ФРАГМЕНТИ
ЗА САМОТРАКИ
Текстът е включен в сборника Език и публичност, посветен на 20-годишнината от създаването на департамента по Философия и социология в НБУ,
с водещи редактори на броя проф. Лидия Денкова и доц. Христо Гьошев
предстояща публикация през 2023 г.
Резюме: Литературно-философски
пътепис със спомени и снимки на авторката от едноседмично посещение на остров Самотраки
през юли 2013 г.
Ключови думи:
география,
история, митология и мистерии на Самотраки.
Abstract: Literary-philosophical traveller’s notes with memories
and photos by the author from a week long visit on the island Samothraki in
July 2013.
Key words: geography, history, mythology and mysteries on
Samothraki.
Малко
география
Самотраки е един от
Северните егейски острови, най-североизточният от тях в акваторията на Гърция. На
запад от него е Тасос, а на изток – Лемнос/Лимнос, още по-далеч на югоизток е
Лесбос. На югоизток от него има още два известни острова, които акваториално са
от северните егейски, но тъй като са в обсега на Турция и имената им са сменени,
често има обърквания, когато се споменават гръцкото и турското название.
По-големият е споменаваният още в най-стария епос остров Имброс, днес наричан
Гьокчеада (остров
на птиците), а
другият е Тенедос (днес
Бозджаада – Кафявият остров).
Самотраки е достъпен само
по вода. На много други острови има малки летищни писти, които позволяват
кацания на самолети от Атина и Солун, само вътрешни полети. На някои
по-равнинни острови пистите са достатъчно дълги, широки и безопасни, като на
тях се приемат чартърни полети и от чужбина. А Самотраки, който е
остров-планина и в него няма нито една по-голяма равнинна област, може да бъде
достигнат само с кораб,
при това в благоприятно време.
Най-редовната
корабно-фериботна линия е Александруполис-Самотраки и обратно. Фериботите са
два пъти дневно – веднъж сутрин и веднъж следобед. Има фериботи от и до Кавала,
които пътем минават през Тасос, както и кораби, които след Самотраки отиват до Лемнос/
Лимнос и/или Лесбос. Има кораби, които от Александруполис на път за
Имброс/Гьокчеада се отбиват и на Самотраки, но всички тези връзки не са
всекидневни, а имат различно разписание в зависимост от сезона. Бреговата ивица
на острова е 58 километра, но има един-единствен по-голям залив. Дори и в наши
дни, при толкова добре развито корабостроене и корабоплаване, понякога вятърът
и вълненията са много силни, като се случва, макар и рядко, големите кораби да
не могат да акостират на единственото пристанище на острова – Камариотиса. Така
беше преди няколко години в разгара на туристическия сезон, през първата
седмица на август 2019 г.
Разстоянието
от Александруполис до Самотраки е 29 морски мили, фериботите пътуват два часа и
половина, натоварени с пътници, коли, камиони и всякакви товари.
Планината
Саос и нейните води
Самотраки е остров-планина с оскъдни, направо символични крайбрежни
равнинности и съответно, с малко плажове. Но този остров-планина е благословен
с дара на водата. На много места в Гърция – и на континенталната част, и по
островите хубавата изворна или кладенчова вода, която е годна за пиене,
готвене, напояване и водопой на домашните животни, е малко. Самотраки има
изобилие от студени и топли минерални извори, като на мястото, наречено Терма,
има балнеокомплекс, който работи целогодишно. Проблемът с недостатъчността на
водата на много места в Елада се утежнява с всяко следващо по-силно
земетресение. Т. нар. глифо неро,
сиреч твърда, варовита вода, става само за пране и миене, но с нея не може да
се напояват никакви земеделски култури, вредна е дори за декоративните саксийни
растения и е отровна за домашните любимци, най-вече за кучетата и котките.
Поради това животът на много осгрови е изключително труден и няма нищо общо с
измамните представи за тях като място на неспирни купони в таверни с бузуки. Не,
напротив, особено засегнати в това отношение са някои от Додеканезите, на които
изворите и кладенците все повече се натравят с морска вода поради размествания
на земните пластове след земетресения. Поради това например, на Кастелоризо са
останали да живеят само 500 души, на Халки – само 480 души, на Псеримос – само
80 души, а на Арки – 44 души. Не само на Додеканезите, но и сред другите
островни групи има островчета като Марати, на които целогодишно живеят само 5 (словом: пет) души. Защото няма никаква
вода, годна за пиене от хората и домашните любимци, както и за поливане дори на
цветя в саксия.
