Да, Николай
Гочев преведе и Категориите на Аристотел, довършвам съвсем предпазливата ми
редакторска намеса в неговия перфекционистки пределно точен превод. Следващата седмица текстът ще бъде предаден на
Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, като намерението ни е да
бъде добавен към тома с превода на „Метафизика“. И така, ако е рекъл Господ,
следващото издание ще е:
А р и с т о т
е л : М е т а ф и з и к а. К а т е г о р и и
Преводът е
направен според изданието: The Categories. On Interpretation. By H. P. Cooke. Cambridge, Massachusetts/London, England; HUP/William Heinemann, 1938/1967.
Взет е предвид и текстът в: Aristotelis Categoriae et Liber de interpretatione. Еd. L. Minio-Paluello. Oxford.
Clarendon Press, 1949 (repr. 1966).
Както и при
превода на Метафизика, преводачът
свери превода си с няколко други: с преводите на A. F. Owen (Organon,
or Logical treatises of Aristotle with the Introducton of Porphyry. London, 1853) и с руския превод на А. В. Кубицки, (публикуван
посмъртно в Аристотель. Категории. Москва, през 1939 и редактиран от някого, повторно
публикуван през 1978). Проверка и сравняване е направена
и с превода на H.
P. Cooke
(1967).
Така всъщност съпоставяните преводи стават четири: двата английски – на Оуен и
Куук, и двата руски. Руските преводи са на практика два, макар и на един и същ
преводач. Проф. Александър Владиславович Кубицкий (1880-1937) е преводач и
на Метафизика, автор на изследвания
за Плотин и Фихте, преподавал е в МГУ история на западноевропейския
рационализъм. Той си отива от този свят само на 56 години през 1937 г. Когато
прочетем 1937 г., е ясно какво предположение възниква, но досега не съм успяла
да стигна до информация за причината за смъртта на този забележителен философ и
преводач.
Първата версия на превода му е публикувана две години след смъртта му, а втората е сериозно редактирана и променена от някого, и е във втория от онези четири тома с най-важните съчинения на Аристотел, с които се изучи нашето поколение, следвалите през 80-те години на миналия век.
Сравняването
на превода на Николай Гочев поне с още един превод на Категории на друг славянски език беше повече от необходимо по
няколко причини.
Първият български превод на Категории е направен от проф. Иван Христов, публикуван е заедно с превода на Въведението на Порфирий в издание на "Наука и изкуство" и "Отворено общество" през 1992 г., и е препубликуван като част 1 на Том първи на двуезичното многотомно издание на Аристотеловите съчинения, издавани от "Захарий Стоянов". Те бяха показани и похвалени на този блог преди 15 години:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2010/06/blog-post.html
Както и в превода на шестте книги от Метафизика, а именно от Гама/IV до Тета/IX, преведени от него (изд. "СОНМ", С., 2000),
терминологията е изцяло латинизирана.
В преводите на проф. Иван Христов Аристотел говори на латински по-хубаво от стотиците му латиноезични средновековни коментатори.
Ще дам пример с най-важното определение, определението за οὐσία – субстанцията:
„Субстанция в най-истински, първичен и безусловен смисъл е това, което нито се изказва за определен субект, нито е дадено в който и да било субект, като например отделният човек и отделният кон.” (2а 11-13)
Нашият колега Илия Панчовски, който си отиде от този
свят само на 27 години след коварна болест, имаше намерение да направи
съвършено различен, нелатинизиран превод на Категории, на За тълкуването, на
Аналитиките.
Имаме запазен негов превод само на тази прочута и най-цитирана 5 глава, публикувана посмъртно в книгата Хераклитови фрагменти. С., ЛИК, 2000 г.
От Илия Панчовски определението за οὐσία е преведено така:
„Най-важната, и изпървом и най-много говорената е същността. Тя нито се изказва
според положеността на нещо, нито е заради присъщността си в подложеност на
нещо, т.е. човек или кон”.
В превода на Николай Гочев четем:
„Същност“,
казано в най-главен, пръв и основен смисъл, е това, което[1]
нито се казва за някое подлежащо, нито е „в“ някое подлежащо. Примерно: еди-кой
си човек или еди-кой си кон[2].
