разходка на Архангеловден

 

Dei doveri e dei diritti dei docenti universitari

 

Iuxta legem 

https://www.corpiepolitica.it/2020/09/25/iuxta-legem-dei-doveri-e-dei-diritti-dei-docenti-universitari-in-tempo-di-epidemia/?fbclid=IwAR0jkRO6pYTreOsooGUC8F21muWkaBIO9STAWVl1rpiyPFWbOwqz78VfIPY

Dei doveri e dei diritti dei docenti universitari in tempo di epidemia

Una guida, in dieci punti

За правата и задълженията на  университетските преподаватели във време на епидемия. Ръководство в десет точки.

от Алберто Джовани Биудо и Моника Чентани

„Изуството и науката са свободни, свободно е и преподаването“

Конституция на Италия1 Чл.33

             Ръководстовото представлява естественият резултат на нашия опит, натрупан и лично преживян в периода пролет/лято 2020 при преподаването с физическо присъствие в университетите в Катания и ИУАВ (Университетски институт по архитектура във Венеция). Опитали сме да синтезираме позицията си, по покана на много наши колеги, приятели, „съученици“ и преподаватели от други университети.

            Миналата пролет, в духа на институционалната отговорност и с ясното съзнание за трудностите, произтичащи от създалата се ситуация, се постарахме да обясним и да аргументираме позицията, която бяме заели, първо на студентите си, а след това и на ръководствата на самите университети. В някои случаи се оказахме непосредствено призовани да даваме обяснения.

            Тук следва да уточним, че сме прилагали точка по точка принципите и детайлите, които сме събрали в настоящия декалог. Въпреки че бяхме приканвани да разясняваме причините за нашия избор от ръководствата на учебните заведения,  спрямо нас по никакъв начин не са били прилагани дисциплинарни наказания.

            Преди да споделим обаче това наше Ръководство, ние го предложихме на вниманието на някои приятели юристи, които го огледаха от гледна точка на закона и неговата законосъобразност.

Говорихме и с някои студенти, които ни дадоха уместни напътствия.

Встъпление.

Първото нещо засяга продължителността на извънредното положение, свързано с ковид 19; продължилите изключителни мерки, както национални, така и международни, и липсата на яснота по отношение на университетското преподаване.

Вторият аспект се отнася  до факта, че не всеки университетски преподавател е готов да изпълнява пасивно многословните и противоречиви разпоредби, казани от някакъв управляващ, върху начина за протичане на университетските лекции.

Третият аспект е свързан с правата и задълженията на  университетските преподаватели, които са гарантирани от Конституцията на страната, която е върховният закон, на който не може да се противоречи – нито експлицитно, нито имплицитно – от някаква разпоредба, която е вторична правна норма, каквито са например заповедите и правилниците на отделни университети, или друг административен акт.

Всички закони, които са били приети по отношение на университетската преподавателска работа, потвърждават, а и не могат да направят друго, текста и духа на чл. 33 от Конституцията на страната. (В приложение има синтезирана информация относно законодателството, което потвърждава споменатия конституционен член.)

Всъщност преподавателските задължения са посочени в разпоредбите на всеки отделен университет, които можем да определим като повече или по-малко точни.  Всичко онова, което не е изрично регламентирано, е оставено на гражданската съвест и на дидактическата компетентност на самите преподаватели, при пълно съблюдаване на чл. 2 и 34 на Конституцията, повеляващи следното: „Републиката признава и гарантира неприкосновените права на човека, било то индивидуални или в обществени сдружения, където се развива неговата личност“ и „Училището е достъпно за всички“, както и „Способните и с качества, дори и да нямат необходимите средства, имат правото да продължат образованието си по-нагоре.“ 

В този контекст е важно да не се забравя, че формулировката на Кончето Маркези, един от учредителите на основния закон на Италия, чл.33, в който се казва че „Републиката определя общите норми по отношение на образованието и създава държавни училища за всички“, поддържа тезата, че „този член е много далеч от желанието на държавата да предлага или да се намесва като поръчител, определящ идеологическите насоки, методите на обучение и на всичко онова, което може да накърни или деформира свободата на преподаване, която на всяка цена трябва да бъде уважавана и гарантирана“.

