през септември в Прага

тази снимка е на Сам Зайчек

***

Бяхме в Прага по покана на чешките ни колеги през септември тази година.

От 19 до 22 септември във Философския факултет на Карловия университет се проведе семинар на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия.

Обсъждахме апориите на Плотин за Душата като трета битийно-космическа ипостас и отделните души, породени от нея.

Семинарът се проведе в заседателна зала на библиотеката на Философския факултет, точно в сградата на площад "Ян Палах", като от прозореца се виждаше и моста Манес, и целия хълм Храдчани. 

Точно там преди три дни млад човек, обладан от бесове, уби и рани десетки хора – студенти, преподаватели, служители.

Бог да прости невинните жертви!

Света Богородица да бди и помага на онези, които сега се лекуват от раните.

Огнестрелните рани дано да зараснат бързо.

Кошмарът от преживяното зло няма да бъде изличен никога.

Прага се славеше като град, на чиято никога територия почти никога не се е стреляло и не са се водили бойни действия през нито една световна война. Затова  в нея има запазени сгради от 16. век.

А общността на чешките колеги, които се занимават с антична философия, наистина е общност и наистина е колегиална. 

За събитията, организирани от тях, за чудесните сборници с текстове, които издават, разказах тук през октомври.

Едва ли в Прага е имало по-тъжни Рождественски дни от края на Втората световна война.

Скърбя заедно с колегите, някои от които са и наши най-добри приятели.

Свети Вацлав, покровителят на чехите, да помага в тези дни на най-горчиви изпитания.

 

представянето на "Трагедията"

„

снимка на г-жа Иглика Трифонова

снимка на г-жа Иглика Трифонова

снимка на г-жа Иглика Трифонова

моя снимка: проф. Кристина Япова

моя снимка

снимка на г-жа Иглика Трифонова

снимка на г-жа Иглика Трифонова: проф. Емануел Мутафов

Благодаря от все сърце на всички, които участваха и присъстваха на представянето на

книгата Трагедията на Никулден вечерта.

Има вече запис от събитието в тематичния канал Класически изследвания,

направен отново от Боил Мусев, благодарение на когото там има стотици видеа:

https://www.youtube.com/watch?v=g4cKVXOzIQI&list=PLMLCCRLu4HVU9iOUmrJ6ZROfXexdiX1w8&index=2

Под първата част на записа има линкове, които водят към текста на изказванията на

колегите-приятели Кристина Япова, Антоанета Николова и Емануел Мутафов.

Има вече и доста снимки с отлично качество на профила на издателството във фейсбук,

направени от госпожа Иглика Трифонова:

 https://www.facebook.com/photo?fbid=827844146015108&set=pcb.827845049348351

Книгата е издание на Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Художник на корицата е г-жа Антонина Георгиева, а на плакатите и на поканата за събитието – г-жа Иглика Трифонова и г-жа Десислава Узунова.

Традиция е на премиерите на книги и преводи, на които домакин е Университетското издателство и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, водещ(а) да е председателят на Управителния съвет на АРУКО. В настоящия мандат това е доц. д-р Силвия Кръстева от ЮЗУ "Неофит Рилски".

Оригинални изказвания направиха проф. Кристина Япова и проф. Емануел Мутафов – и двамата от Института за изследване на изкуствата в БАН.

Доц. Antoaneta Nikolova Антоанета Николова не можа да се върне от Дрезден в София поради отменен полет, но нейното изказване за превода на "Антигона", с който завършва книгата, беше прочетено от доц. Силвия Кръстева.

В дискусията за "края на трагедията" и "последната трагедия" се включи и доц. Петър Горанов от Философския факултет на Софийския университет.

Сърдечно благодаря на всички колеги, които се изказаха,

а разбира се – и на гостите, които ни зарадваха с внимателното си присъствие и уважението към творчеството на автора.

моя

                                         моя снимка

днес: Общо събрание

 

Днес се провежда редовното годишно Общо събрание на най-стария и най-авторитетния наш университет, което този път е и отчетно-изборно. Той вече не е най-голям. УНСС ни изпревари по брой на студенти и докторанти.

