В романа на Гюстав Флобер „Саламбо“ почти цялата XIII глава, наречена „Молох“, описва жертвоприношение,
завършващо със
ж е р т в о п р и н а с я н е т о на д е ц а:
„...
Храмовите служители отвориха с дълги куки седемте отделения,
наредени на етажи едно под друго в туловището на Ваал. В най-горното сипаха брашно, във второто пуснаха две
гургулици, в третото – една маймуна, в четвъртото – овен, в петото – овца, а
тъй като за шестото нямаше вол, хвърлиха вътре една обработена кожа, взета от
светилището. Седмото отделение остана широко разтворено.
…
Жреците на Молох
се разхождаха по широката каменна плоча и поглеждаха навалицата.
…Жертвите бавно
се изкачваха нагоре и тъй като димът се издигаше на гъсти кълба, отдалеч
изглеждаше като че ли потъват в облак. Нито едно дете не помръдваше. Те бяха
вързани за ръцете и нозете, а черното покривало не им позволяваше да видят нищо,
както и да бъдат разпознати.
Облечен в червена
мантия като жреците на Молох, Хамилкар стоеше прав близо до Ваал, пред палеца
на десния мук крак. Когато доведоха четиринадесетото дете, всички забелязаха, че
той извърна глава от ужас, но скоро се съвзе, кръстоса ръце на гърдите си и
заби поглед в земята. От другата страна на статуята върховният жрец стоеше
неподвижен като него…
…
А жреците на
Прозерпина, съобразявайки се от страх с нуждите на Картаген, мънкаха
елевзинската молитва:
«Пролей дъжд!
Роди!»
Още невлезли в
отвора, жертвите изчезваха като капка вода върху нажежена плоча и на аления фон
на огъня се издигаше бяла пара.
…
Храмовите
служители събираха в бронзови веялки падналата пепел и я пресяваха във въздуха,
за да се разпръсне жертвата по целия град, до звездните предели......."
(цитирам
превода на Георги Чакъров и Мария Николова от том 3 на съчиненията на Флобер,
С., „Народна култура“, 1984)
&&&
Снощи представлението "Без кръв" получи три награди "Аскеер": за режисурата на Диана Добрева, за
костюмографията на Раде Василев и Елена Вангеловска, а
Драматичният тетатър в Пловдив получи наградата за най-добър спектакъл.
Потресаващо представление.
Честито да е признанието на всички, допринесли за него. Дано скоро да гостува в София отново.
В програмата на постановката на с. 3, както и под трейлъра в
YouTube четем:
Литературният шедьовър
на Алесандро Барико започва с вендета и завършва с възмездие. Гражданската
война поглъща в лабиринта си трима мъже, един баща, две деца и един Минотавър,
жадуващ кръв.
В годините на
тлеещ мир красива жена застава пред продавач на лотарийни билети, за да поемат своя
път между смъртта и разплатата. «Има ли край отмъщението или е омагьосан кръг,
в който сме обречени да се въртим?» е големият въпрос на романа.
Спектакълът на
Диана Добрева е определен като театрална корида. В него епосът и поезията,
словото и музиката, жестът и танцът са като буре с барут и запалена кибритена
клечка. Усилването на омразата между хора и народи бележи духа на епохата, в
която живеем, и в която човекът все по-сам е върху сърцето на земята.»
Съвместният
спектакъл на Драматичен театър – Пловдив и Драматичен театър – Велес, Северна
Македония произнася със силата на изкуството, че спасението е в пътя на
помирението, в отказа от кръвта.
И само любовта затваря раните, без да повтаря болката.
ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП
превод на романа: Толя Радева
авторска адаптация: Александър Секулов
сценична версия и режисура: Диана Добрева
сценография: Валентин Светозарев
костюмография: Раде Василев и Елена Вангеловска
композитори: Явор Карагитлиев, Сашко Костов
музика на живо: Сашко Костов
хореография: Олга Панго
превод на македонски: Ана Батева
фотограф: Александър Томпсън
трейлър: Георги Вачев
фотограф на плаката: Георги Вачев
УЧАСТВАТ
Маргита Гошева, Васил Зафирчев, Константин
Еленков, Патриция Пъндева, Исидор
Йовановски, Филип Христовски, Красимир
Василев, Георги Вачев, Кети Борисовска, Симеон
Алексиев, Елена Кабасакалова, Катрин Гачева, Златко
Шарков, Филип Василевски, Елена Димитрова
***
No comments:
Post a Comment