за петте планети

снимка 1: Най-известният фрагмент от Аеций относно космологията на Филолай. Нарочно го снимам от антологията The Presocratic Philosophers, Second Edition, G. S. Kirk, J. E. Raven and M. Schofield, CUPress 1983 (2006), защото в това издание точно над номера на страницата 342 ясно се вижда колко са според него планетите. Броят им е обозначен с епсилон, сиреч цифрата пет. Фрагментът е включен във всички издания на антологията Антична философия, съставена от проф. дфн Ради Радев, в която преводите са на проф. Христо Данов. Разбира се, включен е и в антологията Питагор и питагорейците, изд. "ЛИК", С., 1994, в която преводите са на Стоян Терзийски, Александър Кашъмов и Илия Панчовски.

снимка 2: Две страници от Диалог за двете главни системи на света ... В изданието: Галилео Галилей. Избрани произведения, С., "Наука и изкуство", 1985. том І: Звездно съобщение. Диалог за двете главни системи на света - Птолемеевата и Коперниковата. том ІІ: Беседи и математически доказателства относно две нови науки. Превод от италиански Симеон Тодоров, редактор Марин Калинков. Първият том включва предговора на Айнщайн към Принстънското издание на съчинения на Галилей, "скрит" между Звездно съобщение и Диалог..., но не е отразен в съдържанието.

Чертежът горе на с. 371 е част от опитите на Салвиати да убеди събеседниците си Сагредо и Симпличо, че обясненията на Коперник за движението на петте планети са верни.

снимка 3: пак от първия том на същото издание: Салвиати убеждава синьор Сагредо и синьор Симпличо, че за да се схванат "несъобразностите" в движението на петте планети помага най-вече Коперниковата теория за годишното движение на Земята спрямо средищното положение на Слънцето във Вселената.

                                          

      снимка 4: пак от първия том на същото издание, но не от Диалога..., а от Звездно съобщение. С главни букви пише, че според Галилей Юпитер има четири ПЛАНЕТИ. Една от многото грешки в неговите хипотези и наблюдения, от които са се възползвали враговете и обвинителите му. Около Юпитер има не планети, а луни, спътници... Само че телескопът, с който Галилей е наблюдавал звездното небе, е бил несъвършен, с качествата на днешните театрални бинокли, както отбелязват историците на науката.

снимка 5: с. 366 от първия превод на Метафизика на български, "СОНМ", 2000 г., в който осем от книгите са преведени от Николай Гочев (Първа-Трета и Десета-Четиринадесета), а шест – от Иван Христов (Четвърта-Девета). На тази страница се виждат коментарите и поясненията на преводача Николай Гочев и редакторката към гл. 8 в кн. Ламбда, в която става дума за движението на планетите и неизбежно произтичащото от това следствие за първото неподвижно движещо.

снимка 6: следващата страница от същото издание с таблицата за броя на сферите, по които се движат Слънцето, Луната и петте планети според космологичните модели на Евдокс, Калип и Аристотел.

снимка 7: пак същото място от Метафизика, но от изданието на УИ "Св. Климент Охридски" от 2020 г. В него, както и в двучастното издание на "Дива 2007" от 2017 и 2019 г. бележките на преводача и редакторите са поместени на страниците на съответното място от превода за по-голямо удобство на читателите.

снимка 8: страница от За небето на Аристотел, изд. "СОНМ", 2006 г., превод мой, ред. Владимир Маринов

                    снимка 9: следващата страница от същото издание, на която в бележка под линия продължава цитираният коментар на Симплиций в превод на редактора на цялото издание Николай Гочев. В книгата е включен и преводът на д-р Димитър Илиев на За възникването и загиването, редактиран от д-р Владимир Маринов. Изданието съдържа встъпителна студия, обяснителни бележки, индекси, библиография, приложение с чертежи за Платоновите многостени според Тимей, направено от Мария Николова.

***

Космологията е неотделима от античната философия.

Почти всички антични гръцки мислители, които влизат в хилядолетния канон на големите умове на човечеството, са предложили най-малко по един космологично-астрономически модел. Изключенията сред големите имена са малко, някои от софистите и скептиците, като има и изключения сред изключенията. Например, софистът Хипий, който е окарикатурен от Платон в три диалога, всъщност е бил полимат-енциклопедист с познания и в астрономията. Най-големите като Платон и Аристотел са предложили повече от едно обяснение на най-провокиращия проблем, който в продължение на две хилядолетия е бил

едновременно както двигател, така и препъникамък на астрономията и теологичната космология в античността.

Най-предизвикателното питане за почти всички философи-космолози и за астрономите от Питагор и Филолай до Галилей и Коперник е питането:

защо съзвездията, така наречените „неподвижни звезди“, които са приковани-пригвоздени към най-външната сфера на сферичния космос, а също Слънцето и Луната 

се движат с равномерно и непрекъснато движение,

 винаги и неизменно само в една посока, а петте планети не се движат равномерно и непрекъснато? Напротив, те понякога избързват и ускоряват движението си, друг път се забавят, понякога се движат напред, но после се връщат назад, да, връщат се назад, описват „причудливи примки“ или зигзази, траекторията им не е линия, а странна дори за наименоване криволица-плетеница – „хипопеда“, както я нарича един античен астроном.

Само едно нещо е било безспорно от древните та чак до Ренесанса и Новото време: планетите са пет, а небесните светила под най-крайната сфера на сферичния космос са седем, като основната отлика между петте планети, от една страна, и Слънцето и Луната, от друга, е в това, че петте си позволяват да блуждаят и да се шматкат насам-натам, а Слънцето и Луната се движат с равномерна и непрекъсната ъглова скорост по небесния свод с безукорна линеарна траектория. 

Заради тази суверенна свобода и капризна автономия на неравномерното си, прекъсващо и нелинеарно движение, петте планети в почти всички митологии на народите, живеещи около Средиземно море и в цивилизациите на Близкия изток, са били наречени с имената на най-важните богове и богини в съответния пантеон.

***

Преди две-три седмици един господин за пореден път с цялото самочувствие на човек, зад когото стоят най-солидни знания и академични авторитети, ми се подигра, че преводът ми на За небето и още повече предговорът към неговото българско издание са ненаучни.

Този „колега“ във фейсбук съм го разприятелила отдавна, защото се подиграваше на профила ми, че превеждането на философски текстове от старогръцки и по-специално на Метафизика на Аристотел не е научна работа.

Наскоро ми се подигра в групата Iniit equus in flumen, но тъй като отговорът изискваше време, снимки и голямо пространство,  ще му отговоря тук, а след това ще пренасоча отговора и натам, след което ще напусна въпросната група, на която той е администратор.

Нарочно отложих публикуването на отговора на подигравките на "колегата" за деня, в който почитаме паметта на свети Константин Кирил Философ.

Не са ми "колеги" нито администратори на групи във фейсбук, нито някои от овластените професори и доктори на науките във ФФ и двата филологически факултета.

Когато получа от тях аргументирана отрицателна рецензия, статия или студия за забелязани грешки, неточности или пропуски в изданията, снимани по-горе, с уважение и чистосърдечно ще ги нарека "колеги".