Денят ще бъде дълъг, защото първо ще се избират няколко комисии, после ще се избира нов председател и заместник-председател на Общото събрание, които по закон и правилник имат немаловажни функции, но рядко се чува нещо за тях. Може би последният председател на Общото събрание, който се възползва от правомощията, които му дават законите и правилниците за тяхното прилагане, беше доц. д-р Петър Делев, който се противопостави и протестира срещу незаконната окупация на Ректората преди 10 години.

После ще има три отчета – мандатен отчетен доклад на ректора; доклад на председателя на Контролната комисия и доклад на университетския обществен застъпник, сиреч на омбудсмана.

Според мен липсват два отчета, които в момента правилниците и законите не изискват, но е не само хубаво, а и необходимо да се представят всяка година и на редовните годишни, и на отчетно-изборните събрания.

Единият от тези отчети би трябвало да бъде отчетът на Етичната комисия, а другият – на общоуниверситетския Студентски съвет.

Общият обем на трите отчета, които днес събранието ще обсъди накратко и ще приеме по всяка вероятност с почти пълно единодушие е над 200 страници.

Отчетът на ректора е както винаги – бездушна и бюрократична информация, без нито една самокритична фраза и с неспоменаване на най-пагубното срастване между овластените в университета и овластените извън него, което кулминира през последния мандатен период.

Отчетите на Контролния съвет и на омбудсмана са интересни, като от тях се разбира, че от санкциите на Контролния съвет по отношение на незаконосъобразността на вътрешноуниверситетски избори, решения и процедури, понякога има следствия и ефект. От отчета на омбудсмана се разбира, че жалбите до този стожер на общественото застъпничество, сиреч на онези, които са или се самовъзприемат като онеправдани, получават само пожелателно окуражаване, от което не е ясно дали произтича нещо.  

Ето затова е важно отчетът на Етичната комисия също да се представя пред Общото събрание всяка година, защото от нейните решения и препоръки, които тя по правилник отправя към ректора след сигнал на един или друг сигналоподател, последиците са повече от сериозни. Ректорът налага наказания по предложение на Етичната комисия, които никак не са безобидни, защото за някои от тях Кодексът на труда предвижда дисциплинарно уволнение. 

Два от тези случая нашумяха през мандатния период: проф. Михаил Мирчев, който даже не е щатен преподавател на СУ, а е вече пенсиониран преподавател на УНСС, стана жертва на свирепа гонка с явен политически заряд и избираемият курс, който водеше, му беше отнет. В медийната истерия изобщо беше пропуснато, че той не е преподавател на Софийския университет и че курсът е избираем.

След другия сигнал, който несъмнено отново имаше политически причини, поводи и претексти, преподавател от ЮФ напусна, като с това изпревари дисциплинарното уволнение. Причината: плагиатство. Но защо то е било потулено в продължение на години, а когато вече бившият наш колега стана видим на публичната сцена, това беше разкрито?

Има и други решения на Етичната комисия със сериозни дисциплинарни последици за потърпевшите, за които е хубаво Общото събрание да научава: например, наказването ми след току-що приключила положителна атестация във ФФ по „сигнал“ на партийния секретар на „Дай, България“ във филологическите факултети. За това съм писала и преди, но когато бъде избран новият ректор, ще поставя отново няколко въпроса пред него и пред новия Академичен съвет, както и пред новия състав на Контролната комисия и омбудсмана. Например, редно ли е Етичната комисия да пренебрегне сигнал, при това подаден от досегашен член на Академичния съвет, срещу доц. Стойчо Стойчев, който размахвал среден пръст пред протестиращи през лятото на 2020 г., сред които е имало и студенти от магистърски програми на ФФ? 

Ако някои преподаватели са защитени от сигналообследване, защото са медийни звезди и венцехвалители на управляващите, а други сме потърпевши от „сигнали“-доноси на неуспели кандидати за депутати на „Дай, България“, защо критерият за допустимост или недопустимост на сигналите не се включи в Правилника на Етичната комисия?

Според мен също така трябва да се възроди традицията, която съществуваше през първото десетилетие на този век. Студентският съвет на ФФ тогава всяка година представяше също доклад на годишното Общо събрание на ФФ, а също и общоуниверситетският Студентски съвет представяше доклади поне в края на мандатите. През последните години, доколкото изобщо мъждукаше някакъв академичен живот по време на пандемията, студентските съвети и на ФФ, и на целия университет работеха много и това се вижда и от сайта им, и от групите им във фейсбук. Имали са много успешно осъществени проекти, полезни инициативи, били са в помощ на колегите си за различни социални и битови въпроси, свързани с общежитията и стипендиите, например. Най-последната им идея – дебатът между четиримата кандидати за ректор – също беше добре обмислена и се случи преди седмица. Има обаче и намерения, които те са си поставяли като първостепенни задачи, но не са успели да ги решат. Например, да се признават кредитите и оценките на студентите, обучавани един или два семестъра по „Еразъм“ в чужди университети. 

