Най-новият пъклен план на прекратилите
промяната и продължилите подмяната е известен от три месеца, но вчера като
служебна кореспонденция получихме и потвърждение за него от препратено писмо от
МОН: сформирана е работна група, която
в е ч е е
провела първо заседание на 11 октомври и през ноември ще бъде готова с проект
за Закон за изменение и допълнение на Закона за висше образование.
Целта е да се въведат 3-годишни бакалавърски
програми!
Писмото е с дата 19 октомври, като на
университетите великодушно им е даден срок да реагират до 25 октомври.
Това са цели 3 работни дни!
Като видим на улицата случайно някой от
сглобкаджиите, трябва да им паднем на колене и да им целуваме ръка: дали са ни
цели 3 дни за реакция.
На презрително наричаните „въглищари“ не им
дадоха и 3 часа. Първо изпратиха документите и плановете в чужбина, после от
немай къде ги съобщиха и на енергетиците.
Плановете за съсипването и на бакалавърското
образование ставаха ясни още преди 3 месеца.
Кокалицията на 26 юли ни ощастливи с ПРОГРАМА
ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ юни 2023 г. – декември 2024 г.:
https://www.government.bg/files/common/2023-07-25_Programa_za_upravlenie-final.pdf
Кокалиционната програма за управление е в обем
от 146 страници, като на образованието и науката са отделени 6 страници – за
законодателните промени и за съответните мерки, които ще предприеме
изпълнителната власт за тяхното прилагане.
Няма да коментирам нищо от предвиденото за
средното образование, защото за безумния произвол там се пише и говори повече в
медиите. Например, вижте тук:
https://www.segabg.com/hot/category-education/reforma-ochakva-i-nacionalniya-inspektorat-po-obrazovanie
Да видим какво пише за нас на с. 55, цитирам:
11.1.5.
Одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за висшето образование
Целта на
законопроекта ще е регламентиране на:
Ø
Възможността за 3-годишно обучение в образователно-квалификационна степен
„бакалавър“, с възможност за последващо 2-годишно обучение в
образователноквалификационна степен „магистър“ съгласно Стратегията за развитие
на висшето образование;
Ø Статута на
изследователските, образователните и професионални висши училища;
Ø Концепция
за споделени ресурси относно образователни и човешки ресурси и бази данни,
съвместни програми, електронен портал и обучителни материали по специалности.
o
Актуален статус: В процес на разработване
o Срок
за изпълнение: ноември 2023 г.
Край на цитата от кокалиционната програма на
сглобката.
Или: подготвя се нов Закон за висшето
образование.
Законът за изменение и допълнение на Закона за
развитие на академичния състав в Република България/ЗРАСРБ, приет през май 2018
г., също беше представян
с а м о
к а т о и з м
е н и т е л е н и д о п
ъ л н и т е л е н,
а по същество промени концепцията на изменения
и допълнен закон,
обезсили Националната агенция за оценяване и
акредитация/НАОА,
хипертрофира функциите на паразитната
структура Национален център за информация и документация/НАЦИД,
въведе усмъртителна наукометрия чрез някакви
платформи, които не са навършили още даже 20 години (да, Скопус и Уеб ъв сайънс нямат още 20 навършени години) и фаворизират
публикациите на английски език, обезглави социалните, правните и хуманитарните
науки. И още, и още.
Кокалиционните партньори се готвят
през н о е м в р и
да ни
ощастливят с нов законопроект за преминаване към 3-годишни бакалавърски и
2-годишни магистърски програми!
За по-младите колеги да напомня: България се
присъедини към европейското пространство за висше образование с небивал възторг
и ентусиазъм още през 1999 г. Бяха въведени трите образователни степени:
бакалавър, магистър и доктор. Съответно на това през първите две години на
новия век учебните планове на почти всички специалности в почти всички
университети и академии бяха променени.
В Софийския университет на промените устоя
единствено специалност ПРАВО. Колегите-юристи почти единодушно тогава
възразиха, че не е възможно петгодишното следване да се разделя на първоначално
бакалавърско и надграждащо магистърско, ... и до ден-днешен е така. Право в СУ се
учи пет години и абсолвентите се дипломират направо като магистри.
В почти всички останали факултети и
специалности старите петгодишни учебни планове просто бяха съкратени и
съдържанието им беше натъпкано в по-кратки срокове. Така се увеличи седмичната
натовареност, намали се времето за самостоятелна работа. Същинско въвеждане на
кредитната система, която би позволила на студентите поне част от избираемите
дисциплини да бъдат избирани от други специалности и факултети, не се забелязва
почти никъде.
Например, във Философския факултет, в който е
най-могобройната група студенти в университета, няма нито една специалност,
която да дава възможност на своите студенти да посещават и да получат кредити и
оценки, от примерно 5 дисциплини от друга специалност в същия факултет, да не
говорим за „мобилност“ в други факултети.
25 години след 1998 г., когато с френетични
овации и мечти за светлото бъдеще някои от нас заговорихме за Болонската
декларация, за общоевропейското пространство за висше образование, за програмата
„Еразъм“ и прочие, с горчивина можем да кажем: има само една положителна
промяна. Мобилност има, студентите пътуват, но когато се върнат след един или
два семестъра в чуждоземен университет, наученото от тях „се приема за
сведение“, в някои случаи дори не се вписва в приложението към дипломата,
всички дисциплини в пропусната тук година или семестър задължително се полагат,
а признаването на оценки и кредити от задължителни и избираеми дисциплини от
съвсем сродни специалности даже в същия факултет е немислимо!
