представяне на три книги утре

 

Уважаеми колеги,

Утре, 27 юни, вторник, в 18 часа ще започне представянето на три книги.

И трите книги са издадени от УИ "Св. Климент Охридски".

И трите книги са издадени през последните 12 месеца.

И трите книги са на антична (и сродна) тематика.
Едната от тях е сборникът АРУКО – Четения, съдържащ разширени доклади от две конференции, организирани от Асоциацията за развитие науниверситетското класическо образование: (Логос, догма, фантазия, април 2021 и Херменевтически лабиринти: мит, име, история, май 2022).

Съставители на сборника сме: доц. Петър Горанов, доц. Силвия Кръстева и аз.

Съдържанието на сборника е видимо тук: https://unipress.bg/humanitarni-i-sotsialni-nauki/filosofiya/aruko-cheteniya-logos-dogma-fantaziya-mit-ime-istoriya
Другата книга е Метафизика на Аристотел в превод на Николай Гочев.
Първото издание на целия текст в традиционната му подредба

беше публикувано на 8 юни 2020 г., а новото второ издание освен 99 страници индекс, встъпителна студия от преводача, няколко тематични библиографии и коментари под линия, предлага и 120 страници преводачески резюмета.

https://unipress.bg/humanitarni-i-sotsialni-nauki/filosofiya/aristotel-metafizika-1

Третата книга е моята Към разбирането за справедливо и справедливост преди и при Аристотел.

https://unipress.bg/humanitarni-i-sotsialni-nauki/filosofiya/kam-razbiraneto-za-spravedlivo-i-spravedlivost-predi-i-pri-aristotel

Събитието е организирано от Университетското издателство "Св. Климент Охридски" и

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование.

Ще се състои в библиотека Филологии, на последния етаж в Гълъбарника.
Моля, споделете поканата с колеги и приятели, които биха проявили интерес.
Заповядайте!
От името на организаторите: Димка Гочева

три защитени дисертации

 

гледка от балкона на залата, където се провеждат защитите на дисертации в ЮЗУ "Неофит Рилски"

През тази седмица бяха успешно защитени три философски дисертации – две в ЮЗУ "Неофит Рилски" и една в СУ "Св. Климент Охридски".

Много благодаря на доц. д-р Силвия Кръстева, ръководител на катедрата по Философски и политически науки във ФФ в ЮЗУ за отличната организация на двете защити на 21 юни.

Специално ѝ благодаря и за съдействието: телефона, който забравих в бусчето, беше намерен.

Тя е и научен ръководител на докторанта Валери Йорданов, който защити убедително дисертация на тема

"Нихилизмът срещу метафизиката – генезис на некласическите ценности".

http://rd.swu.bg/acquisition-of-academic-degrees/phd/2023/valeri-valchev.aspx

Втората дисертация, защитена в сряда, беше на докторанта Георги Шавулев, който е бакалавър и магистър по богословие, специализирал в Москва, Рим и Регенсбург, работил с научен ръководител доц. д-р Antoaneta Nikolova. Неговата дисертация е посветена на херменевтиката на Филон Александрийски.

Като обем, изчислен в знаци, дисертацията е повече от 430 страници, но освен, че е много голяма, е и много хубава.

http://rd.swu.bg/acquisition-of-academic-degrees/phd/2023/georgi-shavulev.aspx

Без преувеличение може да напиша, че защитаването на тази дисертация е историческо събитие, защото в нито един от държавните университети у нас вече 16 години не е защитавана дисертация по антична философия.

гледка от балкона на залата, където се провеждат защитите на дисертации в ЮЗУ "Неофит Рилски"

Само Владимир Маринов успя след петгодишни перипетии и след като изгази море от кал да защити прекрасната си дисертация, но в НБУ, през 2014 г.

А я беше завършил и представил за защита във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 2009 г.

http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/06/blog-post.html

Защо никой не се заема с докторантура по антична философия или дори и някой да започне, както направи Владимир Маринов, му се пречи да защити и в четирите държавни университета, в които се учи философия?

Последните две защити на дисертации по антична философия бяха през 2007 г. – на Андрей Захариев и на Моника Портокалска.

С антична философия много малко хора (ще) се осмеляват да се занимават и в бъдеще, защото

както се казва в една басня на Езоп,

като се загледа някой,

вижда колко много стъпки на животни водят към леговището на лъва,

а не се виждат стъпки на животни, излизащи оттам...

Единствено проф. Богданов в НБУ водеше стратегическа кадрова политика по привличането и утвърждаването на по-млади колеги, които да работят в тази основополагаща хуманитарна област.

Та, след 16 години липса, най-после една дисертация по антична философия беше защитена, в ЮЗУ "Неофит Рилски".

