Преди една година за него във фб:
Отишъл си е Любомир – Бог да го прости!
Той беше най-елегантният мъж в София, филолог, философ и преводач на Хайдегер – преводът на Хайдегер, на "Кант и проблемът за метафизиката" е негов, отпреди 25 години.
Чета, че напоследък хората пиели бира с него в центъра на града.
Ние с него пиехме кафе в края на 80-те, докато седяхме на пейките пред Народната библиотека.
И двамата четяхме в Четвърта читалня, до която ни допускаха, когато стигнем до четвърти и/или пети курс на следването.
Любо се интересуваше от немскоезичната философия от Кант до най-новите.
Преведе това съчинение, написа дисертация.
Не целуваше ръка на доновете от Философски факултет и заради това те оклеветиха устно, разбира се, само устно, превода му, провалиха и защитата на дисертацията му в Специализирания съд, пардон, в Специализирания съвет по философия към ВАК...
Все някъде трябва да се пази тази дисертация, да бъде издадена.
Нали уж Михаил Булгаков казва, че "ръкописите не горят".
Да го цитирам, преди споменаването на Булгаков да е станало углавно престъпление...
А всичко, което се случи по-нататък с Любомир, беше неизбежно. Но той сам си избра тази съдба: да не целува ръка на доновете, да работи самостоятелно.
Е, пътят му в академичните среди беше миниран.
В историята на българската култура много хубаво беше и всичко, което направиха с Юлия Милчева в клуб "Фердинандеум", където събираха спомени, снимки, документи и лични разкази по спомени на наследници за историята на София и България през първите 20 години на ХХ век.
Любо беше шик и ексцентричен,
Той беше елегантен мъж с облекло и маниери на изискан джентълмен.
А един елегантен мъж с облекло и маниери на изискан джентълмен не бива да се навежда и да целува ръцете на никакви академични донове.
Аз съм вече възрастна жена на 57 години и не съм целувала ръката на нито един от доновете във ФФ, затова ще ви споделя честно: Любо превежда Хайдегер според мен много по-добре и от Денков, и от Христо Тодоров, и от приживе обожествения Цочо, и даже от Димитър Зашев – Бог да го прости и него!
Затова не остана в академичните среди, а всичко останало след това в неговия живот е епифеномен на феноменалната му грациозна и елегантна философска и човешка самобитност.
Да почива в мир и Бог да го прости!
Хайдегер говори на български най-добре според мен в неговия превод на "Кант и проблемът за метафизиката".
Любо има огромен принос за това в нашия език да говорим за битието и за големите европейски мислители.
Бог да го прости и да почива в мир!
Iva Nikolova
Чудесни думи, за които ви благодаря, доц. Гочева! Дисертацията на Любо е издадена през 2008 г.: Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер: Консеквенции на коинциденция (2008).
No comments:
Post a Comment