ректорът стана министър

На 8 май написах във фейсбук:

 Разбира се, тепърва ще коментираме по-подробно промените.

Но тъй като все още новият кабинет не е гласуван от Народното събрание, а и не сме чули какво ще каже почти 100% сигурният нов министър на образованието, да посоча само едно място от нашия университетски правилник – член 6, алинея 6 (6):

(6) При предсрочно прекратяване на мандата на ректора следващият ректор изпълнява утвърдената политика за развитие на висшето училище до края на мандата.

Значи, хем ще има нов ректор и нови заместник-ректори, хем те ще са изпълнители на предишната програма в коловозите на предопределеното за нея.

Ясно е, че ще има и свикване на Общото събрание на университета, предизборна кампания, публични събеседвания с кандидат(к)ите за нов ректор.

При толкова много промени в правилника не съм сигурна, затова питам колегите:

1. Мандатът на Академичния съвет прекратява ли се с прекратяването на мандата на ректора?

2. Мандатът на Общото събрание прекратява ли се с прекратяването на мандата на ректора?

Сиреч, предстои ли ни пълен изборен цикъл?

Ще проведем ли Общи събрания на факултетите за избиране на нови членове на университетското Общо събрание?

А що се отнася до колегата проф. д-р Георги Вълчев, познавам го от есента на 1978 г., защото той беше ученик в старозагорската френска гимназия "Ромен Ролан", а аз – в руската "Максим Горки".

Двете гимназии бяхме в една и съща сграда, едните учеха сутрин, а другите – следобед. Всички се познавахме и се поздравявахме, когато на обяд се разминавахме на входа.

Но нито веднъж не сме разговаряли: нито когато бяхме ученици, нито после, когато се виждахме в крилото на Историческия и Философския факултет.

От 1999 г. имам един курс в специалност Културология, който отдавна е избираем. Понякога в асансьора на Блок 1 сме се качвали заедно, но през всички тези десетилетия не сме разговаряли нито веднъж!

Само: "Добър ден" – "Добър ден".

Макар че се познаваме от 1978 г., не сме разговаряли нито веднъж, защото още от ученическите години той е изключително мълчалив, затворен и предпазлив, а аз съм приказлива и шумна критикарка.

Университетът не обича самостоятелно и критично мислещите.

Университетите по света са институции на корпоративната етика. Те пазят корпусите, сиреч телата си от външни и особено от вътрешни опасности.

Корпоративна етика ще рече: вътре в тялото на университета, не само на нашия най-стар, но и изобщо на почти всеки университет по света, може да се развиват всякакви язви и гангрени, тумори и метастази, зарази и възпаления.

За всичко това трябва да се мълчи.

Тежко им на онези, които говорят за това!

А специално за нашия проблемите идват и от това, че университетът се намира на 50 метра от Народното събрание.

Преди 135 години, когато се е решавало къде точно да се отвори първото българско висше училище, Стефан Стамболов предложил щом столицата ще е София, висшето училище да е във Велико Търново, защото иначе то ще е обречено на пагубното влияние на политическите фактори.

Предположеното от Стефан Стамболов се потвърждава:

през цялата история на най-стария наш университет въпреки лелеяния блян за автономия и самоуправление, за безкористно търсене на знанията и безпрепятствено развитие на научните дирения, през цялата си вече почти 140-годишна история,

първо най-старият, а после и всички останали наши, вече десетки университети са били послушни слуги, а в някои десетилетия и безправни роби на управляващите.

За проф. Вълчев със сигурност мога да напиша: 1. Той е отличен администратор и е работлив като вол; доказа го през двата си заместник-ректорски мандата; 2. Той е мълчалив и прикрит – не си спомням да се е изказвал нито веднъж на Общите събрания на Философския факултет, които се провеждат веднъж годишно, обикновено в последния петък на октомври; 3. Не обича публичните изяви, политиканстването и критичното изявяване на преподавателите; 4. Ненавижда хора като мен – изказвам се на почти всяко Общо събрание с неудобни въпроси, след които председателят на Общото събрание и деканът закриват събранието, за да ми запушат устата и за да не стане още по-голям скандал. 5. Има надежда да прекрати денковщината в управлението на висшето образование или поне да се престори, че ще чуе воплите на загробената хуманитаристика и на отчаяните труженици на нивата на обществените и социалните знания; 6. С поведенческите си качества идеално пасва на нрава на новия министерски съвет.

И все пак да му пожелаем успех – и на него, и на новия кабинет.

От обладаването на столичния град от Мутрата чрез кметските избори през 2005 г. минаха 20 години!

Почти 20 години бандитско, престъпно, мутренско управление!

Почти 20 години на подвизаване на безнаказано крадящи даже и със задниците си!

И 12 години денковщина в управлението на висшето образование!

Дано да има промяна, поне малка промяна.

А надеждата, както знаем, е останала на дъното на кутията, подарена на Пандора...