека видим първо земния вид. Към него принадлежат всички хора (d), всички многокраки и безкраки – както движещите се живи същества, така и стоящите на място и закрепени с корени. В състава на този род земният елемент ще се мисли като една част - защото всички живи същества са комбинация от всички родове, но преобладаващото в живите същества с  неговия състав е земя и твърда природа. На второ място ще поставим  друг вид, който възниква и е видим. Преобладаващото в състава му е огън, но има също земя и въздух (e), а има по-малки частички и от всички останали. Ще кажем, че поради това от него възникват разнообразни и видими същества, като ще мислим за рода на онези живи същества в небето – и сред тях е целият божествен род на небесните тела. Той има най-прекрасното тяло и най-добрата и щастлива душа. Ще приемем, че тези същества имат една от тези съдби: или всяко от тях е неунищожимо и безсмъртно и по необходимост божествено (982), или пък животът му е ограничен, но толкова многовековно дълъг, че повече би било ненужно да се желае.
            Да размислим първо върху казаното. Пак ще кажем, че има два такива вида живи същества, и двата видими – едното, както изглежда, цялото от огън, а другото от земя; и земното се движи безредно, а огненото – в пълен ред. Това, което се движи безредно, бе трябвало да се смята за лишено от разум[39] – така действа обикновено животинският вид, който наблюдаваме около нас (b).  А подреденият и минаващ през небето път на другия вид, би трябвало да бъде убедително свидетелство[40] за неговата разумност. Защото точно с това, че винаги шестват, действат и търпят въздействие по един и същ начин, тези същества дават достатъчно доказателство, че живеят разумно. Тъй като необходимостта, действаща в умната душа[41], се оказва най-силна от всички необходимости. Тя законодателства като началстваща, а не като подчинена; и тъй като взима най-доброто решение съгласно най-добрия ум, то е неотвратимо (c). Наистина, бидейки взето съобразно ума, нейното решение се оказва съвършено и никакъв адамант не може да бъде по-силен и непрегъваем от него; истина е, че трите Мойри опазват като съвършено отреденото всекиму съобразно превъзходната мисъл на боговете. Така че за хората би трябвало да е доказателство за ума на звездите и на цялото им шествие това, дето те винаги извършват едно и също. То е решено отдавна, и те го вършат в продължение на смайващо дълго време, и не им хрумва да се отклоняват нагоре-надолу (d), да правят веднъж едно, а друг път друго, да се скитат или да “прескачат” по различни окръжности.  Повечето от нас обаче са на обратното мнение, че онова, което винаги прави едно и също по един и същ начин, няма душа; и така мнозинството хора се присъедини към безумците в мнението им, че човешкият род, понеже се движи, трябва да се смята за разумен и жив, а божественото, понеже се задържа в едни и същи цикли[42]  - за лишено от разум. Докато човек, който се стреми към по-красивото, по-доброто и собственоприсъщото (e), да приеме, че онова, което винаги прави едно и също, по един и същ начин и по едни и същи причини, точно поради това трябва да бъде смятано за разумно. И такава е природата на небесните тела – прекрасна на външен вид, изпълняваща шествие и танц, най-красив и величествен сред всички, и нареждащ на всички живи същества да изпълняват дължимото. А че с право ги наричаме одушевени (983), за това нека най-напред да обърнем внимание на големината им. Защото, макар и да изглеждат малки, в действителност те не са такива, но масата на всяко от тях е необхватно голяма. Заслужава си да се вярва на това. Има достатъчно доказателства и е възможно с основание да се мисли, че Слънцето е по-голямо от цялата Земя. И изобщо е удивително: каква величина имат всички звезди, които се носят по небето. Да си представим как става така, че някаква природа носи в кръг толкова голяма маса вечно в продължение на едно и също време, както го носи сега. Твърдя, че причината за това е бог, и не е възможно да бъде по никакъв друг начин (b); защото нищо не може да бъде одушевено, освен благодарение на бог, както показахме. А щом бог е способен на това, за него е било твърде лесно да направи така, че първото живо същество да бъде цялото тяло и всичката маса, а после да го изпрати да се носи натам, накъдето сметне за най-добре. И сега за всички тези неща ще кажем едно истинно слово: не съществува земя и небе, нито звезди и техните маси (c), ако няма душа, която да е свързана с всяко и да бъде във всяко от тях, и после да се движи с точност всяка година по месеци и дни и всичко, което се случва при това движение да бъде добро за всички нас.