***

Античната философия е била преди всичко космология, защото всяка истинска философия по онова време е имала амбицията да обясни вечните и неизменни първи начала и причини на съществуващите неща. А във вечността и неизменността на небесните светила не се е съмнявал почти никой от мислителите от Питагор и Филолай до Галилей и Коперник. Атомистите, разбира се, са изключение.

Та, на един преподавател по история на философията с десетилетен стаж му се налага да се е ограмотил и за античната космология и астрономия. По повод на нашия спор за това

колко са били наблюдаваните планети 

от античността до Ренесанса, смея да отбележа, че препращането към най-общи енциклопедии е далеч по-маловажно и немеродавно от позоваването на философски текстове на античните мислители, които са се вълнували и от големината и устройството на космоса.

Още при питагорейците се появяват най-малко три съвършено различни космологични модели: 

Първо, Питагоровият, според който модел в центъра на големия, но краен и сферичен космос е Земята. За това свидетелстват Диоген Лаерций и куп още доксографи (вж. антологията Питагор и питагорейците).

Второ, космографията на Филолай (вж. фрагмента от Аеций на сн. 1), която се харесва на повечето от по-късните питагорейци, живели и работили самостоятелно след разтурването на затворените секти в Сибарис и Кротон. Според тази космография в центъра на неизмеримо големия, но все пак краен и сферичен космос, не е Земята. Обаче в центъра на космоса не е и Слънцето. А как се нарича това най-важно светило, което е в центъра на космоса и защо то е там? Е, това го научават старателните и любопитните студенти по философия в първи курс. И впрочем, тази идея, че най-правдоподобният космологичен модел не е геоцентричен, но не и хелиоцентричен, е разпалвала въображението и на Коперник, и на Галилей, но им се е виждала и на двамата прекалено ексцентрична. 

Третият питагорейски космологичен модел е на Екфант от Сиракуза, който прави компромисен вариант между Питагоровия и Филолаевия с хипотезата, че Земята е в центъра на космоса, но се върти в себе си, сиреч около оста си, и че всички небесни светила се придвижват не само по своите орбити или сфери, наричани още „божествените венци“/ стефанои, но и се въртят с околоосево въртене (вж. антологията Питагор и питагорейците, С. „ЛИК“, 1994, съст. Александър Кашъмов и Илия Панчовски, преводи Александър Кашъмов, Илия Панчовски и Стоян Терзийски, с. 76-77).

Планети са пет, смятали са повечето от питагорейците, а Земята е звезда, като освен хипотезата, че в центъра на Космоса не е нито Земята, нито Слънцето, питагорейците след Филолай изказват невероятната идея, че има още едно изцяло невидимо небесно тяло, което те нарекли Антихтон/Противоземя. И това направили, за да нагодят космографияга към умозрителната си медитативна мистика, сиреч компонентите в структурата на Космоса  да станат точно десет, за да се стигне до свещената Декада вж. Аристотел, кн. Алфа на Метафизика, гл. 5, 986 а 7 – 15. 

Платон в Тимей обединява елементи от космографията на Филолай и Екфант, а може би и на самия Тимей от Локри, но за последния от известните питагорейци преди Сократ фрагментите не са много.

Планетите са пет, защото за разлика от звездите в съзвездията, които тъкмо поради това се наричат „неподвижни звезди“, а също така за разлика от Слънцето и Луната, които се движат с равномерна ъглова скорост и с равномерно и непрекъснато движение,

планетите блуждаят, спират се, връщат се обратно, понякога избързват, понякога се връщат. Траекторията им не е сравнима с орбитата на Слънцето и Луната, или като на която и да било от неподвижните звезди, формиращи конфигурацията на съзвездията. 

38c-d: ἐξ οὖν λόγου καὶ διανοίας θεοῦ τοιαύτης πρὸς χρόνου γένεσιν, ἵνα γεννηθῇ χρόνος, ἥλιος καὶ σελήνη καὶ πέντε ἄλλα ἄστρα, ἐπίκλην ἔχοντα πλανητά, εἰς διορισμὸν καὶ φυλακὴν ἀριθμῶν χρόνου γέγονεν· σώματα δὲ αὐτῶν ἑκάστων ποιήσας ὁ θεὸς ἔθηκεν εἰς τὰς  περιφορὰς ἃς ἡ θατέρου περίοδος ᾔειν, ἑπτὰ οὔσας ὄντα ἑπτά, σελήνην μὲν εἰς τὸν περὶ γῆν πρῶτον, ἥλιον δὲ εἰς τὸν δεύτερον ὑπὲρ γῆς, ἑωσφόρον δὲ καὶ τὸν ἱερὸν ῾Ερμοῦ λεγόμενον εἰς [τὸν] τάχει μὲν ἰσόδρομον ἡλίῳ κύκλον ἰόντας, τὴν δὲ ἐναντίαν εἰληχότας αὐτῷ δύναμιν· ὅθεν καταλαμβάνουσίν τε καὶ καταλαμβάνονται κατὰ ταὐτὰ ὑπ' ἀλλήλων ἥλιός τε καὶ ὁ τοῦ ῾Ερμοῦ καὶ ἑωσφόρος. τὰ δ' ἄλλα οἷ δὴ καὶ δι' ἃς αἰτίας ἱδρύσατο, εἴ τις ἐπεξίοι πάσας, ὁ λόγος πάρεργος ὢν πλέον ἂν ἔργον ὧν ἕνεκα λέγεται παράσχοι.

 

Ето как е превел това място проф. Георги Михайлов в четвъртия том на Диалози. Изд. „НИ“, С. 1990, с. 488:

Вследствие на този божествен замисъл и намерение спрямо сътворяването на Времето, възникнали за разграничаване и спазване числата на Времето, Слънцето и Луната и петте други звезди, които носят названието „странствуващи“ („планети“). Като сътворил тялото на всяка една, богът, бидейки те седем, ги поставил в седем орбити, които са в посоката на кръговрата на Другото: Луната е в първата орбита около Земята; Слънцето във втората над Земята; Зорницата (Венера) и тази, която се нарича свещена на Хермес (Меркурий) – те се движат по своя кръг с бързина, равна на тази на Слънцето, но в обратна посока; оттук и обстоятелството, че Слънцето, Хермесовата звезда и Зорницата се догонват поредно едни други. Относно другите планети, ако искаме да определим къде и по какви причини богът ги е поставил там, то това би било странично изследване и би ни създало повече усилия, отколкото изисква нашата задача.

Макар и да е написано така, обяснението продължава още доста.

Планетите са пет, пише Платон в Тимей, а небесните сфери-орбити са седем и... посоката на движение на петте планети е различна. Платон обяснява аномалиите в божествено-самоволното движение на планетите – ту насам, ту натам, ту по-бързо, ту по-бавно, защото планетите не се движат в една и съща посока по небесния свод. Който е чел диалога знае, че движението им е резултантна от силата на въздействието на Тъждественото, но и на Другото. И траекториите им са...

спираловидни! 

Ето още едно място 39a-b:

τῇ δὴ ταὐτοῦ φορᾷ τὰ τάχιστα περιιόντα ὑπὸ τῶν βραδύτερον ἰόντων ἐφαίνετο καταλαμβάνοντα καταλαμβάνεσθαι· πάντας γὰρ τοὺς κύκλους αὐτῶν στρέφουσα ἕλικα διὰ τὸ διχῇ κατὰ τὰ ἐναντία ἅμα προϊέναι τὸ βραδύτατα ἀπιὸν ἀφ' αὑτῆς οὔσης ταχίστης ἐγγύτατα ἀπέφαινεν.