В един обзорен доклад те би трябвало да съобщават на университетската общност какво и как са направили, и къде са били препънати в опита да решат например това или други нерешени задания.

Що се отнася до избора на новия ректор, предполагам, че ще се реши на балотаж, защото кандидатурите са четири и силни, но и уязвими всяка по своему. С всеки един от тях е имало отделна среща-разговор, представяне на мандатната им програма и отговаряне на въпроси от присъстващите в Аулата. 

Не бях на нито една от тях, защото не съм член на Общото събрание и нямам правото и отговорността да гласувам, но изгледах внимателно и четирите 15-минутни репортажи по студентската телевизия Алма Матер, както и целия дебат между четиримата, воден от бившия председател на Студентския съвет. По време на този дебат те се представиха накратко, поставяха си въпроси един на друг, отговаряха и на студентски въпроси, поставени анонимно в един електронен форум и избрани от водещия по степента на честотата на задаването им.

От този дебат, от биографиите на четиримата професори и от мандатните им програми, които вече месец са в интранет, научих много за тях и за намеренията ми. Някои от тях са намерения с голям размах, като например повторното откриване на Аграрен и Ветеринарен факултет в университета, за да се върне той към цялостната всеобхватност, която е имал през първата половина на ХХ век. Добре, но не е ли по-важно да се подменят асансьорите? По време на дебата се каза, че във всички университетски сгради има 72 асансьора, като половината от тях са опасни и не работят, само 2 асансьора от 72 са нови.

Сред нерешените проблеми, които новият ректор ще наследи, е и плачевното състояние на Астрономическата обсерватория в Борисовата градина. Какъв по-очевиден пример да се даде за резултатите от симбиозата и синергията на университетското ръководство и управлявалите столичната община през последния мандат?

Това, което ме отчая по време на дебата, дано да не съм чула добре, бяха недомлъвките, че печалният ремонт на Астрономическата обсерватория „уронва престижа на университета“ (sic!). Кой уронва престижа на университета? Тези, които са сключили неизгоден договор с фирмата-изпълнител и не са контролирали как тя (без)действа в продължение на месеци, или колегите от катедрата по Астрономия във ФзФ, които изпратиха възмутено писмо до институции и медии?

Недомлъвките за „уронването на престижа“ не ме правят оптимистка, че университетът ще престане да бъде репресивна и наказателна институция спрямо инакомислещите и критиците, който и от четиримата да бъде избран за ректор.

Аз имам по-голям трудов стаж от всеки един от тях и поради това се вълнувам чие име ще чуем довечера. От 41 години, от 1 октомври 1982 г. съм само тук – студентка, аспирантка, асистентка, доцентка. Имам само един еднократно проведен избираем курс в една магистърска програма на НБУ през пролетта на 2005 г.

Трудовият ми стаж се равнява на сбора на трудовиге стажове на двама от кандидатите за ректор.

Двама от тях са и доста по-млади от мен.

Но такива като мен никога не заемат никакви изборни и мандатни длъжности, и даже нямат правото да участват като делегати в Общото събрание. Защото с множество критични текстове и стотици настойчиви въпроси ... хъм, да, „уронвах“ и „петнях“...

И все пак, след избирането на новия ректор и на новия Академичен съвет може за пореден път да се опитам да поставя въпроси, които вече многократно съм задавала и на които досега не съм получила отговори. Само наказания от всякакви ейдоси и родове.  

 

 

 

книга за трагедията

https://unipress.bg/tragediyata

Вчера към читателите тръгна най-новата, вече   д е с е т а   книга на Николай Гочев, озаглавена Трагедията.

Отново издание на Университетското издателство "Св. Климент Охридски", което през последните години

публикува няколко неоценимо книги за античната литература и философия, и преводи

на важни съчинения.

В нея става дума за античните трима най-големи, разбира се,

но не само за тях и не само за трагедията, а и за 

епос и лирика, за мислители, теоретизирали върху поетическото изкуство,

и

за образцови литературни творби от други епохи.

