за един отдавнашен концерт

 Спомен за концерт на открито, преди 3 години във фейсбук

В началото на вече отминалата седмица ми се случи нещо за първи път. Както казват англичанитe: there is always a first time. Та, и аз бях за първи път на концерт на открито. Децата ни ходят често, особено Леда, чувала съм как е, реших поне веднъж да отида.

Концертът беше озаглавен „Четиримата пианисти“, с участието на Иван Янъков, Георги Черкин, Живко Петров и Ангел Заберски. Част от програмата на Sofia Summer Fest, беше зад музея “Земята и хората“, между хотел „Хилтън“ и един от моловете. Голямо пространство, с поне 30-40 реда с по 30-40 стола. Сгъваеми дървени столове с по едно парче плат, което служи и за седалка, и за облегалка, но всъщност удобни. Но имаше и VIP-зона с меки мебели и голям навес, ако завали специалните гости да не се намокрят. Имаше и много дървени маси с по две пейки покрай тях, и много хамаци, вързани за дървета, и всички те се изпълниха с хора. Поне 1500 души. Беше ми приятно поне отначало, за пръв път от толкова много време насам бях сред хора наистина, в триизмерното пространство, макар че и на морето на плажа имаше стотици.

Програмата предвидимо беше като за концерт на открито на летен фестивал: популярни класически и филмови произведения, но не в обичайния, а в модернизиран аранжимент, най-вече в джаз-парадигма. Бах, Моцарт, Верди, Григ, Рахманинов, филмови класики. От всички тях най-ми-допадна лирично-нежният аранжимент на „Замълчи, замълчи“ от Петър Ступел към филма „Любимец 13“ и „Имперският марш“ на Джон Уилямс от „Междузвездни войни“. Другите аранжименти бяха интересни, провокативни, но за консервативно-старомодния ми вкус – малко по-нетривиални.

И четиримата изпълнители са виртуози. Всяко едно изпълнение започваше с една минута на произведението във възможно най-голяма близост до оригиналното му композиране, а после започваше осъвременяващата аранжировка и импровизацията на четиримата, както и на контрабасиста, и на човека на ударните.

А какво правеше през това време публиката? Е, не всички, но поне половината от тях ядяха, пиеха и пушеха. На първите 30-40 реда поне половината от хората разнасяха кофички с пържени картофки и големи пластмасови чаши с бира, а на по-задните редове хората с билети за VIP-сектора се разхождаха с порцеланови чинии с тънко нарязани месни мезенца и стъклени чаши с бяло вино. Може така да е на всички музикални събития на открито, дъщеря ми не беше ме предупредила, беше ми странно.

Гледала съм много концерти по Mezzo и Classica. Ясно е, че на летен концерт на открито програмата не е за консервативни меломани, изпълнява се нещо леко и популярно, джазирано и аранжирано, като за под открито небе. Обаче, хората гледат и слушат, поне на това, което съм гледала. Не ядат, не пият, не пушат.

И нека никой да не ме разбира неправилно. И ям, и пия бира, и пуша, не съм аскетка. Но когато четирима виртуози-пианисти, които са прекарали десетилетия от живота си над инструментите, си правят закачки с публиката с аранжименти на познати творби, май публиката не трябва да си прави закачки с тях, като хруска картофи, пие и пуши, докато те музицират? Или да? Или не?

Кулминационният момент на концерта беше, когато четиримата виртуози започнаха в pianissimo една от най-меланхоличните сонати на Рахманинов… и в този момент зацвърчаха във forte фритюрниците на най-близката шатра, в която се пържеха поредните картофки!

Волумето на мах!

Всички удоволствия на куп. Пианисти свирят, а десетки шатри и палатки наоколо нон-стоп предлагат ядене и пиене, фритюрници съпровождат пиана, контрабас и ударни. Общината ще се облажи с комисионни и от музикантите, и от търговците.

Велико. С едно изречение: хубава работа, ама мутренска.

Като има фестивал на открито с десетки шатри и палатки в него, в които се предлага ядене и пиене, поне 15 минути преди началото на концерт те трябва да бъдат затваряни.

Иначе: Рахманинов в pianissimo в съпровод на цвъртящи фритюрници forte fortissimo.