гигантски дъждовни икосаедри

Надписът над това място за хапване във Волос между пристанището и автогарата казва: "Валят... кюфтета" или "Дъжд... от кюфтета". Смяхме се и го снимахме миналата сряда сутринта, в дъждовното утро  на 7 септември, след много дъждовна нощ, докато бързахме да си купим билети за обедния автобус. Тогава си казахме, че все пак и в хиперболите на рекламата трябва да има мяра. Най-големите дъждовни капки едва ли могат да придобият големината на кюфтенца, но само няколко часа по-късно видяхме друго.

Но ето как започна всичко. 5 септември, понеделник, беше последният ни ден на Скопелос. Морето беше спокойно, а времето - облачно и задушно, но надвечер задуха много силен, тежък и топъл вятър. Вечерта отидохме за последно в малката семейна таверна с името Флойсбос или Флисвос на новогръцки.
Тази дума не я знаех, Николай каза, че е една от Омировите думи за морска вълна.
Съдържателят на таверничката ни донесе двете бири Фикс и аз го попитах как се казва този вятър. Защото всички ветрове в Егейско и Йонийско море си имат имена. 

- Този ли? Този е Нотос. Много лош вятър. Носи много лошо време.
Повдигнах учуден поглед, а той си помисли, че не съм го разбрала, затова ми отговори и на английски:
- This one is Notos. Bad wind. Very bad wind. Brings very bad weather.
После обясни, че докато духа Нот, хората се чувстват много зле и са мрачни, а няколко часа след като престане, идват бури и порои, гръмотевици и светкавици.

              снимка на Николай: отдалечаваме се от пристанището Лутраки, което е на северозападната страна на Скопелос

На другия ден следобед, на 6 септември се върнахме от Скопелос с ферибота Експрес Скиатос, като по пътя заваля, но обикновен есенен дъждец. През нощта и във Волос валя силно, но далеч не така наводняващо, както е било същата нощ на Пелопонес. За пороите нея нощ обаче разбрахме, чак когато пристигнахме в София.
Сутринта ръмеше и се разходихме за последно по крайбрежната алея в дълбокия подкововиден залив на аргонавтите в някогашния Йолк, а после седнахме в автобуса.

                         снимка на Николай, когато вече е просветнало


И някъде около средата на пътя между Волос и Солун заваля, но такъв дъжд никога не бях виждала. Гигантски водни топчета, а не капки, топки като кюфтенца, както би казал Том Сойер, който си служи винаги с гастрономически сравнения, когато трябва да се изрази самостоятелно.
Автобусът беше почти празен и се движеше по магистралата Етники одос много бързо. Въпреки гигантските дъждовни икосаедри магистралата не се наводни. Явно не само е направена много добре, но и се отводнява спасително бързо. 
Разбира се, на мен може и да ми се е привидяло, защото човек вижда и чува това, което иска да види и чуе, а пропуска да види и чуе онова, което не иска да забележи.
Едно на ръка, че съм и професионално деформирана и че един от трите най-любими диалога на Платон ми е Тимей, но според мен тези гигантски дъждовни формички, които падаха от небето тогава, разпльокваха се в асфалта и моментално се изстрелваха в отводнителните канали на магистралата, бяха точно двадесетостени.
Стихията на водата е родена от сливането на милиони икосаедри, сиреч двадесетостени. Всяка една такава формичка, която почти се добрижава до сферата, има двадесет еднакви стени, двадесет еднакви равностранни триъгълници, с еднакви ръбчета и ъгли. 
Стереометрията на стихиите при Платон винаги ме е пленявала, но на 7 септември по обяд май наистина видях гигантски дъждовни икосаедри. 
После постепенно просветна. Солун беше не просто като измит, а като изпран и центрофугиран. Никога не бях виждала града по-чист. 

*
Прибрахме се благополучно, слава Богу!

*

В българско издание засега най-доброто обяснение на стереометрията на стихиите според Платоновия Тимей е в послеслова към превода на За небето и За възникването и загиването, преведен от д-р Димитър Илиев, "СОНМ", С., 2006. Послесловът на Мария Николова и Никола Бенин много хубаво и с разбираеми чертежи обяснява всичко за ръбовете, стените, обемните и равнинните ъгли на стихиите.

Аристотел в книга Гама и Делта на За небето резоньорски опонира, че всичко това е много впечатляващо, стереометрично-неопровержимо и елегантно, но че то не може да обясни как петте съвършени тела, които са единствено и само пет със съвършената еднаквост на всичко в тях, се превръща в сили и стихии.
Виждаме как: при бури, порои, светкавици и наводнения, при земетресения и  при кратките събуждания на вулканите, които се размърдват и прокашлят веднъж-дваж на столетие в хилядолетния си сън.