още един семестър дистанционно

 снимката е върху фототапет в един офис, направена е от дрон

            На 6 февруари написах във Фейсбук:

 Днес прочетох едно възмутително интервю с министъра на образованието в "Дневник". Бях си обещала да дам 100 дни толеранс на новата власт, но няма да си спазя обещанието. Възмутително е интервюто, защото ни занимава с някакви несвоевременни планове за овластяване още и още на паразитната политически конструирана структура НАЦИД, за рандомизиране на членовете на научните журита (сиреч за избирането им чрез жребий) пак с участието на НАЦИД, за повишаване на минималните изисквания и прочие зловредни идеи.

За грандоманските идеи за сливане на университети в това интервю не се споменава. Може би това намерение беше умишлено и контролирано изтичане на информация, допуснато преди два дни, за да се тества как ще се приеме. Еми, няма да се приеме, защото такива мегаломански планове имаше и преди повече от 20 години, по време на четиригодишното управление на ОДС, и академичната общност още тогава ги отхвърли.

Министърът-академик ни занимава с някакви грандиозни законодателни амбиции за промени, които, ако се осъществят, съвсем ще умъртвят агонизиращата академична общност, кастрираната автономия и удушената родна хуманитаристика.

Най-възмутителното и най-скандалното е: министърът-академик не обелва в интервюто нито дума за това, че стотици хиляди български деца и младежи, които са ученици и студенти, вече две години биват лишавани от истинско и качествено образование, интелектуално и емоционално биват осакатявани, психически са травмирани завинаги, до живот.

Вече повече от две години хиляди български учители и университетски преподаватели прекарваме между 10 и 16 часа на ден, поне по 6 дни в седмицата седнали пред компютрите.

Това се нарича "опазване на здравето" – деформираха ни се гръбначните стълбове, качихме по още два диоптъра, за килограмите да не говорим.

Министърът-академик има приоритети: рандомизация на членовете на научните журита с цел "повишаване на качеството на учените", защото и без друго сме страната в Европа и в страните-членки на ОИСР с най-малък брой учени и изследователи на човек от населението.

Наскоро мина преброяването. Почти един милион души сме по-малко в сравнение с 2010, от началото на новия век сме се стопили с милион и половина най-малко.

За сравнение, може да намерите даже в Уикипедия прогнозите на Световната банка: населението на Франция на всеки три години се увеличава с един милион и в средата на века ще е с 30 милиона повече от населението в момента там, а населението в нашата страна е възможно да падне под 3 милиона около 2050 година.

Демографите евфемистично се изразиха: обърната е демографската пирамида.

Обърната не, ами, даже преобърната. В страна, която демографски е катастрофирала, а децата и младежите са по-малко от възрастните и най-възрастните, доколкото изобщо има деца и младежи, нека те да бъдат още и още изтезавани, осакатявани, психирани и тормозени, да бъдат вързани още няколко години пред компютрите и устройствата, да не общуват със своите връстници. В страната с "обърнатата демографска пирамида" студентите, чието бакалавърско обучение ще мине в по-голямата си част онлайн, те ще трябва след време да лекуват и издържат остарялото и престаряло население.

И за това министърът-академик-великан-и-исполин на импактфакторите не обелва нито дума.

Какво значение имат няколкостотин хиляди български деца и младежи, няколкостотин хиляди ученици и студенти!

Важното е на един министър импакт-факторът му да е мнооого голям и НАЦИД да рандомизира членовете на научните журита.

Процедурите са важни, а не децата и младежите.

Импактфакторът е важен, а не преподаването на учениците и студентите.

Ами, аз викам тогава сградата на Ректората да стане мол. Така или иначе ще пустее вече трета година.

Аудиториите да станат магазини.

Е, библиотеките на първо време може да останат, така или иначе студентите са затворени в домовете си и не ги посещават.

Постепенно книгите ще отидат в някакви депозиториуми.

После и помещенията на библиотеките ще станат магазини.

А, и Аулата може още известно време да остане използваема по предназначение. Понеже в нея някакви големи университетски големци се събират с други още по-големи извънуниверситетски големци да отбелязват някакви събития.

"Мероприятия" ще има, образование – не.

32Evelina Mineva, Jane Klych and 30 others

7 Comments

Like

Comment

Share