За този пост ползвам копия на миниатюри, показващи различните тематични полета в арабската литература,
подбрани от проф. Цветан Теофанов
*
Утре, 6 ноември, в галерията UniArt на НБУ от 9.30 до 13.00 часа ще се проведе конференцията Загадката (на) Медея.
В конференцията ще участват антрополози, философи, психолози и филолози.
Във фейсбук събитието е обявено така:
В първата част на конференцията митът за Медея е представен в исторически контекст и като проблем на превода; във втората част - като тълкувателен проблем; в третата ще бъде представен опитът от театралния и социален проект "Медея" на Снежина Петрова и Десислава Шпатова, осъществен в периода 2017-2019 г. Организатори на конференцията: Стефан Попов и Георги Гочев
Участници в конференцията:
Първа част (10-11 часа): Доротея Табакова, Владимир Маринов, Васил Гарнизов (модератор)
Втора част (11-12 часа): Албена Стамболова, Амелия Личева, Стефан Попов, Васил Гарнизов, Георги Гочев (модератор)
Трета част (12-13 часа): Снежина Петрова, Александра Гочева, Георги Гочев, Владимир Маринов (модератор)
В петък, 8 ноември, в Зала 1 на Ректората проф. дфн Цветан Теофанов ще изнесе лекция на тема Класическата арабска поезия в цикъла от семинари – лекции и дискусии на тема Класика и бъдеще. Начало: 18.30 часа. Заповядайте!
Пак в петък, 8 ноември, ще се проведе последното заседание на научното жури в доцентския конкурс на гл. ас. д-р Силвия Георгиева. В него тя участва с няколко публикации, които представят дългогодишните ѝ занимания с кореспонденцията на видни представители на латиноезичната патристика с жени.
Сред тях се открояват антологията с писма на Блажени Августин и монографията
Дъще, господарке, съробиньо, сестро: женската идентичност в писмата на Блажени Йероним, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2015.
Колегата резюмира най-важното за своята работа така:
В монографията, посветена на епистоларното творчество на Блажени Йероним за първи път в България се разглеждат и анализират обстойно неговите многобройни писма до жени, непревеждани досега на български език. Въпреки изобилието от съвременни изследвания в чуждестранната научна литература относно стила и другите аспекти от кореспонденцията на Йероним, в анализите
върху индивидуални писма до жени от различни епистоларни типове се
открояват някои неотбелязани досега приноси на Йероним към латинската
епистоларна традиция. От гледна точка на развитието на
раннохристиянската епистолография и жените-адресати на Отците на
Църквата, приносен е направеният общ сравнителен анализ на писмата на
Августин и Йероним, адресирани до жени. Писмата на Блажени Йероним
до жени са класифицирани спрямо различните епистоларни типове,
известни от античната реторическа традиция. ...
В изследването се проследява и анализира начинът, по който един
християнския автор изразява представата си за жената, аскезата и
библейската истина в образите на своите кореспондентки-жени. Извежда
се основно наблюдение върху факта, че писмата до жени на Йероним се
превръщат в огледало на самия автор, помагайки му по този начин да извае
чрез тях и своя собствен автопортрет, както и авторитета си на
християнски учител.
Важно наблюдение в анализите на писмата е, че християнският идеал
на една интелектуална отдаденост придава на жените-адресати статута на
негови господарки, дъщери, сестри и съробини едновременно – термини,
заимствани от социалната и фамилна римска среда и преосмислени
повторно в една духовна парадигма. ...
Така в пресечната точка между реторика, филология, екзегеза и
християнска доктрина в монографията се изследва и анализира особеното
отношение на автора към жените-участнички в епистоларния диалог, дало
уникалния облик на Йероним в развитието на християнската литература.
В книгата се извеждат обобщените образи, идеализираните
представи и основните характеристики на жената-образец, реципиент на
епистоларните текстове, през погледа на християнския автор. Акцентирано
е важното наблюдение, че чрез своите кореспондентки авторът съгражда
„norma perfectae vitae“ – „норма на съвършения живот“ – важен принос на
епистолографския талант на Блажени Йероним. Интересен подход в
книгата е и обобщеният анализ на идеята на Църковния учител за антиобразец - както на мъже, така и на жени – включен в тъканта на писмата.
Прочитът и анализът на конкретни епистоларни текстове допълва
познанията на съвременните читатели относно битовата култура и
социалните отношения в римското общество от Късната античност. Едно
от важните заключения е, че християнското писмо е особено влиятелно
средство за създаване на идентичност и съумява да извае нов облик на своя
реципиент, като го подлага на своеобразна епистоларана метаморфоза.
От друга страна, анализите на епистоларните текстове показват
изключително високото място, отредено на жената като интелектуален
спътник в християнската аскеза и в превода на библейските текстове, също
осмислян като вид християнско служене.
Колегата д-р Силвия Георгиева представя в конкурса няколко впечатляващи статии на английски език и една ценна антология: Свети Аврелий Августин, Избрани писма до жени, „Изток-Запад“, С., 2012, на която е съставителка, преводачка, авторка на увода и бележките.
Резюмета на публикациите на д-р Силвия Георгиева, рецензиите и становищата на уважаваното научно жури са публикувани на сайта на ЮЗУ "Неофит Рилски".
Пожелаваме ѝ успех!
5 comments:
Всичко това ме подсеща за тласъка, с който Гьоте въведе в модерността вечноженственото.
Ами, да, на това му се казва "синхроничност". И трите събития са организирани независимо едно от друго, но се случват в една и съща седмица, а темата за жената и женственото ги схожда. Затова от няколкото миниатюри, които проф. Теофанов изпрати като илюстрации към неговата лекция, най-отгоре сложих на поста тази, на която жена подарява цвете на воин.
Въпреки че в днешно време воини спoред мен са жените: и че с радост бих подарил на жена-воин цвете (както и на всяка жена).
Post a Comment