            Би трябвало, колкото и по-слабо същество да е човекът, да си личи, че казва нещо ясно, а не безсмислици. Ако някой каже, че причини за телата са някакви вихри или природи, или нещо подобно, той все още нищо ясно не казва. Трябва отново сериозно да се заемем с това, което вече говорихме – дали обсъждането, което направихме, има смисъл (d), или е твърде лошо. И така, най-напред съществуващите са две – душа и тяло. Всяко от тях има много разновидности, но всички неща, образувани от съчетанието между тях, са различни, както и тези, които са образувани само от едното от тях. Няма нищо трето, което да е общо между тях, и душата се различава от тялото. Да приемем, че едното е разумно, а другото е лишено от разум, едното е управляващо, а другото – управлявано, и едното е причина за всички неща, а другото не води до никакво изменение[43]. Така че да се говори, че нещата на небето са станали от нещо друго (e), а не са породени от душа и тяло, е голяма глупост и безразсъдство. Ако трябва разсъжденията за всички тези неща да надделяват и всички тези неща да изглеждат убедително божествени, трябва да се приеме едното от двете: или с най-голямо право да ги възпяваме като богове, или да предположим, че са се появили като образи на богове, подобни на скулптури, и са изработени от самите богове (984). И тези неща не се отнасят до някакви лишени от ум или с малка ценност неща, но, както казахме, и двете се отнасят до божествата; и това, което сме установили, трябва да го почитаме повече от всякакви статуи. Защото никога няма да се появят скулптури, по-красиви и по-общи за всички хора, нито пък статуи, поставени на толкова забележителни места и отличаващи се с чистота, достойнство и пълноценен живот (b), отколкото тези, така както са станали.
            Та сега, да кажем донякъде за боговете. Имаме пред себе си два вида живи същества, от които за едното казваме, че е безсмъртно, докато земното е изцяло смъртно. Но има и още три измежду всичките пет, които са междини спрямо двата крайни вида и за които ще се опитаме да кажем нещо подходящо според мнението ни. След огъня да поставим етера и да кажем, че  душата извайва от него живи същества, притежаващи сила, както е и при другите родове – повечето от състава им е от неговата природа (c), но има и по-малки части от другите родове, които са заради свързването. След етера душата образува друг вид живи същества, които са от въздух, а на трето място са тези от вода. Явно е, че след като душата е създала всичко това, и си е послужила, доколкото е възможно, с всички родове, тя е изпълнила цялото небе със същества,  всички те причастни на живеенето. И като се е започнало от пораждането на видимите богове (d), и се е минало през вторите, третите, четвъртите и петите, накрая се е стигнало и до нас, хората. 
            Колкото до боговете – Зевс, Хера и всички други – нека всеки да подхожда към тях по закон така, както желае, и да се придържа веднъж завинаги към убеждението си. Но  на първите от великите и високопочитаеми видими богове, които виждат най-ясно всичко, трябва да припишем природата на звездите - както и на всичко онова, което, както разбираме, ги съпътства. След и под тях са демоните (e) – въздушен род, който заема третата и средна позиция и отговаря за общуването[44]. Него би трябвало особено да почитаме с молитви заради благочестивия му ход[45].  Ние не виждаме тези два вида същества – тук прибавяме и състоящото се от етер, който идва след въздуха – като отделни, а по-скоро като едно цяло, тъй като тяхната близост ни пречи да ги различаваме ясно.  Като род, който лесно учи и лесно запомня (985), те притежават забележително разбиране[46]; и ние твърдим, че знаят всичките ни помисли и силно милеят за всеки добър човек, а мразят лошия, тъй като са същества, способни да изпитват болка. Защото богът, притежаващ съвършен дял в божествеността[47], се намира отвъд болката и удоволствието, макар да е напълно причастен на способността за разбиране и познание.
И тъй, след като небето се изпълнило със живи същества (b), тогава всичко и всички са влезли в общуване помежду си и с върховните богове; и това е станало  благодарение на средните, които се носят като лек вихър  по земята и по цялото небе. 
            А пък възникналият от водата воден род, който е пети, с право би се сторил някому като полубожествен. Той понякога се вижда, а друг път се скрива и става невидим; и е чудноват със своя смътен образ.
