Dei doveri e dei diritti dei docenti universitari

 

Iuxta legem 

https://www.corpiepolitica.it/2020/09/25/iuxta-legem-dei-doveri-e-dei-diritti-dei-docenti-universitari-in-tempo-di-epidemia/?fbclid=IwAR0jkRO6pYTreOsooGUC8F21muWkaBIO9STAWVl1rpiyPFWbOwqz78VfIPY

Dei doveri e dei diritti dei docenti universitari in tempo di epidemia

Una guida, in dieci punti

За правата и задълженията на  университетските преподаватели във време на епидемия. Ръководство в десет точки.

от Алберто Джовани Биудо и Моника Чентани

„Изуството и науката са свободни, свободно е и преподаването“

Конституция на Италия1 Чл.33

             Ръководстовото представлява естественият резултат на нашия опит, натрупан и лично преживян в периода пролет/лято 2020 при преподаването с физическо присъствие в университетите в Катания и ИУАВ (Университетски институт по архитектура във Венеция). Опитали сме да синтезираме позицията си, по покана на много наши колеги, приятели, „съученици“ и преподаватели от други университети.

            Миналата пролет, в духа на институционалната отговорност и с ясното съзнание за трудностите, произтичащи от създалата се ситуация, се постарахме да обясним и да аргументираме позицията, която бяме заели, първо на студентите си, а след това и на ръководствата на самите университети. В някои случаи се оказахме непосредствено призовани да даваме обяснения.

            Тук следва да уточним, че сме прилагали точка по точка принципите и детайлите, които сме събрали в настоящия декалог. Въпреки че бяхме приканвани да разясняваме причините за нашия избор от ръководствата на учебните заведения,  спрямо нас по никакъв начин не са били прилагани дисциплинарни наказания.

            Преди да споделим обаче това наше Ръководство, ние го предложихме на вниманието на някои приятели юристи, които го огледаха от гледна точка на закона и неговата законосъобразност.

Говорихме и с някои студенти, които ни дадоха уместни напътствия.

Встъпление.

Първото нещо засяга продължителността на извънредното положение, свързано с ковид 19; продължилите изключителни мерки, както национални, така и международни, и липсата на яснота по отношение на университетското преподаване.

Вторият аспект се отнася  до факта, че не всеки университетски преподавател е готов да изпълнява пасивно многословните и противоречиви разпоредби, казани от някакъв управляващ, върху начина за протичане на университетските лекции.

Третият аспект е свързан с правата и задълженията на  университетските преподаватели, които са гарантирани от Конституцията на страната, която е върховният закон, на който не може да се противоречи – нито експлицитно, нито имплицитно – от някаква разпоредба, която е вторична правна норма, каквито са например заповедите и правилниците на отделни университети, или друг административен акт.

Всички закони, които са били приети по отношение на университетската преподавателска работа, потвърждават, а и не могат да направят друго, текста и духа на чл. 33 от Конституцията на страната. (В приложение има синтезирана информация относно законодателството, което потвърждава споменатия конституционен член.)

Всъщност преподавателските задължения са посочени в разпоредбите на всеки отделен университет, които можем да определим като повече или по-малко точни.  Всичко онова, което не е изрично регламентирано, е оставено на гражданската съвест и на дидактическата компетентност на самите преподаватели, при пълно съблюдаване на чл. 2 и 34 на Конституцията, повеляващи следното: „Републиката признава и гарантира неприкосновените права на човека, било то индивидуални или в обществени сдружения, където се развива неговата личност“ и „Училището е достъпно за всички“, както и „Способните и с качества, дори и да нямат необходимите средства, имат правото да продължат образованието си по-нагоре.“ 

В този контекст е важно да не се забравя, че формулировката на Кончето Маркези, един от учредителите на основния закон на Италия, чл.33, в който се казва че „Републиката определя общите норми по отношение на образованието и създава държавни училища за всички“, поддържа тезата, че „този член е много далеч от желанието на държавата да предлага или да се намесва като поръчител, определящ идеологическите насоки, методите на обучение и на всичко онова, което може да накърни или деформира свободата на преподаване, която на всяка цена трябва да бъде уважавана и гарантирана“.

Ръководство в десет точки.