При това не става дума само за някаква мода
или новост. В традициите на 135-годишния университет е тъкмо това: до края на
40-те години на миналия век, през първите 60 години на съществуването му,
студентите са изучавали задължително
г л а в е н
и п о м а г а л е н предмет,
сиреч придобивали са първа и втора
специалност.
Това е имало много предимства.
Натъпкването на
5-годишните планове в по-кратки срокове практически ликвидира възможността за
втората допълваща специалност. Втората специалност сега е възможна, но не като
допълваща, а като втора основна специалност, която се заплаща, започването ѝ се
разрешава не паралелно на първата, а по-късно, следването в нея отнема повече
години, трудно се стига до дипломиране и в нея.
За сравнение, в годините на соц-застоя с
колегите от специалност Философия имахме не правото, а задължението да
придобием и втора допълваща специалност, като имахме избор: най-малко 8
семестъра допълнително изучаване на западен език, с лекции по теоретична
граматика на съответния език, но и със задължителна педагогическа практика в
преподаването му; същото беше и с руския език, а като трета и четвърта
възможност бяха специализациите по реторика и 4-семестриалната програма по
История и теория на културата. Днес, 35 години след дипломирането ни през 1987
и следващите години, виждам, че най-малко половината от нашия випуск работят
повече от успешно като най-изявени учители по западния език, който е бил
втората им специалност; има известни университетски преподаватели, а също най-изтъкнати
преводач(к)и на философска и
хуманитарна литература. Почти всички, които имат повече от успешна
професионална реализация, в трудовата си дейност ползват и онова, което им е
дала втората специалност. Колегата, която следваше в 4-семестриалната програма
по История и теория на културата, сега е директор на Националния политехнически
музей.
Съкращаването на следването от 5 на 4 години
може и да е спестило пари на хазната, но липсата на втора допълваща специалност
едва ли прави младите хора по-приспособими към живота.
Що се отнася до магистърските програми, не
знам кой ще повярва сега на измамните обещания на министерството, че новите
3-годишни бакалавърски програми ще бъдат допълнени с 2-годишни магистърски.
Опитът от вече 23 години съществуване, развитие, но и упадък и отмиране на много магистърски програми показа, че най-вече поради желанията на самите студенти и необходимостта почти всички те да работят на пълен щат и с всекидневна заетост,
програмите стават все по-кратки,
а преподаваното все повече се съкращава.
Първоначално много магистърски
програми бяха 5- и 4-семестриални. 20 години по-късно трудно може да се
открие 4- или 3-семестриална магистърска програма за неспециалисти в който и да е от
факултетите.
С едно изречение според мен: подготвя се
унищожаването на висшето образование.
Ще се случи същото, което вече се случи и със смазването на преподавателската колегия, особено на хуманитарната, през изминалите пет години.
Първо законодателно ще бъдат наложени прокрустовите
3-годишни срокове, а после ще бъде заповядано на университетите да променят
учебните си планове. Така както първо незнайни анонимни специалисти изработиха
наукометричните таблици, а после ги метнаха като примки върху преподавателската
общност чрез министерско постановление с
л е д приемането на ЗИД на ЗРАСРБ през
май 2018 г.
А впрочем: безправното университетско стадо
може ли да попита кои са онези, които ще стрижат овцете? Не разбрахме вече 5
години кои са специалистите, които изработиха инквизиционните
инструменти, именуеми наукометрични
таблици.
Кои са „колегите“, които участват в работната
група в МОН, която вече е заседавала на 11 октомври и която скоро ще ни зарадва
с новия изменителен и допълващ закон?
И още няколко паралели има: онези пъклени
проекти за постановления на Министерския съвет, срешу които изригна
университетската общост миналата година през май, пак ни бяха сервирани с
издевателско кратък срок за обсъждане.
И въпреки категоричното им заклеймяване от
Общото събрание на 18 май миналата година,
Е к з е к у т о р а не ги оттегли.
И не само не са оттеглени двата проекта за
постановления на Министерския съвет, с които ще бъде доубита все още дишащата
университетска хуманитаристика чрез нови и още по-идиотски наукометрични
изтезания с квартали и квартили.
След преподавателите, сега наред са
студентите. Тяхното образование ще бъде ампутирано и тяхното бъдеще ще бъде
осакатено.
Е к з е к у т о р а е изключително подъл, гнусен, опасен и
коварен палач на образованието. Таймингът на тази пъклена завера не е случаен.
Той знае, че през октомври и ноември се
провеждат отчетно-изборните Общи събрания на най-големите хуманитарни факултети
в Софийския университет, че ФКНФ и ФСлФ със сигурност ще имат нови декани, а
новият ректор ще бъде избран на 22 ноември.
Докато трае октомврийско-ноемврийското
преходно време, през което някои висши университетски администратори не искат
да поемат отговорности в края на мандатите си, а други не се осмеляват на
решителни действия поради хипотетичността и несигурността на бъдещите им
позиции, ще се появи нов Закон за висшето образование, маскиран по случай
Хелоуин само като изменителен и допълващ.
No comments:
Post a Comment