Съдържание:

Съдържание

Предговор / 13

КНИГА ПЪРВА / 15

Част първа. Тримата трагици / 17

I. Началата / 19

1. Гръцкият театър / 19

Атина в историята на театъра / 19; Драмата – по-късна от епоса и лириката / 19; Политическата обстановка / 20; Театралните представления / 23; Произход на театъра и драматическия вид / 23; Представленията / 24; Театралната сграда / 26; Частите на драмата / 27;  Актьорите / 28

2. Предесхилова драматургия / 30

Теспис / 30; Фриних / 32; Хойрил / 34; Пратин / 35

II. Eсхил / 36

1. Оцелели трагедии / 36; 2. Източници за Есхил и произведенията му / 37; 3. Животът на Есхил / 39; 4. Дейността му като трагик / 39; 5. Разни съобщения / 40

Анекдоти / 40; Други сведения и изказвания / 41; 6. Загубени произведения / 43

Драми / 43; Други произведения / 45; 7. Ръкописи и издания / 46

III. Софокъл / 4

1. Оцелели трагедии / 47; 2. Източници за Софокъл и произведенията му / 49; 3. Животът на Софокъл / 50; 4. Дейността му като трагик / 52 5. Разни съобщения / 53

Анекдоти / 53; Други сведения и изказвания / 53; 6. Загубени произведения / 53

Драми / 53; Други произведения / 56; 7. Ръкописи и издания / 56

IV. Еврипид / 58

1. Оцелели трагедии / 58; 2. Източници за Еврипид и произведенията му / 60

3. Животът на Еврипид / 62; 4. Дейността му като трагик / 63; 5. Разни съобщения / 64

Анекдоти / 64; Други сведения и изказвания / 65; 6. Загубени произведения / 66

Драми / 66; Други произведения / 72; 7. Ръкописи и издания / 73

Част втора. Предшественици и съвременници / 75

I. Легендата за Орфей / 75;

1. Произход на поезията и музиката / 75; 2. Първенството на Омир / 75; Предшественици на Омир / 76; 3. Орфей / 77; 4. Оцелели съчинения, приписвани на Орфей / 78

5. Свидетелства за Орфей / 79

Алкей / 79; Аристофан / 79; Аполоний Родоски / 79; Диодор Сицилийски / 81; Вергилий / 83; Хораций / 84; Овидий / 84; Ватикански митограф / 85; Конон / 86; Павзаний / 87; Ератостен / 88; Страбон / 88; Темистий / 89; Лукиан / 89; Флавий Филострат / 89; Палатинска антология / 90

II. Омир / 91

1. Кога е живял и как е изглеждал / 91

Съобщенията на Херодот и Тукидид / 91; Певците в „Одисея“ / 92

2. Античните биографии / 93

Псевдо-Херодот / 93; Други биографии / 96

3. Разни предположения / 98

Произход и родно място / 98; Защо се е казвал „Омир“; дали е бил сляп и беден / 100

4. Поемите / 101

Писмеността във времето на Омир / 101; „Омириди“-те, рапсодите и Ликург / 103; Пизистратовият запис / 104; Други записи. Елинистическите коментари / 105

Какво му се приписва / 107; Комическите поеми / 107; Химните / 108; „Илиада“ / 109; Трагизмът / 109; „Одисея“ / 110; Перипетиите / 110

III. Лириците / 111

1. Лирици от континента / 112

Алкман от Спарта / 112; Тиртей от Спарта / 113; Солон от Атина / 115; Теогнид от Мегара / 117

2. От островите и Мала Азия / 118

Архилох от Парос / 118; Калин от Ефес / 119; Алкей от Лесбос / 119; Арион от Лесбос / 121; Хипонакт от Ефес / 122; Мимнерм от Колофон / 123; Ксенофан от Колофон / 124; Симонид от Кеос / 125; Анакреон от Теос / 125

