Thursday, September 12, 2024

за един отдавнашен концерт

 Спомен за концерт на открито, преди 3 години във фейсбук


В началото на вече отминалата седмица ми се случи нещо за първи път. Както казват англичанитe: there is always a first time. Та, и аз бях за първи път на концерт на открито. Децата ни ходят често, особено Леда, чувала съм как е, реших поне веднъж да отида.

Концертът беше озаглавен „Четиримата пианисти“, с участието на Иван Янъков, Георги Черкин, Живко Петров и Ангел Заберски. Част от програмата на Sofia Summer Fest, беше зад музея “Земята и хората“, между хотел „Хилтън“ и един от моловете. Голямо пространство, с поне 30-40 реда с по 30-40 стола. Сгъваеми дървени столове с по едно парче плат, което служи и за седалка, и за облегалка, но всъщност удобни. Но имаше и VIP-зона с меки мебели и голям навес, ако завали специалните гости да не се намокрят. Имаше и много дървени маси с по две пейки покрай тях, и много хамаци, вързани за дървета, и всички те се изпълниха с хора. Поне 1500 души. Беше ми приятно поне отначало, за пръв път от толкова много време насам бях сред хора наистина, в триизмерното пространство, макар че и на морето на плажа имаше стотици.
Програмата предвидимо беше като за концерт на открито на летен фестивал: популярни класически и филмови произведения, но не в обичайния, а в модернизиран аранжимент, най-вече в джаз-парадигма. Бах, Моцарт, Верди, Григ, Рахманинов, филмови класики. От всички тях най-ми-допадна лирично-нежният аранжимент на „Замълчи, замълчи“ от Петър Ступел към филма „Любимец 13“ и „Имперският марш“ на Джон Уилямс от „Междузвездни войни“. Другите аранжименти бяха интересни, провокативни, но за консервативно-старомодния ми вкус – малко по-нетривиални.
И четиримата изпълнители са виртуози. Всяко едно изпълнение започваше с една минута на произведението във възможно най-голяма близост до оригиналното му композиране, а после започваше осъвременяващата аранжировка и импровизацията на четиримата, както и на контрабасиста, и на човека на ударните.
А какво правеше през това време публиката? Е, не всички, но поне половината от тях ядяха, пиеха и пушеха. На първите 30-40 реда поне половината от хората разнасяха кофички с пържени картофки и големи пластмасови чаши с бира, а на по-задните редове хората с билети за VIP-сектора се разхождаха с порцеланови чинии с тънко нарязани месни мезенца и стъклени чаши с бяло вино. Може така да е на всички музикални събития на открито, дъщеря ми не беше ме предупредила, беше ми странно.
Гледала съм много концерти по Mezzo и Classica. Ясно е, че на летен концерт на открито програмата не е за консервативни меломани, изпълнява се нещо леко и популярно, джазирано и аранжирано, като за под открито небе. Обаче, хората гледат и слушат, поне на това, което съм гледала. Не ядат, не пият, не пушат.
И нека никой да не ме разбира неправилно. И ям, и пия бира, и пуша, не съм аскетка. Но когато четирима виртуози-пианисти, които са прекарали десетилетия от живота си над инструментите, си правят закачки с публиката с аранжименти на познати творби, май публиката не трябва да си прави закачки с тях, като хруска картофи, пие и пуши, докато те музицират? Или да? Или не?
Кулминационният момент на концерта беше, когато четиримата виртуози започнаха в pianissimo една от най-меланхоличните сонати на Рахманинов… и в този момент зацвърчаха във forte фритюрниците на най-близката шатра, в която се пържеха поредните картофки!
Волумето на мах!
Всички удоволствия на куп. Пианисти свирят, а десетки шатри и палатки наоколо нон-стоп предлагат ядене и пиене, фритюрници съпровождат пиана, контрабас и ударни. Общината ще се облажи с комисионни и от музикантите, и от търговците.
Велико. С едно изречение: хубава работа, ама мутренска.
Като има фестивал на открито с десетки шатри и палатки в него, в които се предлага ядене и пиене, поне 15 минути преди началото на концерт те трябва да бъдат затваряни.
Иначе: Рахманинов в pianissimo в съпровод на цвъртящи фритюрници forte fortissimo.

Tuesday, September 10, 2024

3 години без Марин Бодаков

 с е п т е м в р и

трапчинките от топло вино
трапчинките от топло вино
по плещите му
плачът на бледно същество
плачът на бледно същество
внезапно голо
и внезапно Горе
а копчето от малкото палто
изгубено в игрите на снега
смъртта е а е
***
Това стихотворение е на 6 страница на стихосбирката на Марин
"БИСКВИТИ", издадена през 1998 година
Марин беше истински Човек и истински Поет,
и е описал поетично предчувствието си, че ще отиде
Горе
през
с е п т е м в р и
***
Толкова добър човек е вече Горе, ще чете стихове там и добрите хора там ще му се радват на присъствието.
На останалите тук ще липсва и ще ги боли много.
Бог да прости Марин, да приеме душата му в селенията на праведните хора и на най-истинските поети!
На Зорница, Ането и Ния да помогнем в скръбта.

