Google+ Followers

Friday, March 4, 2016

вече трети превод



В световното аристотелознание и книгоиздаване Поетиката е ненадминат шампион - най-много преводи, коментари и издания са посветени на нея. Така е и у нас: третият отлично направен и коментиран превод на малкото, но незаменимо съчинение За поетическото изкуство вече е пред нас. Ново преводаческо постижение на колегата от НБУ д-р Георги Гочев, който съвсем наскоро зарадва нашите читатели с нов превод на Държавата на Платон. 


Първият превод на Поетиката е на Кръстьо Генов и Петър Радев, който има две издания - през 1943 и 1947 г.


Професор Александър Ничев превежда не само Софокъл, Есхил и Аристофан, но и прави нов, богато коментиран превод на Поетиката, който има три издания: първото е от 1975 г. на “Наука и изкуство”. Второто издание е на СОФИ-Р, от 1993 г. Трето издание: „Захарий Стоянов”, 2013.
Но освен това професор Ничев публикува и множество изследвания върху Аристотеловата теория за творческото изкуство, както по-свободно можем да преведем заглавието на творбата, която дава най-важните понятия и за литературната наука, и за сценичните изкуства. Проф. Ничев става авторитет за мнозина от колегите по света, които изследват античната култура и литература, като най-популярни са интерпретациите му на състраданието и страха в Поетиката, но много други естетически, а и етически проблеми са отлично представени от него - спорът за най-съвършената трагедия или най-красивата трагедия, и проблемът за вината на трагическия герой според Аристотел.


Едната книга на проф. Ничев, издадена от издателството на БАН през 1970 г., е изцяло на френски, а втората, издадена през 1982 г. от Университетското издателство, съдържа статии и на немски, и на английски, но все пак студиите на френски преобладават. http://kkf.proclassics.org/documents/Nichev_La_faute_tragique.pdf




Не само естетическият, не само етическият, но и светогледният, както и автобиографичният смисъл на интерпретациите, направени от проф. Ничев на Аристотеловите възгледи, е заключителна част на хабилитационния текст на Николай Гочев, издаден като книга през 2004 г. от СОНМ: ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература.


И последно в този ред на показване, но не и по важност: най-вдъхновената представителка на новото поколение в литературната теория и изследването на античната литература в Софийския университет направи диахронен анализ на тази линия в аристотелознанието, която през ХХ век у нас очертаха книгите, преводите, предговорите или послесловите, коментарите и бележките към преведените от тях творби: а именно, триадата на преподавателите по старогръцка литература в катедрата по Класическа филология от средата на миналия век досега: проф. Александър Ничев, проф. Богдан Богданов и доц. Николай Гочев.
В книгата на Камелия Спасова Събитие и пример у Платон и Аристотел нейната свежа гледна точка към Федър на Платон и Реторика на Аристотел е представена като епизод в богатия, непрекъснато обновяван и интригуващ сюжет на много теоретични събития по света и у нас, едно от които е в хронологията и логиката на българското аристотелознание, фокусирано върху Поетиката.

През първия семестър на тази учебна година в поредица от семинари в НБУ, водени от проф. Богданов, д-р Георги Гочев и д-р Владимир Маринов, Поетиката е била в центъра на академичните дискусии.

С едно изречение: динамика и оживление около Поетиката!


Ех, какво ли щеше да бъде, ако втората ѝ книга, посветена на комедията, пародията и смешното, не беше изгоряла в онзи пожар и в онази библиотека, описани в криминално-ерудитския шедьовър "Името на розата"? :-)))

No comments: