хубав ден беше...

... вчера, 6 октомври; да е приятна за всички днешната неделя.

островът на козите

Остров Сария или СарЯ, както го произнасят местните хора, се е появил след едно мощно земетресение. Отделил се е от Карпатос. Част от сушата пропаднала в морето на периферията между Егейското и Средиземното.
Додеканезите са такива - Посейдон често ги тресе.

Островът е безводен и безлюден. В миналото е бил обиталище и скривалище за пирати.

А днес... днес на острова живеят 2500 кози. Смята се, че точно на такива места, на които туристите идват само в горещите летни месеци и само с малки лодки за час-два на плаж,
животните са напълно защитени от всякакви заразни болести.
На такива безлюдни острови козичките пасат каквото намерят и пият дъждовна вода, където я намерят.
Само на островченца, на които няма никакви удобни заливи и не могат да акостират дори средно големи яхти, животните са в безопасност от болести и зарази, от които по суша не могат да бъдат предпазени никак.

Затова козето мляко и сирене, добивано от тях,
се приема за най-качествено и чисто.

И ние бяхме там за два часа в края на август тази година. 

Козичките ни приеха гостоприемно. Една веднага се насочи като любезна домакиня към Николай, за да го попита дали му харесва под дебелата сянка.

Николай поиска разрешение от козичките да ги снимаме. Понеже на едно важно място в Одисея се говори за един кози остров, на който хитроумният Одисей прави неща, за които ние всички знаем, но пък козичките май не бяха го чели...

Накрая туристите бяхме изпратени от тези мили домакини...

... а снимката, която им направих, беше харесана от редакторката г-жа Димитрова и художничката на УИ "Св. Климент Охридски".

Тя е  на корицата на книгата

Фантастичното през античността,

която тази седмица излезе от печат и заживява своя книжен живот.

Дано читателите да я харесат. Много приятно четиво: диалози за фантастичното, в които водещите Кин Стоянов и Емил Янев разговарят с Николай Гочев в ефира на Радио София.

Разговорите бяха проведени през 2010 година, а после Леда Гочева превърна устното слово в писано.

Първото издание на книгата беше само електронно: появи се през 2012 г., като беше

първата електронна книга

на издателство "Проектория" с основател и директор колегата Юнуз Юнуз.

Хубаво е, че нашето Университетско издателство превърна диалозите за фантастичното в литературата на античността в триизмерно книжно четиво.

всичко започнало там

Това е сградата на ул. "Московска" № 13, която и друг път съм показвала тук и в която отдавна се помещават: в единия вход - Кирило-Методиевският научен център и Институтът по балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол", а в другия - Институтът за изучаване на обществата и знанието (ИИОЗ, преди Институт по философски науки) и Институтът по социология. 

Построена е през 1880-1885 г. и е първото училище в София.
За нея четем в един справочник:

Архитектурата е решена в стил неокласицизъм с плоскостна дълга фасада и три слабо издадени ризалита, два от които подчертават входовете. Сградата е пример за най-ранното ни училищно строителство и е свързана с историята на учебното дело.

Цитирам издание на Комитет за изкуство и култура, Национален институт за паметниците на културата и Софийски  градски народен съвет
ПРЕДЛОЖЕНИЕ за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 г. в София. Ръководител арх. Стефан Матеев. С., 1977, с. 108-109.

За съжаление, не мога засега да разбера кой е архитектът, проектирал тази сграда.

В нея преди 130 години на 1 октомври започва всичко.

И друг път съм писала за това, но юбилеят позволява да се повтори и потрети:

Началото е било скромно.

  През първата година във висшето училище, в сградата на "Московска", са преподавали само седем преподаватели, които са били наречени "новите седмочисленици". 

  Новите седмочисленици са били първоначално учителите от Софийската класическа гимназия Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
  Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
  
  За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:

Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.

Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...

Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:

"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал".

  Проф. Михаил Арнаудов. История на СУ "Свети Климент Охридски през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59.

***********************************************************************************

Честита юбилейна академична година!

coffee with Aristotle

https://www.amazon.com/Coffee-Aristotle-Jonathan-Barnes/dp/184483610X

Бях чувала за поредицата На кафе със..., в която с много малки популярни книжки са представени най-важни биографични обстоятелства от живота на много известни личности от близкото минало, като Мерилин Монро или Граучо Маркс, но също така и на учени като Айнщайн, на писатели като Дикенс, на религиозни водачи като Буда, на мислители като Платон и Аристотел.

Едва тази сутрин забелязах, че е много по-интересно, отколкото предполагах: това не са малки школски урочни изложения, защото поредицата е преди всичко за ученическата читателска група. Допреди няколко часа си мислех, че става дума за съвсем популярни книжки, които учениците и техните родители може да прелистят набързо, докато си пият кафето.

Не, те били диалози!


Диалози, в които един известен наш съвременик-познавач на съответния писател, учен или артист, философ или религиозен водач, разговаря с него на кафе!

А предговорът към диалога във всички тези книжки е написан също от известен съвременен писател.

https://books.google.bg/books?id=miZwPQAACAAJ&dq=bibliogroup:%22Coffee+With%22&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjOrqrIqt_dAhXILVAKHcQxBvIQ6AEIYDAI

Например, предговорът към въображаемия диалог на Доналд Мур и Платон е написан от Робърт Пърсиг.

