как се хабилитирах

51	Dimka Gitcheva	Bulgarian Interpretations of Ancient and Medieval Philosophy	2001
52	Dimka Gicheva-Gocheva	What is a University?	2001
53	Димка Гичева-Гочева	Как е възможна автономията на университета?	2001
54	Димка Гичева-Гочева	Колко университета (би трябвало да) има в България?	2001
55	Димка Гичева-Гочева	Миглена Николчина, Димка Гичева, Амелия Личева: "Университетът - кой знае защо?" Продължение на дебата	2001
56	Димка Гичева-Гочева	Предложение-проект за преминаване към кредитна система на обучение на студентите в специалностите на СУ "Св. Климент Охридски"	2001
57	Димка Гичева-Гочева	Триптих за Елада	2001
58	Димка Гичева-Гочева, Николай Гочев, Иван Христов	Аристотел. МЕТАФИЗИКА. Първи български превод. Книги І-ІІІ и Х-ХІV преведени от Н. Гочев и редактирани от Д. Гочева. Книги ІV-ІХ преведени от Иван Христов. Академично издание с встъпителни студии от Димка Гочева и Иван Христов, индекси, коментари и библиография. ISBN 954-8478-24-2	2000
59	Димка Гичева-Гочева	За принципите на хуманитарното висше образование и неговото управление	2000
60	Димка Гичева-Гочева	Законопроектът за научните звания и за образователната и научна степен "доктор" - pro et contra, 1.	2000
61	Димка Гичева-Гочева	Законопроектът за научните звания и за образователната и научна степен "доктор" - pro et contra, 2	2000
62	Димка Гичева-Гочева	Какво е това университет?	2000
63	Димка Гичева-Гочева	Международната среща на ректорите	2000
64	Димка Гичева-Гочева	Обръщение към преподавателската колегия на СУ "Свети Климент Охридски"	2000
65	Димка Гичева-Гочева	Последни думи за Илия	2000
66	Димка Гичева-Гочева	Университетът за мен	2000
67	Димка Гичева-Гочева	Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. ISBN 954-607-206-0	1999
68	Димка Гичева-Гочева	За принципите на хуманитарното висше образование и неговото управление, 1 част	1999
69	Димка Гичева-Гочева	За принципите на хуманитарното висше образование и неговото управление, 2 част	1999
70	Димка Гичева-Гочева	Оксфордски прочити на класическото гръцко философстване у нас	1999

Това, което ще прочетете, не е много отрадно. Напротив, но уви, който е чел Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, знае какво се случва там с героя на романа Федър. А той се занимава с проблема за качеството при Аристотел. 
В този биографичен роман Робърт Пърсиг разказва за себе си като Федър... 
След това, което преживял, той взел мъдрото решение да си намери друго препитание, да пише книги и веднъж завинаги да обърне гръб на "академичните" среди и на университетите, тъй като според него те са места, в които преобладават интелектуалната нищета и моралната поквара.

Между биографията на Пърсиг, при това от академичния ѝ период на сражения с високопоставените му врагове, и моята биография, има няколко големи сходства.
Може би защото съм наивна и лековерна, за разлика от него все още продължавам да преподавам в Софийския университет. Още повече е така, защото многократните опити да бъда изхвърлена от него, засега не дадоха резултат. 
Противниците ми трябва да дерзаят още повече оттук нататък, за да постигнат най-после успех.

И тъй като около моята хабилитационна процедура пак се родиха клевети и слухове, доноси и злословия, свидетелствам.

1. Началото. Конкурсът за доцент по История на философията Антична философия  бе обявен във вестник СЕГА на 30 юли 2001 г.
В Специализирания научен съвет по философия представих
посочените по-горе 20 публикации, които в таблицата са
във вида, в който ги форматира "Авторите", когато ги подрежда обратнохронологично. Във "Визитка"-та в нашата университетска информационна система излиза цялостната информация за тях.

2. Рецензиите. В своите рецензии проф. Александър Андонов и проф. Александър Фол – Бог да го прости!, много високо оцениха както публикациите по проблемите на античната философия, така и публикациите по философия на образованието.

Рецензията на проф. Андонов е с входящ номер от СНС по Философия №33/ 7 октомври 2002 г.
Тя може да бъде прочетена в academia. edu:

Рецензия от проф. дфн Александър Андонов

 Рецензията от проф. Александър Фол – Бог да го прости!, е с вх. №32 от 21 август 2002 г.

Тя също може да бъде прочетена в academia. edu:

Рецензия от проф. дин Александър Фол


Публикувах ги вчера там след "сигнала" на д-р Христов.

По повод на рецензиите да напиша: най-новите изменения в ЗРАСРБ, в министерския правилник и в университетския ни правилник, уви, доведоха до хаос и безумия, и създават безкраен брой възможности да се стига неумишлено до куриози и конфузи, но и съвсем умишлено да се твори зло.

Може би най-безумното нещо според мен е твърдението, изричано с апломб и от университетски, и от НАЦИД-ски чиновници, че законът има обратна сила.
Това е абсурд не само юридически.
Това е абсурд онтологически.

В средновековието някои теолози са размишлявали върху въпроса:
Може ли всемогъщият Бог да направи така, че нещо, което се е случило в миналото, да не се е било случвало?

Отговорът на този въпрос на теолозите, размишлявали върху него, е бил единодушен:
не, това е единственото нещо, което всемогъщият и всесилен Господ-Бог не може да направи.
Дори Той не може да направи така, че нещо, което се е случило в миналото, да не се е било случвало.

