Monday, October 1, 2018

всичко започнало там








Това е сградата на ул. "Московска" № 13, която и друг път съм показвала тук и в която отдавна се помещават: в единия вход - Кирило-Методиевският научен център и Институтът по балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол", а в другия - Институтът за изучаване на обществата и знанието (ИИОЗ, преди Институт по философски науки) и Институтът по социология. 

Построена е през 1880-1885 г. и е първото училище в София.
За нея четем в един справочник:

Архитектурата е решена в стил неокласицизъм с плоскостна дълга фасада и три слабо издадени ризалита, два от които подчертават входовете. Сградата е пример за най-ранното ни училищно строителство и е свързана с историята на учебното дело.


Цитирам издание на Комитет за изкуство и култура, Национален институт за паметниците на културата и Софийски  градски народен съвет
ПРЕДЛОЖЕНИЕ за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 г. в София. Ръководител арх. Стефан Матеев. С., 1977, с. 108-109.

За съжаление, не мога засега да разбера кой е архитектът, проектирал тази сграда.

В нея преди 130 години на 1 октомври започва всичко.

И друг път съм писала за това, но юбилеят позволява да се повтори и потрети:

Началото е било скромно.

  През първата година във висшето училище, в сградата на "Московска", са преподавали само седем преподаватели, които са били наречени "новите седмочисленици". 


  Новите седмочисленици са били първоначално учителите от Софийската класическа гимназия Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
  Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

  

  За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:


Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.


Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...


Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:

"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал".


  Проф. Михаил Арнаудов. История на СУ "Свети Климент Охридски през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59.


***********************************************************************************



Честита юбилейна академична година!

No comments: