1. За първи път в историята на съвременната българска държава ректорът на най-стария наш университет и професор по класическа филология се кандидатира за държавен глава, при това без да е изтекъл мандатът му, без да е свикано Общото събрание и
както и съвкупно отчитане на двете години от мандата.
2. Тази година катедрата по Класическа филология, която е и сигурно дълго още ще остане единствена в нашите университети, има 100-годишен юбилей.
3. Навършват се две години от незаконното прекратяване на конкурса за професор по старогръцка литература.
За да бъде по-ясно и видимо, направих тази книжна инсталация.
Отдясно са книгите и преводите на проф. Богдан Богданов, а отляво – книгите и преводите на Николай Гочев. В средата са книгите и преводите на проф. дфн Анастас Герджиков, в момента кандидат за президент, подкрепен от ГЕРБ.
В инсталацията с книгите и преводите на проф. Богданов не поставих четвъртия том с диалозите на Платон, макар че и там има негови преводи, защото в първия и втория том има преводи, които не са негови. Може да съм пропуснала и други негови публикации, но и така е достатъчно впечатляващо.
Сред книгите и преводите на Николай Гочев не съм включила току-що излязлата Автобиография, за да не възрази някой, че тя е ненаучна книга.
Но Николай Гочев има и други преводи и книги, които може някога да бъдат публикувани, ако има издателски интерес към тях: преводът на Стобеевите херметически фрагменти, вече редактиран от Стефан Стефанов и мен; преводът на диалога Епиномис, който е може би последният Платонов диалог; лекции по старогръцка литература и за гръкоезичната литература във времето на Римската империя.
А, има и една сатирична новела за академичните нрави, Ars academica, има и една фантасмагорична импресия Summa philologiae, написана преди почти 30 години.
Има и още един непубликуван роман, но хайде, за неакадемичните му книги да не става дума.
Какво е написал и превел проф. Анастас Герджиков?
Две дисертации и два хабилитационни труда, издадени като четири малки книжки, които обаче са много кратки, последната от тях е 101 страници с библиографията, и приличат на разширени конспекти на текстове, които биха могли да заприличат на книги, ако се бе отнесъл с истински интерес към написването им.
Кандидатирането на все-още-ректора на най-стария наш университет очевидно беше внимателно планирано от пиарите на кампанията му. Уж случайно новината изтече няколко дни преди уж планираното оповестяване. На 30 септември следобеда се разчу, за да може на 1 октомври сутринта, при откриването на учебната година кандидатът да бъде сниман с ректорската тога и с ректорската огърлица, да бъде импозантен в ректорските регалии...
Е, пиарите му направиха голям пропуск. Някоя от университетските професорки, които са в инициативния комитет, ако изобщо някоя от тях познава историята на Университета, можеше да се сети, че в Музея за историята на СУ има един ректорски жезъл, подарен от Оксфордския университет през 1938 г., по случай 50-годишнината от основаването на Висшето училище в София. Трябваше да се сетят за Оксфордския ректорски жезъл, да го извадят от Музея, да го сложат в ръката на кандидата и така кичът на театрото по уж изненадващото кандидатиране щеше да е съвършен и завършен.
Но и без Оксфордския ректорски жезъл, а само с тогата и огърлицата, пак има няколко
(зло)употреби.
Първата от тях е, че така беше внушено на обществото, че академичната общност, при това цялата, стои зад тази кандидатура. Няма как да е така, защото преподавателите и служителите на Университета са почти 3 000, а студентите са над 20 000 и никой не е питал нито студентите, нито докторантите, нито преподавателите и служителите дали са съгласни ректорът да въвлече институцията в тази срамна авантюра.
А всъщност, колко точно са студентите, докторантите, преподавателите и служителите в момента, през тази академична година?
Никой не може да каже, защото ректорът не е представил редовния Годишен доклад за състоянието на Университета.
Общото събрание на Университета се провежда винаги в средата на ноември, миналогодишното е било на 18 ноември 2020 г.
Това е върховният колективен орган за управление, на който са подчинени и ректорът, който и да е той (досега никога не е била тя), а също и Академичният съвет, какъвто и да е неговият състав.
Защо редовното годишно Общо събрание на Университета, което се провежда винаги в средата на ноември, не е насрочено?
Защо не е публикуван в интранет Годишният доклад на ректора за състоянието на Университета?
Кога ще бъде направено това?
Имаме неприятен прецедент в това отношение: през есента на 2013 г. Общото събрание беше свикано по реда, предвиден от закони и правилници, но беше отложено за януари месец 2014 г., а после беше отново отложено за март 2014 г.