Самотраки с неговите бистри реки, няколко водопадчета, сладководни извори
и топлата лековита вода в Терма, или Лутра е голямо изключение. И все пак и той
е слабо населен. Според преброяването от 2011 г. постоянно живеещите на него са
вече по-малко от 3000 души и техният основен поминък e туризмът, с който се
прехранват през топлите месеци. През останалото време е риболовът, а също така грижата
за маслините и маслобойните за зехтин, а от скотовъдството – и отглеждането на
кози.
Преди да отидем там през
2013 г. (засега
за първи и единствен път),
попаднах в интернет на сайт, очевидно изработен от местни хора с чувство за
хумор, в който беше написано, че Самотраки е най-отвратителният гръцки остров: сух,
безводен, гол, пуст, без почти никаква растителност, както е на някои Цикладски
острови. На всичко отгоре имало невероятно много змии и бил достъпен само по
море, като дори единственото пристанище Камариотиса често било опасно за
акостиране не само на яхти и катери, но и на най-големите фериботи и така
островът оставал откъснат от света за няколко дни. Това последното се оказа вярно
преди 3 години, когато островът остана без корабни връзки за три дни.
Написаното за змиите нямаше как да го проверим в едната седмица на нашия
престой там, но противно на тази антиреклама, с която местните нарочно отблъскват
тълпите от любопитни туристи, се уверихме: островът-планина е много, много
зелен и с вековни широколистни дървета по северното крайбрежие.
Върхът на планината Саос се нарича Фенгари, сиреч
Месечина, връх на планина с името Луна. Фенгари е висок – може би – 1611 метра,
а като се има предвид и сравително малката площ на острова (180 кв. км.), става
обяснимо защо там е ветровито и прохладно и през най-горещите летни месеци.
Защо в предното изречение написах, че Фенгари е висок може би 1611 метра? При справките, които направих за довършването
на този текст, се оказа, че различни справочници и интернет-източници посочват
различна височина! Сравнете: 1. В сборника Σαμοθράκη.
Ιστορία. Αρχαιολογία. Τουρισμός. Συγγραφή κειμένου: Ρέκος Ε. Π. Ε., издаден
през 2002 г., е написано,
при това на първата карта на авантитулната цветна страница, че върхът е висок
1611 метра. 2. В също толкова цветния справочник, отпечатан също на гланцирана
хартия All the Greek islands. Adam
Editions-Pergamos S. A., Katsimicha, Peania-Attica, в който не е посочена
година на издаване, но като автор в издателското каре най-отзад е написано
Eleni Palaska-Papastathi, на с. 222 като височина на Фенгари пише: 1448 метра. Но
това са 163 метра разлика между единия и другия справочник! 3. В сборника The Greek Islands, в изданието от 2013
г., предшествано от много други тиражи от популярната в цял свят поредица Eyewitness travel, издавано от Dorley
Kindersley Limited, A Penguin Company, като височина на Фенгари на с. 133
четем: 1600 метра и за улеснение в скоби – 5 250 фута. 4. Повечето
интернет-източници съвпадат: 1611 метра, като в първия сборник. 5. Според
Google Earth връх
Фенгари е висок 1585 м.
Съвсем
малко история
Островът-планина е бил населен още през късната бронзова епоха, като за
първи негови обитатели едни смятат карийците, а други – пеласгите. В
най-ранните времена на съществуването си е бил наричан още Саос, Саонесос,
Левкания, Дардания и Мелите. Както показва и наименованието му, запазено от VII век пр.Хр. до днес, в
продължение на няколко века е бил тракийският остров. Както почти всички
северни егейски острови става владение на персите по времето на първата им
война с елините в края на VI в.
пр.Хр., а после е част от Атинския морски съюз. След края на Пелопонеската
война преминава ту към спартанците, ту към атинянине, а през 340 г. пр.Хр.
Филип Втори Македонски го превръща в притежание, любима балнеоложка лечебница и
най-вече основно култово средище на Македонското царство, както и на
диадохите-наследници на Александър Велики. По времето на Римската империя е бил
оценен като спа-център и присъединен към нея, но със запазване на много голяма
независимост, поради страхопочитанието на овластените сред римляните към
Самотракийските Кабирски мистерии.