Освен всичко
останало трудното в това негативно определение (нито се намира..., нито се казва...)
идва от употребяването на едно и също понятие в два различни падежа.
τὸ ὑποκείμενον е
едно от най-важните понятия и на първата, и на втората философия на Аристотел,
но няма да го открием пояснено нито сред тридесетте понятия,
чиито многобройни смисли се разискват във „философския
речник” в книга Делта на Метафизика,
нито сред десетте категории, обсъдени в едноименния трактат. Само на
две места
можем да срещнем мимоходом предложена дефиниция за това, какво означава: λέγω δὲ ὑποκείμενον
τὸ καταφάσει δηλούμενον. Едното е в Метафизика
К/ХІ, 11, 1067 b 18-19: „Наричам подлежащо това, което се разкрива чрез едно
просто утвърдително изречение”(превод
на Николай Гочев).
Другото място е във Физика, E/V, 1, 225a 6-7, като в превода на Цочо Бояджиев то гласи:
„Като субект наричам онова, за което се изказва някакво твърдение“.
Подлежащото е подлогът на простото разказно изречение или субектът на едно съждение във формалната логика.
Това определение от началото на глава 5 на Категории може да се преведе
разширително-пояснително-многословно и така: „Същността в своя най-главен,
първи и най-разпространен смисъл е онова, което никога не се изказва за
подлога, нито се намира в нещо друго основополагащо, както например някой човек
или някой кон”. Това означава, че
първо, в езика,
в синтактичната
тъкан на изреченията
същноста не се
изказва за подлога, сиреч тя е винаги подлог, за който се изказват, изговарят,
при-писват
останалите думи и части на изречението.
Второ, в
измеренията на логиката това, че същността
не може да се предицира за субекта, означава, че същността е винаги субектът,
за който се предицират предикатите.
Трето, това,
че същността не може да се намира в нищо основополагащо, означава, че същност
не могат да бъдат, да речем, гривата на коня или косата на човека. Макар че те
могат да бъдат подлози на изречение или субекти на съждение, нито гривата, нито
косата могат да съществуват самостоятелно и това не им позволява да бъдат
същности в този втори смисъл, който посочва цитираното определение на
Аристотел.
Това показва триединния характер на най-важните му
термини. Те са както езикови – морфологични и синтактични, така и логически и
онтотеологически.
***
Преди Аристотел това понятие се среща и при Горгий в
неговия предизвикателно-нихилистичен трактат За природата, или за несъществуващото. В непубликувания досега български превод на
Драга Сапаревска на Горгиевия текст това понятие беше преведено като
„схващания” – една
интересна преводаческа находка, тъй като, според някои философи на езика,
схващанията са подлежащи за думите. Различните руски, английски и френски
преводи предават тази дума като „подлог”, „субект”, „субстрат”. От авторитетния
немски превод на Херман Бониц (Aristoteles’ Metaphysik in der Übersetzung von Hermann
Bonitz, hrsgb. Von Horst Seidl, Griechischer Text von Wilchelm Christ, Felix Meiner
Verlag, Hamburg, 1978) в немскоезичното аристотелознание се установява
традицията τὸ ὑποκείμενον да се
превежда с по-абстрактното Zugrundeliegendes.
Поради това за превода и на Метафизика, и на Категории,
осъществен от Николай Гочев (и в превода на За
небето, редактиран от Владимир Маринов),
като терминологично съответствие на τὸ ὑποκείμενον е избрано „подлежащото”. Това е опит чрез него да се обеме триединността на Аристотеловото понятие, без да се хипертрофира в него нито езиковото, нито логическото, нито онтологическото значение.
Всички основни термини в новия превод на Категории са в пълно съответствие с превода им в Метафизика. В коментарните
бележки на преводача много често препратките са към индекса на Метафизика, който е в обем от 99
страници. Поради това издаването на Категории
в един том с Метафизика е повече от
уместно.
Преводачът е снабдил превода си с 430 бележки под
линия, в които най-важното е цитирано на гръцки, или са дадени съпоставки с
английските и руските преводи на съответните места.
No comments:
Post a Comment