свободата от сенките

Преди няколко дни в профила си във фейсбук Георги Гочев написа:

След близо година редакции, дописване, корекции, между лични турбуленции, лекции и реформи, миналата седмица излезе. Първата ми авторска книга след близо 15 години. След толкова време по необходимост чувствам тази книга като първа.

Свързал съм в нея две теми, които ме вълнуват отдавна - справедливостта и образованието, и покрай тях се опитах да направя и нещо като нов увод във философията на Платон. Книгата съдържа осем глави, посветени на осем от диалозите, които най-много обичам и част от които през годините съм превеждал. По реда на главите това са: Федон, Хармид, Държавата, Протагор, Теетет, Пир, Тимей и Закони. Сега, като чета по-отстранено, забелязвам, че съм направил и малък философски сюжет покрай символа на пещерата: книгата започва с окования в тъмницата Сократ (по какво той се различава от затворниците в пещерата?), преминава през въпроса за освобождението на затворниците (тоест, на всички нас от несправедливостта, която понякога прилича на справедливост - една от големите теми на "Държавата"), и завършва с една друга пещера, по-малко известна от онази в "Държавата": критската пещера в "Закони", към която вървят участниците в диалога, докато умуват над едно по-реалистично устройство на града.

Благодаря на редактора на книгата - Владимир Маринов, на рецензентите - Димка Гочева и Невена Панова, на читателите на части и откъси от книгата - и най-вече на Васил Гарнизов, на художника на рисунката, направена специално за корицата - Алцек Мишев, и на оформителката на книгата - Жанет Цанова.

Живот и здраве, през септември, и официална премиера с разговор и, в духа на Платон, пиршество!

***

Ето какво написах миналото лято за публикуването на книгата:

П р е п о р ъ к а

за издаването на книгата

Свободата от сенките. Справедливост и образование в диалозите на Платон

от доц. д-р Георги Гочев

Уважаеми колеги от Издателския съвет на Нов български университет,

Имах удоволствието и честта да получа прекрасната книга на колегата Георги Гочев за Платон в мрачен, двойно помрачен период. Мрачният период на унищожителна война срещу българската хуманитаристика, която се води от няколко месеца, за мен стана още по-мрачен през последните няколко дни поради злополука с наши по-млади колеги миналата седмица. Тази книга ми подейства обнадеждаващо и терапевтично: Ето, има смели и талантливи хора в по-младото поколение, които няма да позволят писането и превеждането на български език да бъде обезсмислено, а напротив, с дарба и вдъхновение ще създават безценни творби за вечните шедьоври на световната литература-и-философия.

Достойнствата на автора на книгата се добре известни, но позволете ми да използвам случая да му благодаря от името на читателите за прекрасните му преводи на Държавата и Пир на Платон, за новия превод на Поетиката на Аристотел, за изданието на Архилох. С тях той изпълни дълг, който ни вменяваха образцовите ни преподаватели от предишното поколение: да превеждаме и да препревеждаме, да тълкуваме и интерпретираме онези произведения, които са в темелите на европейската и световна словесност.

Книгата е написана свежо. В нея става дума за няколко диалози на Платон, при това за най-големите като обем сред тях и най-предизвикващите ожесточени спорове. Тимей – най-коментираният и най-важният сред диалозите до средата на XIX век; Държавата – най-превежданата и тълкувана антична философска творба от средата на XIX век нататък; Закони – последният от големите диалози, достигнал до нашия език едва през 2006 г. в съвместен превод на Невена Панова и Георги Гочев; Пир(ът) – най-четеният от филолозите в целия свят Платонов текст.

Въпреки гроздовете от стотици интерпретации, книгата на Георги Гочев е свежа. В нея има акценти и фокуси, които са оставали незабелязвани досега и с това тя потвърждава, че тълкуването на Платоновата философия е възможно в нов и нов прочит практически до безкрайност, както твърдят немските романтици и постнеоромантиците днес.

Книгата е написана спокойно и с овладяната ерудиция на човек, който е посветил вече 20 години на опознаването на античната литература, култура и философия. Съпоставям я неизбежно със сборник с негови по-ранни статии, Венера в Пафос (С.: СОНМ, 2005), която беше по-младежки-трескаво-неспокойна, терминологично по-претруфена и някак по-притискаща със желанието на автора да покаже колко много знае и разбира.

Да, той знаеше и разбираше много още като студент и автор на магистърска теза, а после и като докторант, написал и успешно защитил отлична дисертация. Благодарение на превеждането на Платон, Аристотел и Архилох младият учен стана зрял ерудит и отличен писател. (И оригинален публицист, пишещ най-интересни анализи по теми, които вече издъхват под лавина от десетилетни клишета, новговор и банализми. Но да не се отклонявам в посоката на това, че неговият овладян талант да пише свежо и с оригинални хрумки, е много полезен за словесността в българския полис, на нашата агора, дори и за онези, които не са напълно съгласни с него.) 

Книгата е написана гостоприемно. Познанията на преводача и преподавателя, който е опознал Платоновия мисловен свят са го превърнали в своего рода домакин и стопанин на една голяма част от него. Той любезно кани нас, читателите, да влезем в опознатото от него и сякаш ни казва:

– Елате, влезте и вижте, колко хубаво и истинно, при това художествено и недостижимо в изяществото си е това, което Платон ни е оставил.

Свежестта, спокойствието и гостоприемството на книгата са белег и за това, че литературните и публицистични дарби на автора стават все по-упражнени и овладяни, все по-въздействащи и плодотворни.

Ще завърша с това, с което започнах. За мен това беше подарено от съдбата, терапевтично и утешаващо: да получа книгата в много мрачни дни след много мрачни месеци.

Няма да загине нашата хуманитаристика, напротив.

Съдбата на всяка една хуманитаристика зависи от качествата на хората, които са около акмето си и които са се посветили на античната литература и философия, защото те са в основата на всичко, следващо ги в порядъка на Хронос. 

А за вас, колегите от Издателския съвет, остава насладата също да я прочете и да подкрепите нейното най-скорошно издаване. Ако се намерят начини и средства за превеждането ѝ на чужд език, ще бъде още по-добре.

Годишно в света излизат около 200 статии и 20 книги за Платон, той е най-коментираният световен философ от миналото заради диалозите-шедьоври и доколкото мога, се информирам, макар и в резюме за повечето от тях, от старателните анотации и библиографии, изготвяни от CNRS. Книгата на Георги Гочев заслужава да стигне и до читатели на други езици, защото е написана с ентусиазмос от човек, който има тройните дарби на отличен преводач, голям учен и талантлив писател. Но нека първо да бъде издадена на езика, на който е написана.

Димка Гичева-Гочева, Софийски университет

9 август 2022

*** публикувано днес и на сайта на АРУКО