***

А вчера, 22 юни, също успешно и също с пет гласа "за" в СУ "Св. Климент Охридски" в докторската програма с преподаване на английски език на ФФ доктор стана Евангелос Калфопулос. Неговата дисертация беше на тема "Философската ирония: метафилософско изследване", научен ръководител проф. дн Александър Гънгов.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/evangelos_demokritos_kalfopulos_filosofski_fakultet

Благодаря много на колегите в журито: проф. Валентина Драмалиева, проф. Веселин Дафов, проф. Daniela Sotirova, доц. Ина Димитрова за интересните им прочити и колегиалното отношение.

Около тези процедури има два проблема и единият от тях е преводът на авторефератите, а другият е провеждането на защитите.

По закон защитите трябва да се провеждат на български, хубаво е, че вече всички рецензии и становища са както на български, така и на английски, но като преводачи се ангажират хора от МВнР, които може би знаят перфектно английски, но не познават утвърдените преводи на заглавия на произведения на именити философи, както и на термини и понятия със специфична философска употреба.

Може би като преводачи на авторефератите на докторантите-чужденци и за консекутивното превеждане на самите защити трябва да се привличат колеги-българи-докторанти в същата програма, и за това да получават кредити и/или хонорари.

поредицата "Куриози около..."

 Замислила съм една поредица Куриози около..., която, ако е живот и здраве, ще започна през лятото на моя блог.

Ще издам малко от намеренията ми сега: ще има Куриози около "Метафизика"-та, Куриози около Седмото писмо на Платон и Куриози около "За небето".

Около тези трите имам материал за поне 100 страници.

Обаче сега се налага да започна с поредица

Куриози около Georgi Gochev Георги Гочев и неговото твърдяно роднинство с нас.

Да го напиша направо: не, не сме роднини, просто това е широкоразпространена фамилия.

И понеже животът е това, което ни се случва, докато правим планове, куриозите около Георги Гочев минават с предимство.

Куриоз №1: 11 юни, неделя.

Миналата неделя както обикновена бях на служба в "Света Троица", в енорията, в която съм от почти четвърт век, откакто живеем в "Гео Милев".

Накрая на службата, докато чакахме да вземем нафора, г-жа Йорданка Гюрова, която е магистър по богословие и води неделното училище и беседите след неделните служби в "Света Троица", а отскоро и в "Свети Мина", ме поздрави за чудесния превод на моя съпруг Георги Гочев на "Държавата".

Тя каза, че отскоро обсъждат "Държавата" след някои от службите в "Свети Мина", понеже и с други възрастни дами много обичали и харесвали точно този диалог на Платон, за който разпалено им говорел проф. Хубанчев преди 30 години, когато са били студентки в първия випуск на Богословския факултет, в който са приемани за студентки и жени.

Всичко това е чудесно, само дето Георги Гочев не ми е съпруг.

Г-жа Йорданка Гюрова е достолепна дама и ме разбра. Тя пее и на клироса и в двете църкви,

води неделното училище, но през всички тези години си е мислела, че Николай се казва Георги.

Куриоз №2, вчера, сряда, 14 юни.

Бях в една столична централна книжарница.

Навън валеше ... как да кажа неклиширано... из ведро?... тропически?... проливен?... така де, да спестя клишето.

Капките бяха като водни пирони.

Попитах един от книжарите: "Имате ли новата книга на Георги Гочев, издадена от НБУ, "Свободата от сенките"?

Той каза на един друг книжар да я потърси вътре, понеже я имали, но своевременно ме осведоми:

– Ама, защо ще си я купувате тази книга? Неговият превод е много, много лош, много е съвременен, прекалено е осъвременен, не може така да звучи "Държавата"!

Ах, така ли? Направо побеснях и изнесох една лекция на хората вътре, които даже в един момент настръхнаха докъде ли ще стигне моят гняв/бяс/афект.

Човекът-книжар не бил учил и не бил знаел никакъв гръцки, ама така се говорело и той като гид в голяма столична книжарница на пъпа на града споделя...

Казах му, че ако, например, мен ме попитат, какви забележки имам към превода на проф. Цочо Бояджиев на "За душата", без колебание ще посоча една от няколкото много, много груби грешки, в които нусът като Нусът с главна буква,

космическият нус е "ейдос на ейдоса", според превода на Цочо, а то е "ейдос на ейдосите" в гръцкия оригинал.

С други думи, на най-невралгичното място, което е предизвикало колизии и трусове в продължение на хилядолетие в аристотелизма в арабския и западния свят, преводът на Цочо е дал фира, защото не прави разлика между единственото и множественото число на думата "ейдос" в родителен падеж.