През 49 г. свети апостол
Павел се отбива на Самотраки на път за Кавала, по онова време наричан Неапол, и
Филипи (Деяния на светите апостоли 16:9-12).
Естествено, след
разпространението и утвърждаването на християнството като държавна религия
значението му като култово място се изгубва. Стратегическото му разположение в
близост до протоците и гъстите гори на острова-планина през следващите векове,
почти през цялото съществуване на Византийската империя, го прави любимо и
непристъпно убежище-скривалище на пирати. През XIII век е венециански, през XIV век е част от Византия, а през XV-ти в 1430 г. го завладяват
и укрепват с крепост генуезците, които 27 години по-късно го предават на
Османската империя.
По времето
на Гръцкото въстание през 1821 г. се включва цялото население на острова в съгласуваност
с въстаниците на остров Хиос, но след потушаването му на 1 септември 1821 г.
15 000 негови жители са избити или изселени, и в продължение почти на век
е бил почти необитаем. Като повечето Егейски острови бива освободен през 1912
г., по-точно на 19 октомври 1912 г. Става част от съвременната гръцка държава
през октомври 1914 г.
Някои интересни споменавания
Първият, който говори за Самотраки и
планината Саос е Омир, който разказва за нея в самото начало на XIII-та песен та Илиада:
Зевс щом до черните кораби пусна троянци и
Хектор,
там ги остави беди и тегла
да понасят без отдих.
После обърна очи лъчезарни
в обратна посока,
вгледан далеч към родината
на коневъдци тракийци
и на мизийци, прочути във
бой ръкопашен, и още
на млекоядци, добри
хипомолги, на честни абийци.
Той не отправяше вече очи
светозарни към Троя,
смятайки в свойта душа
горделива, че никой безсмъртен
няма да тръгне да брани
троянци или пък данайци.
Бог
Посейдон земетръсец на стража внимателно бдеше
И със почуда следеше
войната и битката, седнал
сам на най-горния връх на
гористия Самос тракийски.
А многоизворна Ида оттам се
откриваше цяла,
също градът на Приам и
ахейските кораби в стана.
Там, от морето излязъл,
приседна със жал за ахейци,
тъй от троянци притискани:
силно на Зевс се разсърди.
Тринадесета песен: Битка при
корабите, ст. 1-16,
превод Александър Милев и Блага Димитрова
По-нататък
в песента се говори за пещерата между Тенедос и Имброс, която е мястото за
отдих на конете крилати на царя на морските бездни (ст. 17-37).
Сред многото други места в
старогръцката литература, в които се споменава за острова, избрах две. Първото
от тях е в Митологическа библиотека
на Аполодор, в частта, озаглавена „Дардан и неговите потомци в Троада“, 12. 1.
Там се казва:
Електра,
дъщерята на Атлант, родила от Зевс Язион и Дардан. Язион се влюбил в Деметра и
понеже искал да я обладае, бил поразен от мълния. Опечален от смъртта на
брат си, Дардан напуснал остров Самотраки и отишъл на отсрещния бряг, където
царувал Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея - по негово име
обитателите на тази страна били наречени тевкри. Приет от царя, Дардан получил
част от земята и дъщеря му Батия за
жена. Той основал град Дардан и след смъртта на Тевкър нарекъл цялата страна
Дардания[i]. Превод
Мирена Славова.
В
книга Втора на своята История, пар.
51, Херодот пише:
Пеласгите
дошли и се заселили с тях в страната, когато атиняните вече се числели към
елините; откъдето именно и пеласгите започнали да се смятат за елини. Всеки,
посветен в оргиите на Кабирите, извършвани от самотраките – а те са заели
този обичай от пеласгите – знае какво искам да кажа. По-рано Самотраки е бил
населен от пеласги и тези пеласги заживели заедно с атиняните и тъкмо от тях
самотраките заели мистериите... Пеласгите разказвали за този обичай един свещен
разказ, който бил показван по време на мистериите в Самотраки.[ii]
С това свидетелство на Херодот
стигаме до най-известното за острова-планина.
Мистериите
на Самотраки
Почти
нищо не може да се твърди със сигурност за Самотракийските мистерии, освен
това, че със сигурност ги е имало. За това свидетелстват множество места в
литературата, както и останките, които се намират в един от най-обширните
открити археологически паркове в света, не само в Гърция. От незапомнени
времена (сиреч
преди Херодот)
до заника на античността това е било най-голямото езическо светилище в
продължение на едно хилядолетие в Еолия и Тракия.
