видеозаписи от дискусията

Много преразкази, упреци и клевети се чуха и бяха тиражирани за
дискусията, която се проведе в Аулата на нашия Университет. За онази конвенция.

Че била лошо модерирана, зле организирана, че била истерична и прочие.

Че някакви охлократични тълпи превзели Аулата, че след като депутатите си тръгнали в 13.00 часа, за да дебатират вота за недоверие на правителството, и охраната си тръгнала, и в Аулата имало насилие, и прочие...

Специално за тези клеветници и клевети е много препоръчително внимателното гледане на втория видеозапис.

Никакво насилие няма. Напротив. В Аулата в последния час не остава почти никой освен желаещите да вземат думата няколко десетки души, които мирно и кротко стоят на опашка зад микрофоните и всеки чака да му дойде редът да се изкаже.
Всички са се възползвали от възможността и поканата от инициатора - председателката на Народното събрание г-жа Цвета Янчева, и нашия Университет като домакин.
Освен видеозаписите, г-жа Янчева заявява в началото, че пълна стенограма от всички изказвания ще бъде публикувана на сайта на Народното събрание.

С едно изключение, всички говорещи бяха спокойни и аргументирани, почти всички като възпитани хора се съобразяваха с предварително обявения регламент и правеха кратки изложения-резюмета на много по-подробни становища, които представяха в папки първо на едната, а после на другата водеща.
И от религиозно-светогледни, и от светско-юридически позиции, почти всички казаха НЕ.

Записите може да бъдат гледани отново и отново от всички.

Беше много хубаво, че Университетът, който е най-старият, най-големият, най-напред класираният в рейтинги и класации по света и у нас, и най-близко разположеният до Народното събрание, стана домакин на тази дискусия.

Всеки, който има търпение да изслуша и изгледа тези почти четири часа записи, ще види само едно изказване, което поначало беше изказано емоционално неовладяно и завърши с грозни думи, но това беше само едно от десетките изказвания. При това жената, която го направи, си изпусна нервите, защото регламентът беше нарушен от първите няколко говорещи дами - сегашната правосъдна министърка, която говори пет пъти по-дълго от обявеното разрешено време, от госпожа-омбудсман, която говори три пъти по-дълго от регламента и от двете чуждестранни гостенки-дипломатки, които формално спазиха времето, но с прочита на превода на изказванията им на български двойно го пресрочиха.

Поуките за мен от това от процедурна гледна точка са:

1. Мястото? Не само може, но и трябва нашият Университет да става домакин на такива дискусии, когато обществото завира. А то завира, защото както казва един от участниците,
тук не става дума за международно законодателство, към което ще се присъединим, а за посягане
към човешката ни природа, към човешката ни същност.

2. Времето? Много късно.
Както се пееше в една песен:
"Ти закъсня-я-я-я, ужасно закъсня-я-я-я...", госпожа Караянчева.

Нашият Университет трябва да става домакин на такива обсъждания не след като пламне чергата в Министерския съвет и половината от министрите минус един
в кабинета гласуват против
внасянето в Народното събрание на международен документ за ратификация в законодателния орган на страната.

Това трябва да става не след, а преди да пламне пожарът.

3. Регламентът?
Като се обяви на една публична дискусия,
че всеки има 4 минути, това трябва да се отнася за всички говорещи.
Позицията на официалните представители на овластените институции са ясни
от хиляди възможности за медийна изява, която те и без друго имат.

Щом граждани, неправителствени организации, адвокати, правозащитници
и най-големите религиозни общности у нас са поканени на дискусия,
няма защо представителката на изпълнителната власт да говори пет пъти по-дълго от всички.