Днес фейсбук ми напомня, че съм написала следното преди една тодина:
Университетът като тип институция е между Църквата и мола. Поне така ни дресираха да мислим и говорим през последните години. От една страна, за разлика от положението при предишната социална система, университетът търси "духовността"; каквото и да означава това. Наистина, какво означава "духовност", никога не ми е била ясна тази дума. Прави го или поне би трябвало да търси знанието и истината с разум. От друга страна, все повече ни притискат да се съобразяваме с "невидимата ръка на пазара";, да предлагаме "пазарно ориентирани и практически приложими" познания.
В най-стария университет у нас специалностите са толкова, колкото са магазините в средностатистически столичен мол.
За да следват в него студентите плащат такси, което прави образованието част от процес на продажба-и-покупка.
В нашата страна моловете са отворени от месеци. За тях отдавна няма локдаун.
Църквата, благодарение на мъдростта и нравствената сила на архиереите устоя на натиска на властите, запази храмовете отворени и даже не изневери на вековната практика на причастяването.
Защо тогава най-старият университет у нас е непристъпен вече шест месеца и е поставен под заплахата да остане заключен още толкова? Защото изневерява на мисията си и това е най-силният ми мотив да протестирам срещу това.
В Техническия университет студентите ще учат присъствено, в Медицинския и УНСС – също. В Благоевградския ЮЗУ "Неофит Рилски" и в ПУ "Паисий Хилендарски" – също.
Оказва се, че Ректоратът е най-опасната университетска сграда в страната. Опасна е, да, но за управляващите. Затова продължаването на локдауна с дистанционно обучение е изгодно най-вече за тях. Елиминира публичното общуване, дискусиите, семинарите. Дресира младите хора да бъдат пасивни послушковци, слушащи преподавателите като монологично говорещи радиоточки, на които не може да се зададе въпрос, защото платформата не позволява диалог...
Днес четох отговори на студенти от ФФ, които попълвали анкета за дистанционното обучение през пролетния семестър. Една студентка, а може и студент, знам ли, написал(а), че дистанционното ѝ харесало, защото можела да си лакира ноктите на ръцете и краката, а също така и да си готви по време на лекции... Така де, преподавателите не виждаме и не чуваме студентите, докато си говорим сами пред компютрите.
На 8 юли това лято, след няколко месеца текстови баталии с един жалбоподател и Етичната комисия, получих в отдел Човешки ресурси официален документ: дисциплинарно наказание "забележка", наложено ми от ректора по членове от Кодекса на труда – заради уронване на престижа на университета. Заради десетките ми постове на блога ми и статуси тук против Закона за изменение и допълнение на ЗРАСРБ. Което правих от февруари 2019 г. по принцип и общо, а след ноември миналата година – и заради една конкретна процедура.
Престижът на университета се уронва и аурата му се очуква не от такива като мен, които критикуват безобразното мутренско образователно законодателство и мутренското му прилагане в университета. Ако в по-голямата част на хуманитарните специалности при нас се наложи отново дистанционното обучение и най-достолепната академична агора остане под ключ за още месеци напред, никой да не търси нито престиж, нито студенти. При следващото проучване на студентското мнение очаквам да прочета, че по време на лекции се епилират или си боядисват и къдрят косите.
No comments:
Post a Comment