Музеят към него е сравнително малък, но
археологическите останки, запазени на мястото, на което са били преди две
хилядолетия, са грандиозни, според мен най-вече театърът и дорийските колони в Светилището
на великите богове. За повечето от обектите в комплекса от 60-те години на XIX век, когато започват
разкопките на френски археолози на това място, чак до днес не може да се стигне
до единодушие: какво точно е било предназначението им? Единственото фактически
точно нещо, което може да се каже за повечето от останките в археологическия
парк, е, че това е бил центърът на града-държава във вековете преди Христа и че
се намира на около 6 км северно от единственото пристанище, днес наричано
Камариотиса. В началото на проучванията
на французите
една от
първите ценни статуи, която те откриват и незабавно отнасят в Париж, е
прочутата безглава статуя на Нике. Но не само тя, а и други експонати, намерени
на острова,
днес могат да
се видят в Лувъра, а в местното музейче са показани техни дубликати.
С какъв точно произход са
били Самотракийските мистерии, в какво и как са били посвещавани посвещаваните?
Мистериите може да са били с пеласгийски произход, а може да са били и
тракийски, както показва и името на острова-планина. Учените са почти единодушни,
че не са елински, а пределински.
Възможно е, но не е сигурно, че мистериите са били първо представяни в театъра, а после преминалите
през първото п(р)освещение-инициация, са слизали под земята. Мистериите,
съответно, са имали
две степени:
мюесис и епоптейя.
За боговете, почитани тук,
в Кратка енциклопедия. Тракийска древност,
изд. „Аргес“, С., 1993 г., c. 131, в статията за Кабирите доц. д-р Цвете Лазова
е написала:
Божества
с предгръцки произход, чийто култ се разпространява главно по тракийските острови
Самотраки, Лемнос, Имброс, както и в Тива, и се свързва с морето, с
плодородието, с огъня и с металургията. Прочути са с мистериите на остров
Самотраки под имената: Аксиерос(=Деметра); Аксиокерса(=Персефона);
Аксиокерсос(=Хадес); към които се добавя и Касмилос(=Хадес). (Schol. Apoll.
Rhod. I, 917).
Наистина,
нито един сериозен учен-археолог или историк, или класически филолог не припознава тези Велики богове, на които е бил
посветен огромен храм там, като елински
божества. Даже и в по-популярните туристически книжки пише, че те са неелински и пределински. А какво е ставало по време на мистериите? За това
пишат само някои окултисти, но по какъв точно начин е достигнало до тях
съдържанието на посветителните слова, при това дословно, те не споделят. Поради това може да го
приемем за плод на въображението им и да не споменаваме кои са те.
Сред
многото останки от обекти, за които нe се постига единодушие при
идентификацията им от археолозите и историците, се открояват театърът, храмът и
една елинистическа ротонда с диаметър 20 метра, построена през III век пр.Хр., известна като
Арсиноейон. Толосът
на Арсиноя е дар от владетелката Арсиноя Втора, построен или по времето, когато тя е била все още
съпруга на Лизимах, сиреч между 288 и 281 г. пр. Хр., или през следващото
десетилетие, когато тя се омъжва за Птолемей Втори. Предполага се, че в езическата
древност, когато е настъпвал моментът за втората степен на посвещението,
участниците в мистериите са слизали под земята за кратко, което било подготовка
за слизането на душите в подземното царство. За да не се разпространяват тези
светотатствени езически суеверия,
по времето на Османската империя толосът е бил зазидан.
Не може да не спомена и Аристотел
Това няма
да е текст, писан от мен, ако в него не стане дума и за Аристотел. Когато се
търси информация за Самотракийските мистерии и светилището на Великите богове,
както стана дума и по-горе, единственото сигурно, до което достигаме, е, че
нищо не е сигурно. Колко са били тези богове и защо, ако са били само четири в
пантеона, предполагаемо на тракийците, са били
четири? На кои гръцки богове и богини са съответствали? Дали е трябвало да
бъдат почитани само като покровители на четирите стихии или са били стражи при
слизането на душите в подземното царство? В началото на 90-те години на миналия
век едно наше издателство публикува книга на известен френски модерен окултист
с дословен текст на посветителните слова, които чували посвещаваните. Според
признанието на издателите книгата се радвала на голям тираж и търсене, но
такива дословни „свидетелства“, получени чрез спиритически сеанси, окачествявам
само като фантасмагории.