Както и да ни срещат някои от тези пет вида истинно живи същества (c) - било в съновидение докато спим, било чрез думи или гадание, достигащи до слуха на здрави, болни или умиращи хора – чрез тях до нас достигат мнения, отнасящи се до частния живот или държавите, и благодарение на това са възникнали и ще възникнат множество различни свещенодействия и храмове[48]. И никой що-годе разумен законодател не би се осмелил да прави нововъведения в тази област и така да насочва държавата към някакво несигурно богопочитание (d).  Той няма да възпрепятства разпоредбите на бащиния закон относно жертвоприношенията, тъй като не знае нищо повече от предците си – защото за смъртната природа е невъзможно да има знание за такива неща. Нали съгласно същата мисъл ние смятаме за твърде лоши онези управници, които не се осмеляват да ни говорят за действително явните богове, и същевременно се отказват да споменават като явни и да умилостивяват другите богове, и да им отдават почестите, които заслужават?
А сега на нас тук ни се случва следното (e): сякаш някой е видял Слънцето или Луната да се появяват и да наблюдават всички ни и не е казал нищо, тъй като по някаква причина не е бил способен да го каже; и така те си остават непочетени, а той все не пожелава да им отреди съответстващо място, да ги установи в някое почетно пространство, да им посвети празници и жертвоприношения, и да определи време, според което те ще имат достатъчно често своите сезони в по-големите и по-малките години. Та как такъв човек не би бил наречен с право лош (986)? Това би се сторило основателно както на някого другиго, който разбира от тези неща, така и на него самия. 
Клиний:
И как иначе, гостенино? Той наистина би бил твърде лош човек.
Атинянинът:
            Е, знай тогава, скъпи Клиние, че точно това става сега с мен самия.  
Клиний:
            Какво искаш да кажеш?
            Атинянинът:
Знайте, че има осем сили, обхождащи цялото небе и сродни помежду си. Аз съм ги видял, но това не е голямо постижение, защото и друг би могъл да го направи лесно (b). Три от тях, за които споменахме преди малко,  принадлежат, съответно: една - на Слънцето, една - на Луната, и една - на всички неподвижни звезди, както си припомнихме малко по-напред; а освен тях има и още пет други. Нека никой от нас не мисли нещо различно от истинното[49] за всички тези сили и за боговете, които са в тях – все едно дали се движат сами или се носят в посоката си на колесници. Да не си мисли, че едни от тях са богове, а други – не, нито пък че едни са истински, а други - такива, каквито не е благочестиво да ги наричаме. Но нека всички ние да кажем и да ги наречем братя, с братски дялове (c). И да им отдаваме почести, но не на един през цялата година, на друг в продължение на месец, а на друг въобще да не определяме никакъв дял нито време, в което да отбележим, че той преминава своя полюс и така съдейства за поддържането на прекрасния видим свят[50], уреден от разума, чиято божественост надминава всичко.[51] Това е светът, пред който щастливият човек най-напред се удивлява, а после бива обхванат от копнеж[52] да го изучи, доколкото това е възможно за смъртна природа, като мисли, че така ще прекара живота си най-добре и щастливо, а след края му ще иде в места (d), съответстващи на добродетелта. И след като бъде истински и действително посветен и придобие - бидейки самият той единен - единен разум, през останалото време ще бъде зрител на най-прекрасните неща, които е възможно да бъдат видени.
А след всичко това ни остава да кажем колко и кои са силите – дано никому не се стори, че говорим неистини (е). Със сигурност твърдя следното. Пак казвам, че те са осем: за три от тях се каза, остават пет.
Четвъртото движение и пътека, което същевременно е и пето, има скорост почти равна с тази на слънцето – и общо погледнато, тя не е нито по-бавна, нито по-бърза. Би трябвало да се смята, че тези трите притежават достатъчен ум. Те, казваме, принадлежат на слънцето, на зорницата и на третата звезда, която не може да бъде назована, тъй като името й не се знае – а причината е, че първият, който е обърнал внимание на тези неща, е бил чужденец. Древна цивилизация е отгледала първите хора, проумели тези неща, а това е станало възможно благодарение на красотата на летния сезон, който се задържа достатъчно дълго в Египет и Сирия. Те, може да се каже, виждат ясно всички звезди наведнъж, защото се намират на земя, далечна на световните облаци и дъждове. Оттам тези сведения, проверени от хилядолетното и неизчислимо време, са стигнали навсякъде, а също и до тук. Затова те смело могат да бъдат включени в законодателството: явно е, че не е характерно за разумни хора да почитат едни божествени неща, а да не почитат други. А защо те не са получили имена - затова нека се посочва причината, която вече споменахме (b).     
