откъсът за добродетелите

Крайностите са противоположни и помежду си, и на средата. Защото средата се отнася към всяка от двете крайности: примерно, равното е по-голямо от по-малкото, но пък е по-малко от по-голямото.

Така че е необходимо етическата добродетел да е свързана със средите и да е някаква средност. Трябва да се разбере каква средност е тя и с какви среди е свързана. Нека за пример да разгледаме всяко едно нещо от следващия списък:

гневливост – нечувствителност - кротост
дързост – страхливост - храброст
безсрамие – вцепенение - свян
необузданост – безчувственост - благоразумие
завист – [няма дума] – негодувание
несправедлива печалба - понесена вреда - справедливо
разточителство – скъперничество - щедрост
самохвалство – ирония – прямост
ласкателство – ненавист – приятелство
угодливост – високомерие – достойнство
разпуснатост – бедстване – издръжливост
надутост – малодушие - великодушие
разсипничество – мизерност – великолепие
лукавство – тъпост – умност

Тези и подобни качества съпътстват душите, и за крайните от тях се говори с оглед на тяхната прекомерност или недостиг."

*

Аристотел. „Евдемова етика“ 1220b-1221а

превод Николай Гочев

***

Това е най-краткият и най-представителният откъс от Евдемова етика по темата, по която ще говорим днес следобед: от 13.30 до 16.30 часа в конферентната зала

на семинар с нашия гост проф. Кристоф Рап.