Споделено във фейсбук на 3 август:
https://philol-forum.uni-sofia.bg/portfolio-item/br-12/
От вчера всички говорят за бокс на Олимпийски игри.
Античните Олимпийски игри не са били само повод за временно примирие между непрестанно воюващите десетки елински полиси.
Игрите са били повод за краткотраен мир, а причината е била друга.
Провеждането на Олимпийските, както и на Немейските, и на Питийските, и на Истмийските, и на Панатенеите, и на Мегарските и на всички по-малко известни местни игри е: да се смирят човеците, защото са смъртни и да отдадат почит на безсмъртните богове, които владеят, ръководят и управляват всичко във вселената. Олимпийските са били почит към върховния бог Зевс, Немейските – пак към него, Питийските – към Аполон, Истмийските – към Посейдон.
Шедьоври на гръцката литература са вдъхновени от игрите и от победителите в тях, защото всички
п о б е д и са ставали повод за създаването на
о д и за прослава.
За прослава, първо на боговете и богините, разбира се.
После, на полисите, за чиято прослава се състезават атлетите.
И най-накрая, за самите тях.
Така се е появил жанр, който по разбираеми причини се изгубва след това в европейската и световната литература.
Жанрът е п и н и к и й, в който шедьоври са създадени от Пиндар.
***
На български имаме книга с Питийски оди на Пиндар с чудесен превод на Яна Букова, студия и бележки от нея. С., изд. "Стигмати", 2011.
***
Има и една Олимпийска ода, Седмата ода на Пиндар,
Тя е посветена на боксьора Диагор от Родос и е преведена
и коментирана от Теодор Тодоров – Бог да го прости!
Ето я:
ПИНДАР: СЕДМА ОЛИМПИЙСКА ОДА.
В ЧЕСТ НА БОКСЬОРА ДИАГОР ОТ РОДОС
Превод Теодор Тодоров
Публикувана във „Филологически форум“, Година 6 (2020), брой 2 (12), с. 206-211.
За автора: Пиндар (517–473 г. пр.н.е.) е автор на оди в чест на победителите в общогръцките игри (епиникии). Произведенията му се ценят високо през цялата Античност и до нас са достигнали четири от общо седемнадесетте негови книги с химни. Пиндаровата Седма Олимпийска ода е посветена на Диагор от Родос – победител в дисциплината бокс на Олимпийските игри от 464 г., и дълго време владее интереса на изследователите на творчеството на Пиндар, на интересуващите се от същността на старогръцкия мит и неговата вариативност, както и на учените, занимаващи се с Античността въобще.
Диагор е професионален атлет, посветил живота си на спорта и на общогръцките игри. Той е περιοδονίκης (periodoníkēs), победител в Олимпийските, Питийските, Немейските и Истмийските. Значимостта на този епиникий, възхваляващ победата на Диагор в дисциплината бокс от 464 г., е толкова голяма, че в Линдос (един от трите града на Родос, за чието основаване се разказва в одата) текстът е бил изписан със златни букви по стените на храма на Атина.
Типичното разделение на хоровите партии в епиникиите е на строфа, антистрофа и епод.
Всяка тройка е в еднакъв размер, обикновено измислян специално за конкретния химн.
Преводът е по текста в изданието Olympian Odes. Pythian Odes.
Edited and translated by William H. Race. Loeb Classical Library 56.Cambridge, MA: Harvard University Press, 1997.
Въведението към одата е на преводача Теодор Тодоров.
***
С е д м а О л и м п и й с к а О д а
(Строфа 1)
Както щом някой, взел от заможна ръка плискаща чаша, пълна с влажно вино,
я дава на новия си зет (чаша – златен венец на притежанията му),
вдигайки наздравица от дом в дом и в чест на пира,
за да уважи новото си сродяване, а пък зетя го прави за завист на присъстващите другари
заради сговорния брак,
(Антистрофа 1) така и аз, като изпращам на победоносните състезатели течен нектар – дар от музите и сладък плод от моя ум,
умилостивявам победителите в Олимпия и Делфи.
Щастливец е този, който се слави с добро име.
Но в един момент – един, в друг другиго закриля даряващата цвят и свежест
Награда на поезията със сладко пеещ форминкс и чрез всегласните цеви на флейтите.
(Епод 1)
И сега, под съпровода и на двата инструмента, акостирах с Диагор на обградения с море Родос , която възпявам като дете на Афродита и невеста на Хелиос.
Също ще възхваля сражаващия се смело огромен мъж, увенчан при река Алфей,
награден и за бокс при Касталия , както и баща му Демагет, приятел на Справедливостта.
Те живеят на триградовия остров на широката Азия, близо до носа заедно с аргивски копиеносци.
(Строфа 2)
Искам, като разкажа история за произхода им от Тлаполем,
да изясня връзката им с властващия нашир род на Херакъл.
Защото по баща се славят, че произхождат от Зевс, а по майка – от Астидамия, дъщеря на Аминтор.
Над умовете на хората висят неизброими грешки.
(Антистрофа 2)
Невъзможно е да откриеш това, което сега и в края ще се случи да е най-добро за човек.
Някога в Тиринт основателят на града уби, удряйки с пръчка от сурова маслина, незаконния брат на Алкмена Ликимний, разгневен, че той излиза от стаята на Мидея.
Смутовете на ума объркаха дори и мъдрия мъж.
Затова той тръгна да се допита до бога.
(Епод 2)
Златокъдрият бог от благоуханния адютон на храма си му каза да отплава от бреговете на Лерна към обграденото от море широко поле.
Там някога великият цар на боговете пратил златен сняг над един град,
когато, благодарение на уменията на Хефест и на бронзовата му брадва,
Атина, след като изскочи от темето на главата на баща си,
нададе чудовищен боен вик и Небето и майката Земя се стъписаха от него.
(Строфа 3)
Тогава и богът, син на Хиперион,
който носи светлина на смъртните, повели на скъпите си синове първи да издигнат олтар на богинята и да зарадват сърцата на девойката и на баща ѝ, като основат тържествено жертвоприношение в тяхна чест.
Почитта към прозорливите всява добродетел и радост сред хората.
(Антистрофа 3)
Но синовете ги покрива някакъв тъмен облак на забрава и отклонява умовете им от правия път на действията. И те се качиха на акропола без семето на блестящ пламък
и установяват безогнени свещенодействия.
И като донесе жълт облак, Зевс прати обилен златен дъжд.
(Епод 3)
A Светлооката богиня предостави на ръцете на смъртните да владеят отлично всички изкуства.
По пътищата им се нареждаха статуи, подобни на живи движещи се хора.
Славата им беше голяма.
За знаещия умението се показва по-голямо, когато е неподправено.
Старите хора разказват, че когато Зевс и безсмъртните богове разделяли земята,
Родос все още не се бил показал в широкото море, а бил остров, скрит в солените морски дълбини.
(Строфа 4)
Понеже Хелиос отсъствал, никой не му определил част.
И така оставили свещения бог без участие в разпределянето на земята. Зевс щял да заповяда повторно хвърляне на жребий, защото Хелиос се бил оплакал. Но Хелиос не го допуснал – казал, че видял насред сивото море да израства от дъното земя, плодородна за хората и щастлива за добитъка.
(Антистрофа 4) Веднага призовал Лахезис със златната лента на главата да вдигне ръце, за да не е лъжлива великата клетва на боговете, и да се съгласи с кимване със сина на Кронос да изпрати острова към блестящия ефир, за да бъде награда за Хелиос оттук насетне. И силата на словата се изпълнила, превръщайки ги в истина. От влажното море израснал
(Епод 4) остров, който притежава бащата, даващ живот на острите слънчеви лъчи, предводител на дишащите огън коне.
После, като се съчетал с нимфата Родос, му се родили седмина синове, които получили от него най-мъдрите умове сред всички мъже, живели досега. От тях един станал баща на първородния Камир, а също и на Ялис, и на Линдос. След като разделили бащината си земя на три, всеки владеел определения му град отделно, а всяко селище било наречено на тяхно име.
(Строфа 5) Там като към бог се установява сладко изкупление за жалната съдба на Тлаполем, предводител на тиринтците: жертвоухайно шествие и съревнование на състезания. На тези състезания Диагор два пъти беше увенчан с цветя, а в прочутия Истъм сполучи четири пъти, а в Немея и в скалистата Атина побеждаваше отново и отново.
(Антистрофа 5) Бронзът в Аргос го опозна добре, както и наградите в Аркадия и Тива; също и законните състезания в Беотия и в Пелана. В Егина спечели шест пъти, а и сметката от камъчета в Мегара не разказва нищо различно. Но, татко Зевсе, господарю на хребетите на Атабирий,
почети обичая да се състави химн в чест на победителя в Олимпийските игри –
(Епод 5) мъж, открил с юмруци благополучие, и му дай почитаема известност и сред съгражданите му, и сред чужденците.
Защото той вървя правилно по път, лишен от надменност, и несъмнено е научил това, което са му завещали разумните умове на достойните му предци.
Не крий общия произход от Калианакс. И градът на Ератидите е радостен заедно с него.
Но за кратко време ветровете се движат бързо от едно място на друго.
***
Обяснителни бележки на преводача Теодор Тодоров:
1. Награда на поезията – буквално „Харита“.
2. В одата става въпрос едновременно за остров Родос и за митологичния персонаж Родос, дъщеря на Афродита и съпруга на бога Хелиос.
3. Алфей е реката, която тече покрай Олимпия, където се провеждат Олимпийските игри.
4. Касталия е извор в Делфи, където се провеждат Питийските игри.
5. „Някога в Тиринт основателят на града уби“ – става дума за Тлаполем.
6. Мидея е съпругата на Тлаполем.
7. „Някога в Тиринт основателят на града уби, удряйки с пръчка от сурова маслина, незаконния брат на Алкмена Ликимний, разгневен, че той излиза от стаята на Мидея . Смутовете на ума объркаха дори и мъдрия мъж. Затова той тръгна да се допита до бога“ – богът, до който се допитва е Аполон.
8. „Златокъдрият бог от благоуханния адютон на храма си“ – адютон е най-вътрешната част на храма, където се помещава Пития.
9. Храмът в Делфи, където се намира прорицалището на Аполон.
10 „от бреговете на Лерна към обграденото от море широко поле“ – остров Родос.
11. Описва се митът за раждането на Атина от главата на Зевс.
12. „ и богът, син на Хиперион“ – т.е. Хелиос.
13. „девойката“ е богинята-девица Атина.
14. „баща ѝ“ е Зевс.
15. „И те се качиха на акропола без семето на блестящ пламък“ - т.е. без огниво. чужденците.
16. Лахезис – една от трите мойри; отговаря за измерването на нишката на живота.
17. „От тях един станал баща на първородния Камир, а също и на Ялис, и на Линдос. След като разделили бащината си земя на три, всеки владеел определения му град отделно, а всяко селище било наречено на тяхно име“ – Ето защо Родос се нарича „триградият остров“.
18. Т.е. Тлаполем е хероизиран.
19. Т.е. на Истмийските игри.
20. Т.е. на Немейските игри.
21. Т.е. на Панатенеите.
22. „Бронзът в Аргос го опозна добре, както и наградите в Аркадия и Тива; също и законните състезания в Беотия и в Пелана. В Егина спечели шест пъти, а и сметката от камъчета“ – камъчетата, с които пазят записи на победите.
23. Състезанията във всички изброени градове след Немея представляват местни съревнования, които не влизат в т.нар. „период“ на общогръцките игри. Единствено Панатенеите имат общогръцки характер.
24. Атабирий е най-високият връх на о. Родос.
25. Калианакс е праотец на Диагор, известен само от тази ода.
26. „И градът на Ератидите е радостен заедно с него“ – Ялис на о. Родос.
***
Освен изданието на „Стигмати“ от 2011 г. с превод, встъпителна студия и коментар на Яна Букова,
други поетични творби на Пиндар, преведени на български, могат да се прочетат в тома „Антична поезия“ в превод от старогръцки и латински на на Борислав Георгиев, изд. „Народна култура“, С., 1970. Там са: Първа Питийска ода;
Осма Питийска ода;
Единадесета Олимпийска ода;
Дванадесета Питийска ода;
Из Осма Истмийска ода;
Фрагменти от „Погребални химни“ и „Химни“, „Партении“, „Дитирамби“, из „Пеани“,
Из „Елегии“, „За Делос“ – от „Прозодии“, из „Девети пеан“ – „За тиванците“; „За Елевзинските мистерии“.
Както се вижда, има три негови творби, които засега имат два различни превода на български – на Борислав Георгиев от 1970 г. и на Яна Букова от 2011 г. : Първа Питийска, Осма Питийска и Дванадесета Питийска.
Със сигурност има и други, но засега непубликувани преводи, които са правени от студенти в специалност Класическа филология като техни курсови работи