И все пак те са получили прозвища на богове. Зорницата, да кажем, която е също и Вечерница, като че ли с основание се свързва с Афродита, и това добре подхожда на сирийския законодател; а пък този, който следва почти точно нейния и на Слънцето път, се свързва с Хермес. Да споменем и още три цикъла, вървящи надясно заедно с Луната и Слънцето. Като един от тях трябва да се спомене осмият, който правилно би бил наречен космос и който върви в посока, противоположна на всички други. На хората, които са слабо запознати с тези неща, им се струва, че той води другите. Но това, което знаем достатъчно, е необходимо да се казва и ние го казваме (c); защото истинската мъдрост се явява именно по такъв начин на човек, който е придобил поне малко правилно и божествено схващане[53].      
Остават три звезди, от които една се отличава с бавността си – тази, която някои назовават с прозвището Кронос. Следващата по бавност е на Зевс, а тази след нея – на Арес, който е по-червен от всички[54]. Нищо от тези неща не е трудно да бъде разбрано, когато някой ни го казва (d), но твърдим, че след като ги узнае, той трябва и да мисли за тях.
А ето какво трябва да има предвид всеки един елин. Мястото, което ние -елините - притежаваме, е едно от най-добрите в света. Като особено похвално трябва да се спомене, че то се намира по средата между зимите и лятната природа. Наистина, природата по-късно е предала на елините разбирането относно тези богове на света: тъй като, както казахме, тук тя е по-слабо изложена на летните влияния, отколкото са онези области. Но нека да отбележим, че каквото и да вземат от чужденците, елините го довеждат до по-голямо съвършенство. И относно това, което говорим сега, трябва да се мисли същото – че е трудно такива неща да се проучат и установят недвусмислено, но ние имаме голяма и добра надежда (988), че елините, като си послужат със своето образование, с делфийските гадателства и с цялото, съобразено със законите служение, действително ще се погрижат за всички тези богове по-красиво и по-справедливо, отколкото ако просто възприемат направо мълвата и служението, дошли от чужденците.  
И нека никой елин да не се безпокои, дали смъртните хора би трябвало изобщо да се занимават с небесни неща. Напротив, трябва да се мисли точно обратното – че божеството не е неразумно и лишено от знание за човешката природа (b), но знае, че след като учи хората, и те ще го следват и ще научат предаденото. То знае, че ни преподава тези неща, а ние от своя страна учим числата и действията с тях[55].  Ако не знаеше това, божеството би било крайно неразумно; и, както се казва, само себе си не би разбирало, ако се гневи на онзи, който може да учи, а не се радва със безкористно напредващия[56] благодарение на бога.  Има голямо и хубаво разсъждение за това (c), че когато за пръв път хората започнали да размишляват за боговете – как са появили и какви неща са извършили – тези мисли не са били изказвани благоразположено и според ума от благоразумни хора; а същото било и със следващите, според които най-стари били нещата, породени от огъня, водата и другите тела, а чак след тях идвали нещата, породени от чудната душа. И че не душата носи и тялото, и себе си, ами тялото, задвижвано от топлини, охлаждания и всякакви такива тем подобни, носело само себе си по инерция, която била нещо много добро и достойно за почит. Сега обаче, когато казваме (d), че не е чудно това, дето установената в тяло душа се движи и носи в кръг него и себе си, самата душа не ни оспорва това твърдение на основание, че не може да носи някаква тежест. Та когато твърдим, че душата е причина за цялото, за всякакви блага, а и за съответстващите им лоши неща, то при това положение не трябва да ни се струва чудно (e), че тя е причина за всяко движение – било в определена посока, било по друг начин[57]; но движението към доброто е нещо, което принадлежи на най-добрата душа, докато лошата се насочва към противоположното. А добрите неща трябва да са победили и да побеждават противоположните им.  
