гилотините над университетите

Не е само една гилотина, а са две и са поставени една след друга. Ако първата гилотина заяде, а българското висше образование по някакво чудо на съдбата се промуши читаво под нея,  при преминаването под втората тя ще проработи както трябва, механизмът ще се задейства.

И така. Първата гилотина е 

Проект на Решение на Министерския съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища

Проектът е публикуван на сайта за обществени консултации към Министерския съвет 

Strategy.bg - 

https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6797

Втората гилотина е публикувана пак там и е ето тази:

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6798

Под двата проекта има вече повече от 90 становища на институции, на университети и факултети, както и индивидуални мнения, а срокът за обсъждането им е удължен до 30 юни.

В академичните среди и двата документа се обсъждат с ужас и паника, има поне още 30 становища и е неясно защо те не са видими и публично достъпни на този портал? Защо на сайта на Софийския университет не са публикувани категоричните становища ПРОТИВ на Факултетните съвети на Юридическия и на Философския факултет, на Стопанския факултет, на ФЖМК, както и по-меките, но пълни с десетки препоръки мнения на Факултета по класически и нови филологии, и мнението на Факултета по славянски филологии?

В този момент, когато се решава съдбата на българското ДЪРЖАВНО висше образование, всички становища и мнения на всички факултети, институти и академии трябва да са достъпни навсякъде – и на факултетните, и на университетските сайтове, и на сайта на Министерския съвет, който гръмко се нарича Портал за обществени консултации, но очевидно прикрива поне в този случай десетки други становища. Становищата на много от факултетите в Софийския университет са известни най-малко отпреди две седмици, още преди Общото събрание, проведено на 18 май, на което със смазващо мнозинство

по първите две точки от дневния ред е прието Решение и Декларация на Общото събрание на СУ

ПРОТИВ двата пагубни проекта.

Тази позиция е била подкрепена от 205 члена на Общото събрание, само 3-ма са подкрепили министерските проекти за гилотини, а 14 са се въздържали.

Защо тази позиция не е публикувана на портала на Министерския съвет?

Защо и дословният Протокол от това Общо събрание не е публикуван там?

В съдбовни времена като сегашното, такива текстове, в които е излята колективната воля на колективните органи за управление на университетите, трябва да са публично достъпни за цялото общество – и за медии, и за журналисти, и най-вече за депутатите в Народното събрание, които се преструват на невинно заблудени при приемането на предишен вариант на бюджета и особено на един параграф в него.

Министърът, който инсталира гилотините, се срещна с преподаватели от Философския факултет на 16 май, а на 18 май е бил и на Общото събрание. 

Ако имаше съвест и морал, след всичко чуто от колегите както на 16 май, така и на 18 май, отдавна вече трябваше да е оттеглил двата проекта за гилотини, да е подал оставка и да се е извинил. 

Още на събранието с преподаватели от Философския и Стопанския факултет на 16 май, например, колегата доц. д-р Светослав Малинов обясни на министъра как проектите му ще унищожат всички катедри по политология и социология у нас, а други колеги му обяснихме, че същите ще са следствията и за философските и културологическите катедри.  

Кратък репортаж от това много интересно и показателно събрание има тук:

http://dimkasdiary.blogspot.com/2022/05/blog-post_17.html

На това събрание, проведено в 65 аудитория на 16 май, най-отпред седеше проф. Румяна Коларова, същата тази колега, която беше министър на образованието в едно служебно правителство, а неин заместник беше сегашният министър.

Министърът изслуша надменно и с каменната решимост на палач всичко, което му казахме на 16 май.

В дословния Протокол от Общото събрание, проведено на 18 май, който от няколко дни е публикуван в интранет,

а трябва да стане публично достъпен за всички по света и у нас поради изключителната важност на предлаганите промени, 

чета умилителните думи на доц. д-р Светослав Малинов, който в момента е ръководител на катедрата по Политология във ФФ и е отлично познат на цялото общество като политическа фигура и бивш евродепутат. 

Колегата Малинов е предложил в един момент на събранието критичните изказвания да бъдат прекратени и да бъде пожалено достойнството на министъра.

Каква наивност!

Министърът има цел, а не достойнство. Той има план, а не чувство за срам.

Трябва да бъдат уволнени поне половината от университетските преподаватели у нас чрез еднократната извънредна атестация по зловещите наукометрични матрици, а после университетите да се слеят и обединят.

Той все още не е отговорил нито веднъж на въпроса: защо под гилотината на атестацията ще минаваме само ние, преподавателите от

ДЪРЖАВНИТЕ висши училища? Нима качеството на преподаването и научната работа на преподавателите в частните университети няма значение?

Нима Софийският университет не се конкурира за студенти-бакалаври, за студенти в магистърските и докторските програми с Новия български и с Американския в Благоевград?

Конкурира се, и още как. 

Ясно е: ПППП и техният министър-екзекутор на образованието възнамеряват да унищожат държавните университети с една наукометрична гилотина, а ще бъдат пощадени частните.

Вчерашните няколкочасови безрезултатни дебати в пленарната зала на Народното събрание, на които той даже не е благоволил да присъства, са отлично потвърждение за екзекуторските им намерения.