Бързам да съобщя, че днес следобед голямата международна конференция, посветена на 90-годишнината от изучаването на англицистиката и американистиката в нашия Университет, който тази година ще отпразнува 130-годишния си юбилей,
ще завърши с пленарен доклад за Аристотел и Барнс:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/tradicii_i_prehodi_konferenciya_s_mezhdunarodno_uchastie_v_chest_na_90_godishniya_yubilej_na_katedra_anglicistika_i_amerikanistika

17:00-18:00 Final Plenary Session and Closing Remarks Room 243
17:00-17:45 Aristotle and Barnes: The Sense of an Ending. Michael Hattaway

В 17:00 часа в ауд. 243 ще започне последната пленарна сесия на чудесната конференция, която колегите са организирали, на тема

Aristotle and Barnes: The Sense of an Ending

Предполагам, но само предполагам, че ще стане дума за диалога на проф. Джонатан Барнс 
(един от най-заклетите аристотелисти на всички времена)
и Аристотел, към който въображаем разговор
 предговорът е написан от писателя Джулиан Барнс.

Допреди няколко дни не знаех, че те са братя, както и до тази сутрин не знаех, че поредицата На кафе със... се състои не от някакви скучни и сковани учебникарски изложения, какъвто е например псевдо-романът на Юстайн Гордер Светът на Софи, а от диалози.

А диалогът е най-висшата форма на философия-в-литература и на литературата-като-философия.

Не знам дали лекцията на проф.Майкъл Хатауей ще има нещо общо с моите предположения, но все пак спешно разгласявам за нея. Може някой после да ми се разсърди, че макар и разбрала късно, не съм вдигнала шум за
 нея на моя блог и във фейсбук.

Довечера ще видим и чуем.

post scriptum:

Лекцията на проф. Майкъл Хатауей снощи беше много интересна и много по-различна от това, което предполагах. Не стана дума за На кафе с Аристотел, а за един от най-известните и най-награждавани романи на Джулиан Барнс, The sense of an ending, чието заглавие беше и заглавие на лекцията. 

Предчувствие за край, който професорът представи през "Поетика" на Аристотел.

***
Хубаво представяне на романа, написано от Бойко Пенчев, има тук:

https://www.capital.bg/light/revju/knigi/2012/02/16/1767701_minalo_ne_svursheno/

***
След лекцията на проф. Хатауей, проф. Евгения Панчева, ръководител на катедрата по Англицистика и американистика във ФКНФ, обобщи от името на организационния екип скромно и само с количествени параметри какво се е случило на конференцията:

81 участници от 14 страни, 72 доклада, 22 тематични секции.

Браво!

езерце за преплуване

Снимките са от така наречения "Кампус Изток".

На адрес бул. "Цариградско шосе" № 125 има няколко блока, като в Първи, Втори, Трети и Четвърти блок на кампуса се случва изцяло преподаването на студентите от почти всички специалности на Философския факултет, на Стопанския и на някои специалности от ФКНФ на Софийския университет.

В блок Едно
учат студентите от две специалности във Философски факултет: Културология и Библиотечни и информационни науки.

В същия блок Първи се помещава и Изпълнителната агенция по лозата и виното: http://www.eavw.com/

Също в него е и Институтът по аграрна икономика, който е част от Селскостопанската академия http://www.iae-bg.com/library/cal-contacts/

Доскоро там беше и Институт Германикум.

Блок Първи отдавна е в окаяно състояние. В него са подслонени части от няколко държавни институции - от най-големия университет, от една изпълнителна агенция, от един институт на Селскостопанската академия.
И понеже се ползва от няколко държавни институции, явно общите части, мазето, канализацията и фасадата са ничии.

Сградата е от най-масивните и тежки сгради с концепцията на тоталитарната архитектура: огромна сграда, но само с един вход: за да се следи зорко кой влиза и излиза.
На партерния етаж откъм северната страна имаше само огромни прозорци, които допреди две години бяха изпочупени.

Веднъж един богат лозар идвал по работа в Изпълнителната агенция по лозата и виното, чул как вятърът свири през изпочупените прозорци на партера, свило му се сърцето от тази мизерия и дал на няколкото институции-обитатели една солидна сума.
С нея бяха поставени нови прозорци с алуминиева дограма, беше боядисан партерът, появиха се масички и кръгли диванчета, така че широкото партерно помещение стана по-приветливо.


На четвъртия и петия етаж, където са разположени аудиториите, кабинетите и библиотеките на двете специалности от ФФ, все още има условия за преподаване, четене, писане, учене.

Но все пак до тях трябва някак да се стига.

По алеите, по които се опитваме да преминем, ако идваме откъм бул. "Шипченски проход", обикновено има огромни локви, кал, дупки, непочистени шахти.

Тези снимки направих преди няколко дни, а в София от две седмици не е падала и капка дъжд.
Ако в сухия и топъл септември има такива езерца, блата и калища по алеите между четирите блока, в които учат студентите от много специалности и факултети на най-стария и най-големия наш университет, какво ли ще стане, когато завалят октомврийските и ноемврийските дъждове.

Общината не си върши работата.

А община "Слатина" е на 150 метра от това междублоково пространство и от алеите около малкото стадионче.

Ако не се направи нещо в останалата една седмица до откриването на академичната учебна година, предлагам на всички тържества, които ще се провеждат през тази юбилейна година, да не бъдат канени представители на Столичната община, а ако някой се появи без покана - да бъде освиркан.

места на вярата...

                               

... по островите Карпатос и Касос, 23 август - 5 септември 2018.

Повечето от тези църкви и параклиси са денонощно 

отворени. 

Те са заключени, но отворени.

Ключът е в ключалката, всеки може да влиза,

 когато изпитва потребност да се помоли, 

а на излизане трябва да заключва вратата, 

за да не нахлуват силните ветрове в храмовете 

и особено в параклисчетата на брега на морето.

Последната снимка е на Николай Гочев.

**********************************************

Честит празник на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!

**********************************************

Честита и успешна нова учебна година на всички!