 (Гръцкият текст се цитира по TLG: Timaeus, ed. J. Burnet, Platonis opera, vol. 4. Oxford: Clarendon Press, 1902 (repr. 1968): St III.17a-92c. (Cod: 24,104: Dialog., Phil.) 

И преводът на проф. Михайлов на следващата с. 489 в четвъртия том:

 

Под влиянето на движението на Тъждественото планетите, които обикалят по-бързо, изглежда, като че ли биват надминавани от тези, които се движат по-бавно, докато всъщност те ги надминават. Понеже движението на Тъждественото насочва орбитите на всички движения в спирала, поради това, че имат две движения в противоположна посока, тази планета, която се отклонява най-бавно и от най-бързото движение, привидно изглежда, че е най-близо до това движение.

 

Към тези сложни астрономически разсъждения проф. Михайлов е добавил пространни коментари в обяснителните бележки, заимствани от руски и френски издания, както и чертежи пак от френското издание (вж. 626-628 в четвъртия том).

В самия край на Държавата Сократ разказва мита за отвъдното пътешествие на Ер и за вретеното на Ананке, което всички безсмъртни души виждат и „от чието движение се получават всички небесни движения“. Описват се осемте небесни сфери и се говори за различните цветове на планетите, но там не се обсъжда защо седемте вътрешни небесни пръстени се движат в посока, противоположна на най-външния, осмия пръстен. Не се умува, а само се съобщава за неравномерната скорост на движението им, защото Платон никога не се повтаря даскалски. Там я няма Душата на Космоса, няма ги Тъждественото и Другото, а трябва да се митопоетизира безсмъртието на душите. Вж. 616с и след това, както и схемата на концентричните пръстени-сфери на небесните тела в коментарите на преводача Георги Гочев на с. 484 в изданието на НБУ, 2015 г.

Най-интересно, най-пространно и същевременно най-непопулярно и необсъждано в платонознанието е обяснението на движението на небесните тела в най-късния предполагаемо Платонов диалог: Епиномис. Ще отбележа само удивителния факт, че небесните тела там са обозначени с думата δυνάμεις, сиреч силите, способностите, потенциите, способните към самодвижение божествени небесни тела. В Теетет, както по-подробно съм писала на друго място,  δύναμις  в ед. ч. и в мн. ч.  δυνάμεις означава „сила“, „мощ“, „могъщество“, „власт“, „възможност“, „способност“, „предразположеност“, „предзададеност“ – всичко това е ясно, като идващо отпреди Платон и достигащо и до новогръцкия. Но ако прибавим и геометричните значения в Теетет на „катет“ и „хипотенуза“, и аритметичните значения на операциите „повдигам на степен“, но също така и „коренувам“, както и значението на „аритметична стойност на хипотенузата след коренуване“, виждаме, че Платон умишлено е използвал не само съществителното, но и всякакви глаголни форми със същия корен. 

Обозначаването на небесните светила в Епиномис като δυνάμεις показва съвършено друга етиология на техните движения. Те не са резултантна от влиянието на Тъждественото и Другото, нито пък на Световна душа. Това е напълно различен, по същество трети астрономичен модел, в който каузалното обяснение е: движенията им са самопричинени. Но за това ще стане по-подробно дума в предговора към превода на диалога, когато бъде публикуван като книжно издание и ако изобщо се намери наш издател, който да го публикува.

Вж. превода на Николай Гочев, засега достъпен само тук: https://theepinomisofplato.blogspot.com/2012/05/translation-in-bulgarian-of-epinomis.html

И така, стигаме до Аристотел. За да не остане по-назад от Платон, и той има две доста различни обяснения за неравномерното и капризно-своенравно движение на планетите, за странните им траектории и силата на излъчването на светлината им.

По-кратката, но стотици пъти по-дискутираната хипотеза е в Метафизика, кн. Ламбда, гл. 8. Снимки от изданията, в които има коментари и таблици за моделите на Евдокс, Калип и Аристотел, има по-горе в началото на тази блогпост. Мястото е много коментирано, защото от него зависи отговорът на съдбовния въпрос: ако съществуват десетки небесни сфери, по които се движат Слънцето, Луната и петте планети, това не води ли до мултиплицирането на неподвижното движещо? Краткият отговор е: не.

Обясненията на Аристотел за движението на небесните светила са най-подробни в За небето, в книга Бета: в продължение на няколко глави, които са по обем повече от половината от тази пространна книга, става дума за движенията на неподвижните звезди, за петте планети, за техния цвят, блещукане, примигване и прочие любопитни неща. Все пак в хода на изложението четем, че цветовете, примигванията и блещуканията им са по-маловажни от капризите в скоростта и траекториите им.

Обясненията на най-важното в небесната кинематика започват веднага след опровергаването на Платоновото убеждение за съществуването на световна душа, от началото на 2 гл. на книга Бета нататък чак до края на 12 гл. Те са на страниците от 94 до 125 в първото и засега единствено издание на превода на български, „СОНМ“, 2006, по пагинация 284b 6 – 293а. 

Разсъжденията, по всяка вероятност лекционни изложения в Ликейона, са доста подробни, като в най-трудното място на текста за улеснение на нашия читател е добавен един голям откъс от коментара на Симплиций в превод на Николай Гочев. Виждате го на две снимки по-горе, но може и по-четливо да го прочетете по-надолу.

По този повод ще споделя един спомен. Преди много, много години имах много незабравим разговор с проф. Любен Сивилов – Бог да го прости! Стана дума за различните космологии и за това колко са трудни за съвместяване космографията на За небето и теологическата астрономия на Метафизика с разсъжденията в нея в кн. Ламбда, гл. 8 за сферите, които 

дърпат планетите напред по техните орбити, но и за сферите-спирачки, които ги задържат на едно място, а също и за сферите-ретрогради, които ги връщат назад. Та, това беше странична тема в по-големия ни разговор с проф. Любен Сивилов – Бог да го прости! за сблъсъка на Аристотеловия геоцентричен модел с Ренесансовия дух и новоевропейско бунтарство, но професорът тогава сподели, че за най-неразбираемите места в За небето винаги гледа английския превод на коментара на Симплиций.
    

      Ето малък откъс от За небето:

     А що се отнася до затруднението, че първото носещо с едно-единствено местене съвместява придвижването на огромно множество звезди[1], докато за другите звезди – планетите всяка една поотделно си има своите собствени движения, някой би могъл да предположи, че това става така ето поради какво: необходимо е да се разбере, че ако става дума за живота и за началото на всяка една от космическите сфери, първата от тях неизмеримо превъзхожда всички останали,[2] като това съвпада със следното разсъждение. Първата небесна сфера, ако и да е една-единствена, движи много от божествените тела, а пък останалите небесни сфери, макар че са много, движат само по едно тяло: та нали която и планета да вземем, тя се движи, носена от множество местения[3]. Тъкмо така природата постига равновесие, като чрез това създава някакъв порядък: на сферата, която се движи с едно преместване, придава много тела, а на единичното тяло на всяка една от планетите – множество премествания. 