I.                    Свобода на преподаването

Преподавателят е длъжен и има правото да извършва своята преподавателска и изследователска работа, определяйки най-подходящите начини и методи по отношение на конкретния предмет, вътрешната организация на курса и самия факултет.

Преподавателят освен това има правото да откаже да упражнява дейността си, ако счете начините на работа за несъвместими със своите етични и деонтологични принципи, които определят качеството на неговото преподаване.

II.                  Контакт и връзка със студентите

Преподавателят има правото да установява директен контакт със студентите, записани в курса, полагайки началото на индивидуална или групова връзка и по начин, който счита за подходящ за изясняване същността на преподавания материал, предоставяйки всяка полезна информация и материали за задълбочаване в изучаваната материя. Дългът за личен контакт, за  директна връзка със студентите, за индивидуални или групови отношения с курсистите, е жизненоважен особено когато преподавателят е принуден да работи в  среда на аномалия. Преподавателят е длъжен да споделя със студентите насоките и методите за изучаване на текстовете по учебната програма, както и за евентуални научни изследвания и разработки.

III.                Правото на отказ да преподаваш от разстояние, при конфликт със собствените ценностни устои

Преподавателят, който още в началато не е подписал договор, в който да изразява съгласие за онлайн обучение, има право да откаже налагането на такава мярка, която е в разрез с неговите принципи и методи на работа. Тъй като дистанционното обучение, от концептуална гледна точка, представлява един monstrum, който налага безусловно отдаване на тела и ум на новия начин на обучение, което води до изкривяване характера на лекцията – по своята природа интерактивна и синестетична – то преподавателят с пълна свобода  и право може да защитава аргументирано позицията си на отказ, както пред студентите, така и пред институциите. Под знака на идеологическта сигурност на immunitas се очертава елиминирането на физическия контакт както между преподавател и студент, така и между самите студенти.

IV.               Право на отказ на неправомерното допълване на реторическия инструментариум

Преподавателят е длъжен да провежда часовете си и да бъде подготвен за тази задача както от гледна точка на съдържанието, така и от от гледна точка на необходимия реторически инструментариум. И обратното: преподавателят няма никакво задължение да се обучава или да актуализира знанията си  по други техники на комуникация, чужди на университетската лекция, като видеоматериали или документални филми, за които са необходими други реторически техники и похвати. Всеки вид преподаване има собствена реторика. Ако ръководството на даден университет има намерение да прилага „телевизионни“ лекции, тогава следва да наеме „разпространители“, които да са обучени ad hoc, без да се налага на преподавателя да усъвършенства нехарактерни за неговата работа умения. Примерът, който даваме може да се стори абсурден, (не  чак толкова), но защо да не се ангажира за лекцията професионален актьор, със съответната режисура, техници по озвучаването и осветлението? И защо да не се декламират лекциите на английски език – има запитвания от много места – от някой с бивш майчин език? Задължение и право на преподавателя е да активира и промотира дори сред студентите критическо мислене по отношение на избора на „телевизионен“ канал, както и по отношение на метода и свързаното с него ораторско изкуство, сравнени с другата предложена форма на комуникация, която иска да бъде алтернатива на класическата paideia, утвърдена от векове в Италия и Европа: така новата предложена форма стимулира асимилирането на нашите университети от технологичните университети, които са равнопоставени и техният брой се оказва вече прекален, поради необмислени законодателни инициативи.

V.                 Право на отказ за записване на лекциите

Възможността, положителна и пожелателна, лекциите да бъдат изпращани на студентите, които нямат възможност за физическо присъствие, чрез технически средства в стрийминг не води, нито пък вменява, някакво задължение за запис на частни платформи като Teаms, Zoom и подобен софтуер. Налага се да припомним, че във всяка ситуация и при всички обстоятелства съдържанието и начините на водене на лекциите са под закрила на закона за личните данни и като такива не могат да бъдат записвани без разрешение на водещия лекцията (дори да става дума за обикновен аудиозапис). Освен това следва да се има предвид правото на преподавателя да изисква спазването на закона за интелектуалното право при провеждане на часа и само ако реши може да даде правото на запис. Казано с други думи, всяка лекция представлява интелектуален израз, който трябва да бъде гарантиран в неговата пълнота, без извадки, орязвания или вмъквания, които рискуват да преиначат съдържанието, намерението и целите на този интелектуален израз. Нищо от току-що казаното не е гарантирано при запис на лекциите в частните платформи, които стават ipso facto негови икономически държатели с всички последици по използването на този интелектуален продукт (почти винаги непубликуван) от страна на платформите. В светлината на всичко това задължението за провеждане на лекциите (присъствено или в стрийминг) не води до никакво задължение за запис на същите. Преподавателт има правото да откаже запис на една, повече, или на всички лекции от курса, който води.