Има
обаче едно друго предположение и сродни на него хипотези, които се споделят и
от най-уважаваните наши историци и траколози. Безспорно е, че траките са
вярвали в безсмъртието на човешката душа по начин, сходен на египетското
вярване и на описаното от Омир в Одисея (Единадесета песен) . След раздялата на душата с тялото
тя се запазва някак, но как точно не знаем и отива като безплътна сянка в
подземното царство. Тук няма да навлизам в непроходимите дебри на споровете
дали тези по същество Орфически вярвания са били по-скоро тракийски (както твърдеше проф.
Александър Фол)
или по-скоро елински (както
твърдеше проф. Богдан Богданов). Особено ценно за този
проблем е написаното от Михаела Йорданова-Алексиева (Богданов 1991, Фол 1995,
Йорданова-Алексиева 2004).
В
несериозните туристически справочници списъкът на посвещаваните в
Самотракийските мистерии започва с Одисей, споменава почти всички известни
военачалници и владетели от класическата епоха, разбира се, Филип Втори и Александър Велики, Платон и
Аристотел, и така нататък, та чак до известни римляни от първите десетилетия на
императорския Рим. Литературните и историческите свидетелства подкрепят
по-убедително посвещаването на македонските владетели и диадохите, особено, ако си позволим да
забравим, че Плутарх е по-скоро писател, а не историограф-документалист. Но
няма как да се установи
дали Платон и
още повече Аристотел е бил посветен в тях. Възможно е Никомах, бащата на
Аристотел, който в битността си на личен лекар на македонския владетел го е
следвал неотлъчно навсякъде, да е бил посветен в Самотраки.
За едно от най-важните
схващания на Аристотел сме почти в такава степен на несигурност, в каквато историците
и археолозите са по отношение на характера на Самотракийските мистерии.
Аристотел не вярва в безсмъртието на душата, но вярва в безсмъртието на
божествения и безличностен нус, който влиза при раждането във всеки човек и
излиза от него в момента на раздялата на душата и тялото. Душата е ентелехия на тялото, но откъде идва този
нус? Къде е бил, преди да се съобвърже с всяко човешко същество? Къде отива след смъртта?
Защо не помни нищо от свързаността си с човека, и следователно, защо не може да
носи отговорност за преживяното и стореното от никого?
В книга Гама на За душата има само няколко категорични
изречения, сред които най-важното е: нусът е безсмъртен, безличностен,
божествен. На всички останали въпроси текстът не дава никакъв отговор, дори
подсказка за отговор и знаем какви колизии е породило това в историята на
аристотелизма през вековете – най-вече в средновековния арабски перипатетизъм и
в томизма.
В момента
на довършването на този текст се чува радостната новина, че в един румънски
манастир са намерени много старопечатни книги и ранновизантийски ръкописи. Само
в случай, че при подобна находка някъде по света по чудо бъде открит някакъв
нов, по-пълен и по-неувреден текст на третата книга на За душата, само тогава ще можем
да узнаем повече. Според хипотезите на най-уважавани наши колеги-траколози
схващанията на Аристотел за безличностния, божествен и безсмъртен нус са
вдъхновени от Самотракийските мистерии, в които той е бил посветен и поради
това в лекциите си в Ликейона не се е впуснал в подробности и детайли, или дори
и да е споменал нещо на студентите си, ги е предупредил това „да не го
протоколират“, да не го включват в записките си.
Единственото, което можем
със сигурност да кажем, е: като текстове първата и третата книга на За душата нямат нищо общо. Книга Алфа
звучи цялостно, хомогенно, не се усещат смислови липси, паузи, накъсвания,
прескачания, пропуски. Тя е един от най-компактните записи от лекциите на
Аристотел и е като излята от един къс метал. Книга Гама е като много лош и
повърхностен конспект, в който непълните и напълно неразбираеми изречения са
почти доминиращи. Заради това са се случили какви ли не интелектуални драми през
хилядолетията в перипетиите на човешките опити да се прозре в тайната на
безсмъртието.
