Tuesday, September 8, 2009

специално за Петър Топуров - Урануполи, Атон, на прага на монашеската република

Петре, честит празник на Рождеството Богородично, който ние празнуваме днес, а на Атон - след 13 дни. Край нямат тия разправии календарни...

Снощи се върнахме късно през нощта с влака от Солун и сега слагам някои снимки от Урануполи - вратата към монашеската република на Атонските двайсет манастира.
Утре ще добавя и текст за това как се стига до там - с влак и автобус, и как и с какви корабчета се разглеждат и посещават тези места. Е, ние жените, можем само да ги зърнем от корабчетата, но пак има какво да разкажем...



И така, днес продължавам с инфо за Петър, но и за всички, които могат да се заинтересуват:

*от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или "крачета", както ги наричат съседите, на Халкидиките - Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.

**Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.
Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.

Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.
На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за Петър и неговите колеги-студенти, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева - също толкова, колкото от София до Зарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.
От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина - защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира - родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост :-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Билетът за автобус от Солун до Урануполи е 12 евро, в двете посоки 24 евра.

***Известно неудобство има само в това, че в Солун же-пе гарата и автобусната гара не са наблизо и трябва да се пътува с автобус или с такси, което струва 6-7 евро.

А на снимката отгоре виждате една от няколкото много малки улички на Урануполи и то тази, която е покрай пристанището - на табелата горе вдясно, която е в синьо с бели букви, както виждате, пише

"Агиоретикес грамес - иситирия", сиреч "Светогорски линии - билети".

От това място могат да се купят билети за корабчетата и фериботчетата, но могат да се купят и при качване.
Цената им е различна, в зависимост от това до кое от малките пристанища или пристани се пътува.
От Урануполи до пристана на Зографския манастир беше едно евро и нещо.
Самият пристан на Зографския манастир го виждате на най-горната снимка на поста за пътуването покрай тях.

*А билет за туристическо корабче, което обикаля за три часа около манастирите от тази страна, но без да акостира на нито един пристан, струва 15 евра.

На другите кораби-фериботи, които возят пътници и товари и спират на всички пристани от Урануполи до Дафни, също могат да се качват жени, но те си остават само на корабите.

Всъщност, не е точно да се каже, че корабчетата "обикалят" полуострова, защото още преди 25 века, когато ветровете и теченията разбили корабите на персийските агресори в Атон, станало ясно, че този полуостров е изключително опасен за заобикаляне.

Който иска да разгледа или да посети манастирите, които са на източния бряг, тръгва с корабче от Йерисо(с), което е на около 20 километра по на север от Урануполи.





Децата на корабчето се изреждат на връщане да въртят руля и да го "управляват".





Урануполи откъм морето. В средата е византийската кула, която е музей.




Стените на кулата са солидни.





А тук Николай ме е снимал на едно от балкончета на кулата-музей.
Тази уличка, която се вижда отдолу, се превръща в коларски път и по него минават мъжете, които влизат в монашеската република по сушата.
Който иска пеш да обикаля манастирите, може да си купи тояга за опора от Урануполи.



А тази снимка я направихме в неделя, когато за последно ходихме там (бяхме отседнали в малък хотел в комплекса, който е на три километра от пристанището).

Слагам я тук нарочно, за да се види какви корабчета стотици пъти на ден свързват десетките гръцки острови и пристани - през лятото по-често, но и през другите нетуристически сезони достатъчно често и безопасно.

Мъчно ми е за хората, които се удавиха в Охридското езеро, тръгнали на поклонение към "Свети Наум". Бог да ги прости!

Но това е заради безобразието да се пусне някаква антика от преди десетилетия да плава и при това да вози пътници!!!

Видях снимки на въпросния "кораб" Илинден. Какъв кораб е било това?!? Една черупка, която отдавна е трябвало да отиде за старо желязо...

А на снимката по-горе вляво се вижда ферито "Свети Пантелеймон" от Светогорските линии, което на най-долната си палуба качва коли и камиони, на горните две - посетители на манастирите и само разглеждащи туристки.

Ферито сутрин тръгва към пристаните на западните манастири в 9.45.

В дясната част на снимката най-голямото бяло корабче е туристическо - от тези, които за три часа стигат до Дафни и се връщат обратно към Урануполи.

7 comments:

Lynn's nest said...

Много хубави снимки. А Урануполис е невероятно име - Небесен град...