Тогавашният ректор проф. дин Иван Илчев беше публикувал доклада си още в средата на октомври, но... на 25 октомври започна окупацията. А окупацията, както знаем и както събитията го потвърдиха, целеше връщането и вкореняването на мутрите във властта не за още един, а за няколко мандата напред. Заради окупацията и окупаторите от ноември 2013 Общото събрание беше отложено веднъж, после още веднъж.
От началото на новото хилядолетие провал на Общото събрание, което трябваше да се проведе в срядата на тази, или най-късно в срядата на следващата седмица, се случва за втори път след окупацията през 2013 г., и се случва отново
заради
принасянето на университетските ценности в жертва на мутренския манталитет.
Тази есен, уви, историята се повтаря. Най-важният колективен орган за управление на Университета, който трябва да приеме доклада за всичко случило се през предишната академична година, но и да вземе колективни решения за сегашната академична година
все още изобщо не е свикан.
Пет седмици от началото на учебната година минаха, доклад на ректора няма, Общо събрание изобщо не е свикано. Декански съвети вземат "на парче" решения, които имат съмнителна легитимност за продължаване на неприсъственото преподаване до края на зимния семестър, с перспективата така да продължим до края на цялата академичната година.
Университетът съществува преди всичко, за да се преподават в него най-висши знания и науки, но никой не знае как ще се случва това през тази академична година. Легитимно решение може да вземе само редовно свикано Общо събрание.
Безнаказаността и своеволията на безобразничещите овластени в ректорското и някои факултетни ръководства докога ще продължат?
Припомням, че преди няколко години, когато госпожа Мая Манолова реши да се кандидатира за кметица на столичния град, прекрати предсрочно мандата си и представи отчет за работата си като омбудсман на републиката в Народното събрание.
Изборната и мандатна позиция на ректора на най-стария наш университет, който и да е той, не е по-малко важна – както за самия университет, така и за обществото и държавата.
Ако беше честен към Университета, сегашният ректор трябваше да напише и да публикува отчетния доклад за миналата година, както и обобщаващ доклад за първата половина от втория мандат най-късно в края на септември, а Общото събрание трябваше да бъде свикано в средата на октомври: ректорът да бъде освободен, за да участва в предизборната кампания, но вече само в лично качество, а не като олицетворение на академична институция, пред която даже не се е отчел, и която е спъната в най-същинската и най-важната си работа за тази учебна година поради невъзможността да вземе решения.
Кога ще има Общо събрание?
Никой не знае.
Припомням само, а всички колеги могат да проверят в интранет, че проф. дин Иван Илчев в средата и на двата си мандата представяше не само задължителния доклад за предишната година, но и обобщен доклад за първите две години от мандата.
Университетът е употребен и е парализиран институционално, неизвестно докога.
И още. Личният профил на сегашния ректор в сравнение с други негови най-непосредствени колеги не изглежда никак добре.
И с харизматично-респектиращата аура на филологията на филологиите също бе злоупотребено.
Кандидатът, подкрепен от мутрите, не може да се сравнява нито с най-продуктивния и именит класически филолог от ХХ век, нито с единствения друг мъж, единствения друг хабилитиран преподавател в специалност Класическа филология.
Един преподавател и учен се вижда дали има истински качества на учен по това: какво прави след като стане професор, или по това какво прави след като не му позволят да стане професор.
Проф. Богдан Богданов също имаше административна заетост, мениджърски и управленски ангажименти към НБУ и цялото висше образование, които не бяха по-малки от ректорските на ректора на СУ, който и да е той.
Но проф. Богданов продължи и да пише книги, и да превежда, и да води семинари в НБУ – всеки семестър по един общоуниверситетски семинар в НБУ за Платон и/или Аристотел.
Заетостта на проф. Богданов като председател на настоятелството на НБУ не беше по-малка от заетостта на сегашния ректор на най-стария университет,
но проф. Богданов беше и остана до последния си ден класически филолог, учен, преводач, литератор, човек, отдал себе си на знанието за миналото.
Такъв е и Николай Гочев, а проф. Анастас Герджиков е човек, за когото всичко в университета е средство за постигане на други цели.
Разбира се, той може би е шантажиран и заплашван, за да се впусне в тази безумна кандидатпрезидентска комедия, а може и вече съвсем да си е изгубил ума от желание за власт. Всеки човек може да бъде заплашван, изнудван или шантажиран, за да направи нещо абсурдно, понеже единствено Бог е свят и безгрешен. Ако не с нещо свое, може с нещо, което са направили и/или което ще удари смъртно някого от най-близките.