        И ето още едно основание останалите премествания да носят само по едно тяло: то е, че онези, които са непосредствено преди траекторията, която е последна и носи само една планета, движат много тела, а пък последната сфера се носи, като към нея са придадени много траектории, и при това всяка една от тези траектории е телесна. Следователно, работата, осъществявана от последната сфера ще е споделяна от всички. По природа всяка една от траекториите има свое собствено движение, а това движение[4] е като прибавено. От друга страна обаче, силата на всяко едно ограничено тяло също е ограничена.[5]

         Но вече бе казано за движението на звездите, които се носят в кръг – каква е същността им и каква е формата им, а също и какви са преместванията и подредбата им.

 

---

[1] Звездите от съзвездията или „неподвижните звезди”, тъкмо поради това са наречени така, защото са фиксирани върху небесната сфера, която „ги мести” с едно-единствено движение.

[2] Simpl. In De Coelo 489.33-490.16. Коментар на редактора Владимир Маринов.

[3] Ibid. 488.3-489.1:

Eто така Аристотел даде решение на затруднението – като [просто] му се поддаде и прие, че планетите извършват много видове движения. Причината бяха не само техните видими [от страна на наблюдателя] придвижвания напред, но и връщанията им назад, спиранията и различните изгрявания, а също заставанията и във водеща, и в изоставаща позиция, и изобщо многообразните им аномалии. За да се съобразят с тях, астрономите допускат множество отделни движения; едни говорят за ексцентрични и епициклични сфери, други приемат че така наречените “противодействащи сфери” са хомоцентрични. А истинският разум не приема нито спиранията, нито връщанията им, нито някакви прибавяния и изваждания от числата на движенията – дори и да изглежда, че те се движат така – и не допуска, че тези предположения са истинни, но, позовавайки се на същността на небесните движения, показва, че те са прости, кръгови, равномерни и подредени. Но тъй като астрономите не успяваха да разберат точно, как са установени тези движения, та случващото се пред погледа им да е [все пак] само представа, но не и истина, пожелаха да открият онези предпоставки, благодарение на които може да се обясни онова, което виждаме около движенията на така наречените планети с помощта на равномерни, подредени и кръгови движения.  И пръв сред гърците Евдокс от Книдос …се е заел с такива хипотези, след като Платон (както казва Созиген) е поставил този проблем пред онези, които се занимавали с астрономия – какви равномерни и подредени движения трябва да се предположат, за да се обясни видимото движение на планетите.

            Ако множеството допускания около всяка от планетите са [просто] хипотези, при положение, че са налице движения на повече тела, и се установява, че в действителност те [движенията] не са такива – както личи и от това, че всеки е предполагал за тях нещо различно – каква е необходимостта да се търси причината така, като че ли наистина около всяко от неподвижните има множество тела, и затова и множество движения: и да се питаме, защо близките до неподвижната сфера планети се движат с повече движения от най-крайните, а никога, ако изобщо трябва да се осмеляваме да правим такива сравнения, да няма необходимост да определяме тяхната важност взависимост от разликата на местата им, и да казваме, че всяко е поставено там, където ще бъде полезно за всерената. Защото, при положение, че тези под Луната нямат собствена светлина, но биват осветявани отвън, тогава е съвсем нормално, както би казал някой, това, дето двете светила на космоса са поставени близо над тях – защото може би простотата на движенията им е отредена като нещо по-добро от сложността.” Cf. ibid. 490.19-491.11.

                 Преводът на този фрагмент от Симплиций е на Николай Гочев.

        Kъм този труден, но проясняващ текст на Симплиций трябва да се направят няколко необходими бележки. В първата половина на текста се коментира по същество онова, за което се говори само в книга Ламбда/ХІІ на Метафизика, гл. 8. Специално обяснението на видимото движение на планетите и т. нар. „аномалии” – връщанията назад, спиранията, разликите в изгряванията и т.н. чрез т.нар. „анелитуси” – се прави единствено и само в гл. 8 на кн. Ламбда на Метафизика. Там се подразбира всичко това, което подробно е обосновано в За небето и към него се добавя това, че планетите се движат в две различни посоки. В посоката, идентична с посоката на движението на небето като цяло ги дърпат определен брой сфери, а в посоката, която е противоположна на движението на небесната сфера, ги дърпат друг брой сфери, които Аристотел нарича „анелитуси”. Античните и модерните коментатори превеждат това понятие като „развиващите”, „противодействащите”, „компенсиращите”, „противодвижещите сфери”.

Между обяснението на движението на планетите в За небето и в Метафизиката има голяма разлика, защото в За небето се казва, че те се движат само в една посока – и това е посоката, противоположна на движението на небесната сфера. Докато в Метафизиката се казва, че те се движат веднъж в едната, а друг път - в другата посока. При това е ясно, че Аристотел е държал умозрителният му космологичен модел да бъде: с концентрични (или хомоцентрични ) сфери, които се движат с еднаква, равномерна ъглова скорост. При всички тези предпоставки, за да обясни видимото движение на планетите, за него е било неизбежно да въведе в Метафизика и „анелитусите” – сферите, които са „връщали” планетите обратно. Съответно на това голямо разминаване между Метафизика и За небето, откъсът от коментара на Симплиций показва, че в първата половина на откъса той накратко реферира казаното в Метафизика, а във втората половина на откъса се споменава накратко теорията от Втора книга на За небето.

[4] Допълнителното движение, добавяно от „общата” сфера.

[5] Simpl. In De Coelo 491.15-510.35. Бел. ред. Владимир Маринов.

***

                                    Няколко методологически въпроса

 

      Ясно е, че на пръв поглед има предостатъчно материал за цял едносеместриален спецкурс или спецсеминар за схващанията за космоса, космологията, космографията и астрономията от Питагор до Аристотел.

      Специално по отношение на нашия спор с „колегата“, който се подигра на ненаучността на превода и предговора ми към За небето, без обаче да посочи къде точно има грешка или неточност, много е важно да се попита:

      Ако произведенията на философите-космолози от Филолай та чак до Галилей и Коперник говорят за пет планети, а в някаква немска енциклопедия е написано, че планетите са седем, какво да правим тогава?

      За мен е несъмнено, че въпросната енциклопедична статия е написана от отличен специалист, по всяка вероятност филолог, на когото изобщо не му прави впечатление, че има разлика между най-важните небесни тела, защото това никога не е влизало в кръга на интересите му/ѝ. Още повече е валидно това, че в една енциклопедична статия поради императивността на краткостта ѝ никога не може да се дават подробности. Освен това, от един скрийншот на две изречения от енциклопедична статия не мога да направя извод за цялото съдържание.

    Но какво да правим с всички тези произведения, които вече са преведени и издадени на български, цитирани и/или снимани на този пост?

    Знае се какво. Някои от тях вече и отдавна са обявени за несъществуващи, а на други им предстои славната участ да бъдат забранени.

    Първият български превод на Метафизика от 2000 г. беше оклеветен макар и с едно-единствено изречение още през есента на същата година, а две години по-късно – пак с едно-единствено изречение, и пак от професор от катедрата по История на философията. 22 години по-късно все още никой, нито един от двамата не е посочил къде в преводите на всеки един от двамата преводачи има грешки или неточности.