3. От Южна Италия и Сицилия / 126

Стезихор от Химера / 126; Ибик от Регион / 127

IV. Сафо / 128

1. „Удивително съкровище“ / 128; 2. Левкадската скала / 129

V. Пиндар / 134

1. Епиникият / 135

Общогръцките игри / 135; Трудности при разбирането / 136; Теми на епиникия / 137

Гръцките държави от VI–V в. пр. Хр. / 138

2. Списък на одите / 140

Олимпийски / 140; Питийски / 140; Немейски / 142; Истмийски / 142

КНИГА ВТОРА / 143

Част първа. Философия на словесността / 145

I. Аристотел. „Поетика“ / 145

1. Естетическите понятия / 145; Трагичното / 145

2. Изграждане на произведението / 147;

 Фабула / 147; Характери / 150; Мисъл и реч / 151; Музикална и видима част / 153; Изграждане и дефиниция / 154

3. История на литературата / 156

Появата на различните видовете / 156; Ролята на поетическия талант / 157; Целта / 158

II. Хегел. „Естетика“ / 161

1. Класичното в гръцката поезия / 161

Епос / 161; Лирика / 162; Драма / 163

2. Литературните видове / 165

Епос / 165; Епически видове и същинска епопея / 165; Особености на същинската епопея / 168; Гръцкият епос в съпоставка с други епоси / 173

Лирика / 174; Съдържание и форма на лириката / 174

Степен на развитие на духа, необходима за поява на лирика / 174; Историческо развитие на лириката / 176

Драма / 177

Принцип на драматическата поезия / 177; Принцип на трагедията и комедията / 180

Драматическото произведение и публиката / 184; Антична и модерна драматическа поезия / 185

3. История на литературата / 188

Епос / 188; Лирика / 191; Драма / 194

III. Ницше. „Раждането на трагедията“ / 197

1. Аполон и Дионис / 197; 2. Гръцко и „варварско“ дионисийство / 197; 3. Сократ и Еврипид / 198; 4. Елинизъм и Ренесанс / 199; 5. Немският дух / 199

Част втора. Размисли и разговори / 201

I. Някои наблюдения / 201

1. Погребение и трагедия / 201; Патрокъл и Хектор / 201; Душата на Елпенор / 203

Погребението в трагедията / 204; Херодот и Хезиод / 205

2. „Антигона“ / 206; Хор и действие / 206; За трагедията / 210

II. Сердикийската школа / 214

1. XIX–XX в. / 214

К. Величков. „Гръцка литература“ / 214; Произхождение на трагедията / 214

Гръцкия театър / 215; Характер и съдържание на трагедията / 216; Ал. Балабанов. „История на класическата литература“ / 217; Духът на времето, в което се създаде драмата / 217; Дионис и дитирамбът / 218; Името трагедия / 219; Театър, сцена и актьори / 220; Първите драматици / 220

Ал. Ничев. „Предговори“ / 220

Софокъл и ние / 220; Есхил и неговата драма / 223; Катарсисът / 224

Б. Богданов. „История на старогръцката култура“ / 225

Особеностите на театралното общуване / 225; Равнището на Дионисовия празник в трагедията / 225; Представянето на човека в трагедията / 226; Системата от събития в сюжета на атическата трагедия / 226; Сюжетът на трагедията и неговото отношение към реалността / 227; Отделното трагедийно произведение / 228

2. XXI в. / 229

Теорията / 229; Драматическата форма / 230; Трагедия и трагическо / 233; Представленията / 235; Първите трагици / 236; Перипетията / 237; Катарсисът / 238

Единство на действието / 239; Фабула, сюжет, мотив / 239;

Трагедиите / 241

„Перси“ / 241

„Прометей“ / 242

„Седемте срещу Тива“ / 242

„Молителки“ / 242

„Агамемнон“ / 242

„Хоефори“ / 244

„Евмениди“ / 245

„Аякс“ / 246

„Антигона“ / 247

„Едип цар“ / 248

„Трахинянки“ / 249

„Едип в Колон“ / 250

„Филоктет“ / 251

„Вакханки“ / 252

III. „Фауст“ / 254

1. Драмата / 254

Въвеждащи / 254

Част първа: Преди заминаването / 254; Начало на пътешествието / 255; Срещи с Маргарита / 255; Нещастията / 255; Валпургиева нощ / 256; Смъртта на Маргарита / 256

Част втора: Фауст при императора / 257; Фаустовият дом / 258; Класическа Валпургиева нощ / 258; Фауст и Елена / 259;