Ръководство в десет точки.

I.                    Свобода на преподаването

Преподавателят е длъжен и има правото да извършва своята преподавателска и изследователска работа, определяйки най-подходящите начини и методи по отношение на конкретния предмет, вътрешната организация на курса и самия факултет.

Преподавателят освен това има правото да откаже да упражнява дейността си, ако счете начините на работа за несъвместими със своите етични и деонтологични принципи, които определят качеството на неговото преподаване.

II.                  Контакт и връзка със студентите

Преподавателят има правото да установява директен контакт със студентите, записани в курса, полагайки началото на индивидуална или групова връзка и по начин, който счита за подходящ за изясняване същността на преподавания материал, предоставяйки всяка полезна информация и материали за задълбочаване в изучаваната материя. Дългът за личен контакт, за  директна връзка със студентите, за индивидуални или групови отношения с курсистите, е жизненоважен особено когато преподавателят е принуден да работи в  среда на аномалия. Преподавателят е длъжен да споделя със студентите насоките и методите за изучаване на текстовете по учебната програма, както и за евентуални научни изследвания и разработки.

III.                Правото на отказ да преподаваш от разстояние, при конфликт със собствените ценностни устои

Преподавателят, който още в началато не е подписал договор, в който да изразява съгласие за онлайн обучение, има право да откаже налагането на такава мярка, която е в разрез с неговите принципи и методи на работа. Тъй като дистанционното обучение, от концептуална гледна точка, представлява един monstrum, който налага безусловно отдаване на тела и ум на новия начин на обучение, което води до изкривяване характера на лекцията – по своята природа интерактивна и синестетична – то преподавателят с пълна свобода  и право може да защитава аргументирано позицията си на отказ, както пред студентите, така и пред институциите. Под знака на идеологическта сигурност на immunitas се очертава елиминирането на физическия контакт както между преподавател и студент, така и между самите студенти.

IV.               Право на отказ на неправомерното допълване на реторическия инструментариум

Преподавателят е длъжен да провежда часовете си и да бъде подготвен за тази задача както от гледна точка на съдържанието, така и от от гледна точка на необходимия реторически инструментариум. И обратното: преподавателят няма никакво задължение да се обучава или да актуализира знанията си  по други техники на комуникация, чужди на университетската лекция, като видеоматериали или документални филми, за които са необходими други реторически техники и похвати. Всеки вид преподаване има собствена реторика. Ако ръководството на даден университет има намерение да прилага „телевизионни“ лекции, тогава следва да наеме „разпространители“, които да са обучени ad hoc, без да се налага на преподавателя да усъвършенства нехарактерни за неговата работа умения. Примерът, който даваме може да се стори абсурден, (не  чак толкова), но защо да не се ангажира за лекцията професионален актьор, със съответната режисура, техници по озвучаването и осветлението? И защо да не се декламират лекциите на английски език – има запитвания от много места – от някой с бивш майчин език? Задължение и право на преподавателя е да активира и промотира дори сред студентите критическо мислене по отношение на избора на „телевизионен“ канал, както и по отношение на метода и свързаното с него ораторско изкуство, сравнени с другата предложена форма на комуникация, която иска да бъде алтернатива на класическата paideia, утвърдена от векове в Италия и Европа: така новата предложена форма стимулира асимилирането на нашите университети от технологичните университети, които са равнопоставени и техният брой се оказва вече прекален, поради необмислени законодателни инициативи.