Но това е най-малкият кусур на превода и двуезичното издание на "За душата", завърших минилекцията аз, в която казах и друго.

– А Вие какви забележки имате към превода на Георги Гочев на "Държавата"?, попитах компетентния книжар, който ме предизвика.

Той отвърна, че не знае, но че преводът на Гочев звучи прекалено модерно и поради това преводът е лош, защото единствено и множествено число на имената няма никакво значение, както и че времената на глаголите нямат значение, защото преводите "трябва да звучат така, че да се харесват на читателите".

Няколко души наоколо вцепенени мълчаха.

Навън вали и трещи, гръмотевици, светкавици, порой, а някаква луда спори с авторитетен и многознаещ книжар,

като се осмелява светотатствено да говори за груби грешки в превода на приживе канонизиран светец от ФФ и да пита за грешки в превода на друг човек,

който за свое голямо нещастие има фамилия като нашата с Николай...

Излязох навън въпреки дъжда и под една стряха четох половин час книгата на Георги, която познавам от миналото лято, но ми беше любопитно какво е станало с нея след последното редактиране.

Куриоз №3, преди малко, 15 юни.

Колега, доктор по философия, преподавател по философия ми честити възторжено на лични новоизлязлата книга на нашия син! - sic! - Георги Гочев за Платон!

Нашият син се казва Теодор, в момента е студент по богословие, преди време следваше в НМА "Панчо Владигеров", пееше в хора на "Света Неделя" и в квартета на "Св. Александър Невски", занимава се усърдно и с източното пеене по византийската невмена нотация. Заради сериозното отношение към богословското образование се отзовава на помощ като заместник на основните певци и в "Св. Неделя", и в "Св. Александър Невски", когато някой отсъства...

А Георги Гочев е наш колега от по-младото поколение, преводач на "Закони", заедно с Невена Панова, и на нови преводи на "Държавата" на Платон, както и на "Поетика" на Аристотел...

Но, това е, дори и колеги-доктори и преподаватели по философия, както и високообразовани преподавателки-богословки в неделни училища казват, че Георги Гочев ми е: 1. съпруг; или 2. син...

А за вчерашната ми тирада в столичната книжарница по време на пороя може и с още по-големи подробности да разкажа.

Как от един книжар се разбира кой преводач е добър и кой не е... Ама, той не знае гръцки, но преводите на професора "звучат", а преводите на Гочев-който-ми-е-съпруг-или-син- nobody- knows "не звучат".

Хуманитаристиката е зарината от слухове и клевети.

Академична публичност няма.

7

1

свободата от сенките

Преди няколко дни в профила си във фейсбук Георги Гочев написа:

След близо година редакции, дописване, корекции, между лични турбуленции, лекции и реформи, миналата седмица излезе. Първата ми авторска книга след близо 15 години. След толкова време по необходимост чувствам тази книга като първа.

Свързал съм в нея две теми, които ме вълнуват отдавна - справедливостта и образованието, и покрай тях се опитах да направя и нещо като нов увод във философията на Платон. Книгата съдържа осем глави, посветени на осем от диалозите, които най-много обичам и част от които през годините съм превеждал. По реда на главите това са: Федон, Хармид, Държавата, Протагор, Теетет, Пир, Тимей и Закони. Сега, като чета по-отстранено, забелязвам, че съм направил и малък философски сюжет покрай символа на пещерата: книгата започва с окования в тъмницата Сократ (по какво той се различава от затворниците в пещерата?), преминава през въпроса за освобождението на затворниците (тоест, на всички нас от несправедливостта, която понякога прилича на справедливост - една от големите теми на "Държавата"), и завършва с една друга пещера, по-малко известна от онази в "Държавата": критската пещера в "Закони", към която вървят участниците в диалога, докато умуват над едно по-реалистично устройство на града.

Благодаря на редактора на книгата - Владимир Маринов, на рецензентите - Димка Гочева и Невена Панова, на читателите на части и откъси от книгата - и най-вече на Васил Гарнизов, на художника на рисунката, направена специално за корицата - Алцек Мишев, и на оформителката на книгата - Жанет Цанова.

Живот и здраве, през септември, и официална премиера с разговор и, в духа на Платон, пиршество!

***

Ето какво написах миналото лято за публикуването на книгата:

П р е п о р ъ к а

за издаването на книгата

Свободата от сенките. Справедливост и образование в диалозите на Платон

от доц. д-р Георги Гочев

Уважаеми колеги от Издателския съвет на Нов български университет,

Имах удоволствието и честта да получа прекрасната книга на колегата Георги Гочев за Платон в мрачен, двойно помрачен период. Мрачният период на унищожителна война срещу българската хуманитаристика, която се води от няколко месеца, за мен стана още по-мрачен през последните няколко дни поради злополука с наши по-млади колеги миналата седмица. Тази книга ми подейства обнадеждаващо и терапевтично: Ето, има смели и талантливи хора в по-младото поколение, които няма да позволят писането и превеждането на български език да бъде обезсмислено, а напротив, с дарба и вдъхновение ще създават безценни творби за вечните шедьоври на световната литература-и-философия.