 Войната / 261; След победата / 261; Филемон и Бавкида / 262

Смърт и спасение / 262

2. Разговор в театъра / 263

Предварителни бележки / 263; Въведение / 265; Действието / 265; Изпитанието на душата / 266; Договор с дявола / 267; Фауст / 268; Мефистофел / 268; „Фауст“ като трагедия / 269; Разговорът / 269; Филологически въпроси / 269; Естетически и метафизически въпроси / 270; Отнемането на душата / 271

Човек и Бог / 271

Мъдрост и наука / 272

Влияния върху „Фауст“ / 274; „Вертер“ / 275; Престъплението / 275; Да си причина за нещастие / 277; Отчаяние и самоубийство / 278; Продължение на „одисеята“ / 279

Маргарита и Беатриче / 280

„Братя Карамазови“ / 281

Любовта / 283; Какво иска Мефистофел / 284; Стремеж към знание / 286; Заключение / 287

3. Мисли край морето / 288

Униние / 288; Щастлив живот / 290; Що е трагедия / 294; Изпитание и спасение / 296

Антични съдържания (ὑποθέσεις) / 299

I. Есхил / 301

1. „Перси“ / 301

2. „Седемте срещу Тива“ / 302

3. „Прикованият Прометей“ / 302

4. „Молителки“ / 303

5. „Агамемнон“ / 303

6. „Хоефори“ / 304

7. „Евмениди“ / 304

II. Софокъл / 305

1. „Аякс“ / 305

2. „Електра“ / 307

3. „Антигона“ / 308

4. „Едип цар“ / 309

5. „Трахинянки“ / 310

6. „Едип в Колон“ / 311

7. „Филоктет“ / 313

III. Еврипид / 314

1. „Алкестида“ / 314

2. „Медея“ / 315

3. „Иполит“ / 316

4. „Андромаха“ / 317

5. „Троянки“ / 318

6. „Елена“ / 318

7. „Орест“ / 319

8. „Хекуба“ / 320

9. „Финикийки“ / 321

10. „Молителки“ / 323

11. „Ифигения в Таврида“ / 323

12. „Рез“ / 324

13. „Циклоп“ / 325

14. „Хераклиди“ / 325

15. „Ион“ / 326

16. „Полуделият Херакъл“ / 327

17. „Електра“ / 327

18. „Вакханки“ / 327

19. „Ифигения в Авлида“ / 328

Съдържания на непреведените драми на Еврипид / 329

I. „Хекуба“ / 329

II. „Финикийки“ / 338

III. „Молителки“ / 351

IV. „Хераклиди“ / 358

V. „Полуделият Херакъл“ / 371

Хронология / 390

Списък на споменатите книги / 396

Софокъл. „Антигона“ – в превод на автора / 431

***

 

и тези избори

Във фейсбук, на 5 ноември вечерта: 

Това го написах снощи, но го споделям днес.

Много партийни централи отново нарушиха правилото, което забранява агитацията в деня на размисъл. А и днес.

Денят за размисъл, особено когато е и Задушница, трябва да е тих.

Фанатичната агитация в полза на единия кандидат в този ден за памет за близките ни, които вече са отвъд, има обратен ефект.

Е, той ще спечели, ама с 20 000 гласа от милион избиратели.

Човешките общности не могат да съществуват без дни в памет на отишлите си отвъд.

Всички в гимназиите задължително сме учили как Ахил поругава трупа на Хектор в "Илиада", как Антигона престъпва заповедта на Креон, за да погребе брат си.

Отношението към починалите, към тленните им останки, погребалните ритуали и паметта за отишлите си оттук е тема на европейската литература от началото на нейната култура и цивилизация.

Вчера църквите бяха препълнени от хора, които чакаха на дълги опашки за свещи и пред свещниците, защото в проливния дъжд не можеше да се отиде до гробищата.

Днес пак по-малко от 30% от имащите право да гласуват в столицата го направиха.

Коридорите на училищата бяха почти пусти.

А църквите вчера бяха пълни.

Фийдът вчера и днес беше пълен с клипчета и сърцераздирателни призиви да се гласува от страна на управляващите.

А вчера беше Задушница!

Писъци:

Изпускаме европейското и цивилизационното.

Не, драги.

България е е европейска страна от създаването си преди тринайсет века и половина, когато един от синовете на хан Кубрат е харесал мястото отсам Дунава за неудоволствие на визанитийските владетели тогава и през следващите векове.