V.                 Право на отказ за записване на лекциите

Възможността, положителна и пожелателна, лекциите да бъдат изпращани на студентите, които нямат възможност за физическо присъствие, чрез технически средства в стрийминг не води, нито пък вменява, някакво задължение за запис на частни платформи като Teаms, Zoom и подобен софтуер. Налага се да припомним, че във всяка ситуация и при всички обстоятелства съдържанието и начините на водене на лекциите са под закрила на закона за личните данни и като такива не могат да бъдат записвани без разрешение на водещия лекцията (дори да става дума за обикновен аудиозапис). Освен това следва да се има предвид правото на преподавателя да изисква спазването на закона за интелектуалното право при провеждане на часа и само ако реши може да даде правото на запис. Казано с други думи, всяка лекция представлява интелектуален израз, който трябва да бъде гарантиран в неговата пълнота, без извадки, орязвания или вмъквания, които рискуват да преиначат съдържанието, намерението и целите на този интелектуален израз. Нищо от току-що казаното не е гарантирано при запис на лекциите в частните платформи, които стават ipso facto негови икономически държатели с всички последици по използването на този интелектуален продукт (почти винаги непубликуван) от страна на платформите. В светлината на всичко това задължението за провеждане на лекциите (присъствено или в стрийминг) не води до никакво задължение за запис на същите. Преподавателт има правото да откаже запис на една, повече, или на всички лекции от курса, който води.

 

VI.               Право/задължение на отказ от пасивен (бюрократичен)  контрол

Преподавателят има право/задължение да откаже всякаква форма на контрол от администрацията и часовите разписания за влизане в учебните платформи  - това е превишаване на права, което води до свеждане на хората до контролиращи и контролирани. Обратното: преподавателят има задължението да отговаря на всяко от съображенията на студентите, на ректора и на колегите си от курса, при желание за изясняване и обяснения по съдържанието на лекцията и начините на преподаване.

VII.             Право/задължение на отказ от активен (полицейски)  контрол

Преподавателят има право/задължение да откаже да упражнява всякаква форма на контрол върху присъстващите, навиците и поведението на студентите. В частност преподавателят има право да откаже да бъде контрольор, реален или със средствата на информатиката, което е полицейска задача, съвсем чужда на доверителския характер на отношенията със студентите (както е чужд а и на неговите функции). С такива задачи, ако е необходимо, следва да се занимават други хора.

VIII.           Защита на свободата на достъп в университета и възможност на всички граждани да го посещават

Задължение на преподавателят е да защитава достъпа до университетските пространства: кризисната ситуация не може да се превръща в генерална репетиция за конфискуване и недопускане в университетските пространства – зали, библиотеки, общи пространства; те трябва да бъдат на разположение на всеки гражданин. Ограничаването на достъпа до тези пространства води до израждане на идеята за същите – институционално са създадени като публични места и ако достъпът е ограничен, той лишава гражданите от жизненост, защото именно те са собствениците на правото да ползват тези пространства.

IX.                Отказ за сътрудничество при нарастването на неравенството, смисъла, социалната и политическа функция на дидактиката

Преподавателят има право/задължение да отказва с всички средства, с които разполага, възможността неговата работа да увеличава социалното и икономическо неравенство сред студентите. В тази връзка той следва да тренира своя критичен поглед, този на студентите и на колегите си, координиращи преподаването, предвид нарастващата разлика при преподаването от разстояние. Практиката на преподаването – реалното преподаване, с физическо присъствие – е един от най-ярките и плодоносни изрази на политико-възпитателния принцип, формулиранн от Хана Аренд по повод акта на „излизане от вкъщи“: първо условие за преминаване на индивидите от idiotes – човек, който действа и управлява интересите си в семейна среда или комуна, до   polites – гражданин, или човек в пълния смисъл на думата, който действа в обществена среда. Институциите са призвани да възпитават политически гражданите, а не да облагодетелстват инфантилизацията на социалното тяло: дистанционното обучение стимулира връщането към семейното гнездо; прибирането в една дименсия, която спомага за връщането в групата, вместо да освобождава студента от семейните и местни порядки. Открай време италианските градове са „цитадели на знанието“, затова с целеви икономически помощи следва студенти и предаватели да бъдат стимулирани да живеят в университетските градове.