Димка Гичева-Гочева said...

lynn,евхаристо параполи,
снимките са много и са хубави.
Някои от тях са правени от Николай, а други - от мен.
Някои са правени с фотоапарат, а други - с моето остаряло телефонче.
Ще има още снимкови разкази - за островчето Амулиани, което се вижда в далечината и на последната снимка на този пост.
Ще има и за родните места на Аристотел - Стагирите...
А като гледам колко много снимки има и от миналата година, когато бяхме пак на Халкидики, но на Ситония... ще има много да се забавлявате.

отминал прах said...

Благодаря за публикацията и макар да научих много подробности през последните два дни относно малките детайли на бъдещото пътуване, все пак успях да намеря още доста неща, които ще ни бъдат от полза. Сега остава само да изпратим молбата си до бюрото за поклонници в Солун... и да се надяваме на одобрение.)

Димка Гичева-Гочева said...

Петре, здравейте,
вече явно с колегите сте събрали достатъчно информация, но ето още малко.
На този линк по-долу можете да видите разписанието на автобусите - не само до Урануполи, но и до другите ръкави и места на Халкидики.

http://www.in-ktel.gr/index.php?act=viewCat&catId=1001

Освен това, Николай ми обърна внимание, че съм дала малко подвеждаща информация за пътуването с такси, а именно, че пътуването с такси през Солун излиза на човек 6 или 7 евро, но това е само, ако са трима или четирима пътници в колата.
Солун е много дълъг и много тесен град, и когато в делничен ден има задръствания, от железопътната до автобусната гара може да се пътува повече от час.
Най-кратката част от пътя така излиза най-скъпо. Между 20 и 24 евро.
Така че, ако изберете да пътувате с автобус от София до Солун, изберете някоя от фирмите, които имат спирка на самата автобусна гара.
За всичко останало виждам, че сте достатъчно информирани от сайта на Зографския манастир.
Успех ви пожелавам на вас и на съучениците и колегите, с които ще пътувате, но после ще чакаме подробни пътеписи - някои от нас по разбираеми причини никога няма да отидат там ...

отминал прах said...

В крайна сметка решихме да пътуваме с влак до Солун, а в самия град с автобус до автогарата. За да избегнем някакво неприятно забавяне ще хванем някой от по-ранните влакове. От три години насам никой от нас не се е отбивал към Солун и ще ни бъде приятно да се поразходим из познати места.
Ако плановете се осъществят със сигурност ще има много споделени отзиви )

пп - колкото до забраната за допускане на жени до територията на Атон смятам, че е крайно време да бъде премахната, но и в малко по-особена форма - създаването на женски манастири, които да превърнат свещената територия в място на поклон за всички хора...

Димка Гичева-Гочева said...

А-а-а, не, Петре, с това последното не съм съгласна.
Въобще не ми пука, когато трябва да изразя критика към някоя светска институция или управник.
Обаче не е така с институциите на вярата.
Те имат видима и невидима страна.
В Атон от столетия е установен един ред, който нито може, нито трябва да се променя.
Двайсет манастира и толкова.
Никакви изменения и реформи не трябва, а и не може да се направят там.
Виж, за нашите университети, специалности и институтите на БАН работата е друга, но това е друга тема...
Освен това, ако става дума за забраната жени да влизат там, сега като бях в Урануполи, се убедих, че е правилно.
Току на самата граница има плаж, а точно там не е много уместно жените, пък и мъжете да се изпльокат по оскъдни бански. Наоколо и в близост има толкова други хубави места за плажуване.
Някои хора очевидно го правят нарочно, но то е все същото да се явиш на работа или за лекции в университета по бански и чехли...
Просто поне на това място трябва да има малко въздържание, но понеже прекалено много хора показват, че не могат да спазят приличие на 50 метра от входа към монашеската автономия, забраната едва ли някога ще се вдигне.
Така че жени на Атон няма да бъдат пускани, за да няма съблазън.

отминал прах said...

Да, съгласен съм, установеният ред вече отдавна е пропуснал времето, когато е имал шанса да бъде малко по-правилно разчетен...но щеше да бъде много по-утопично ако монашеската република беше разделена от една линия - на мъжкото и женското поклонение. Думите на Богородица към дъщерята на Теодосий биха могли да бъдат разчетени по много по-толерантен начин - като подтикване към разделно себеотдаване на всички човешки деца. Майката на спасителя не отрича съществуването на женско поклонение в Атон, а присъствието на съблазъм в мъжкото пространство на светата територия. Със сигурност в Атон няма да бъдат допуснати жени, но жалкото е, че нещата биха могли да бъдат установени по друг начин - преди хиляда години...