с е п т е м в р и
трапчинките от топло вино
трапчинките от топло вино
по плещите му
плачът на бледно същество
внезапно голо
и внезапно Горе
а копчето от малкото палто
изгубено в игрите на снега
смъртта е а е
***
Това стихотворение е на 6 страница на стихосбирката на Марин
"БИСКВИТИ", издадена през 1998 година
Марин беше истински Човек и истински Поет,
и е описал поетично предчувствието си, че ще отиде
Горе
през
с е п т е м в р и
***
Толкова добър човек е вече Горе, ще чете стихове там и добрите хора там ще му се радват на присъствието.
На останалите тук ще липсва и ще ги боли много.
Бог да прости Марин, да приеме душата му в селенията на праведните хора и на най-истинските поети!
На Зорница, Ането и Ния да помогнем в скръбта.
***
Марин беше гений на диалога в непосреден разговор на живо, в чатовете ни във фейсбук и във всичко онова, което се нарича обществено битие или публично пространство. Винаги казваше кое е неговото, не се препираше за своето на другите, разговаряше, сближаваше, опитваше се да сдобрява и да помирява, беше мил, добър и се опитваше да извади наяве още повече от книгите и преводите, за които пишеше в "Култура" и "К". Ако трябва само с едно изречение, само с едно да го определя, това е: "Марин беше миротворец". Той се опитваше във врящия казан на нашите "колегиални", "академични", "литературни" и "артистични" ежби, да внася мир, да води разговор, без да отстъпва от своето, без да приема несвоето, но да пази пламъчето на общуването, защото ако няма пламъчета на общуването, тъмнината ще обземе светлината. Той написа хиляди, ама наистина хиляди представяния за книгите и преводите на другите, дари ни и своите стихове, интервюта, книги, но най-хубавото у него беше дарбата да умиротворява или поне да се опитва да умиротворява. А за това е казано в седмото от Блаженствата, "блажени са миротворците...". Бог да го прости и упокои в селенията на праведните!
No comments:
Post a Comment