куриози около „Метафизика“

 

На 6 април нашата Църква почита паметта на св. Методий Славянобългарски. 

Като хубав знак за благослов отгоре приемам това, че най-новото издание на превода на български, но наистина на български език,  на Аристотеловия текст се появи в университетскиге книжарници точно в деня, в който се отбелязва Успението на един от нашите небесни покровители.

Пак на 6 април, миналия четвъртък в късния следобед съвместно с Николай Гочев проведохме поредния много интересен час по избираемата дисциплина Античната метафизика. Тя е за студенти от магистърската програма по Класически езици и антична литература, но в нея като гости се включват и други любопитни участници – един дипломиран юрист и студенти от МП по Философия, (на които заради бюрократични безумия този курс не може да им се признае и те за него няма да получат нито оценки, нито кредити).

Часът, проведен на 6 април, беше посветен на Софистът – огромен диалог, за който трябват поне 3 семестъра, но като е част от огромния syllabus на дисциплина, в която най-важното започва в диалозите на Платон, макар и съвсем накратко, трябваше да го споменем.

За първи път четох диалога преведен на английски от Бенджамин Джоует през есента на 1987 г. Българският превод на късните Платонови диалози беше публикуван през лятото на 1990 г. Чела съм дума по дума и ред по ред диалога в оригинал на гръцки и в превода на проф. Богданов Богданов – първо в четвъртия том на изданието на „Наука и изкуство“, а отскоро и в по-новото му издание (НБУ, 2022).

 В превода на проф. Богданов основното философско понятие за най-важния от петте рода на истинската действителност е битие, като най-често в гръцкия оригинал виждаме 1. οὐσία; 2. τὸ ὄν; 3. τὰ ὄντα.

В превода на проф. Богданов οὐσία също така е преведена и като: 1.„съществуване“ (забележете "съществуване", а не "съществуващо"), и 2. като „действителност“, на места като "истинската действителност" и като „битие“.

И в това няма нищо лошо.

Както обсъждахме със студентите и предишния път, когато говорихме за Теетет, не е възможно в диалозите на Платон да се постигне уеднаквяване на превода на термините. 

Това не е възможно да стане при превеждането на нито един от термините в нито един от диалозите.

Даже, напротив, това би довело до куриозна нечетимост, непроницаемост и неизполваемост на текста.

Например, в Теетет както δύναμις, така и λόγος τῇς δυνάμεως на всеки три страници променя значението си.  В Теетет δύναμις означава "формула", "изчисление", "катет", "хипотенуза", "дължина на хипотенузата след коренуване", "площ на квадрат, построен върху катет или хипотенуза" и прочие. 

И веднага след като става ясно, че задачата за спиралата на Теодор има както едно крайно решение, а именно 17 правоъгълни триъгълника, но също така отговорът на задачата води към безкрайност, Сократ заговорва за своята δύναμις.  Сократовата δύναμις, както е известно, била способността да акушира мислите на мъжете, така както δύναμις на майка му била акушерската способност да помага на жени-родилки...

И впрочем, в превода на Теетет и Софистът почти навсякъде проф. Богданов е превеждал  δύναμις като способност, а не като възможност и това негово решение е точно.

За да направя разказа и размислите по-къси, ще се самоцитирам:

   Само един от петте тома диалози на Платон, публикувани на български досега, има редактор: Николай Гочев, който е редактор на превода на някои от частите на “Закони”, преведени от Георги Гочев и само този диалог има индекс. Означава ли това, че нямаме български преводи на Платон? Ако отрицателите на съществуването на български превод на "Метафизика" приложат съвсем същите критерии и към преводите на Платон, публикувани на български през ХIХ и ХХ век, би следвало напълно неизбежно да обявят за несъществуващи и тях. Защо досега не са го направили?

    Не само, че различните преводачи на диалозите на Платон са превеждали по различен начин термините и понятията, но и в някои от тези диалози едно и също философско понятие е било превеждано от преводача по няколко различни начина. 

    Не просто защото на преводача така му се е искало, а защото така е трябвало. Текстът и контекстът са изисквали това.

    Както е написал Богдан Богданов в коментара си към преведения от него “Теетет” думата “логос” в неговия превод е преведена като: слово, дума, смисъл, теза, аргумент, обяснение, обяснение на смисъла и беседа. (с. 594 в ІV том на Диалозите).

    При превеждането на Аристотел и на математическите текстове към тази палитра при превеждането на “логос” се прибавя, разбира се, и “определение”, “формула”, пропорция” и “съотношение”, "стойност", "величина", "дължина (на отсечка/линия)", "площ (на равнинна геометрична фигура)", "обем (на пространствена фигура)".

    Обръщам внимание специално на това, защото както може да се види, в “Никомахова етика” превеждането на “логос” трябва да стане по същите тези начини, както и в “Теетет”, като особено в Книга Eпсилон “математическите” значения изцяло доминират, и много често има непреводима игра на думи с “логос”, “аналогия” и “аналогично”.

    Не просто няма нито едно тълкувание в аристотелознанието днес, което да е останало като абсолютно меродавно, като “единствено правилното и вярното”.  

    Цялата история на философията е била подклаждана тъкмо от тази многозначност. По света отдавна е ясно, че многозначността на Платоновите и Аристотеловите “термини” и “понятия” е като семена, които са дали най-различни кълнове и разбирания в различни езици и реалии. Не само при спора за универсалиите, но и в класическата, и новата, и най-новата философия.

***

А щο се отнася до превеждането на οὐσία в Платоновите диалози:

1. В Държавата Александър Милев я превежда почти навсякъде като същност, но на няколко места основателно тя е "богатство".

2. В Тимей Георги Михайлов е използвал битие.

3. Във Федон Богдан Богданов почти навсякъде я е превел като същност, като най-интересно е в непреводимата игра на думи около 92d – същността, именувана битие.

4. В Софистът Богдан Богданов я превежда като битие, но както стана дума и по-горе, пак като битие е превел и най-вече τὸ ὄν, както и τὰ ὄντα.

5. В Парменид Цочо Бояджиев я превежда като същност, но и като битийност.

***

Много пъти съм се питала: абе, всъщност, Платон и Аристотел познавали ли са се?

Ако са се познавали, защо в българските преводи на Платоновите диалози и на Седмото писмо няма нито субстанции, нито субстрати, нито акциденции, нито субекти, нито предикати.

Аристотел, вярно, е бил малко по-млад, но кога е успял да научи латински?

Защо в нито един от диалозите на Платон терминологията не е уеднаквена – нито вътре в даден диалог, нито е направен конкорданс между преводите на отделните диалози, преведени от различни преводачи, и въпреки това преводът на нито един от тях не е обявен за несъществуващ, а напротив, преиздават се поне някои?

Още по-интересно ми е дали адвокатите на латинизирането се молят. Е, те може и да са агностици и криптоатеисти с фалшива маска за пред хората.

Ако все пак се молят на Господа, как казват в Господнята молитва: "... хлябът наш насъщен дай нам днес...", или "хлябът наш насубстанциален дай ни днес"...

***

Ще има продължение след Великден.