поредицата "Куриози около..."

 Замислила съм една поредица Куриози около..., която, ако е живот и здраве, ще започна през лятото на моя блог.

Ще издам малко от намеренията ми сега: ще има Куриози около "Метафизика"-та, Куриози около Седмото писмо на Платон и Куриози около "За небето".

Около тези трите имам материал за поне 100 страници.

Обаче сега се налага да започна с поредица

Куриози около Georgi Gochev Георги Гочев и неговото твърдяно роднинство с нас.

Да го напиша направо: не, не сме роднини, просто това е широкоразпространена фамилия.

И понеже животът е това, което ни се случва, докато правим планове, куриозите около Георги Гочев минават с предимство.

Куриоз №1: 11 юни, неделя.

Миналата неделя както обикновена бях на служба в "Света Троица", в енорията, в която съм от почти четвърт век, откакто живеем в "Гео Милев".

Накрая на службата, докато чакахме да вземем нафора, г-жа Йорданка Гюрова, която е магистър по богословие и води неделното училище и беседите след неделните служби в "Света Троица", а отскоро и в "Свети Мина", ме поздрави за чудесния превод на моя съпруг Георги Гочев на "Държавата".

Тя каза, че отскоро обсъждат "Държавата" след някои от службите в "Свети Мина", понеже и с други възрастни дами много обичали и харесвали точно този диалог на Платон, за който разпалено им говорел проф. Хубанчев преди 30 години, когато са били студентки в първия випуск на Богословския факултет, в който са приемани за студентки и жени.

Всичко това е чудесно, само дето Георги Гочев не ми е съпруг.

Г-жа Йорданка Гюрова е достолепна дама и ме разбра. Тя пее и на клироса и в двете църкви,

води неделното училище, но през всички тези години си е мислела, че Николай се казва Георги.

Куриоз №2, вчера, сряда, 14 юни.

Бях в една столична централна книжарница.

Навън валеше ... как да кажа неклиширано... из ведро?... тропически?... проливен?... така де, да спестя клишето.

Капките бяха като водни пирони.

Попитах един от книжарите: "Имате ли новата книга на Георги Гочев, издадена от НБУ, "Свободата от сенките"?

Той каза на един друг книжар да я потърси вътре, понеже я имали, но своевременно ме осведоми:

– Ама, защо ще си я купувате тази книга? Неговият превод е много, много лош, много е съвременен, прекалено е осъвременен, не може така да звучи "Държавата"!

Ах, така ли? Направо побеснях и изнесох една лекция на хората вътре, които даже в един момент настръхнаха докъде ли ще стигне моят гняв/бяс/афект.

Човекът-книжар не бил учил и не бил знаел никакъв гръцки, ама така се говорело и той като гид в голяма столична книжарница на пъпа на града споделя...

Казах му, че ако, например, мен ме попитат, какви забележки имам към превода на проф. Цочо Бояджиев на "За душата", без колебание ще посоча една от няколкото много, много груби грешки, в които нусът като Нусът с главна буква,

космическият нус е "ейдос на ейдоса", според превода на Цочо, а то е "ейдос на ейдосите" в гръцкия оригинал.

С други думи, на най-невралгичното място, което е предизвикало колизии и трусове в продължение на хилядолетие в аристотелизма в арабския и западния свят, преводът на Цочо е дал фира, защото не прави разлика между единственото и множественото число на думата "ейдос" в родителен падеж.

Но това е най-малкият кусур на превода и двуезичното издание на "За душата", завърших минилекцията аз, в която казах и друго.

– А Вие какви забележки имате към превода на Георги Гочев на "Държавата"?, попитах компетентния книжар, който ме предизвика.

Той отвърна, че не знае, но че преводът на Гочев звучи прекалено модерно и поради това преводът е лош, защото единствено и множествено число на имената няма никакво значение, както и че времената на глаголите нямат значение, защото преводите "трябва да звучат така, че да се харесват на читателите".

Няколко души наоколо вцепенени мълчаха.

Навън вали и трещи, гръмотевици, светкавици, порой, а някаква луда спори с авторитетен и многознаещ книжар,

като се осмелява светотатствено да говори за груби грешки в превода на приживе канонизиран светец от ФФ и да пита за грешки в превода на друг човек,

който за свое голямо нещастие има фамилия като нашата с Николай...

Излязох навън въпреки дъжда и под една стряха четох половин час книгата на Георги, която познавам от миналото лято, но ми беше любопитно какво е станало с нея след последното редактиране.

Куриоз №3, преди малко, 15 юни.

Колега, доктор по философия, преподавател по философия ми честити възторжено на лични новоизлязлата книга на нашия син! - sic! - Георги Гочев за Платон!

Нашият син се казва Теодор, в момента е студент по богословие, преди време следваше в НМА "Панчо Владигеров", пееше в хора на "Света Неделя" и в квартета на "Св. Александър Невски", занимава се усърдно и с източното пеене по византийската невмена нотация. Заради сериозното отношение към богословското образование се отзовава на помощ като заместник на основните певци и в "Св. Неделя", и в "Св. Александър Невски", когато някой отсъства...

А Георги Гочев е наш колега от по-младото поколение, преводач на "Закони", заедно с Невена Панова, и на нови преводи на "Държавата" на Платон, както и на "Поетика" на Аристотел...

Но, това е, дори и колеги-доктори и преподаватели по философия, както и високообразовани преподавателки-богословки в неделни училища казват, че Георги Гочев ми е: 1. съпруг; или 2. син...

А за вчерашната ми тирада в столичната книжарница по време на пороя може и с още по-големи подробности да разкажа.

Как от един книжар се разбира кой преводач е добър и кой не е... Ама, той не знае гръцки, но преводите на професора "звучат", а преводите на Гочев-който-ми-е-съпруг-или-син- nobody- knows "не звучат".

Хуманитаристиката е зарината от слухове и клевети.

Академична публичност няма.

7

1