България е направила цивилизационния си избор, когато е приела християнството след интензивната кореспонденция на княз Борис и с тогавашния Римски папа, и с тогавашния Константинополски патриарх.

А и вече от години сме и в НАТО, и в ЕС.

Какво още трябва да стане?

От мен един приятелски съвет към приятели публицисти и агитатори : недейте да истеризирате оттук нататък при следващи избори с раздиране на ризите си и с клишето за европейското и още повече за цивилизационното.

Не сме нито в Албания, нито в Сърбия, нито в Македония, които не са нито в НАТО, нито в ЕС.

С тези мантри за цивилизационното и европейското н'ам-си-к'во омаловажавате и обезценявате постигнатото досега и вече отдавнашното ни реално включване сред страните, които са в обетованата земя според вас.

Обидно е и за вашите лидери от предишните поколения, които постигнаха това и сега са на пенсионна възраст.

Какъв е този рев: нали става дума за избирането на стопани на най-големите наши градове?

И още нещо: днес гласувах за районен кмет, който е вашият кандидат, понеже добре се грижеше за Слатина през последните 4 години, направеното от него добро е доста, но с една забележка.

Под носа му, съвсем наблизо до блока, в който живее, има един превъзходен магазин за плодове и зеленчуци, в който има и от пиле мляко, ама там от години не дават касови бележки.

Явно се е разчуло, че съм писала във фб веднъж за това, понеже съкварталците ме познават, от 25 години живеем тук.

Та, наскоро за първи път от години продавачите извадиха изпод тезгяха касовия апарат и ми дадоха касов бон!

Ето затова трябваше също да се говори в кампанията: на кого "снасят" и в коя малка и спретната, малка и кокетна черна партийна касичка отиват парите, които не се облагат с данъци, "спестените" данъци пари от от най-хубавите бутикови магазинчета,

а не да се каканижат глупости за цивилизационния и европейския избор, които са направени отдавна.

Преди повече от хилядолетие.

Предполагам, че се "снасят" на някого от голямата Столична община, а не на нашата местна Слатина-Гео Милев-Редута, защото недаването на касови бележки е поне от два пъти повече години, отколкото вашият кмет я управляваше през последния мандат.

***

И още.

Няма как избирателната активност да е голяма, като от едната страна истеризираха посланията си.

Едните прекалиха, а другите не направиха достатъчно.

Отидох преди малко на сайта на БСП, който отварям веднъж на година, защото е аранжиран с един неприятен за възпримане нюанс на ален цвят.

На сайта на БСП няма нито една снимка и нито една новина за г-жа Ваня Григорова.

Търсете, търсете, няма да намерите.

Гледах рубриката им Новини, гледах тук, гледах там – уж имат тяхна кандидатка за кметица на София, която е на балотаж.

От сайта им това не се научава.

Няма снимки, няма репортажи, жена на име Ваня Григорова няма там на този сайт.

Нищо, де, дори и да не спечели балотажа, в СОС ще се бори като лъвица за осъществяването на идеите си.

А за следващите избори, било то европейските през пролетта, било предсрочни парламентарни, ако някой иска повече хора да преодолеят апатията, недоверието и резигнацията си, добре да внимава в посланията.

Ако точно преди изборите има ден, в който сърцата, умовете и душите на хората жадуват за утеха, поканете някой от най-добрите ни писатели или поети да напишат нещо, което да разплаче, а не да разгневява онези, които ще го прочетат.

Вчера Георги Тенев, който е най-добрият наш писател и драматург според мен, публикувал един текст, обзет от фобии от "радикалисти".

Какви радикалисти? Обществото ни е

общество от отчаяни, обезверени и недоверчиви апатисти, както се видя и днес. 70% не гласуват.

Иван Ланджев, който е талантлив поет, но не е сред първите десет поне според моя вкус, написал селфи за българина по най-противния жъртопаветен калъп.

Някой от пиарите не гледа ли календар на коя дата какво се пада, какво се тачи, какво се почита, какво се празнува, за какво се тъгува?

А за неизлечимата гангрена, причинена от жълтопаветния активизъм и партийните им функционери в най-стария наш университет може и да стане дума по-нататък.

От утре започват срещите с четиримата кандидати за ректори.

Дано поне някой от тях да се осмели да каже какво мисли за окупацията на университета преди 10 години и за лавината от събития, които се случиха след това и за които обществеността почти нищо не знае.

***

All reactio