всички снимки по-горе са направени от доц. д-р Невена Панова
Посетителите на блога и почти всички хора с академични занимания у нас знаят, че отбелязването на 2400 годишния юбилей от рождението на Аристотел в най-стария и най-големия наш университет достигна своя апогей в края на ноември миналата година с провеждането на тридневната конференция Предизвикателството Аристотел. Който иска да си припомни нейната програма, участниците и тематичните библиографии с акцент върху нашите издания, да види тук: https://aristotlesofia.wordpress.com/.
Един от чуждестранните гости, които бяха поканени за представяне на пленарен доклад през ноември, беше проф.Кристоф Рап, но той не можа да пристигне тогава заради стачката на пилотите от Луфтханза. Обаче, всяко зло за добро.
Проф. Рап дойде при нас в края на февруари и не само изнесе лекцията за сетивните субстанции в книга Ета/Осма на Метафизика, но и времето за нея беше двойно по-дълго (час и половина) от онова, с което разполагаха останалите лектори през ноември, както и дискусията след неговата лекция беше половинчасова, двойно повече от 15-те минути, с които разполагахме след всеки пленарен доклад на конференцията и които много често се оказваха недостатъчни.
На 27 февруари лекцията беше за най-трудните места от книгите Дзета и Ета в Метафизика, в която на фокус попадна 2 глава от книга Ета/Осма. Направи и кратко, но много осветяващо представяне на основни тези на колеги-аристотелисти, които през последния половин век създадоха цяла дзетология - голям "планински" масив на територията на аристотелознанието.
Тази метафора не е случайна. Заемам я от Майлс Бърниет, който в книгата си за книга Дзета (Mathesis Publications, 2001, Duquesne University, Pittsburgh) сравнява Метафизика с Хималаите, а книга Дзета - с Еверест. Най-високата планина на Земята е Хималаите, а най-високото в античното мислене е Аристотел. И оттук насетне започват споровете между колегите коя от книгите на Метафизика е Еверест - Дзета или диптихът Мю и Ню. Проф. Гизела Страйкър, която беше наш гост на ноемврийската конференция, е представител на аристотелистите, които признават Мю и Ню за най-високото място. Вижте нейното интервю в специалния брой на Литературен вестник от януари тази година: http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1531.pdf . От Херман Бониц до Рап и Бърниет, Фреде и Патциг, и още десетки други през последните десетилетия спорят върху пътеките към аристотеловия Еверест.
Споровете са много, като един от най-първите е: дали книга Дзета е самодостатъчна или е един неделим диптих с книга Ета, или даже, както смятаме неколцина, които сме малцинство сред аристотелистите днес, че Дзета-Ета-Тета са една трилогия.
Или с други думи, според мен, това са Еверест, К2 и Анапурна - най-високите места в Корпуса, но за моето виждане ще стане дума друг път.
У нас преди десет години д-р Андрей Захариев защити дисертация точно по проблемите на дзетологията, а написаното от мен в рецензията за неговата хубава, информативна и начетена работа можете да прочетете и на този блог: http://dimkasdiary.blogspot.bg/2012/05/blog-post_30.html
Тези въпроси на философията ще са вечни, докато свят светува и докато човечеството съществува, не защото някакви схоластици в средновековието и скучни аристотелисти днес се вманиачават да се занимават със спекулативни тънкости на онтологията и с абстракции за битието, съществуващото, биващото, същността и същината, съществуващите неща и налично дадените съединености от форма-и-материя, за "ето тези" и "такива от този ейдос/вид". Ако не се опитваме да отговорим на тези въпроси, никога няма да можем да разберем, например, как така всеки един от нас е човек-индивид-индивидуалност, неповторима и абсолютно уникална единичност, хем сме в ейдоса на хората, а не на котенцата или кученцета, хем сме част от човешкия род.***
снимка на доц. д-р Невена Панова
На 28 февруари разговорът за това какво прави човека човек продължи с друга пътека по философските Хималаи - сиреч аристотелознанието. Опитахме се да видим как би могло да се изкачва гигантският масив по трасето на обсъждането на добродетелите, при това в Евдемова етика. Защото и растенията имат някакъв ейдос на душата, и животните имат ейдос на душата, но само човекът има логос, само човекът има безсмъртен нус и само човешката душа може да се извиси до етоса на добродетелите.
Много беше интересно.
***
Събитията по аристотеловия юбилей отзвучаваха и някои колеги може би вече съжаляват, че са пропуснали някое от тях. За развитието на изследванията, превеждането и издаването на големите мислители от античността в най-стария и най-големия наш университет може да се прави повече. Никой, например, не се престрашава да започне докторантура по антична философия вече 15 години... Затова чрез юбилейната конференция миналата година и финалното гостуване на проф. Рап се надяваме, че внесохме известно оживление.
Нека още веднъж да напиша, че конференцията се случи много добре, защото за нейното организиране неуморно работиха в продължение на почти година докторантите Велислава Тодорова, Елена Чорбаджиева и Вихрен Митев; гл. ас д-р Камелия Спасова, проф. Хараламби Паницидис и доц. д-р Иван Колев, както и координаторката на конкурса за ученическо есе хон. ас. Зоя Христова-Димитрова. Много ценна беше целевата финансова помощ, която получихме чрез АРУКО от г-жа Мария Николова, а за отличното протичане на заключителните лекция и семинар на немския колега много се постараха доц. д-р Невена Панова, д-р Богдана Паскалева и докторантът Георги Герджиков.
Професор Богданов - Бог да го прости! - се беше амбицирал да превърне НБУ в истински и доминиращ академичен център в областта на знанието за античността. Докато беше жив, в НБУ всеки семестър се провеждаше воденият от него общоуниверситетски семинар, в който се обсъждаше философията на Платон или Аристотел.
И впрочем, този лекционно-семинарен тематичен диптих, който създаде проф. Рап с гостуването си у нас в края на февруари чрез обединяването на най-хард-онтологията от Метафизика и добродетелите според етическите трактати, в нашата родна интерпретаторска литература също има паралел в книгата на Богдан Богданов Отделно и заедно (изд. "Планета3", 2005). В нея има няколко глави за Аристотеловата онтология като основа на една вечна и минаваща през хилядолетията антропология и етика.
***
Това бе краят на честванията на юбилея на Аристотел, но сега има няколко начала, отново свързани с Философа:
Първо, в началото сме на работата по издаването на текстовете от конференцията и срокът за изпращането им на редакционния екип вече изтича. Колегите, които още не са приключили работата си върху тях, моля, нека да побързат.
После, в събота, 1-ви април, ще започне магистърският курс Аристотеловото разбиране за природата. Записаха го само двама колеги от МП Философия (за неспециалисти) и затова аудиторните обсъждания с тях започват след няколко седмици, които те имаха за самостоятелно четене.
И последно, но не и по важност. Отново има достатъчно колеги-докторанти, които са се записали за провеждането на курса Наследството на Аристотел.
Първата ни среща ще е в четвъртък
на 6 април от 18.30 часа в каб. 68 на четвъртия етаж на Ректората, над Деканата на ФФ,
а на нея ще уговорим постоянен ден, час и място:
всяка седмица по веднъж до края на учебната академична година на 8 юли.
No comments:
Post a Comment