споделено във фейсбук

 Една лична история за спасяването на нашите евреи, която в рода на Николай знаят всички.

Свекърва ми Лидия – Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ! – беше родом от Дупница.

А в Дупница преди 80 години са живеели между 3 000 и 5 000 евреи.

Тя е родена на 14 май 1930 година, значи тогава, за събитията, за които правим спомен сега, е била на 13 години.

В училище най-добри приятели са ѝ били Сузана и Аврам. Хем съседчета, хем съученици, хем връстници. Сузана и Аврам. А най-красивото и най-умното момиче в класа се казвало Белла. Същата тази Белла после се омъжва за Илчо, който после става преподавател в Софийския университет, да, за академик професор Илчо Димитров става дума, бащата на академик професор Иван Илчев.

Свекърва ми беше професор и доктор на селскостопанските науки, с над 350 публикации предимно на немски език, дългогодишен директор на Института за фуражите в Костинброд, от който са излизали рецептите за фуражните смески, с които се организирала работата на 15-те фуражни заводи по соца у нас. Тя беше най-успялата и най-добре реализираната жена в материално отношение, която познавам.

Но все пак понякога в миговете на лични огорчения/откровения казваше: "Най-умна се оказа Белла, не се зае нито с обществена, нито с научна работа и академична кариера, посвети се на Илчо, избра да остане само учителка... А винаги беше най-елегантна и най-спокойна. На най-простата басмена рокля умееше да избродира едно цветенце и едно мънисто да сложи в него... Най-обикновеният плат, така подшит и украсен от Белла, ставаше хубав..."

Но те с Беллла не са били приятелки, а със Сузана и Аврам.

В онази нощ, която сега споменаваме, като ги натоварили на гарата в Дупница, свекърва ми разбрала, грабнала в една торба една питка хляб и бучка сирене, отишла на перона на гарата и им подала през прозореца на вагона хляба и сиренето....

После е ясно, вагоните не заминали, Сузана и Аврам се върнали...

После стократно са се отплатили приятелски на свекърва ми по най-различни начини с помощи, подкрепа, ходатайства и ...

Тук идва най-интересното.

Сузана и Аврам Пинкас се оженват и Сузана става прочута акушерка, първо в Дупница, а после в София.

Изтеглят я в София, защото става прочута с феноменалното си майсторство, когато едно бебе не е в предглавично предлежание, да бръква смело в родовия канал на родилката и да го изтегля оттам – без форцепс, без секцио.

Смело и точно бърка през вагината, намира плода, който е опасно изместен, хваща го за главата и го измъква навън...

Та, свекърва ми Лидия е била бременна и е родила Младен, брата на Николай – Бог да го прости и него! – през 1955 година, когато е била на 25 години, а с Николай е била бременна 9 години по-късно. 34 години за бременност и раждане по онова време се е брояла за рискова.

Терминът на бременността ѝ е бил на 24 май.

Минават цели две седмици, по онова време ехограф нямало, на 8 юни вечерта 1964 година на свекърва ми ѝ казали, че бебето е умряло в утробата ѝ и трябва да ѝ направят секцио, да го извадят и изпратят в екарисаж.

Тя се свързала със Сузана Пинкас, неразделната приятелка от детинство, по онова време акушерка в "Шейново".

Веднага приели свекърва ми в "Шейново".

И Сузана Пинкас рано сутринта на 9 юни 1964 г. бръкнала смело в родовия канал на Лидия, напипала главата на този темерут, който не искал да излиза оттам и го извадила.

И така се родил Николай, силно преносен, повехнал от преносването.

После Сузана и Аврам се шегували, че това заинатено бебе ще е много дръпнато, необщително и саможиво... Правилно, така е.

Та, доброто хилядократно се е върнало.

Видях Сузана и Аврам Пинкас само веднъж, през лятото на 1993 г., когато още бяхме гаджета с Николай.

Бяха дошли за малко в София, отдавна живееха в Израел, не знам и Николай вече не знае къде са, как са, живи ли са.

Николай се е родил, защото свекърва ми Лидия занесла преди 80 години на гарата в Дупница едно парче хляб и едно парче сирене на Сузана и Аврам, и им ги подала през прозореца на вагона.

***

p.s. Николай казва, че след като са отишли да живеят в Израел, Сузана Пинкас е продължила още дълго да работи като акушерка, а Аврам Пинкас е бил изключителен добър ветеринарен лекар и зоотехник, специалист по животновъдство. Но отдавна не знаем нищо за тях.

All reaction