Снимки от премиерата на романа в София и накратко за книгата споделих тук.
Избрани и нови стихотворения от майстора на превеждането на словото в класическата английска драма и на оживотворяването на поезията в съвременния ни език.
Поредно забележително изследване на проф. Искра Христова-Шомова за светеца-покровител на най-стария и най-големия наш университет, издание на УИ "Св. Климент Охридски" от тази година в Библиотека Охридски извори.
Новото основополагащо византоложко агиографско и химнографско проучване на д-р Евелина Минева-Полеми от Атинския университет The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae. Part I. Sofia 2017 (Издание на издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература към БАН) .
Забележителният превод на нравствените съчинения на Плутарх за забележителни дела и думи
на забележителни предци - царе и военачалници, римляни, спартанци, спартански жени - е на проф. Петя Янева и проф. Виолета Герджикова. Издание на "Ерго" от тази година.
Такова изящество: и преводът, и оформлението. Проф. Евгения Панчева и издателство "Agata" ни зарадваха в средата на май тази година. Понеже наскоро на стената ми във фейсбук стана дума за това, че някои наши колеги заслужават паметници приживе, ето, зърнете как изглеждат кориците на още някои нейни преводи на вечни творби:
и не само за преводите се споменава тук, но и за увенчаващата ги теза за ранномодерния Аз, която дано колкото се може по-скоро да бъде издадена.
Преводът от латински на трите важни трактата, включени в това издание, е на д-р Богдана Паскалева. В краткия анонс на страницата на "Изток-Запад" тя пише за автора: "Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404–1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност – всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия.
Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху теорията на изобразителните и пластичните изкуства – За живописта, Елементи на живописта и За скулптурата.
Леон Батиста Алберти създава текстовете си както на латински (все още език на високата и официална култура по това време), така и на родния си тоскански, някои от съчиненията му съществуват в два варианта, латински и италиански, като и двата са авторски. Преводът на трите тук представени текста е извършен от техните латински варианти.
Повече за изданието може да прочетете в предговора на преводачката тук:
Без тази книга не може. Най-после я имаме на български в превод на Жана Ценова. Издание на "Изток-Запад" от тази година.
Поетично-философски есета за стихиите. Имах удоволствието да присъствам на две музикално-театрални четения на откъси от нея - едното беше през юни в Дома на киното, а другото - в края на септември в Театралния колеж "Любен Гройс", заключителна част от Японско-българския философски диалог, за който разказах накратко тук:
В септемврийското четене на откъси от поетико-философската книга на Боян Манчев бяха включени фрагменти от Хераклит и стихотворения на Ясуо Кобаяши, а съпроводът беше на старинни и редки струнни музикални инструменти.
В антологията са включени текстове от Аристотел, Хуго Гроций, Томас Хобс, Барух Спиноза, Джон Лок, Шарл Луи Монтескьо, Жан-Жак Русо, Адам Смит, Адам Фъргюсън, Томас Джеферсън, Едмънт Бърк, Томас Пейн, Имануел Кант, Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Карл Маркс, Алексис дьо Торквил, Хенри Дейвид Торо, Антонио Лабриола, Антонио Грамши, Джон Дюи.
Съставителството и научната редакция е на Хараламби Паницидис, Огнян Касабов, Борис Попиванов.
Във фейсбук направих малко албумче от премиерата. Лошо качество, но за спомен поне за моя личен архив на важните събития от тази година (o)стават.
Макар че снимките не струват, около тях има подробни бележки за преводите и преводачите в антологията.
До тази важна книга, издадена от Харвардското университетско издателство през тази година, стигнах благодарение на хубавата рецензия за нея, написана от Огнян Касабов и публикувана в Култура: http://www.kultura.bg/bg/article/view/26410
Подарък от проф. Кристоф Рап, с чието гостуване в края на февруари тази година беше затворен цикълът от академични събития, посветени на 2400-ната годишнина от рождението на Философа. За лекцията му върху книга Дзета на Метафизика и семинара за добродетелите в Евдемова етика може да видите кратък репортаж тук.
Книгата е издадена от Verlag C. H. Beck през 2016.
Ценен подарък, който получих от проф. дфн Марина Волф, която преподава антична философия в Новосибирския университет.
Както веднъж се изрази един приятел: "Кой не знае Бойко Пенчев? Кой не е слушал за него?"
Книгата е посветена на Диана ( доц. д-р Атанасова), издадена е от Фондация "Литературен вестник" през тази година, а статиите и студиите в нея тематично са организирани около констелациите: Национализирането на империята, Канонът - вписвания и присвоявания, Бащи на 90-те, Сърцата на настоящето.
Сборникът излезе през юни тази година. След няколко години престой в чекмедже все пак стигна до читателите. Частите в нея са озаглавени: За метода, Гръцката античност и днешна Европа, Рим и Израил, България и българската интелигенция, Читатели на класиката, Предговори и въведения.
Новото историко-философско бижу, филигранно мисловно изработено и полиграфски безупречно изпълнено в нашето УИ "Св. Климент Охридски". Хипотези и модели, Платон, Аристотел, Кант, Хегел, съвременните теоретични вариации и разклонения - всичко написано в книгата трябва да се чете внимателно, а схемите и визуализациите в нея са истинско украшение, подпомагащо читателя да се изравни поне за момент с автора на тежките концептуализации.
Най-после, повече от десет години откакто първият цялостен превод стана абсолютна антикварна рядкост, осем от книгите на Метафизика се появиха благодарение на изд. "Дива 2007" в авторедактиран превод на Николай Гочев, с разширен индекс и с два големи предговора + две тематични библиографии.
Работата върху ръкописа и поредната редакция на превода, както и важни бележки в подготовката на изданието направи г-жа Мария Николова, а публикуването стана възможно чрез спомоществователството на д-р Деворина Гамалова - богословка, поетеса и музикантка, преподавател по музика в Лондон и Манчестър.
Plato's Philebus. Proceedings of the Ninth Symposium Platonicum Pragense.
Edited by Jakub Jirsa, Filip Karfík and Štěpán Špinka, Praha, OIKOUMENH, 2016.
И последно в изброяването, но не като значение, а заради декемврийската премиера. Сборникът
Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (ХХ-ХХI в.)
Редакционна колегия Пламен Антов, Андрей Ташев и Иван Христов. БАН, Институт за литература,
София, 2017.
Дяловете в книгата са: Америка - идеи и метафори, Ракурси на преводимостта,
Образи от бъдещето: морални дилеми, Социокултурни отражения, Бъдещето като настояще.
***
,
Институт
за литература –
БАН,
Сигурно забравям някои, но в интернет нищо не е окончателно и блоговата витрина може
по-късно да се допълни с пропуснатите.
No comments:
Post a Comment