    Първият български превод на За небето по време на първата атестационна процедура във ФФ ме направи обект на подигравки и гаври за незначителността на съчинението, което... е формирало космологичните представи на човечеството през следващите 2000 години. А опитите ми да се защитя от хулите и административните издевателства ме направиха обект на наказателно дело! Е, преводът ми на За небето беше претекст, причината бяха непрекъснатите ми питания за един проект за милиони, триумфално провъзгласен преди 20 години, през март 2003 г., от който... вече 20 години не е отчетена нито една буква. Нали правилно смятам: от март 2003 г. са минали вече 20 години, след две седмици ще станат 20 години от началото на грандиозен проект за милиони, от който... е как така няма нищо отчетено вече 20 години? 

    Първият български превод на Метафизика, направен само от един преводач, издаден в два тома от изд. „Дива 2007“ през 2017 и 2019 г., а през 2020 г. и от УИ „Св. Климент Охридски“, също беше оклеветен, но само устно. Някои от филолозите от ФКНФ и ФСлФ са по-хитри, по-опитни и по-обиграни. От двамата професори-клеветници от ФФ все пак има документирано по едно-единствено клеветническо изречение за изданието от 2000 г.(като едното е даже на челна позиция в статията за Метафизика в Уикипедия, а другото е на последния ред в специален брой на "Критика и хуманизъм"),

 а наказателният взвод от „академични“ екзекутор(к)и, 

вече три години не може да произведе даже три думи, свързани в едно изречение, за евентуални забелязани грешки и неточности не в една, а в няколко книги,

преведени или написани от Николай Гочев.

    А какво да кажем за Тимей на Платон? Е, ама те диалозите не бива да се четат според местната доктрина. Ханс-Георг Гадамер многократно каза и написа, че най-антидиалектичното, най-антихерменевтичното, най-антидиалогичното и най-антифилософското твърдение по отношение на Платон е в катехизиса на Тюбингенската секта, но уви, това у нас стана и остана религия.

    За Тимей на Платон, както и за останалите диалози в четвъртия том има още един проблем. Издадени са на третокачествена хартия преди 33 години, буквичките от нея се ронят вече. Вие можете ли да четете това:

    Епиномис на Платон засега е публикуван само в интернет и е преведен от Николай Гочев. А преводите на Николай Гочев на Аристотел и Платон, на Херметическия корпус и Софокъл, са несъществуващи. Това е a priori.

    Антологията Питагор и питагорейците вече не може да се намери дори и в антикварните книжарници, а антологиите и книгите на проф. Ради Радев никой не ги цитира, освен мен.

     Коперник? Е, неговото съчинение е написано на латински и все още не е преведено на български, така че кохортата на отрицателите има една задача по-малко.

     Остава им само да обявят за несъществуващи двата тома съчинения на Галилео Галилей. Несъмнено е, че ще се справят и с тях. Набраха скорост и инерция с обявяването на несъществуването на доста книги и преводи от началото на 2000 година насам. Ще му видят сметката и на Галилео.

 

 

фрагменти за Самотраки

 

ФРАГМЕНТИ ЗА САМОТРАКИ

Текстът е включен в сборника Език и публичност, посветен на 20-годишнината от създаването на департамента по Философия и социология в НБУ,

с водещи редактори на броя проф. Лидия Денкова и доц. Христо Гьошев

предстояща публикация през 2023 г.

 

Резюме: Литературно-философски пътепис със спомени и снимки на авторката от едноседмично посещение на остров Самотраки през юли 2013 г.

Ключови думи: география, история, митология и мистерии на Самотраки.

Abstract: Literary-philosophical traveller’s notes with memories and photos by the author from a week long visit on the island Samothraki in July 2013.

Key words: geography, history, mythology and mysteries on Samothraki.

 

Малко география

        Самотраки е един от Северните егейски острови, най-североизточният от тях в акваторията на Гърция. На запад от него е Тасос, а на изток – Лемнос/Лимнос, още по-далеч на югоизток е Лесбос. На югоизток от него има още два известни острова, които акваториално са от северните егейски, но тъй като са в обсега на Турция и имената им са сменени, често има обърквания, когато се споменават гръцкото и турското название. По-големият е споменаваният още в най-стария епос остров Имброс, днес наричан Гьокчеада (остров на птиците), а другият е Тенедос (днес Бозджаада – Кафявият остров).

        Самотраки е достъпен само по вода. На много други острови има малки летищни писти, които позволяват кацания на самолети от Атина и Солун, само вътрешни полети. На някои по-равнинни острови пистите са достатъчно дълги, широки и безопасни, като на тях се приемат чартърни полети и от чужбина. А Самотраки, който е остров-планина и в него няма нито една по-голяма равнинна област, може да бъде достигнат само с кораб, при това в благоприятно време.

        Най-редовната корабно-фериботна линия е Александруполис-Самотраки и обратно. Фериботите са два пъти дневно – веднъж сутрин и веднъж следобед. Има фериботи от и до Кавала, които пътем минават през Тасос, както и кораби, които след Самотраки отиват до Лемнос/ Лимнос и/или Лесбос. Има кораби, които от Александруполис на път за Имброс/Гьокчеада се отбиват и на Самотраки, но всички тези връзки не са всекидневни, а имат различно разписание в зависимост от сезона. Бреговата ивица на острова е 58 километра, но има един-единствен по-голям залив. Дори и в наши дни, при толкова добре развито корабостроене и корабоплаване, понякога вятърът и вълненията са много силни, като се случва, макар и рядко, големите кораби да не могат да акостират на единственото пристанище на острова – Камариотиса. Така беше преди няколко години в разгара на туристическия сезон, през първата седмица на август 2019 г.  

     Разстоянието от Александруполис до Самотраки е 29 морски мили, фериботите пътуват два часа и половина, натоварени с пътници, коли, камиони и всякакви товари.

 

Планината Саос и нейните води

        Самотраки е остров-планина с оскъдни, направо символични крайбрежни равнинности и съответно, с малко плажове. Но този остров-планина е благословен с дара на водата. На много места в Гърция – и на континенталната част, и по островите хубавата изворна или кладенчова вода, която е годна за пиене, готвене, напояване и водопой на домашните животни, е малко. Самотраки има изобилие от студени и топли минерални извори, като на мястото, наречено Терма, има балнеокомплекс, който работи целогодишно. Проблемът с недостатъчността на водата на много места в Елада се утежнява с всяко следващо по-силно земетресение. Т. нар. глифо неро, сиреч твърда, варовита вода, става само за пране и миене, но с нея не може да се напояват никакви земеделски култури, вредна е дори за декоративните саксийни растения и е отровна за домашните любимци, най-вече за кучетата и котките. Поради това животът на много осгрови е изключително труден и няма нищо общо с измамните представи за тях като място на неспирни купони в таверни с бузуки. Не, напротив, особено засегнати в това отношение са някои от Додеканезите, на които изворите и кладенците все повече се натравят с морска вода поради размествания на земните пластове след земетресения. Поради това например, на Кастелоризо са останали да живеят само 500 души, на Халки – само 480 души, на Псеримос – само 80 души, а на Арки – 44 души. Не само на Додеканезите, но и сред другите островни групи има островчета като Марати, на които целогодишно живеят само 5 (словом: пет) души. Защото няма никаква вода, годна за пиене от хората и домашните любимци, както и за поливане дори на цветя в саксия.