Ние казахме всичко това в съгласие с Дике, която наказва нечестивите. А относно въпроса, който проучваме – не, не можем да се съмняваме, че добрият човек по необходимост ще бъде смятан и за мъдър. И нека да видим дали можем да схванем[58] тази отдавна търсена от нас мъдрост (989)  чрез възпитание или чрез изкуство. Защото ако объдем лишени от познанието й, ще сме невежи и относно справедливото.[59]  Така мисля, и съм длъжен да го кажа. И тъй, докато я търся насам и нататък, ще се опитам да ви я покажа дотолкова, доколкото ми е се е прояснила и на мен самия.  Защото върхът на добродетелта остана недобре използван от нас – струва ми се, че след всичко, казано досега, това стана  достатъчно ясно (b).
Дано никой никога не успее да ни убеди, че за смъртния род може да има по-голяма добродетел от религиозността[60]; и нека да кажем, че тя не се е появила при някои от най-надарените хора само поради един вид крайно невежество. Най-забележителни са онези хора, които се създават най-трудно, но пък веднъж създадени, от тях има най-голяма полза. Защото душата, която  приема умерено и внимателно качествата на бавната и на противоположната й природа, би била възприемчива, би се възхищавала от мъжеството, би била послушна и благоразумна, и, което е най-важното при такива природи, способна да учи и паметлива (c). Тя твърде много би се радвала на такива занимания, защото е ученолюбива. Не е лесно да се породят подобни качества, но веднъж възникнали и случили на подходящо отглеждане и възпитание, такива хора могат да удържат в правилно мислене, действие и говорене относно боговете мнозинството, което стои по-ниско от тях,. Това би ставало във всички подробности и в съответстващото време, когато би трябвало да се правят жертвоприношения и очищения, засягащи богове и хора, и ще го правят не заради церемониалната привидност[61], но наистина с почит към боговете/добродетелта. А във всяка държава това е най-важното от всичко (d).  
 Ето това е онзи дял, за който казваме, че е по природа най-главен и е възможно да се изучи в съвършенство, стига някой да се заеме да го преподава. Но никой не би могъл да преподава това, ако не го ръководи бог; ако пък преподава, но по някакъв друг начин, тогава по-добре да не се учим от него. И все пак въз основа на казаното досега е нужно да разберем тези неща и да кажем нещо за тази най-добра природа. Да се опитаме сега според моите и на способните да чуят сили, да премислим кои са те, какви са и как трябва да се учат: и така да разберем как един човек би могъл да се научи на религиозност от друг човек (990)
Името на това, за което ще говорим, е донякъде странно за слушателя: то е астрономия. Който не познава означеното от него, не би го и употребил, защото не знае, че истинският астроном трябва да бъде мъдрец. Но това няма да е онзи, който астрономства според представите на Хезиод и на всичките като него, които се интересуват само от изгревите и залезите; а онзи, който е изследвал седемте от тези осем периода. Всеки период върви по цикъла си по такъв начин (b), че само същество, което притежава забележителен талант, би станало способно да го проумее. И тъй, това което казахме и казваме сега, е как може и как трябва да се учи; и нека първото от изречените неща бъде следното.
Луната изминава своя период много бързо, като върви през стадия на месеца и първото пълнолуние. На второ място ще се изучи Слънцето, което прави обрати[62] по време на периода сикакто и неговите спътници[63].  И за да не говорим често едно и също за едни и същи неща (c) – тъй като другите пътища на тези небесни тела, които разгледахме преди, не са лесни за научаване, а пък подготвяме за тях такива човешки природи, с каквито разполагаме. Би трябвало да положим много труд в подготовката на човека, докато е още момче и младеж, като непрестанно му даваме предварителни знания и се стремим да го привикнем към тази дейност. Затова този младеж има нужда от различни предмети[64]; и най-важeн и пръв сред тях е този за числата сами по себе си, а не за тези, които са свързани с тела[65]. Става дума общо за възникването на четното и нечетното,и за техните възможности, които се предават на природата на нещата. След като това се изучи (d), следва предметът, наречен с твърде смешното име геометрия - където подобието на числа, които по природа не са подобни помежду си, се проявява върху повърхности; което способният да разбира ще види не като явление, чудно само за хората, но като божествено дело. След нея идват числата, повдигнати на трета степен и подобни на обемната природа; и тези, които отново се оказват неподобни, се уподобяват чрез друго изкуство, наречено от упражняващите се в него стереометрия (e). За наблюдаващите и мислещите