диверсия срещу разума

                         

програма на конференцията Българската наука: между количеството и качеството,

проведена в УНСС на 10 май 2019 г., след която не настъпиха никакви промени...

*******************************

 Конспект на доклада ми, представен на

Национална конференция с кръгла маса Оценяване и философия

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ФФ, Зала 1,

16 и 17 октомври 2019  г.

Диверсия срещу разума, или за оценяването на хабилитираните преподаватели по философия в регистрите на НАЦИД

Димка Гичева-Гочева

1. Предишният ЗНСНЗ, който беше в сила от 1972 до 2010 г. и Законът ЗРАСРБ, достъпен тук: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135680028

2. Промените и практиките в прилагането на ЗИД на ЗРАСРБ, обнародван в ДВ на 4 май 2018 г. през последните 16 месеца доведоха до сътресения, последиците от които ще трябва да се възстановят дълго.
За тях писах и в един предишен текст, озаглавен Размишления около регистрите

http://dimkasdiary.blogspot.com/2019/02/blog-post_16.html

публикуван и на сайта Гласове със заглавие Как количеството победи качеството във висшето образование и науката

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/kak-kolichestvoto-pobedi-kachestvoto-vyv-vissheto-ni-obrazovanie-i-naukata

За човек с философско образование промяната може да се изрази с няколко понятия. Преди всички изброявания, порокът на пороците според мен е ретроактивността на закона. Взривен беше основен принцип на правото и държавността, на цивилизационната уредба на обществата. Срв. с първата атинска конституция на Солон, описана накратко в Атинската политейя на Аристотел.

Резките обрати, които разтресоха и репресират академичната колегия у нас:

Първо, от качеството като регулативен принцип на управлението и оценяването на висшето образование и науката у нас през последните 20 години (чрез Националната агенция за оценяване и акредитация НАОА) преминахме към количеството.

Второ, рязко беше променена посоката на управление и оценяване на труда на преподавателската и изследователската колегия заради т.нар. обективно измерими резултати. В резултат на това не просто една част, а по-голямата част от колегията е сегрегираната като непълноценна и недостойна за вписване в регистрите на НАЦИД – институцията, която детронира НАОА и иззе нейните функции.

Трето, ако се върнем към философската класика, напр. към диалога Държавникът на Платон, и препрочетем какво се казва там за измерванията, измерваното, измерващото и измерващите, ще видим, че от висотата на сериозното мислене за нещата, така наречените минимални национални изисквания и количествените наукометрични мерения на качеството на труда на колегията, са смехотворни. ἓν μὲν τιθέντες αὐτῆς μόριον συμπάσας τέχνας ὁπόσαι τὸν ἀριθμὸν καὶ μήκη καὶ βάθη καὶ πλάτη καὶ ταχυτῆτας πρὸς τοὐναντίον μετροῦσιν, τὸ δὲ ἕτερον, ὁπόσαι πρὸς τὸ μέτριον καὶ τὸ πρέπον καὶ τὸν καιρὸν καὶ τὸ δέον καὶ πάνθ’ ὁπόσα εἰς τὸ μέσον ἀπῳκίσθη τῶν ἐσχάτων (284e3-8)… трябва да го разполовим и към едната му половина да отнесем всички изкуства, които съпоставят едни с други числа, дължини, дълбочини, ширини и скорости, а към другата половина – онези, които съпоставят всичко с умереното, уместното, навременното, необходимото и въобще с всичко, което се пада по средата на две противоположности (превод Д. Марковска).

Безумието на наукометрията се проявява в целия си блясък в хуманитаристиката, защото най-важната ни работа не може да се изчисли нито в наукометри, нито в науколитри, нито в наукокилограми. Колко тежи например, работата на преводача и на редакторите на Метафизиката на Аристотел? Ами,  единственото, което можем да кажем, е, че едното томче, съдържащо 8 от книгите, което бе издадено през 2017 г., тежи 457 грама, а второто томче, с останалите 6 книги, издадени наскоро, тежи 428 грама. Това е наукометрията в грамаж: Метафизиката на Аристотел в превод на Николай Гочев тежи 885 грама.

Четвърто. От гледна точка на законността и законосъобразността: законът е бил обсъждан в парламентарната комисия и гласуван в пленарната зала преди публикуването му през май 2018 г., но минималните национални изисквания, такива, каквито са в момента, не са били обсъждани и гласувани в НС никога! Те са публикувани с ПМС през юли 2018 и в този вариант, в който мерят критериално колегията вече година, не са били санкционирани от НС. А България уж е република с парламентарно управление според чл. 1 на Конституцията.

Няколко други варианти на минималните национални изисквания са били обсъждани от предишни състави на законодателната власт при предишни управления.  

На сайта на Народното събрание все още може да се намерят становища на няколко наши университета и НАОА против предишни варианти на минималните национални изисквания, които бяха далеч по-разумни и приемливи за хуманитарната колегия от тези, които бяха приети миналата година.
 Например, в Становище на Ректорското ръководство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ от 7 октомври 2013 г., се посочват 20 недъга на наукометрията изобщо, които конспективно цитирам:

1.  1.  Липсата на национална традиция в наукометрията за хуманитаристиката ще доведе до копиране на един произволно избран чужд модел. 
    (Коментирам 6 години по-късно: освен Web of Science и Scopus друго не съществува.)

2.    2. Ще се стигне до обективна неравнопоставеност между преподаватели в университети и изследователи в институти, и преподавателската работа ще бъде обезценена. 
     (Ком. 6 години по-късно: точно така трябваше да стане; това е съзнателно търсен дискриминационен ефект, защото 95 процента от преподаванията у нас и в трите образователни степени на висшето образование се извършват на презрения български език. Наука е само това, което е написано и публикувано на английски език.)

3.     3.-Количествените критерии са профанизация на разбирането на дълбоката същност на научния труд, който предполага обосноваването на нови идеи, тези и теории, развитие на качеството на познанието. Количествените измерения на това развитие са второстепенен фактор... и те биха стимулирали предимно графоманските амбиции на нарастващия брой псевдоучени... 
    (Ком. 6 г. по-късно: профанизацията достигна до шеметни висоти на пролиферацията и плурификацията).

4.     4. Наукометрията е неприложима в някои специфични научни общности като изкуствата и спорта. 
     (Ком. 6 г. по-късно: на кого му пука за изкуствата в страна, чието население се е стопило с един милион през последните 30 години?)

5.     5. Ще е необходимо допълнително пряко и косвено финансиране, каквото няма и като оценители ще бъдат привличани некомпетентни хора.
     (Ком. 6 г. по-късно: това се искаше. Министърът на образованието, който няма научна степен, е назначил в НАЦИД като най-висши експерти и функционери хора без научни степени.)

6.     6. Предложенията, обсъждани през 2013 г., са били анонимни. Т. нар. „изтъкнати учени и преподаватели“ не представляват цялата българска научна общност.  
     (Ком. 6 г. по-късно: и сега не е ясно кои са авторите на това министерско постановление, на чието казармено издевателство е подложена целокупната колегия).

7.     7.  Не е ясна методиката, по която са разработени. 
     (Ком. 6 г. по-късно: методиката е приложима може би към природно-научните специалности, но е пагубна за хуманитаристиката)

8.   8.  Различията в изискванията към отделните научни области не са отчетени и ще доведат до произвол и анонимни „сигнали“.    

     (Ком. 6 г. по-късно: да, има анонимни експерти, които по всяка вероятност са назначени от министъра на образованието, които бдително сигнализират и анонимността им е гарантира. Не е ясно само дали работят на граждански договор към НАЦИД или получават хонорари за всеки уважен донос.)

9.    9. В някои научни области у нас напълно липсват реферирани и индексирани издания.    
    (Ком. 6 г. по-късно: Брей, недосетливи хора, не разбрахте ли, че не трябва да пишете, публикувате и превеждате на никому ненужния български език?)

1    10. Всички конференции, провеждани в България, са нереферирани, защото за реферирането им трябват средства. 
     (Ком. 6 г. по-късно: Няма смисъл да правим конференции у нас на български език, само международната конферентна активност ще се отчита.)

1    11. Неравнопоставеност – у нас има научни области, които не са интересни за международната общност и не могат да участват в големи международни научни проекти. 
„(Коментирам 6 години по-късно: точно така стана. Дълго време в РАС в областта Религия и теология имаше вписани само 4 колеги. За да излязат от задънената улица, министерските и нацид-ските корифеи, критериите за м.н.и. за колегите бяха напълно променени. На колегите от Богословския факултет им бяха зачетени университетските проекти като национални, а на мнозина други все още дори международните проекти не са оценени. 
     Това показва абсолютната непригодност на закона: прилага се ad hoc и ad hominem с различни критерии към учените от хуманитарните науки)

1    12. Критериите за доктор на науките са неприемливи. 
(     (Ком. 6 г. по-късно: един предишен вариант на м.н.и. изискваше от кандидатите да имат 12 публикации, което беше иронизирано, че не разполагаме с 12 живота, а само с един.)

1    13. Изискването за защитили докторанти, които в сегашните м.н.и. са в точка Е, ще доведе до изключително тежка дискриминация. 
(     (Ком. 6 год. по-късно: Имаме цели групи от дискриминирани колеги. Дискриминирани са онези, които са издали на части хабилитационните и дисертационните си трудове като статии и студии. 
     
     Дискриминирана е особено жестоко цялата общност на колегите, които са истинските апостоли на философското образование и преподават философски дисциплини в медицински, инженерни, технически, ветеринарни, спортни и университети по изкуствата.
     Някои от тях имат по 8 книги, но дори и да напишат още 80, те няма никога да бъдат вписани в регистрите, защото при тях няма акредитирани докторски програми, съответно – те никога няма да имат докторанти. А защото са апостоли на философската мисъл в нехуманитарни университети, те не биват включвани и в големи международни проекти, лъвският пай от които е винаги другаде.)

1    14. Цитиранията – ловът им не допринася за повишаването на качеството на научните резултати, особено в хуманитаристиката.

 (Ком. 6 години по-късно: нищо в сегашната наукометрия не повишава качеството.)

1    15. Напълно би се обезмислила функцията на научните журита, които са основно звено за експертиза на кариерното развитие на академичния състав. При евентуална реализация на предложения проект тези журита биха се превърнали в техническо звено, чиято функция би се свеждала само до броене на публикации, цитирания и други научни изяви. В такъв случай би било най-добре журитата да се състоят само от математици, за да сме сигурни, че броенете ще бъде професионално и точно. 
(    (Коментирам 6 години по-късно: напълно е обезсмислена не само функцията, но и самата институция на научното жури. Заради негативната селекция в регистрите, в някои процедури не участва нито един специалист от същата научна сфера като кандидата за степен или длъжност.)

1    16. Публикуването в международните издания и участията в межд. конференции е свързано с плащането на солидни такси и разходи.
(    (Ком. 6 г. по-късно: нарича се "плутокрация".)

1    17. Предлаганите показатели и цялостният замисъл не съответстват на чл. 53, ал. 2 от Конституцията, който гарантира академичната автономия.
     (Ком. 6 г. по-късно: автономията е съсечена на дръвника.)

1    18. Прилагането на м.н.и. би довело до безсрочен мораториум върху кариерното развитие на колегите ни в някои научни области.
     (Ком. 6 г. по-късно: точно така стана с колегите-богослови и за да бъде прикрит провалът на закона, който репресира една сфера на човешкото познание, която е на повече от 1100 години и е започнала още от приемането на християнството у нас, тихомълком м.н.и. бяха суспендирани за колегите от богословските факултети и към тях бяха приложени други мерки и теглилки.)

1    19. Това ще е втора революция в научната общност в рамките на няколко години, която ще ни изпрати от едната крайност в другата и ще доведе не до развитие, а до репресиране на учените и изследователите у нас. А това ще е жестока несправедливост.
     (Ком. 6 г. по-късно: не трябва да има учени и професори у нас; който иска да се занимава с наука, навреме да си опича акъла и да емигрира.)

2    20. Конкретният механизъм за определяне на научното жури може да се подобри и оздрави, като функциите за това поеме някакво административно звено, най-добре в структурата на НАОА.