Достойнствата на автора на книгата се добре известни, но позволете ми да използвам случая да му благодаря от името на читателите за прекрасните му преводи на Държавата и Пир на Платон, за новия превод на Поетиката на Аристотел, за изданието на Архилох. С тях той изпълни дълг, който ни вменяваха образцовите ни преподаватели от предишното поколение: да превеждаме и да препревеждаме, да тълкуваме и интерпретираме онези произведения, които са в темелите на европейската и световна словесност.

Книгата е написана свежо. В нея става дума за няколко диалози на Платон, при това за най-големите като обем сред тях и най-предизвикващите ожесточени спорове. Тимей – най-коментираният и най-важният сред диалозите до средата на XIX век; Държавата – най-превежданата и тълкувана антична философска творба от средата на XIX век нататък; Закони – последният от големите диалози, достигнал до нашия език едва през 2006 г. в съвместен превод на Невена Панова и Георги Гочев; Пир(ът) – най-четеният от филолозите в целия свят Платонов текст.

Въпреки гроздовете от стотици интерпретации, книгата на Георги Гочев е свежа. В нея има акценти и фокуси, които са оставали незабелязвани досега и с това тя потвърждава, че тълкуването на Платоновата философия е възможно в нов и нов прочит практически до безкрайност, както твърдят немските романтици и постнеоромантиците днес.

Книгата е написана спокойно и с овладяната ерудиция на човек, който е посветил вече 20 години на опознаването на античната литература, култура и философия. Съпоставям я неизбежно със сборник с негови по-ранни статии, Венера в Пафос (С.: СОНМ, 2005), която беше по-младежки-трескаво-неспокойна, терминологично по-претруфена и някак по-притискаща със желанието на автора да покаже колко много знае и разбира.

Да, той знаеше и разбираше много още като студент и автор на магистърска теза, а после и като докторант, написал и успешно защитил отлична дисертация. Благодарение на превеждането на Платон, Аристотел и Архилох младият учен стана зрял ерудит и отличен писател. (И оригинален публицист, пишещ най-интересни анализи по теми, които вече издъхват под лавина от десетилетни клишета, новговор и банализми. Но да не се отклонявам в посоката на това, че неговият овладян талант да пише свежо и с оригинални хрумки, е много полезен за словесността в българския полис, на нашата агора, дори и за онези, които не са напълно съгласни с него.) 

Книгата е написана гостоприемно. Познанията на преводача и преподавателя, който е опознал Платоновия мисловен свят са го превърнали в своего рода домакин и стопанин на една голяма част от него. Той любезно кани нас, читателите, да влезем в опознатото от него и сякаш ни казва:

– Елате, влезте и вижте, колко хубаво и истинно, при това художествено и недостижимо в изяществото си е това, което Платон ни е оставил.

Свежестта, спокойствието и гостоприемството на книгата са белег и за това, че литературните и публицистични дарби на автора стават все по-упражнени и овладяни, все по-въздействащи и плодотворни.

Ще завърша с това, с което започнах. За мен това беше подарено от съдбата, терапевтично и утешаващо: да получа книгата в много мрачни дни след много мрачни месеци.

Няма да загине нашата хуманитаристика, напротив.

Съдбата на всяка една хуманитаристика зависи от качествата на хората, които са около акмето си и които са се посветили на античната литература и философия, защото те са в основата на всичко, следващо ги в порядъка на Хронос. 

А за вас, колегите от Издателския съвет, остава насладата също да я прочете и да подкрепите нейното най-скорошно издаване. Ако се намерят начини и средства за превеждането ѝ на чужд език, ще бъде още по-добре.

Годишно в света излизат около 200 статии и 20 книги за Платон, той е най-коментираният световен философ от миналото заради диалозите-шедьоври и доколкото мога, се информирам, макар и в резюме за повечето от тях, от старателните анотации и библиографии, изготвяни от CNRS. Книгата на Георги Гочев заслужава да стигне и до читатели на други езици, защото е написана с ентусиазмос от човек, който има тройните дарби на отличен преводач, голям учен и талантлив писател. Но нека първо да бъде издадена на езика, на който е написана.

Димка Гичева-Гочева, Софийски университет

9 август 2022

*** публикувано днес и на сайта на АРУКО