за Одисей и сирените

 

Една от илюстрациите в тематичния брой: Джон Уилиам Уотърхаус, Одисей и сирените, 1891, Мелбърн, Национална галерия Виктория.

Отдавна не се беше появявал тематично-„античен“ Литературен вестник, затова брой 12 много ме зарадва. Посветен е на онази епосна перла, в която първо Омир, а после и други творци разказват за Одисей и сирените.

Тематичната секция на броя започва с чудесна статия на д-р Ева Пацовска-Иванова Одисей и сирените, или за измеренията на песента, която проследява осмислянето на епическия мотив от Цицерон, Данте, Франц Кафка, Джеймс Джойс, Бертолт Брехт, Морис Бланшо.

Откъси от някои от споменатите от Ева Пацовска-Иванова тълкувания може да бъдат прочетени на следващите страници.

Пак тя е превела място от анализите на Бертолт Брехт, където той осмисля Поправки на стари митове.

Голям откъс от превода на Антоанета Колева на Песента на сирените. Срещата с въображаемото на Морис Бланшо (от Предстоящата книга, превод Антоанета Колева, „КХ“, 2007) има на с. 12-13.

Д-р Иван П. Петров изненадва с умение, неподозирано поне досега от мен: да превежда и от френски. Негов е преводът на анализа на Лори Нурия-Андре Сирените на Аполоний Родоски: от разомагьосването на Омир към очарованието на пейзажа.

Кратки откъси от творби на Страбон (в превод на Валери Русинов), Фридрих Ницше (превод на Георги Кайтазов) и Хорхе Луис Борхес (превод на Теодора Цанкова)  добавят още колорит към картините на епоса.

Маргарет Атууд присъства в тематичната част на броя със стихотворението Сиренска песен в превод на Мартин Колев.

Бойко Пенчев е очертал фигурите на завръщането на Одисей в българската литературна теория и есеистиката през ХХ век. Това е откъс от току-що публикуваната му книга Прогресисти и консерватори, УИ „Св. Климент Охридски“, 2023.

*

Една от новите книги, представени в най-традиционната рубрика „Витрина“, е сборникът АРУКО – Четения,  УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, съставен от Силвия Кръстева, Петър Горанов и мен. В сборника са включени разширени доклади, вече пораснали до студии или статии, от Нева Кръстева, Кристина Япова, Лидия Денкова, Виржиния Радева, Николай Гочев, Калина Босева, Лъчезар Томов, Ева Пацовска-Иванова, Божана Филипова, Стефан Димитров, Ясен Андреев, Галин Пенев, Иван Кожухаров, Димитър Драгнев и от тримата съставители.

Вестникът отскоро има две нови и интересни рубрики. В Моето софийско детство в този брой автобиографично разказват Румяна Л. Станчева и Ивайло Цветков – Нойзи.

В рубриката Философски бюлетин, която отскоро създаде и води Василен Василев, този път той е представил своя колегиално-приятелски прочит на дебютната и неопределима като жанр книга на Валентин Калинов Всички последни неща, изд. „Жанет 45“, 2022.

В рубриката Съвременно европейско кино, която от няколко години води Савина Петкова, този път става дума за Ингеборг Бахман: Пътуване през пустинята.

***

Има още много интересни неща в традиционните рубрики в първата половина на вестника, но ето какво ми донесе най-голяма поетична радост във втората, в тематичната част:

Аргонавтика: Орфей и Сирените, IV, 885-921

Аполоний Родоски

Хвърляше вече зората лъчи по ръба на небето.

С първия повей на пъргав зефир те с брега се простиха

и към веслата поеха. Изтеглиха тежките котви,

с радостни възгласи всички въжета издърпаха вещо,

както си трябва, от морската глъб; а пък горе платното

опнаха с ремъци, свързани с възли за здравата рея.

Корабът литна по вятъра. Ето че скоро съзряха

острова прелестен, Антемоеса(1) на име, където

на Ахелой дъщерите, Сирените, сееха гибел,

като със сладостна песен омайваха своите жертви.

Тях ги роди Терпсихора, прекрасната муза, когато

с бог Ахелой се събра(2). А пък някога хорът(3) им чуден

стройната щерка Деметрина(4) с хубави песни почете,

още преди под венчило да мине. Отчасти подобни

бяха на птица граблива, отчасти – на чудна девойка.

Там, от скалите, удобни за пристан, следейки морето,

много моряци лишиха от сладкия път към дома им(5)

и от копнеж умориха – изпращаха те ненадейно

глас като лилия нежен. И ето, от кораба вече

котвата щяха да спускат, след миг до брега наближат ли,

ако не беше синът на Еагър(6), Орфей песнопоец

струните с пръсти ударил на своята лира бистонска(7).

Бързо и гръмко подхвана тракиецът пъргава песен,

тъй че да чуват моряците само как струните тътнат,

не песента – и надви над гласа на девойките с лира.

Вятър, а също шумящи талази отнасяха вече

кораба хвръкнал напред и напевът омаен заглъхна.

Смелият Бутес(8), синът на Телеонт, обаче избърза

и до брега приближил прекалено, в морето се хвърли,

грабнат в томителен порив по чудната песен сиренска.

Бързо преплува вълните порфирни и вече горкият

стигна скалите. Не щеше да види дома си отново,

ако не бе се смилила Киприда(9), владетелка в Ерикс(10).

Тя от въртопа го грабна навреме и с благост прие го

да обитава насетне и той крепостта Лилибейска(11).

Всички на кораба тъжни поеха нататък, но скоро

кучешки ужас и страшен въртоп(12) ги пресрещат в

морето.

[Следва епизодът със Сцила и Харибда]

Бележки:

(1) Антемоеса – митичен остров, който обитават Сирените.

Името означава „процъфтяващ остров“.

(2) Терпсихора – муза на танца и хоровата лирика; Ахелой – речен бог

на едноименната река, разделяща областите Акарнания и Етолия.

(3) Аполоний Родоски не дава точна информация относно броя на

Сирените, но според схолиите към „Аргонавтика“ те са три.

Във версията на Омир еднозначно са посочени като две.

(4) Персефона.

(5) Тук е употребена гръцката дума νόστος със значение

„завръщане у дома“, засвидетелствана в поетическата

традиция като наименование на поеми, разказващи за

завръщанията на героите от Троянската война. Оттук идва

„носталгия“ – болка по недостижимото (завръщане).

(6) Еагър – митичен тракийски цар, баща на Орфей.

(7) Бистония – област в Тракия, понякога посочвана като царство

на Еагър.

(8) Бутес – атински благородник, брат на Ерехтей, Прокна

и Филомела, понякога като негов баща се посочва Пандион,

понякога Телеонт.

(9) Киприда – прозвище на Афродита.

(10) Ерикс – град в западната част на остров Сицилия, известен

със светилището на Афродита.

(11) Лилибей – нос в най-западната точка на остров Сицилия,

картагенска крепост. Името означава „гледащ към Либия“.

(12) Чудовището Сцила е описвано като полужена-полузмия,

опасана с глутница свирепи кучета, докато Харибда

представлява опасен водовъртеж.

Превод от старогръцки, въведение към него и бележки: БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Преводът е по: Apollonius Rhodius, The Argonautica,

Cambridge, MA – London: Harvard UP – William Heinemann, 1961

*

Водеща на този брой е Камелия Спасова, която освен впечатляващата подборка на аналитичните, философски, есеистични и поетични творби, е добавила и интересни илюстрации, чийто колорит за жалост се губи в черно-белия печат на вестника.

***

Публикувано първоначално на сайта на АРУКО на 8 април