за изкуствените деца

На 11 февруари написах във фейсбук:

 Чували ли сте за изкуствени деца?

И аз не бях чувала, но преди два дни чух.

Пътувах тези дни до Стара Загора, уви, пак по лош повод: погребението на чинка ми Иванка – Бог да я прости! (В Тракия думата „чинка“ означава съпругата на чичото, брата на бащата.)

За щастие, този път, понеже е сесия на студентите и имам една по-свободна седмица, се видяхме и наприказвахме с повече хора в родния ми град.

С един съученик потънахме в дълъг разговор за неволите на дистанционното преподаване, колко трудно е и за децата, и за родителите, и за учителите, и за студентите и преподавателите.

Неговата сестра живее и работи като прогимназиална учителка по български език и литература в един от по-малките градове в Старозагорска област. Учителка е в ромския квартал и през последните две години направи всичко възможно, за да накара децата, ако не да учат, поне да ходят на училище.

Преди две години разнасяла фотокопирани страници от учебници по къщите на децата.

В някакъв момент на миналата учебна година на почти всички деца раздали лаптопи или таблети чрез голямо дарение, минало през регионалния инспекторат по образование, но... почти всички лаптопи и таблети били продадени от родителите им на безценица на някакъв ловък прекупвач, за да могат хората да си платят тока през есента и зимата, и да има и за хляб. В някои от къщите на големия цигански квартал в този средноголям бъргарски град няма течаща вода и канализация, но децата получили лаптопи и таблети...

Какво става тази учебна година? Върху най-бедните и най-зле живеещите пада най-голямата тежест. Децата така са оголели и обосели, че изобщо не ходят на училище, дори и в краткотрайните щастливи периоди, когато наистина се учи в сградата. Седмиците, когато ротативката определи оставане вкъщи, съвсем са отписани.

Има обаче и друго. Директорът на училището, както и хора от регионалния инспекторат, непрекъснато правят проверки за това дали децата са в клас „виртуално“. (Тук в скоби откровено споделям, че според мен една от целите на дистанционното обучение е всеки един учител и университетски преподавател да може да бъде следен, подслушван и контролиран във всяка една секунда какво прави в платформите.)

На това място в диалога ни моят съученик каза за сестра си:

– Затова Галя си направи изкуствени деца.

- Как така изкуствени деца? Какво означава?

– Ами, половината клас е по списък от деца, които в 5 клас все още не могат да говорят български, някои не могат да четат и пишат. На училище не ходят вече две години, обаче отгоре началствата проверяват учителите непрекъснато. Затова аз, майка ми, баща ми и няколко други роднини и приятели, сме си създали фалшиви профили, с имената на децата, които няма вече да стъпят в училището, нито ще ползват лаптопи в къщите им без вода... Участваме в платформата вместо тези деца. Включваме нашите компютри, когато Галя има часове, защото тя се страхува, че ще я накажат... махаме звука и камерата, гледаме си нашата работа междувременно, а за началствата, които надзъртат – някаква симулация на учебен процес има, понеже квадратите с имената на децата са в платформата.

Но същото е и при нас: това, че на монитора ми има зелени точки в Мудъл или черни квадрати в МСТиймс, или Наследство. Бг, не означава, че там някъде някой ме слуша. Може просто да има включени устройства, дори не от самите студенти.

***

Десетки хиляди български деца ще останат не само неграмотни. Те няма не само да могат да четат и пишат, те няма да могат да говорят на български.

Десетки хиляди студенти са бъдещите лекари и стоматолози, архитекти и конструктори, които ще трябва да работят след време в демографски катастрофиралата ни страна и с труда си да изплащат пенсиите, да издържат и лекуват престарялото население.

Как ще работят след време тези днешни студенти каквото и да било от по-практическите професии, ако повече от половината им следване е минало симулативно-имитативно?

Време е тази лудост да спре.

Ако стотиците хиляди наши ученици и студенти навлязат в трета година на подобни симулации, имитации и хитрини, не виждам никакво бъдеще за Родината.

***

Написаното предизвика много коментари, на някои от които отговорих:

@[1149412066:Александра Димитрова], а Александър Балабанов, за да се запише за студент, е извървял пеш пътя от Щип до София, обут в цървули от дебела свинска кожа. Не се скъсали. Но трагедията на децата, живеещи в гета в градски квартали, е, че много от материалните неща, които предлага селският живот и изобщо животът по-близо до природата от предмодерните времена, вече ги няма. Гетата не са нито села, нито градове. Те са гета, в които живеят десетки хиляди деца.

Все пак утешителното е, че поне когато се учи наистина, половината от децата отиват в сградата на училището. Другата половина за две години са забравили българския език...