***

Марин беше гений на диалога в непосреден разговор на живо, в чатовете ни във фейсбук и във всичко онова, което се нарича обществено битие или публично пространство. Винаги казваше кое е неговото, не се препираше за своето на другите, разговаряше, сближаваше, опитваше се да сдобрява и да помирява, беше мил, добър и се опитваше да извади наяве още повече от книгите и преводите, за които пишеше в "Култура" и "К". Ако трябва само с едно изречение, само с едно да го определя, това е: "Марин беше миротворец". Той се опитваше във врящия казан на нашите "колегиални", "академични", "литературни" и "артистични" ежби, да внася мир, да води разговор, без да отстъпва от своето, без да приема несвоето, но да пази пламъчето на общуването, защото ако няма пламъчета на общуването, тъмнината ще обземе светлината. Той написа хиляди, ама наистина хиляди представяния за книгите и преводите на другите, дари ни и своите стихове, интервюта, книги, но най-хубавото у него беше дарбата да умиротворява или поне да се опитва да умиротворява. А за това е казано в седмото от Блаженствата, "блажени са миротворците...". Бог да го прости и упокои в селенията на праведните!
All reaction

Saturday, September 7, 2024

написано преди година

 Снимките са от залези в античната Олимпия на Пелопонес – там, където от 776 г. преди Христа на всеки 4 години са се провеждали Олимпийските игри и това е продължило без прекъсване чак до 394 г. или, според други източници, до 426 г. след Христа.

Последните няколко са от 22 август и това небесно светило, което се вижда на тях, не е Луната, а Слънцето.
През този ден Слънцето изглеждаше така, приличаше на Луната, на небесно светило, което свети с отразена, а не със собствена светлина, защото небето беше като покрито с марля. Беше покрито с тъканта на пушеците и дима, които бяха стигнали от пожарите около Александруполис и Комотини чак до най-югозападния край на Пелопонес. И на Пелопонес през този ден не можеше да се диша.
Защо в Гърция има такива пожари всяко лято? Преди доста години беше приет закон, който забранява абсолютно строежа на каквото и да било върху място, на което е вилнеел пожар. Никой няма изгода умишлено да пали където и да било, защото след това не може да купи опожареното място и да строи върху него нещо си.
Големите летни пожари са обяснени отдавна от Архимед.
Има много пожари през лятото, защото както е забелязал Архимед, пожарите са рожба на сливането и съ-действието на трите природни стихии и на отсъствието на четвъртата. Когато се срещнат огън, земя и въздух, а водата я няма, трите основополагащи стихии надвиват четвъртата. Огънят са слънчевите лъчи, земята – едно малко по-лъскаво камъче е достатъчно, за да ги отрази и една изсъхнала тревичка или клечка от иглолистно дърво наблизо. И като полъхне и ветрец: ето ги пламъците, които за минути може да се разнесат на десетки метри, а за час да опожарят един хектар.
Архимед няколко пъти е гледал и емпирично го е проверил: в много горещи дни без никаква човешка намеса от само себе си отразяването на слънчевите лъчи в нажежените лъскави камъчета и изсъхналите листенца раждат пламъци и... както обикновено става, всяко гениално човешко прозрение се прилага най-успешно като оръжие. През 212 г. преди Христа вражеските римски кораби, които навлезли в неголемия залив на Сиракуза, само чрез огледала, които отразявали и пречупвали слънчевите лъчи, били подпалени...
Архимед е открил, освен всичко останало, че и Слънцето може да бъде оръжие.
А впрочем, в Олимпия, освен огромния археологически комплекс със стадиона, останки от храмове, гимназиони и всякакви други сгради, както и освен много богатия археологически музей, има, разбира се, и музей на Олимпийските игри в античността. Има музей и на съвременните Олимпийски игри, но той е затворен от няколко години.
Но има и още един музей, който е сравнително нов, по-малък е от останалите и който е не по-малко интересен. Архимедовият музей – музеят на научните открития и техническите изобретения на античните гении. За него ще разкажа след време със снимки, ако е живот и здраве.
***
Огънят се самопоражда и саморазгаря, защото е вечноживеещ огън, както е прозрял Хераклит, а след него и стоиците. А Архимед прозрял как отразените слънчеви лъчи ще стигнат дотам, докъдето подпалените стрели не могат да достигнат. Когато се срещнат огън, земя и въздух, а водата я няма, пламъците обхващат всичко наоколо.
И понеже в мирозданието трябва да има не само полемос, а понякога и хармония, когато един от четирите първозданни елементи е отсъствал в един от отрязъците в порядъка на Хронос, после този елемент се появява – със закъснение, но с необуздана сила, сякаш за да овъзмезди останалите за предишната си липса.
Затова след огромните пожари, които разпростряха овъглен въздух почти над целия Балкански полуостров, се появи водната стихия и от небето рукнаха реки...
И накрая, но не на последно място по важност за мен. По време на античните Олимпийски игри освен атлетите и техните треньори, масажисти, лични лекари, ковчежниците, представителите на полисите, от които са, са си давали среща и мъже, известни с друго из целия гръцки свят. Някои от философите, реторите и политиците държали речи пред останалите.
Известно е, че великият Горгий е присъствал най-малко на една Олимпиада по покана на архонтите на Елида, на която произнесъл реч, от която не са оцелели фрагменти, но за която са се запазили недвусмислени сведения: Горгий призовал елините към траен мир, а не към временно примирие между враждуващите и воюващите почти непрекъснато полиси. Ако няма мир, предрекъл Горгий, а продължат войните и взаимното изтребване между хора, които вярват в едни и същи богове и богини, и говорят почти един и същ език, ще бъдат откривани и изобретявани все нови и нови оръжия, докато се стигне до средства за война, които ще изтребят не само всички хора в ойкумената, а и ще унищожат Земята, която е общият дом на всички живи същества.