Преди много години, преди повече от 10 години в студен февруарски ден отидох в кабинета ми в блок Четвърти. Беше по време на зимната сесия, може би три седмици не бях ходила там, защото лекциите със задочниците бяха в края на януари, никой не беше се уговарял с мен за приемен час, а кабинетът се ползва само за това. (В него никога не е имало компютър, принтер и копир/скенер.)
В кошчето за боклук забелязах опаковка от фурми, останала там може би от ноември. Изхвърлих боклука, взех от дамската тоалетна на третия етаж метла, лопатка и кофа с бърсалска с ресни, и почистих кабинета. Към края на почистването се появи чистачка и каза, че този кабинет не е почистван скоро, защото колежката ѝ е болна, а тя не смогва с всички етажи, освен това кабинетът не е от тези, които се ползват всеки ден.
Учудих се как е разбрала, че сама си почиствам кабинета.
– Ами портиерът долу Ви видя на екрана как наливате вода в кофата с бърсалката, каза ми да се кача да Ви помогна.
Това беше първият път, когато се уверих, че има камери не само по коридорите и фоайетата, но и в кабинетите и тоалетните. (Метлите, лопатките, кофите и моповете с ресните са в дамската тоалетна на третия етаж.)
Добре, щом безопасността го изисква.
Поставянето на камери навсякъде във всички университетски сгради беше направено още в началото на втория мандат на проф. Илчев, а и във всички наши училища може би още по-рано.
По всяка вероятност камери, а сигурно и микрофони има и във всички аудитории, зали и по-обширни кабинети, в които преподаваме.
Така си мисля, защото как иначе да си обясним неистовия бюрократичен тормоз при сегашното "обучение в електронна среда" на всяка цена да използваме единствено и само платформи, в които може да се прави запис на преподаваното от нас?
Трябва да използваме контролируеми платформи, за да има тотален "академичен" шпионаж.
Добре, а когато преподавахме по традиционния хилядолетен начин, защо не ни отчитаха часовете чрез записи?
Защото е противоконституционно.
Никога и никъде никой преподавател не е подписвал в договор и допълнителни трудови споразумения, и не е давал съгласието си да бъде подслушван и записван, докато преподава.
Остава хипотезата, че без да знаем и без да предполагаме, в блажените години на традиционното преподаване пак сме били контролирани и записвани с микрофони и с камери.
Има и още нещо, което научих от студенти в края на миналия семестър в откровен разговор с тях, но те са от друг факултет, не от Философския.
Говорихме си за това в коя специалност и по кои предмети как са се справили с чудото, което ни сполетя.
Студентите откровено си признаха, че повечето опити да се работи в Мудъл са завършвали с провал, защото системата непрекъснато се "кръшва" (студентски жаргон от английския глагол crush).
– Ама Мудъл непрекъснато се кръшва и ни изхвърля, но ние почти по всички дисциплини си имаме пълен комплект записи от почти всички лекции по всичко.
И така, от този откровен разговор разбрах нещо, за което предполагах и бях подочувала и преди.
Много от нашите студенти работят, ако не на пълен, много често на половин работен ден.
Доц. д-р Калоян Харалампиев преди няколко години за едно Общо събрание на ФФ беше направил мащабно социологическо проучване за всякакви демографски показатели на студентите от факултета, който е най-големият в целия университет. ФФ има винаги повече от 2000 студенти и в трите степени.
Повечето от половината наши студенти от ФФ, а предполагам и от другите хуманитарни факултети работят, ако не на пълен, поне на половин работен ден.
А в магистърската и докторската степен един на хиляда може да си позволи да не работи, затова часовете с магистрите са почти винаги в събота и неделя, или късно вечер в делничните дни.
Това означава, че повечето от половината студенти в бакалавърска степен не могат,
дори и много, много да го искат, да посещават редовно лекциите и семинарите,
защото някъде трябва да живеят и нещо трябва да ядат.
И точно поради това съществува, при това от години, такава система за студентска взаимопомощ и колегиална солидарност: който от студентите присъства на лекция, прави запис с телефона си и после аудиофайлът като емпетройка или емпечетворка се споделя в абсолютно затворените групи във фейсбук.
Там било отскоро, но понеже системата съществува отдавна, отпреди популярността на фейсбук, имало затворени групи и в Гугъл и другаде.
И това е ставало отдавна, години преди да ни сполетят сегашните беди.
– Но някои лекции по някои дисциплини са толкова сложни, че дори и когато аз съм била, и аз съм правила записа, после трябва внимателно да я изслушам най-малко още два пъти, за да разбера и да запомня.
Така каза една от студентките по време на откровения ни разговор през юни.
Така че студентите по много от хуманитарните дисциплини в големите хуманитарни факултети имат пълни комплекти от аудиофайлове със записи от лекции, които споделят в херметически затворени групи и които като наследство се предават от един випуск на друг, а по-любознателните от тях сравняват казаното през една година от един или друг преподавател с казаното от същия преподавател на следващата година.
И правят съответните допълнения, когато има нещо ново.
В това няма нищо нередно.
По такъв начин са се появили по-голямата част от томовете на Хегел и десетките томове на Хайдегер – от стенографски записи на техните университетски лекции, от лекциите на Хегел и семинарите на Хайдегер, допълвани и разширявани от стенографиращи студенти година след година. Почти всичко в Аристотеловия корпус е пак записки от и за лекциите му в Ликейона.
Има, обаче, огромна разлика в записите, правени от студентите
и записите, правени от администрацията.
Студентите са ни записвали без разрешение, някои от нас сме били записвани в продължение на години,
защото искат да знаят и искат да учат, но онези от тях, които не са родени със сребърна лъжичка
в устата, а това са половината от тях, че и повече, трябва да работят!
Когато администрацията ни записва или ни тероризира да преподаваме единствено в платформи, в които може да се записва, с това чисто и просто се нарушава конституцията и законите, а и
става очеизвадно: ситуацията се използва, за да се наложи тотален "академичен" и "университетски" шпионаж.
Всяка дума, всяка шега, всяка въздишка на преподавателя да бъде документирана, а онези от нас, които включват и камерата, когато преподаваме от вкъщи, така всъщност позволяваме на неканени гости да надзъртат в пространства, в които би трябвало да се влиза само със заповед за претърсване.
Има сериозна болест, но тя се използва от овластените във всички властови пирамиди като претекст да бъдем лишени и от най-елементарните преподавателски и човешки права.
В условията на несвобода овластените винаги стават садисти.
Правомощията им отключват в тях желанието да тормозят, унижават и тъпчат по всички възможни начини неовластените и подчинените.
В министерските и академичните управляващи се отприщиха всички разновидности на садистичните патологии.
Затова ни отнеха свободата сами да определим през какви платформи и как да общуваме със студентите в името на истинското и качествено образование.
За тях е важно да бъдем записвани, подслушвани, контролирани и надзиравани.
Да има надзор и наказание.
Дори и някога отново да се върнем към традиционния хилядолетен начин на преподаване, нищо никога няма да бъде вече същото.
No comments:
Post a Comment