От миналата година, първо в кохортата на законодателите в Народното събрание, което неслучайно има рейтинг под 10%, а после и сред написалите министерския правилник, но най-вече сред някои от колегите, които в момента го прилагат, се е родила дръзката мисъл и грандиозното самочувствие, че те могат да правят това, което Той не може.

Могат, защото както пише Оруел: Настоящето може да променя миналото.

Живеем в неототалитарна държава, в антиутопия. 

Според мен, има само едно-единствено нещо, в което има логика и разум, и което може да се приложи реверсивно по отношение на отдавнашните процедури, проведени по Закона за научните степени и научните звания.
Това едно-единствено нещо е:
да се публикуват в интернет, в същите тези фамозни регистри на НАЦИД, но и на сайтовете на университетите и институтите на БАН, 
рецензиите за дисертациите и хабилитационните процедури,
проведени по стария закон,
така както това се прави от 2010 г. по силата на новия закон.

От това не само има смисъл, но то се налага по необходимост. Само така ще може да се спазва условието, налагано от новия закон: в състава на научните журита да не участват колеги, които са били рецензенти или автори на становища при предишните две процедури.

3. Публикациите, предложени за рецензиране 

                   Ето ги и на кадро, като всяка една от тях е спомената от проф. Андонов и/или от проф. Фол - Бог да го прости!

Университетът: накъде? беше под печат, но всички текстове, включени в книгата, бяха на разположение на рецензиращите в папките

1.Сред тези 20 публикации, с които се хабилитирах по съвкупност, както декларирам винаги, най-важна е работата ми по изданието на Метафизика от 2000 г. Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел? с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев: с. 305-319 и 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Но също така рецензирани и високо оценени бяха

2. Книгата Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. ISBN 954-607-206-0, "ЛИК", 

3. Студията Dimka Gitcheva, Bulgarian Interpretations of Ancient and Medieval Philosophy, Studies in East European Thought. ISSN 0925-93-92, том:53, брой:1/2, 2001, стр.75-109, Ref IF/IR,  Това списание още тогава присъстваше в Web of Science and Scopus

4. Статията: Димка Гичева-Гочева, Триптих за Елада, Език и литература. Тематичен брой: Средиземноморската мисъл. ISSN 0324-1270, том:1-2, брой:1-2, 2001, стр.287-293.

5. Студията: Димка Гичева-Гочева, За принципите на хуманитарното висше образование и неговото управление, "Стратегии на образователната и научната политика" ISSN 1310-0270, том: Реформата в хуманитарните факултети на висшите училища, брой:2, 2000, стр.13-36,  Това списание вече е в  Web of Science и Scopus, приемат се текстове и на български, имайте предвид, колеги.

6. Студията: Димка Гичева-Гочева, Колко университета (би трябвало да) има в България?, "Демократически преглед",  ISSN 1310-2311, том: лято 2001, брой:кн. 47, редактор/и:Михаил Неделчев, 2001, стр.168-187, Ref

7. Студията Какво е това университет? В сб. ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ, или античност и хуманитаристика. С., 2000, "Сонм", съставители и редактори Виолета Герджикова, Николай Гочев и Йоана Сиракова. с. 160-192.

Вчера, като препрочитах рецензията на проф. Фол, забелязах, че я хвали и че нея не съм нанесла в "Авторите".

4. Процедурата и сроковете

С много големи машинации и интриги моята хабилитация беше разтеглена и продължи от 30 юли 2001 г. до 14 май 2004 г.

34 месеца - за наказание и назидание на останалите: 

представих три книги, как е възможно това, трябваше да ме провалят на всяка цена.

А по стария закон доцентските и професорските конкурси трябваше да продължават по 9 месеца. По 3 месеца за всяка от трите инстанции.

 Благодарение на разтягането на процедурите

и смяната на състава на членовете и на СНС, и на подкомисията на ВАК, и в президиума на ВАК, един и същ човек беше успял да ме клевети и на трите инстанции. И това беше малко процедурно чудо.

Логиката на предишния закон беше заимствана от Сталиновия закон в СССР: едни 25 души да участват в СНС, други 10 души да са в подкомисия, a най-отгоре - ВАК, където бяха само професори и академици.

Три последователни комисии от хора да решават с анонимно гласуване.

Но по онзи закон протоколите от тези закрити заседания не бяха достъпни на наклеветените потърпевши и много хора бяха кариерно посечени по този начин. Никой не знаеше защо съставът на някоя инстанция гласува

против, ако рецензиите са положителни, даже на места похвални. 

Както беше в моя случай. Две хубави рецензии, 

но обилно задкулисно клеветене, от което не се протоколира нито един ред и после - отрицателен вот. Само във ВАК вотът беше в моя полза и така хабилитационната фаза на войната срещу мен приключи.

Сега, от една страна, има голям напредък в закона от 2010 г. Всички важни документи около защитите, хабилитациите и професурите са в интернет:

автореферати, рецензии, становища.

От друга страна, обаче, според най-новия Правилник на Университета от 31 октомври 2018 г., виждам удължаване на продължителността на професорските конкурси от три на шест месеца, а също така някакво странно удвояване на обсъжданията на големите докторати: първо в катедрите, после на факултетен съвет, после пак в катедрите и после пак на ФС.

Колкото повече се усложняват и удължават процедурите, толкова повече се намесват извънакадемични фактори и субективни фактори, и толкова повече стават триковете и машинациите, доносите и клеветите, мракобесието и мерзостта, с които трудът на колегията бива унижаван.