        Самотраки с неговите бистри реки, няколко водопадчета, сладководни извори и топлата лековита вода в Терма, или Лутра е голямо изключение. И все пак и той е слабо населен. Според преброяването от 2011 г. постоянно живеещите на него са вече по-малко от 3000 души и техният основен поминък e туризмът, с който се прехранват през топлите месеци. През останалото време е риболовът, а също така грижата за маслините и маслобойните за зехтин, а от скотовъдството – и отглеждането на кози.

           

         Преди да отидем там през 2013 г. (засега за първи и единствен път), попаднах в интернет на сайт, очевидно изработен от местни хора с чувство за хумор, в който беше написано, че Самотраки е най-отвратителният гръцки остров: сух, безводен, гол, пуст, без почти никаква растителност, както е на някои Цикладски острови. На всичко отгоре имало невероятно много змии и бил достъпен само по море, като дори единственото пристанище Камариотиса често било опасно за акостиране не само на яхти и катери, но и на най-големите фериботи и така островът оставал откъснат от света за няколко дни. Това последното се оказа вярно преди 3 години, когато островът остана без корабни връзки за три дни. Написаното за змиите нямаше как да го проверим в едната седмица на нашия престой там, но противно на тази антиреклама, с която местните нарочно отблъскват тълпите от любопитни туристи, се уверихме: островът-планина е много, много зелен и с вековни широколистни дървета по северното крайбрежие.

       Върхът на планината Саос се нарича Фенгари, сиреч Месечина, връх на планина с името Луна. Фенгари е висок – може би – 1611 метра, а като се има предвид и сравително малката площ на острова (180 кв. км.), става обяснимо защо там е ветровито и прохладно и през най-горещите летни месеци. Защо в предното изречение написах, че Фенгари е висок може би 1611 метра? При справките, които направих за довършването на този текст, се оказа, че различни справочници и интернет-източници посочват различна височина! Сравнете: 1. В сборника Σαμοθράκη. Ιστορία. Αρχαιολογία. Τουρισμός. Συγγραφή κειμένου: Ρέκος Ε. Π. Ε., издаден през 2002 г., е написано, при това на първата карта на авантитулната цветна страница, че върхът е висок 1611 метра. 2. В също толкова цветния справочник, отпечатан също на гланцирана хартия All the Greek islands. Adam Editions-Pergamos S. A., Katsimicha, Peania-Attica, в който не е посочена година на издаване, но като автор в издателското каре най-отзад е написано Eleni Palaska-Papastathi, на с. 222 като височина на Фенгари пише: 1448 метра. Но това са 163 метра разлика между единия и другия справочник! 3. В сборника The Greek Islands, в изданието от 2013 г., предшествано от много други тиражи от популярната в цял свят поредица Eyewitness travel, издавано от Dorley Kindersley Limited, A Penguin Company, като височина на Фенгари на с. 133 четем: 1600 метра и за улеснение в скоби – 5 250 фута. 4. Повечето интернет-източници съвпадат: 1611 метра, като в първия сборник. 5. Според Google Earth връх Фенгари е висок 1585 м.

 

 

Съвсем малко история

         Островът-планина е бил населен още през късната бронзова епоха, като за първи негови обитатели едни смятат карийците, а други – пеласгите. В най-ранните времена на съществуването си е бил наричан още Саос, Саонесос, Левкания, Дардания и Мелите. Както показва и наименованието му, запазено от VII век пр.Хр. до днес, в продължение на няколко века е бил тракийският остров. Както почти всички северни егейски острови става владение на персите по времето на първата им война с елините в края на VI в. пр.Хр., а после е част от Атинския морски съюз. След края на Пелопонеската война преминава ту към спартанците, ту към атинянине, а през 340 г. пр.Хр. Филип Втори Македонски го превръща в притежание, любима балнеоложка лечебница и най-вече основно култово средище на Македонското царство, както и на диадохите-наследници на Александър Велики. По времето на Римската империя е бил оценен като спа-център и присъединен към нея, но със запазване на много голяма независимост, поради страхопочитанието на овластените сред римляните към Самотракийските Кабирски мистерии.

       През 49 г. свети апостол Павел се отбива на Самотраки на път за Кавала, по онова време наричан Неапол, и Филипи (Деяния на светите апостоли 16:9-12).

       Естествено, след разпространението и утвърждаването на християнството като държавна религия значението му като култово място се изгубва. Стратегическото му разположение в близост до протоците и гъстите гори на острова-планина през следващите векове, почти през цялото съществуване на Византийската империя, го прави любимо и непристъпно убежище-скривалище на пирати. През XIII век е венециански, през XIV век е част от Византия, а през XV-ти в 1430 г. го завладяват и укрепват с крепост генуезците, които 27 години по-късно го предават на Османската империя.

      По времето на Гръцкото въстание през 1821 г. се включва цялото население на острова в съгласуваност с въстаниците на остров Хиос, но след потушаването му на 1 септември 1821 г. 15 000 негови жители са избити или изселени, и в продължение почти на век е бил почти необитаем. Като повечето Егейски острови бива освободен през 1912 г., по-точно на 19 октомври 1912 г. Става част от съвременната гръцка държава през октомври 1914 г.         

                                                                              

                                                         Някои интересни споменавания

       Първият, който говори за Самотраки и планината Саос е Омир, който разказва за нея в самото начало на XIII-та песен та Илиада:

       Зевс щом до черните кораби пусна троянци и Хектор,

там ги остави беди и тегла да понасят без отдих.

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути във бой ръкопашен, и още

на млекоядци, добри хипомолги, на честни абийци.

Той не отправяше вече очи светозарни към Троя,

смятайки в свойта душа горделива, че никой безсмъртен

няма да тръгне да брани троянци или пък данайци.

Бог Посейдон земетръсец на стража внимателно бдеше

И със почуда следеше войната и битката, седнал

сам на най-горния връх на гористия Самос тракийски.

А многоизворна Ида оттам се откриваше цяла,

също градът на Приам и ахейските кораби в стана.

Там, от морето излязъл, приседна със жал за ахейци,

тъй от троянци притискани: силно на Зевс се разсърди.

                                         Тринадесета песен: Битка при корабите, ст. 1-16,

                                                    превод Александър Милев и Блага Димитрова

         По-нататък в песента се говори за пещерата между Тенедос и Имброс, която е мястото за отдих на конете крилати на царя на морските бездни (ст. 17-37).

         Сред многото други места в старогръцката литература, в които се споменава за острова, избрах две. Първото от тях е в Митологическа библиотека на Аполодор, в частта, озаглавена „Дардан и неговите потомци в Троада“, 12. 1. Там се казва:

          Електра, дъщерята на Атлант, родила от Зевс Язион и Дардан. Язион се влюбил в Деметра и понеже искал да я обладае, бил поразен от мълния. Опечален от смъртта на брат си, Дардан напуснал остров Самотраки и отишъл на отсрещния бряг, където царувал Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея - по негово име обитателите на тази страна били наречени тевкри. Приет от царя, Дардан получил част от земята и дъщеря му Батия за жена. Той основал град Дардан и след смъртта на Тевкър нарекъл цялата страна Дардания[i]. Превод Мирена Славова.

