Google+ Followers

Monday, September 21, 2009

за Стагирите на Аристотел



В античната философия почти за всичко има най-малко две различни, но еднакво убедителни и еднакво аргументирани твърдения.

Това е едно от изказванията, с които шокирам някои от студентите си почти всеки първи час, когато започвам преподаване с нова група.
Така беше и вчера, когато започнах лекциите, или по-скоро семинарите с новите колеги от първи курс задочно обучение.

Обещах им днес да им сложа малко снимки от двете места, които претендират да са родните места на Аристотел - едното е на брега на морето на източния залив на Халкидики, а другото е около 20 км навътре в сушата.





В подкрепа на това твърдение се посочват ето тези останки от стена, която е била част от пристанищно съоръжение.





На преден план Николай Гочев - един от двамата преводачи на Аристотеловата "Метафизика" на български, заедно с Иван Христов.
(Николай е преводач и на произведения от Софокъл, Ориген и Свети апостол Павел).





Другото място, което също се казва Стагира - намира се сред прекрасна планинка с широколистни дървета (най-вече кестени, бук и дъб) и за него повече хора са убедени, че е родното място на Аристотел.

Днес тук има парк, в който, както си му е редът, има статуя на Аристотел и няколко експоната, които показват някои от най-важните изобретения, породени от Аристотеловата философия на природата...




... като, например, компаса, слънчевия часовник и гигантската стъклена лупа или вдлъбнато огледало, чрез което фокусирането на слънчевата светлина за секунди подпалва сухи листа и съчки. (Това последното обикновено се свързва с Архимед, но Аристотел пръв е обосновал защо става така)

Всъщност, както и за много други неща, Аристотел не е откривател или изобретател в абсолютния смисъл на думата.
Той не е първият човек на земята, създал и използвал слънчев часовник, компас или лупа.
Нито пък той е създал олигархията и демокрацията като форми на обществено устройство.

Само че така е обяснил всичко това, а и още много други неща, че е останал за традицията като Философа.





Това китно градче с възрожденски къщички е днешната Стагира.

В близост до парка на Аристотел има само една полуразрушена кула, но това не е никак странно, като се има пред вид колко пъти старата Стагира е била опожарявана до пепел още в античността...




В парка на Аристотел на камък са издълбани и някои от основоположенията на неговата теологика и физика, сиреч на първата и втората му философия, на философията за божественото в битието, и на философията на природата.

Като например ето това твърдение, което е основен обяснителен принцип на аристотелизма, томизма и неотомизма.




А ето и слънчев часовник, който показва кое време от денонощието е, и кой месец и ден от годината е.

Заключение: и двете места може да са родни на Аристотел, защото наименованието на гръцки е в мн. число - та Стагира, както впрочем в мн. число е и името на Делфи, и на Атина.
И което е още по-важно, когато едно селище има пристанище на морето, и двете места могат да имат едно и също име.

Както "Зограф" се нарича и българският манастир на Атон, който е навътре в сушата и не се вижда от морето, така и неговият пристан на западния бряг на полуострова.

Затова може би и Стагирите са две: на едното място е било градчето, а на другото - пристанището му.

2 comments:

archiman said...

Преди години ходих на Атон и минах през Стагира. Няколко брадясали селяни дремеха в кафенето, а по площада се разхождаха кози. Направи ми впечатление, че статуята на Аристотел е обърната не към селото, а към морето. И си рекох: Прогрес ли? Преди 23 века тук се е родил най-големият гений на човечеството, а днес в родното му село не можеш да различиш хората от козите. Направо бях и още съм потресен.

о. Павел
http://archiman.livejournal.com/

dimka said...

... е, това може да се каже и за цялото човечество.
Не случайно на много езици има устойчиви словосъчетания от типа на "дърт пръч" или "дърт козел"...
Но на мен като цяло Елада и елините ми харесват много; особено на Халкидиките и на няколкото островчета, на които съм била за малко.