X.                  Право/задължение на parrhesia и заклеймяване микрофизиката на властта

Типично за преподавателя е правото/задължението да изразява ефикасно и според възможностите си собствената си критическа мисъл по отношение на действащите правила: става дума за право/задължение присъщо на всеки гражданин, но преподавателят трябва да умее да го упражнява в по-висока степен. Това е валидно и от педагогическа гледна точка, тъй като първо задължение на университетския преподавател е да възпитава в студентите си критическото мислене и парезията. Познавайки коварните форми на административното налагане, вплитащо в себе си микрофизиката на властта чрез регламенти и циркулярни писма, преподавателят има правото/задължението да дава отпор, разбира се, аргументиран, пред университетското ръководство и пред студентите, на всяка една форма на контрол, с възможност за отхвърляне на наложените мерки.

Превод от италиански: Сава Славчев

 

следпразнични преподавателски размисли

 

Преди много години, преди повече от 10 години в студен февруарски ден отидох в кабинета ми в блок Четвърти. Беше по време на зимната сесия, може би три седмици не бях ходила там, защото лекциите със задочниците бяха в края на януари, никой не беше се уговарял с мен за приемен час, а кабинетът се ползва само за това. (В него никога не е имало компютър, принтер и копир/скенер.)

В кошчето за боклук забелязах опаковка от фурми, останала там може би от ноември. Изхвърлих боклука, взех от дамската тоалетна на третия етаж метла, лопатка и кофа с бърсалска с ресни, и почистих кабинета. Към края на почистването се появи чистачка и каза, че този кабинет не е почистван скоро, защото колежката ѝ е болна, а тя не смогва с всички етажи, освен това кабинетът не е от тези, които се ползват всеки ден.

Учудих се как е разбрала, че сама си почиствам кабинета.

– Ами портиерът долу Ви видя на екрана как наливате вода в кофата с бърсалката, каза ми да се кача да Ви помогна.

Това беше първият път, когато се уверих, че има камери не само по коридорите и фоайетата, но и в кабинетите и тоалетните. (Метлите, лопатките, кофите и моповете с ресните са в дамската тоалетна на третия етаж.)

Добре, щом безопасността го изисква. 

Поставянето на камери навсякъде във всички университетски сгради беше направено още в началото на втория мандат на проф. Илчев, а и във всички наши училища може би още по-рано.

По всяка вероятност камери, а сигурно и микрофони има и във всички аудитории, зали и по-обширни кабинети, в които преподаваме.

Така си мисля, защото как иначе да си обясним неистовия бюрократичен тормоз при сегашното "обучение в електронна среда" на всяка цена да използваме единствено и само платформи, в които може да се прави запис на преподаваното от нас?

Трябва да използваме контролируеми платформи, за да има тотален "академичен" шпионаж.

Добре, а когато преподавахме по традиционния хилядолетен начин, защо не ни отчитаха часовете чрез записи?

Защото е противоконституционно.

Никога и никъде никой преподавател не е подписвал в договор и допълнителни трудови споразумения, и не е давал съгласието си да бъде подслушван и записван, докато преподава.

Остава хипотезата, че без да знаем и без да предполагаме, в блажените години на традиционното преподаване пак сме били контролирани и записвани с микрофони и с камери.

Има и още нещо, което научих от студенти в края на миналия семестър в откровен разговор с тях, но те са от друг факултет, не от Философския.

Говорихме си за това в коя специалност и по кои предмети как са се справили с чудото, което ни сполетя.

Студентите откровено си признаха, че повечето опити да се работи в Мудъл са завършвали с провал, защото системата непрекъснато се "кръшва" (студентски жаргон от английския глагол crush).

– Ама Мудъл непрекъснато се кръшва и ни изхвърля, но ние почти по всички дисциплини си имаме пълен комплект записи от почти всички лекции по всичко.

И така, от този откровен разговор разбрах нещо, за което предполагах и бях подочувала и преди.

Много от нашите студенти работят, ако не на пълен, много често на половин работен ден.