Но има и друго. Псевдо-Аристотел е написал в едно писмо, уж до Александър Велики: "Избягвай най-вече ласкателите, понеже те са най-големите ти врагове". Ректорът се заобиколи с ласкатели, угодници и съ-участници в разни университетски дела на всички нива, които се облагодетелстваха покрай него. Отгледа си клиентела, така както и управлявалите страната през последните 12 години.
А може и просто да му е станало скучно, да е отегчен до смърт от всичко университетско? Иначе защо да зарязва ректорството по средата на мандата?
Няма как да се скрие това, че не е написал нищо ново вече повече от 12 години, че от превеждането на Политика на Аристотел мина повече от четвърт век, че го влече единствено и само властта.
За разлика от проф. Богданов, който въпреки заетостта си написа още няколко книги и преведе Епиктет, нашият колега даже на нито един семинар не е бил повече от десетилетие...
Имаше едни семинари за античната литература и философия и в Софийския университет, в Гълъбарника, но тях ги организираше Николай Гочев, като това предизвикваше гняв и заплахи за административни репресии.
Николай Гочев беше заплашен с наказания по Кодекса на труда, отправени от партийния активист и неуспял кандидатдепутат на "Дай, България", които са протоколирани в протоколи от катедрени съвети на катедрата по Класическа филология.
Как така в Софийския университет ще има семинари за античната литература и философия, и за тяхното възприемане и осмисляне през следващите епохи? Не може, няма да има.
***
На 1 октомври тази година кандидатът за президент, нагизден с тогата и огърлицата, се похвали, че Университетът вече е признат и за изследователски.
Но това стана благодарение на огромната публикационна активност на стотици преподаватели в него, към която самият кандидатпрезидент няма никакъв принос и никаква заслуга. През последните 12 години, откакто стана заместник-ректор няма нито една книга, нито един превод, а само една-единствена статия от 12 страници по специалността, публикувана през 2015 г. в сборник в чест на проф. Богданов.
Това кандидатиране скова в ступор функционирането на Университета, при това в най-тежката вълна на непредсказуема и коварна заразна болест. Това себично кандидатиране свали в нокдаун самоуправлението на Университета и за пореден път се подигра с автономията, а кандидатът приватизира символиката на университета и безсрамно употреби ректорските регалии. За щастие, никой не се сети за Оксфордския ректорски жезъл, подарен през 1938 г. А не него пише "Ego sum vita veritas".
На присмех е подложен и авторитетът на 100-годишната филология-наука за античността в него.
И най-грозното: кандидатът се хвали с постиженията и с публикациите на други, докато той е кроял планове за нови кариерни скокове и е препъвал най-непосредствения си колега с машинации.
Това са шестте авторски и преводни книги на Николай Гочев, които получиха – заедно и поотделно – нула точки преди две години.
За две години как пък нито един от тримата членове на научното жури не написа поне една отрицателна рецензия за поне една от книгите или поне един от преводите?
А петимата членове на катедрата по Класическа филология, които са и членове на Факултетния съвет на ФКНФ, които са гласували за прекратяване на професорски конкурс и са се съгласили, че тези шест книги, които се виждат на снимката по-горе, са кръгли нули, защо не написаха отрицателни рецензии поне за една от тях?
В момента кандидатпрезидентът бива хвален навсякъде в медиите, че е преводач на Политика.
Това е най-големият му символен капитал и действително е най-голямата му заслуга.
Но защо преводачът на Политика в качеството си и на член на Факултетния съвет на ФКНФ подкрепи прекратяването на конкурс, в който участва първият български преводач на цялата Метафизика? Ако имаше основания, да беше ги написал вече в мотивирана отрицателна рецензия.
Отговорите на тези въпроси са ясни и цялото общество разбра какви са причините.
Днес, 9 ноември, 32 години след началото на т. нар. "демократичен преход", най-старият наш университет е похитен и управляван от клиентелни клики и факултетни олигархии, водени от хора с връзки, влияния и протекции в една или друга партийна централа.
Университетът и важни факултети в него се управляват и направляват от такива безскрупулни кариеристи и службогонци, а не от учените, посветени единствено и само на преподаването, на писането, на превеждането, на създаването на специализирани научни общности и провеждането на дискусионни семинари.
***
post scriptum: Към втората снимка трябва да поясня, че в края на септември 2019 г. при подаването на документите и публикациите на Николай Гочев за участието му в конкурса, цялата Метафизика в едно книжно тяло не беше още издадена. Беше предадена в подвързана разпечатка и с придружаващо писмо-уверение от Университетското издателство, че е включена в издателския план за 2019 г., но че ще бъде издадена през 2020 г.
Сред подадените публикации беше и епистоларният роман Писма до Егина, защото в него има и научен апарат, а и защото от кандидати за професорска позиция се изисква да представят
оригинални текстове.
No comments:
Post a Comment