е божествено и чудесно това, че всяка природа в съгласие с всяко съотношение[66] отпечатва вид и род, като силата и противоположната й се въртят винаги около удвояването на числата (991). Първата природа при удвояването, която се носи в числово съотношение едно към две, е двойна по сила[67];  а свързаната с обемното и осезаемото[68] пак е приела удвояване, преминавайки от едно към осем. А тази, която е по средата на удвояването и е в равна степен повече от по-малкото и по-малко от повечето, като другото с една и съща част надминава и отстъпва от границите (защото това, което е 1,1/2 или в съотношение 3/2 е по средата между 6 и 12) (b) - тя е обърната към двете от средата им, и е отредила на хората съгласувана и симетрична употреба[69] за забавление, ритъм и хармония, отдадена на щастливия танц на Музите. 
Нека всички тези неща да станат и да бъдат по този начин. А завършекът им е да се върви към раждането на боговете и към най-прекрасната и божествена природа на видимите неща, която бог е дал на хората да видят – а онзи, който не я е проумял с помощта на сега изговорените неща, не би могъл да се надява да стигне лесно до тази гледка (c). Освен това единичното трябва да се подвежда към видовете при всяко обсъждане, като се задават въпроси и се опровергава недобре казаното. Най-доброто и първо опровержение се установява от хората като правилно,  а онези, които не са такива, не са друго освен съвършено напразен труд. Към това нека вземем и точността на времето. То изпълнява точно всичко, което става по небето (d), и човек, повярвал че е истина, дето душата е нещо по-старо и по-божествено от тялото, ще се съгласи, че красиво и уместно е казано това, че всичко е пълно с богове и ние никога не сме били пренебрегвани заради забравата или немарата на висшите същества. Относно всички тези неща трябва да се мисли следното. Ако някой схване всяко от тях правилно и ги приема по подходящия начин[70], ще получи голяма полза; а ако не получи,  тогава по-добре винаги да го наричаме бог.
А начинът е следният (нужно е да се каже поне това) (e): всяко числово начертание и съотношение, всяко музикално съчетание, а също и съгласието в движението на небесните тела, трябва да се представя на учещия по подходящия начин като единство на всичките си части. И то ще му се види като такова ако, както казваме, човек учи правилно, доколкото гледа към свързаността на всичко; защото на мислещите в тази посока ще се яви естествената връзка на всички тези неща (992). Ако пък се подходи по друг начин, тогава би трябвало, както казваме, да се надяваме на случайна сполука [да наречем това случайна сполука][71].  Защото без тези неща никога никой човек[72] в градовете няма да стане щастлив. И тъй: ето това е начинът, ето това е образованието, ето тези са предметите. Дали са трудни или лесни, все едно – това е пътят. Не е благочестиво[73] да се пренебрегват боговете, след като прославата на щастието на всички тях, изразена по подходящия начин, е станала очевидна (b).     
Човек, възприел така всички тези неща, аз наричам истинно мъдър; и за него твърдя – и на шега, и сериозно – че в деня, когато смъртта изпълва неговия дял, но още не е мъртъв, той няма  - като сега - да усеща с всичките си сетива, но ще е причастен на един само дял; и като стане от множествен единен, ще е едновременно щастлив, блажен и най-мъдър – все едно дали живее на континент или на островите на блажените - и, получавайки винаги еднакво и едно и също от боговете, ще е вечно причастен на това щастие (c), независимо дали се е трудил над тези неща като държавник или е прекарал живота си като обикновен човек.
А това, което казвахме в началото и сега стои пред нас. Това е същата тази действително истинна мисъл: че за твърде малко измежду хората е възможно да станат съвършено блажени и щастливи. И това е казано правилно. Само на божествени и благоразумни хора, по природа съпричастни на останалите добродетели, и при това придобили всичко, което има отношение към блажената наука[74] (d) - а ние казахме кое е то – само на тях се пада да имат достатъчно от онова, което принадлежи на божеството[75]. И тъй, ние заявяваме частно, но същевременно постановяваме и като закон, че хората, които така са се потрудили върху тези неща, трябва да получат, когато достигнат границата на старостта, най-важните длъжности в държавата; останалите, които ги следват, да благославят всички богове и богини; а нощният съвет да призовава към тази мъдрост всички нас, които достатъчно сме напреднали в подготовката за нея.  