И
накрая: туристически споделяния
Самотраки е малко посещаван остров въпреки пребогатото си и загадъчно митологично-културно
наследство. Няма самолети, почти няма и плажове. Поради това е отлично място за
почивка, защото няма тълпи от туристи, никога не е непоносимо горещо, съчетава
море, планина и археологически парк с площ на три стадиона. От София до
Александруполис има автобуси всеки ден и те пътуват 8 часа, колкото е пътят с
влак от София до Варна, а и цената е същата. Фериботните билети за пътници без
личен автомобил само с ръчен багаж са на символична цена. На острова-планина
имаше само два хотела, когато бяхме там за една седмица в най-високия сезон,
през юли 2013 г. Цената на една нощувка в стая с балкон над морето и закуска от
типа „и от пиле мляко“ тогава беше 78 лева на вечер. Точно така. 78 лева на
вечер, с което искам да
опровергая разпространени
неверни представи, че „навсякъде в Гърция е много скъпо“ и там ходят само хора
от най-горната прослойка на средната класа. Всъщност, почивка у нас в хотел на първа линия и с гледка към
морето е двойно по-скъпа от много места в Елада, просто защото тяхната брегова
ивица е втората по дължина в света и предлагането на места за настаняване е
десетки пъти повече.
Почти
навсякъде в южната ни съседка е абсолютно забранено свободното къмпингуване, но
не и на Самотраки. Северно от пристанището Камариотиса, на 10 км от него има
много голям полу-организиран къмпинг, а на южната част на острова, на една
огромна площ, до която се достига само с лодки, има летовници, които си почиват
съвсем кинически – голи, полуголи или само с препаски около кръста. Там има
големи дървета и дебели сенки, бистри изворчета, хубав плаж. Корабче плава до
там по веднъж на ден в трите летни месеца, но може понякога и да не го достигне
– при вълнение от няколко бала и бурен вятър. Киниците, избягали от
цивилизацията, които прекарват летните си отпуски тук, намират убежище под
сянката на големите дървета и пият изворна вода, но и мляко от дивите кози
наоколо. Някои по-непритеснителни си измолват и остатъците от храната от
корабчето, което в дните без силен вятър и с незначително вълнение
стоварва на този хипарски плаж и други плажуващи за по час на ден.
Всъщност Хора, която е протевуса, сиреч столица на острова е единственото селище на него, а всичко останало
е по-скоро махали от по няколко къщи или вили, които се дават под наем на съвсем
приемливи цени.
И едно важно
предупреждение: въпреки всички природни и културни прелести на острова-планина,
не е подходящ за почивка с малки деца и възрастни хора с хронични заболявания,
защото на острова няма болница. За съжаление, през последните години на тежки
ограничения доста от най-дивите и привлекателни острови останаха без медицинско
обезпечение, само с по една линейка и двама дежурни лекари.
Библиография:
Антични
автори:
Омир.
Илиада. Превод Блага Димитрова и
Александър Милев. С., „Народна култура“, 1969.
Омир.
Одисея. Превод Георги Батаклиев. С.,
„Народна култура“, 1981.
Плутарх.
Избрани животописи. Превод Богдан
Богданов. С., „Народна култура“, 1969.
Славова,
Мирена (съставител
и редактор). Старогръцки митографи, превод на Мирена
Славова и Вяра Калфина. Пловдив, 2015, Фондация „Българско историческо
наследство“
Херодот.
История. Превод на Петър Димитров,
С., издателство на НБУ, 2010.
Съвременна литература:
Богданов,
Велков, Маразов, Фол и др. – съставители (1993).
Кратка енциклопедия.
Тракийска древност, изд. „Аргес“, София.
Богданов,
Б. (1991). Орфей и древната митология на Балканите. С., УИ „Св. Климент
Охридски“.
Йорданова-Алексиева,
Михаела (2004). Елински орфически свидетелства. С., „ЛИК“.
Фол,
Александър (1995). Тракийската култура: казано и премълчано. С., ИК „Борина“.
Фол,
Александър 1998. Древната култура на Югоизточна
Европа. Кратък курс лекции. С., УИ „Св. Климент Охридски“.
Справочници:
Ρέκος
Ε. Π. Ε. (2002). Σαμοθράκη. Ιστορία. Αρχαιολογία.
Τουρισμός.
Συγγραφή κειμένου· Ρέκος Ε. Π. Ε.
Palaska-Papastathi, Eleni.
All the Greek islands. Adam
Editions-Pergamos S. A.,Katsimicha, Peania-Attica, не е посочена година на издаване.
Simmonds, Jane (project editor). The
Greek Islands (2013). Eyewitness travel,
Dorley
Kindersley Limited, A Penguin Company.
Снимки:
авторски, публикувани и на личния профил във фейсбук.
No comments:
Post a Comment