          В книга Втора на своята История, пар. 51, Херодот пише:

        Пеласгите дошли и се заселили с тях в страната, когато атиняните вече се числели към елините; откъдето именно и пеласгите започнали да се смятат за елини. Всеки, посветен в оргиите на Кабирите, извършвани от самотраките – а те са заели този обичай от пеласгите – знае какво искам да кажа. По-рано Самотраки е бил населен от пеласги и тези пеласги заживели заедно с атиняните и тъкмо от тях самотраките заели мистериите... Пеласгите разказвали за този обичай един свещен разказ, който бил показван по време на мистериите в Самотраки.[ii]

С това свидетелство на Херодот стигаме до най-известното за острова-планина.

 

                                                 Мистериите на Самотраки

              Почти нищо не може да се твърди със сигурност за Самотракийските мистерии, освен това, че със сигурност ги е имало. За това свидетелстват множество места в литературата, както и останките, които се намират в един от най-обширните открити археологически паркове в света, не само в Гърция. От незапомнени времена (сиреч преди Херодот) до заника на античността това е било най-голямото езическо светилище в продължение на едно хилядолетие в Еолия и Тракия.

        Музеят към него е сравнително малък, но археологическите останки, запазени на мястото, на което са били преди две хилядолетия, са грандиозни, според мен най-вече театърът и дорийските колони в Светилището на великите богове. За повечето от обектите в комплекса от 60-те години на XIX век, когато започват разкопките на френски археолози на това място, чак до днес не може да се стигне до единодушие: какво точно е било предназначението им? Единственото фактически точно нещо, което може да се каже за повечето от останките в археологическия парк, е, че това е бил центърът на града-държава във вековете преди Христа и че се намира на около 6 км северно от единственото пристанище, днес наричано Камариотиса.  В началото на проучванията на французите една от първите ценни статуи, която те откриват и незабавно отнасят в Париж, е прочутата безглава статуя на Нике. Но не само тя, а и други експонати, намерени на острова, днес могат да се видят в Лувъра, а в местното музейче са показани техни дубликати.

              С какъв точно произход са били Самотракийските мистерии, в какво и как са били посвещавани посвещаваните? Мистериите може да са били с пеласгийски произход, а може да са били и тракийски, както показва и името на острова-планина. Учените са почти единодушни, че не са елински, а пределински. Възможно е, но не е сигурно, че мистериите са били първо  представяни в театъра, а после преминалите през първото п(р)освещение-инициация, са слизали под земята. Мистериите, съответно, са имали две степени: мюесис и епоптейя.

       За боговете, почитани тук, в Кратка енциклопедия. Тракийска древност, изд. „Аргес“, С., 1993 г., c. 131, в статията за Кабирите доц. д-р Цвете Лазова е написала:

Божества с предгръцки произход, чийто култ се разпространява главно по тракийските острови Самотраки, Лемнос, Имброс, както и в Тива, и се свързва с морето, с плодородието, с огъня и с металургията. Прочути са с мистериите на остров Самотраки под имената: Аксиерос(=Деметра); Аксиокерса(=Персефона); Аксиокерсос(=Хадес); към които се добавя и Касмилос(=Хадес). (Schol. Apoll. Rhod. I, 917).

       Наистина, нито един сериозен учен-археолог или историк, или класически филолог не  припознава тези Велики богове, на които е бил посветен огромен храм там, като елински божества. Даже и в по-популярните туристически книжки пише, че те са неелински и пределински. А какво е ставало по време на мистериите? За това пишат само някои окултисти, но по какъв точно начин е достигнало до тях съдържанието на посветителните слова, при това дословно, те не споделят. Поради това може да го приемем за плод на въображението им и да не споменаваме кои са те.

           

               Сред многото останки от обекти, за които нe се постига единодушие при идентификацията им от археолозите и историците, се открояват театърът, храмът и една елинистическа ротонда с диаметър 20 метра, построена през III век пр.Хр., известна като Арсиноейон. Толосът на Арсиноя е дар от владетелката Арсиноя Втора, построен или по времето, когато тя е била все още съпруга на Лизимах, сиреч между 288 и 281 г. пр. Хр., или през следващото десетилетие, когато тя се омъжва за Птолемей Втори. Предполага се, че в езическата древност, когато е настъпвал моментът за втората степен на посвещението, участниците в мистериите са слизали под земята за кратко, което било подготовка за слизането на душите в подземното царство. За да не се разпространяват тези светотатствени езически суеверия, по времето на Османската империя толосът е бил зазидан.

 

                                            Не може да не спомена и Аристотел

      Това няма да е текст, писан от мен, ако в него не стане дума и за Аристотел. Когато се търси информация за Самотракийските мистерии и светилището на Великите богове, както стана дума и по-горе, единственото сигурно, до което достигаме, е, че нищо не е сигурно. Колко са били тези богове и защо, ако са били само четири в пантеона, предполагаемо на тракийците, са били четири? На кои гръцки богове и богини са съответствали? Дали е трябвало да бъдат почитани само като покровители на четирите стихии или са били стражи при слизането на душите в подземното царство? В началото на 90-те години на миналия век едно наше издателство публикува книга на известен френски модерен окултист с дословен текст на посветителните слова, които чували посвещаваните. Според признанието на издателите книгата се радвала на голям тираж и търсене, но такива дословни „свидетелства“, получени чрез спиритически сеанси, окачествявам само като фантасмагории.

         Има обаче едно друго предположение и сродни на него хипотези, които се споделят и от най-уважаваните наши историци и траколози. Безспорно е, че траките са вярвали в безсмъртието на човешката душа по начин, сходен на египетското вярване и на описаното от Омир в Одисея (Единадесета песен) . След раздялата на душата с тялото тя се запазва някак, но как точно не знаем и отива като безплътна сянка в подземното царство. Тук няма да навлизам в непроходимите дебри на споровете дали тези по същество Орфически вярвания са били по-скоро тракийски (както твърдеше проф. Александър Фол) или по-скоро елински (както твърдеше проф. Богдан Богданов). Особено ценно за този проблем е написаното от Михаела Йорданова-Алексиева (Богданов 1991, Фол 1995, Йорданова-Алексиева 2004).

       В несериозните туристически справочници списъкът на посвещаваните в Самотракийските мистерии започва с Одисей, споменава почти всички известни военачалници и владетели от класическата епоха, разбира се,  Филип Втори и Александър Велики, Платон и Аристотел, и така нататък, та чак до известни римляни от първите десетилетия на императорския Рим. Литературните и историческите свидетелства подкрепят по-убедително посвещаването на македонските владетели и диадохите, особено, ако си позволим да забравим, че Плутарх е по-скоро писател, а не историограф-документалист. Но няма как да се установи дали Платон и още повече Аристотел е бил посветен в тях. Възможно е Никомах, бащата на Аристотел, който в битността си на личен лекар на македонския владетел го е следвал неотлъчно навсякъде, да е бил посветен в Самотраки.