Текстове, преводи и интерпретации, използвани за българския превод:  

 

  Гръцкият текст на Leonardo Tarán. В:

Academica: Plato, Philip of Opus, and the Pseudo-Platonic Epinomis. (Memoirs of the American Philosophical Society ; v. 107). Philadelphia, 1975.


Преводи:

английски: Richard D. McKirahan, Jr, In: Plato. Complete Works. Edited, with introduction and notes by John M. Cooper. Hackett Publishing Company, Indianapolis/ Cambridge.

немски: EPINOMIS. Anhang zu den "Gesetzen" . Nach der Übersetzung von Franz Susemih. On the internet
http://www.opera-platonis.de/Epinomis.html

английски превод на Lamb: http://www.ac-nice.fr/philo/textes/Plato-Works/29-Epinomis.htm

руски превод на А. Н. Егунов: Диалоги Платона. Послезаконие. http://psylib.org.ua/books/plato01/31posle.htm

френски превод на Victor Cousin – в момента връзката не е активна;

френски превод и коментар на Ėdouard des Places. В: Platon. Oeuvres completes. Tome XII. Les Lois. Livres XI-XII. Epinomis. Paris, 1956, Les belles letters.

***



Myles Burnyeat. Plato on Why Mathematics is Good for the Soul. Proceedings of the British Academy, 103, 1-81.

Myles Burnyeat. Eikos mythos. In : Rhizai. Vol. II, No2, 2005, p. 143-165.

Luc Brisson. Platon. Timée. Critias. Traduction inédite, introduction et notes par Luc Brisson. 1992, Flammarion, Paris.

Hans Joachim Krämer. Grundbegriffe akademischer Dialektik in den biologischen Schriften von Aristoteles und Theophrast. In: Rheinisches Museum, 1968, 293-333.                     

Werner Jaeger. Aristoteles. Grundlegung einer Geschichte seiner Entwicklung. Berlin, Weidmansche Buchhandlung, 1923/ Aristotle. Fundamentals of the History of his Development. Oxford. 1934.

Düring, Ingemar. Aristotle’s Protrepticus. An Attempt at Reconstruction.  Göteborg, 1961. Acta Universitatis Gothoburgensis.

Düring, Ingemar. Aristotle in the Ancient Biographical Tradition. Göteborg, 1957.

Düring, Ingemar. Aristoteles. Darstellung und Interpretation seines Denkens. Heidelberg, 1966.
 
Harold Cherniss. Die Ältere Akademie. Ein historishes Rätsel und seine Lösung. Heidelberg, 1966, Carl Winter – Universitätsverlag. Ubersetzt von Josef Derbolav. The Riddle of the Early Academy. 1945, University of California Press.

Rabinowitz, W. G. Aristotle’s Protrepticus and the Sources of its Reconstruction. Göteborg, Berkeley and Cambridge, 1957.

Rose, V. Aristotelis Fragmenta. Leipzig, 1886. Teubner.

Ross, W. D. Aristotelis Fragmenta Selecta, Oxford, 1955. Clarendon.

Мария Николова. Бележки относно Платоновите многостени. Послеслов в: Аристотел. За небето. За възникването и загиването. С., СОНМ, 2006.

***

Да се надяваме, че в обозримо бъдеще този превод, заедно с коментара на Марсилио Фичино към диалога "Епиномис", вече преведен на български от Зорница Радева и Богдана Паскалева, ще се превърне и в книжно тяло, снабдено с обяснения, коментари, индекс, библиография, чертежи на правилните стереометрични фигури, встъпителна студия.








  



[1] За превеждането на phronesis на български до този момент: в академично безукорните преводи на няколко съчинения на класическата гръцка философия има индекс на понятията. Когато погледнем индекса на “Политика” на Аристотел, виждаме, че там това важно понятие е преведено като “разумност” от Анастас Герджиков. В “Закони” на Платон, преведени от Невена Панова и Георги Гочев, е “разсъдителност”. В контекста си тези преводи са повече от уместни.
     Още по-насочващо е обаче значението на думата, с което тя се употребява в “Метафизика”. В книга Алфа, гл. 1, 982 б 25 похвала получават онези, които обичат митовете и които също в някакъв смисъл са философи, защото митът се състои от чудни истории и чрез това води до разбиране. Още по-важно е другото място, в което се появява: в книга Мю/ХІІІ, гл. 4, 1078 б 12-16 се казва: “Онези, които създадоха хипотезата за ейдосите, бяха убедени в истинността на Хераклитовите думи, че всичко сетивно вечно тече. Следователно, мислеха те, ако изобщо има знание и разбиране за каквото и да е, ще трябва да съществуват и някакви други, устойчиви природи, които да са независими от сетивните, тъй като за течащите неща няма знание.” (цитирам превода на Николай Гочев)
      Много често когато говори за идеите, диалозите и митовете, чрез които Платон споделя философските си прозрения, Аристотел употребява точно тази дума – все едно дали се оставя да бъде повлиян от Платоновото разбиране за разбирането, както става в “Никомахова етика”, или не се оставя да бъде повлиян от него, както става в “Метафизика”.
      Но както епистемичното, така и онтичното в понятието е несъмнено, както е несъмнено и неоспорвано от никого значението му на водещото сред дианоетическите добродетели в “Никомахова етика”. То означава не само разбиране, а разбиране за истинно същестуващото. Защото ако трябва да преподадем Платоновата онтология само с едно изречение, това изречение ще е: “Те наистина съществуват” или “Те наистина са”. Тези “те” веднъж могат да бъдат наречени “идеи” и това ще ги покаже на читателя като умопостижими. Могат да бъдат наречени “ейдоси” и “форми”, и тогава читателят ще разбере, че те структурират вида във видимостта на нещата. Могат да бъдат наречени “същности” и тогава читателят на диалозите и писмата разбира, че са били, са и ще бъдат, а съвкупността от тях е битието, което наистина е било, е и ще бъде. Могат да бъдат наречени “монади” и от това ще се породи разбирането, че причастието, участието и подражанието на множество неща към тях, не накърнява битийното им единство.