Доц. д-р Калоян Харалампиев преди няколко години за едно Общо събрание на ФФ беше направил мащабно социологическо проучване за всякакви демографски показатели на студентите от факултета, който е най-големият в целия университет. ФФ има винаги повече от 2000 студенти и в трите степени.

Повечето от половината наши студенти от ФФ, а предполагам и от другите хуманитарни факултети работят, ако не на пълен, поне на половин работен ден. 

А в магистърската и докторската степен един на хиляда може да си позволи да не работи, затова часовете с магистрите са почти винаги в събота и неделя, или късно вечер в делничните дни.

Това означава, че повечето от половината студенти в бакалавърска степен не могат, 

дори и много, много да го искат, да посещават редовно лекциите и семинарите, 

защото някъде трябва да живеят и нещо трябва да ядат.

И точно поради това съществува, при това от години, такава система за студентска взаимопомощ и колегиална солидарност: който от студентите присъства на лекция, прави запис с телефона си и после аудиофайлът като емпетройка или емпечетворка се споделя в абсолютно затворените групи във фейсбук. 

Там било отскоро, но понеже системата съществува отдавна, отпреди популярността на фейсбук, имало затворени групи и в Гугъл и другаде. 

И това е ставало отдавна, години преди да ни сполетят сегашните беди. 

– Но някои лекции по някои дисциплини са толкова сложни, че дори и когато аз съм била, и аз съм правила записа, после трябва внимателно да я изслушам най-малко още два пъти, за да разбера и да запомня.

Така каза една от студентките по време на откровения ни разговор през юни.

Така че студентите по много от хуманитарните дисциплини в големите хуманитарни факултети имат пълни комплекти от аудиофайлове със записи от лекции, които споделят в херметически затворени групи и които като наследство се предават от един випуск на друг, а по-любознателните от тях сравняват казаното през една година от един или друг преподавател с казаното от същия преподавател на следващата година.

И правят съответните допълнения, когато има нещо ново.

В това няма нищо нередно.

По такъв начин са се появили по-голямата част от томовете на Хегел и десетките томове на Хайдегер – от стенографски записи на техните университетски лекции, от лекциите на Хегел и семинарите на Хайдегер, допълвани и разширявани от стенографиращи студенти година след година. Почти всичко в Аристотеловия корпус е пак записки от и за лекциите му в Ликейона.

Има, обаче, огромна разлика в записите, правени от студентите 

и записите, правени от администрацията.

Студентите са ни записвали без разрешение, някои от нас сме били записвани в продължение на години,

защото искат да знаят и искат да учат, но онези от тях, които не са родени със сребърна лъжичка

в устата, а това са половината от тях, че и повече, трябва да работят!

Когато администрацията ни записва или ни тероризира да преподаваме единствено в платформи, в които може да се записва, с това чисто и просто се нарушава конституцията и законите, а и

става очеизвадно: ситуацията се използва, за да се наложи тотален "академичен" и "университетски" шпионаж.

Всяка дума, всяка шега, всяка въздишка на преподавателя да бъде документирана, а онези от нас, които включват и камерата, когато преподаваме от вкъщи, така всъщност позволяваме на неканени гости да надзъртат в пространства, в които би трябвало да се влиза само със заповед за претърсване.

Има сериозна болест, но тя се използва от овластените във всички властови пирамиди като претекст да бъдем лишени и от най-елементарните преподавателски и човешки права.

В условията на несвобода овластените винаги стават садисти. 

Правомощията им отключват в тях желанието да тормозят, унижават и тъпчат по всички възможни начини неовластените и подчинените.

В министерските и академичните управляващи се отприщиха всички разновидности на садистичните патологии.

Затова ни отнеха свободата сами да определим през какви платформи и как да общуваме със студентите в името на истинското и качествено образование.

За тях е важно да бъдем записвани, подслушвани, контролирани и надзиравани.

Да има надзор и наказание. 

Дори и някога отново да се върнем към традиционния хилядолетен начин на преподаване, нищо никога няма да бъде вече същото.  

  

  

светлина и слънце