 

VI.               Право/задължение на отказ от пасивен (бюрократичен)  контрол

Преподавателят има право/задължение да откаже всякаква форма на контрол от администрацията и часовите разписания за влизане в учебните платформи  - това е превишаване на права, което води до свеждане на хората до контролиращи и контролирани. Обратното: преподавателят има задължението да отговаря на всяко от съображенията на студентите, на ректора и на колегите си от курса, при желание за изясняване и обяснения по съдържанието на лекцията и начините на преподаване.

VII.             Право/задължение на отказ от активен (полицейски)  контрол

Преподавателят има право/задължение да откаже да упражнява всякаква форма на контрол върху присъстващите, навиците и поведението на студентите. В частност преподавателят има право да откаже да бъде контрольор, реален или със средствата на информатиката, което е полицейска задача, съвсем чужда на доверителския характер на отношенията със студентите (както е чужд а и на неговите функции). С такива задачи, ако е необходимо, следва да се занимават други хора.

VIII.           Защита на свободата на достъп в университета и възможност на всички граждани да го посещават

Задължение на преподавателят е да защитава достъпа до университетските пространства: кризисната ситуация не може да се превръща в генерална репетиция за конфискуване и недопускане в университетските пространства – зали, библиотеки, общи пространства; те трябва да бъдат на разположение на всеки гражданин. Ограничаването на достъпа до тези пространства води до израждане на идеята за същите – институционално са създадени като публични места и ако достъпът е ограничен, той лишава гражданите от жизненост, защото именно те са собствениците на правото да ползват тези пространства.

IX.                Отказ за сътрудничество при нарастването на неравенството, смисъла, социалната и политическа функция на дидактиката

Преподавателят има право/задължение да отказва с всички средства, с които разполага, възможността неговата работа да увеличава социалното и икономическо неравенство сред студентите. В тази връзка той следва да тренира своя критичен поглед, този на студентите и на колегите си, координиращи преподаването, предвид нарастващата разлика при преподаването от разстояние. Практиката на преподаването – реалното преподаване, с физическо присъствие – е един от най-ярките и плодоносни изрази на политико-възпитателния принцип, формулиранн от Хана Аренд по повод акта на „излизане от вкъщи“: първо условие за преминаване на индивидите от idiotes – човек, който действа и управлява интересите си в семейна среда или комуна, до   polites – гражданин, или човек в пълния смисъл на думата, който действа в обществена среда. Институциите са призвани да възпитават политически гражданите, а не да облагодетелстват инфантилизацията на социалното тяло: дистанционното обучение стимулира връщането към семейното гнездо; прибирането в една дименсия, която спомага за връщането в групата, вместо да освобождава студента от семейните и местни порядки. Открай време италианските градове са „цитадели на знанието“, затова с целеви икономически помощи следва студенти и предаватели да бъдат стимулирани да живеят в университетските градове.

X.                  Право/задължение на parrhesia и заклеймяване микрофизиката на властта

Типично за преподавателя е правото/задължението да изразява ефикасно и според възможностите си собствената си критическа мисъл по отношение на действащите правила: става дума за право/задължение присъщо на всеки гражданин, но преподавателят трябва да умее да го упражнява в по-висока степен. Това е валидно и от педагогическа гледна точка, тъй като първо задължение на университетския преподавател е да възпитава в студентите си критическото мислене и парезията. Познавайки коварните форми на административното налагане, вплитащо в себе си микрофизиката на властта чрез регламенти и циркулярни писма, преподавателят има правото/задължението да дава отпор, разбира се, аргументиран, пред университетското ръководство и пред студентите, на всяка една форма на контрол, с възможност за отхвърляне на наложените мерки.

Превод от италиански: Сава Славчев