    Всяка една дума от тези (и няколко други) е истинна, но нито една от тях не е самодостатъчна, за да изкаже цялата истина. Затова думите, с които обозначава и най-важните, и най-маловажните си схващания Платон са толкова много, и митовете са толкова много, и диалозите и писмата му са много. Чрез многото думи, които не са понятия, а всекидневни, но красиви и богати на смисли думи, езикът на Платон във всичко, написано от него, споделя разбиране за истинно съществуващото.
    Разбира се, дотам, докъдето може да се стигне, както казва Седмото писмо, не само в писането, но и в изговарянето на всичко, което разбираме за истината и истинното: защото има един необясним хиатус между наистина съществуващите неща и логоса, пробиващ мисленето и знанието за тях; глаголещ в думите, с които ги обозначаваме и схематизиращ в определенията, с които ги дефинираме. 


[2] hexis
[3] sophos
[4] Atopos logos
[5] dynamis
[6] phroneseis
[7] epistemai
[8] epitedeusis
[9] poiesis
[10] techne
[11] physis
[12] mantike oud` hermeneutike
[13] mimetike
[14] poikilmata
[15] ta ontos dikaia
[16] physis
[17] sophia
[18] emphron
[19] eikotos kai ontos sophia
[20] archon kai archomenos
[21] horai
[22] phronesis
[23] periodos
[24] logos
[25] eudaimon
[26] phora
[27] to pan
[28] pater
[29] tyche
[30] dianemei
[31] chrestoi
[32] dynaton kai ou chalepon
[33] ou phaule
[34] tis esti he…
[35] hemeteros  mythos
[36] theogonia kai zoogonia
[37] presbuteron
[38] петте правилни стереометрични тела, или правилните многостени, са описани в “Тимей” – тетраедър (четириъгълна пирамида), хексаедър (куб), октоедър, икосиедър и додекаедър, от които са “изваяни”, съответно: огънят, земята, въздухът, водата и вселената като цяло;
[39] aphron
[40] tekmerion
[41] psyche noun kektemene
[42] phorai
[43] pathe
[44] hermeneia
[45] euphemos diaporeia
[46] thaumaste phronesis
[47] telos tes theias moiras echon
[48] hiera polla pollon
[49] allos
[50]horatos kosmos
[51] panton theiotatos logos
[52] erota eschen
[53] xynnoia orthe
[54] по-популярни за нас като Сатурн, Юпитер и Марс.
[55] arithmein
[56] agathoi genomenoi
[57] phoras pases kai kineseos
[58] epinoesomen
[59] ton dikaion agnomones
[60] eusebeia.
[61] schemasi technazontes
[62] tropai
[63] xyndromoi
[64] mathemata
[65] сиреч аритметиката;
[66] analogia
[67] diplasion kata dynamin – за съотношението на числата, които измерват ръбовете, върховете, страните и ъглите на петте правилни многостени, вж. “Тимей” и коментара на Мария Николова за тях в изданието “Аристотел. Два трактата. За небето. За възникването и загиването”, С., 2006 г., СОНМ.
[68] stereon kai hapton
[69] chreia
[70] kata tropon
[71] tychen kalein
[72] physis
[73] ou themiton
[74] mathema
[75] ta tou daimoniou

No comments: