https://www.youtube.com/watch?v=J0Kty2LEq68
Тази година гледах няколко френски филма, един от друг по-хубави.
Първо гледах „Жан дю Бари: Фаворитката на краля“. Всъщност филмът не е само френски, а с участие на няколко други държави: Белгия, Великобритания, САЩ, Русия и Саудитска Арабия. Сценаристка и режисьорка, даже и изпълнителка на главната роля – Майуен льо Беско. В ролята на краля Луи XV – неотразимият Джони Деп. Почти всичко е заснето във Версай, костюмите са на „Шанел“. Интересна история, церемониално изящество, интриги и предразсъдъци, една образована, горда и умна жена влюбва краля в себе си, шик и лукс, но... какво ще стане не много след смъртта на краля, знаем всички. Няма нито една еротична сцена, макар че от заглавието някой може да има други очаквания. От изпълнителката на главната роля се вижда винаги само лицето, тук-там малко от крака ѝ, обут в плътен чорап. Това се казва вкус.
Бюджетът на този филм е 22 400 000 щатски долара.
После гледах най-новата екранизация на „Тримата мускетари“ в две части: „Тримата мускетари: Д’Артанян“, 2023, продукция на Франция, Германия, Испания, Белгия; и „Тримата мускетари: Миледи“, пак от миналата година, Франция, Германия, Испания, Белгия.
Бюджетът на първата серия е 36 000 000 евро.
Бюджетът и на втората серия на „Мускетарите“ е 36 000 000 евро.
Вчера гледах най-новата екранизация на „Граф Монте Кристо“, която е изцяло френска продукция, с бюджет 42 900 000 евро – пари само на държавата и на много, много спонсори, разбира се, най-много от Банк Насионал Париба.
Както се вижда от инфото за всички тях в IMDb, за няколко месеца по света и за един месец у нас, приходите почти са се изравнили с разходите за „Граф Монте Кристо“.
Филмът стиска за гърлото, макар че всички знаят как ще (трябва да) завърши.
За хората, които предпочитат по-консервативни филмирания, да предупредя: да, в екранизациите на романите на Дюма – и в двете серии на „Мускетарите“ от миналата година, и в „Граф Монте Кристо“ като цяло е спазена най-общата архитектоника на сюжета, но има много второстепенни линии, които са нововъведения.
Например, в първата серия Д’Артанян го гръмват и го заравят привидно мъртъв, а всъщност припаднал-полужив в ковчег, от който той успява да се самоизкопае. И това става още преди да се озове в Париж, но такова нещо май няма в романа, или спомените на хора, които са го чели преди десетилетия, не са достоверни.
Или, в „Граф Монте Кристо“: в началото морякът Едмон Дантес спасява една давеща се девойка, която впоследствие ще се окаже кръвна роднина на прокурора,... но да не разказвам повече, за да е интересно на онези, които решат да го гледат.
Сякаш с тези нововъведения още от самото начало се казва на зрителите: гледайте сега колко неща в сюжета ще променим, но ще остане като цяло същата сюжетна архитектоника.
На мен ми харесаха много и четирите филма.
Много пари се дават за хубаво европейско кино. Французите се грижат да опазват и разпространяват литературно-културното си наследство.
А за „Граф Монте Кристо“: в сравнение с предишни филмирания, в най-новата е наблегнато на това, че той след всичко преживяно не може вече да обича, не може вече да прощава, иска само да отмъщава и да отмъщава. В една от предишните екранизации, от 1998 г., в която Жерар Депардийо беше в ролята на графа, накрая той все пак се ожени за Мерцедес. А в най-новата екранизация – не стана така...
Според дъщеря ми, която е киноман, въпреки всичко и в най-новата екранизация има прекалено много мелодраматични сантиментализации в последната част, а според мен – не.
Пиер Нини и според нея, и според мен, като графа е жесток – „жесток“ и по нашия жаргон, и според сценаристите на най-новата версия.
За мен това са лицата на съвременна Франция: тези четири филма.
Що се отнася до откриването на Олимпийските игри преди 10 дни: няма скоро да престанат коментарите за него, защото двете най-гледани събития в целия свят са финалите на световните първенства по футбол и откриванията на Олимпийските игри.
„Който плаща, той поръчва музиката“.
Някогашните Олимпийски игри са се провеждали за почит и умилостивяване на боговете.
Съвременните Олимпийски игри се провеждат за почит и умилостивяване на спонсорите.
Такъв е светогледът на онези, които дърпат конците на Международния олимпийски светоглед. Целият свят видя какъв е.
А френските филми, които гледах напоследък, ми харесаха много.
Най-много: "Граф Монте Кристо". В главната роля: Пиер Нини.
No comments:
Post a Comment