(Ком. 6 г. по-късно: Колко наивни са били колегите! Да, имаше много разумни предложения с подобен смисъл. Но задачата беше да се обезглави НАОА, защото в нея всички комисии и подкомисии се състоят от професори, избирани от академични съвети на университети. Не! Никому неизвестни чиновници, без научни степени и незаемали никога академични длъжности, като самия министър, са назначени от него в НАЦИД...)

********************************************************

Това са прогнозите, направени от колегите от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" преди 6 години, които конспектирах и представих накратко с подобни коментари на националната конференция преди 3 седмици в Ректората.
Сходни прогнози, малко по-кратки и с много чувство за хумор, бяха изказали на Общо събрание с отрицателно становище и колегите от УАСГ пак преди 6 години. Освен всичко останало те с чувство за хумор предупреждаваха, че ако бъде приета наукометрията и науколитрията, при това в по-умерения ѝ вариант, каквато тя беше като проект преди 6 години, това ще отблъсне младите хора не само от посвещаване на научна работа, но и в много случаи и в много специалности ще откаже студентите и от докторско, и от магистърско, и даже от бакалавърско следване. 

Точно така става, в най-стария университет вече години наред приемаме студенти след 4 прием, които изобщо не са се явявали даже на кандидатстудентски изпити.

Диверсифициране на преводач(к)ите

Резултатите от наукометрията, наложена с решение на МС от юли 2018 г. днес са видими на сайта на НАЦИД: https://ras.nacid.bg/dissertations-search
За много научни области като отговарящи на наукометричните изисквания в регистрите са селектирани не повече от една четвърт от хабилитираните преподаватели.

Има много скандални примери за прилагане на наукометрията ad hoc и ad hominem, и за оценяване на един и същ вид труд на преподавателите и преводачите от различните хуманитарни факултети на университета по различен начин. 
Вижте, например, как е оценен трудът на проф. Иван Василев Христов:
https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/1313

Както стана дума и по-напред, на колегите професори-богослови са им зачетени в точка Е и вътрешноуниверситетските проекти, а също така в точката за монографиите са им уважени с по 100 точки академично издадените преводи, които имат апарат: индекси, коментари, библиографии. 
На проф. Иван Христов са му зачетени с по 100 точки двата тома на Органона на Аристотел, а също така има 100 точки и за превода на За душата и възкресението на св. Григорий, което няма апарат, но има паралелен гръцки текст.

Всичко това е чудесно, но то би трябвало да се приложи и към всички останали класици, старобългаристи, историци и философи, които имаме преводи с необходимите апаратни аксесоари: встъпителни студии, индекси, библиографии, коментари. Както и за вътрешноуниверситетските проекти.

***********************************************************

Е, законът се прилага според човека и според случая. 

Доц. Николай Гочев от ФКНФ получава 
НУЛА точки за осемте книги на Метафизика, издадени през 2000 г., 
НУЛА точки за редактирания превод на осемте книги, издаден през 2017 г. 
и пак НУЛА точки за останалите шест, издадени наскоро...

Доц. Николай Гочев получава НУЛА точки за превода на Антигона, издаден с паралелен гръцки текст, а проф. Иван Христов получава 100 точки за превода на За душата и възкресението, издаден с паралелен гръцки текст.

Във Философския, Богословския и ФКНФ за един и същ ейдос на труда сме мерени с три различни аршина.

Това вече не е никакъв закон, а вакханалия на личностния произвол.

*************************************************

Не е необходимо човек да е чел Държавникът и Филеб на Платон, и стотиците други мислители, които са писали по този повод след това, та чак до Против метода на Паул Файерабенд.

Обективно измерими резултати в знанието и науката никога не е имало, няма, и няма и да има никога в бъдещето никъде по света.

При всяко едно измерване – написали са го стотици мислители от Платон до Файерабенд – имаме едно уж обективно измервано нещо, един измерващ инструмент, но и един субективно измерващ човек.

Нашата преподавателска и изследователска колегия през последната година бива измервана от едни субективно измерващи човечета, някои от които даже плашат със затвор преводач(к)ите на Аристотел от ФКНФ и ФФ.