Най-подробното представяне на вчерашния дебат, завършил с процедурни гяволъци и игра с кворума има тук: написаното от Александра Маркарян в OFFNews.

Още едно сравнително подробно представяне на станалото вчера:

 https://www.segabg.com/category-education/koalicionnite-partnori-blokiraha-itn-za-parite-za-vuzovete

***

Дано повече български граждани, не само студенти, докторанти и преподаватели, да се осведомят за грозните унижения и пътя към екзекутирането на преподавателите от ДЪРЖАВНИТЕ университети, към съкращането на преподаватели и обединяването на университети.

Министърът не отстъпва. Въпреки решението на Общото събрание на Софийския университет от 18 май, ректорът и някои заместник-ректори, както и някои декани прегазват колективната воля на Общото събрание, което е най-висшият колективен орган за управление, и помагат на министъра в инсталирането на гилотините чрез организирането на срещи с услужливи помагачи, които се опитват да поправят непоправимото... Но тези сътрудници ще трябва да отговорят на колегията защо постъпват така на следващото Общо събрание, което трябва да се проведе на 8 юни.

***

И накрая, последно за днес от мен, но не и по важност. Нека да видим едно от категорично-критичните становища на портала за обществени консултации. Ето това:

СТАНОВИЩЕ НА ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ПРИ УАСГ

СТАНОВИЩЕ

НА ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ПРИ УАСГ

ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРИТЕРИИ, ПОКАЗАТЕЛИ И МЕТОДИКА ЗА АТЕСТИРАНЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ

 

Уважаеми дами и господа,

Проектът за постановление на Министерски съвет относно определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав бе разгледан и обсъден от състава на Хидротехническия факултет (ХТФ) при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), като представеното тук становище е прието с Протокол № 25/26.05.2022 г. от заседание на Факултетния съвет при ХТФ.

Изразяваме своето разочарование, че се прави опит важните въпроси, свързани с качеството на висшето образование и на академичния състав да се решават чрез „спуснати отгоре“ решения, които не са дискутирани и съгласувани със заинтересованите страни. Цялостната постановка за начина на въвеждане на единна за страната методика за атестиране на академичния състав е неприемлива и не се подкрепя по следните причини:

1. Подходът за (еднократно?) заплащане на висшите училища (ВУ) срещу отказ от академична автономия е изначално порочен.
2. Оставаме с впечатлението че разработката на методиката е от тип „кабинетно проучване“, което е далеч от разбирането за същността на работата във висшите училища, особено тези с практическа насоченост, каквито са обучаващите в професионално направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия.
3. Учебната работа – най-важната за преподавателите от ВУ, се отчита само чрез нормативното натоварване. Това, в комбинация с предлагания нов вариант на ППЗРАСРБ, в който присъстват силно ограничен набор от показатели, отчитащи учебната работа, води до невъзможност за адекватно отчитане на основната дейност на ВУ.
4. Срокът за последваща атестация при получена незадоволителна оценка е твърде кратък. Неизпълнението на нормативното натоварване много често е по причини извън преподавателя и те не могат да се променят за година или две.
5. Създава се общото впечатление, че методиката индиректно служи за осигуряване на преподавателски състав за частните ВУ.
6. В мотивите към предлагания проект за ПМС е посочено, че: „Предлаганата методика ще създаде допълнителен стимул за млади учени, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път“. Считаме, че това не отговаря на реалните условия, защото младите учени, се мотивират допълнително с финансови средства, а не с методики. Същото е валидно и за другите учени.
7. Неясно е защо по подразбиране се приема, че ако преподавател не израства академично, то е негоден за преподавателска дейност. Хората са различни, някои имат максимум на възможностите си, но това не ги прави негодни специалисти в сферата на тяхната компетентност. Например, най-добрите проектанти много често не са научни работници, но знанията и уменията им са извън всякакво съмнение, както и осведомеността им за последните достижения на науката.

В заключение, мнението на Хидротехническия факултет на УАСГ по представения проект за методика за атестиране на академичния състав е отрицателно.

гр. София,

26.05.2022 г.

***

Ако някой е много мързелив и не иска да чете всичко, нека да прочете много, много внимателно 7 точка.

Колегите от Хидротехническия факултет на УАСГ достатъчно ясно са обяснили какъв е порокът на двата гилотиниращи проекта.

На всички вече им е омръзнало да четат как те ще унищожат хуманитарните и социалните науки. 

Абе, на кого му пука за хуманитаристика на български език?

Министърът миналата година на 24 май беше завършил приветствието си с изписване на знаменития цитат ето така: 

"... в началото бе словото..." 

Начало(то) беше членувано, а Словото – написано с малка буква. 

Колегите от Университета за архитектура, строителство и геодезия, които още през 2013 г. предупреждаваха за пагубността от приемането на наукометричната религия, достатъчно ясно и деликатно са го написали:

ако гилотините не бъдат демонтирани, след време у нас няма да има

 строители и проектанти.

Няма да има водопроводи, по които да тече вода за пиене.

Няма да има канализация.

Но сигурно навсякъде ще има паметници на министъра, заменил 

християнството с наукометричната религия по времето на харвардски лустросаните продължители на промяната. И някои от техните кокалиционни партньори.