        За едно от най-важните схващания на Аристотел сме почти в такава степен на несигурност, в каквато историците и археолозите са по отношение на характера на Самотракийските мистерии. Аристотел не вярва в безсмъртието на душата, но вярва в безсмъртието на божествения и безличностен нус, който влиза при раждането във всеки човек и излиза от него в момента на раздялата на душата и тялото. Душата е ентелехия на тялото, но откъде идва този нус? Къде е бил, преди да се съобвърже с всяко човешко същество? Къде отива след смъртта? Защо не помни нищо от свързаността си с човека, и следователно, защо не може да носи отговорност за преживяното и стореното от никого?

        В книга Гама на За душата има само няколко категорични изречения, сред които най-важното е: нусът е безсмъртен, безличностен, божествен. На всички останали въпроси текстът не дава никакъв отговор, дори подсказка за отговор и знаем какви колизии е породило това в историята на аристотелизма през вековете – най-вече в средновековния арабски перипатетизъм и в томизма.

       В момента на довършването на този текст се чува радостната новина, че в един румънски манастир са намерени много старопечатни книги и ранновизантийски ръкописи. Само в случай, че при подобна находка някъде по света по чудо бъде открит някакъв нов, по-пълен и по-неувреден текст на третата книга на За душата, само тогава ще можем да узнаем повече. Според хипотезите на най-уважавани наши колеги-траколози схващанията на Аристотел за безличностния, божествен и безсмъртен нус са вдъхновени от Самотракийските мистерии, в които той е бил посветен и поради това в лекциите си в Ликейона не се е впуснал в подробности и детайли, или дори и да е споменал нещо на студентите си, ги е предупредил това „да не го протоколират“, да не го включват в записките си.

       Единственото, което можем със сигурност да кажем, е: като текстове първата и третата книга на За душата нямат нищо общо. Книга Алфа звучи цялостно, хомогенно, не се усещат смислови липси, паузи, накъсвания, прескачания, пропуски. Тя е един от най-компактните записи от лекциите на Аристотел и е като излята от един къс метал. Книга Гама е като много лош и повърхностен конспект, в който непълните и напълно неразбираеми изречения са почти доминиращи. Заради това са се случили какви ли не интелектуални драми през хилядолетията в перипетиите на човешките опити да се прозре в тайната на безсмъртието.  

 

И накрая: туристически споделяния

         Самотраки е малко посещаван остров въпреки пребогатото си и загадъчно митологично-културно наследство. Няма самолети, почти няма и плажове. Поради това е отлично място за почивка, защото няма тълпи от туристи, никога не е непоносимо горещо, съчетава море, планина и археологически парк с площ на три стадиона. От София до Александруполис има автобуси всеки ден и те пътуват 8 часа, колкото е пътят с влак от София до Варна, а и цената е същата. Фериботните билети за пътници без личен автомобил само с ръчен багаж са на символична цена. На острова-планина имаше само два хотела, когато бяхме там за една седмица в най-високия сезон, през юли 2013 г. Цената на една нощувка в стая с балкон над морето и закуска от типа „и от пиле мляко“ тогава беше 78 лева на вечер. Точно така. 78 лева на вечер, с което искам да опровергая разпространени неверни представи, че „навсякъде в Гърция е много скъпо“ и там ходят само хора от най-горната прослойка на средната класа. Всъщност, почивка у нас в хотел на първа линия и с гледка към морето е двойно по-скъпа от много места в Елада, просто защото тяхната брегова ивица е втората по дължина в света и предлагането на места за настаняване е десетки пъти повече.

        Почти навсякъде в южната ни съседка е абсолютно забранено свободното къмпингуване, но не и на Самотраки. Северно от пристанището Камариотиса, на 10 км от него има много голям полу-организиран къмпинг, а на южната част на острова, на една огромна площ, до която се достига само с лодки, има летовници, които си почиват съвсем кинически – голи, полуголи или само с препаски около кръста. Там има големи дървета и дебели сенки, бистри изворчета, хубав плаж. Корабче плава до там по веднъж на ден в трите летни месеца, но може понякога и да не го достигне – при вълнение от няколко бала и бурен вятър. Киниците, избягали от цивилизацията, които прекарват летните си отпуски тук, намират убежище под сянката на големите дървета и пият изворна вода, но и мляко от дивите кози наоколо. Някои по-непритеснителни си измолват и остатъците от храната от корабчето, което в дните без силен вятър и с незначително вълнение стоварва на този хипарски плаж и други плажуващи за по час на ден. 

Всъщност Хора, която е протевуса, сиреч столица на острова е единственото селище на него, а всичко останало е по-скоро махали от по няколко къщи или вили, които се дават под наем на съвсем приемливи цени.     Главното селище Хора с останките от генуезката крепост

         И едно важно предупреждение: въпреки всички природни и културни прелести на острова-планина, не е подходящ за почивка с малки деца и възрастни хора с хронични заболявания, защото на острова няма болница. За съжаление, през последните години на тежки ограничения доста от най-дивите и привлекателни острови останаха без медицинско обезпечение, само с по една линейка и двама дежурни лекари.

Библиография:

 

Антични автори:

Омир. Илиада. Превод Блага Димитрова и Александър Милев. С., „Народна култура“, 1969.

Омир. Одисея. Превод Георги Батаклиев. С., „Народна култура“, 1981.

Плутарх. Избрани животописи. Превод Богдан Богданов. С., „Народна култура“, 1969.

Славова, Мирена (съставител и редактор). Старогръцки митографи, превод на Мирена Славова и Вяра Калфина. Пловдив, 2015, Фондация „Българско историческо наследство“

Херодот. История. Превод на Петър Димитров, С., издателство на НБУ, 2010.

Съвременна литература:

Богданов, Велков, Маразов, Фол и др. – съставители (1993). Кратка енциклопедия. Тракийска древност, изд. „Аргес“, София.

Богданов, Б. (1991). Орфей и древната митология на Балканите. С., УИ „Св. Климент Охридски“.

Йорданова-Алексиева, Михаела (2004). Елински орфически свидетелства. С., „ЛИК“.

Фол, Александър (1995). Тракийската култура: казано и премълчано. С., ИК „Борина“.

Фол, Александър 1998. Древната култура на Югоизточна Европа. Кратък курс лекции. С., УИ „Св. Климент Охридски“.

Справочници:

Ρέκος Ε. Π. Ε. (2002). Σαμοθράκη. Ιστορία. Αρχαιολογία. Τουρισμός. Συγγραφή κειμένου· Ρέκος Ε. Π. Ε.

Palaska-Papastathi, Eleni. All the Greek islands. Adam Editions-Pergamos S. A.,Katsimicha, Peania-Attica, не е посочена година на издаване.

Simmonds, Jane (project editor). The Greek Islands (2013). Eyewitness travel, Dorley Kindersley Limited, A Penguin Company.

Снимки: авторски, публикувани и на личния профил във фейсбук.

---

[i] Цитирам Старогръцки митографи, превод на Мирена Славова, съст. и ред. Мирена Славова, Пловдив, 2015, с. 99, Фондация „Българско историческо наследство“.

[ii] Цитирам превода на Петър Димитров във второто издание, Издателство на НБУ, С., 2010.